Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 262384 от 14.07.2022, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Гражданско дело 10577/2014
Вид
Решение № 262384
Подписан
14.07.2022
В сила
09.08.2025
Състав
ИЛИАНА ВАЛЕНТИНОВА СТАНКОВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 10, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 20 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 34 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 366 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 66 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал. 1, пр. първо · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 87, ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 92 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 143 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 144 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 146, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 146, ал. 5 · Закон за защита на потребителите
  • § 13, т. 1 · Закон за защита на потребителите
  • § 13, т. 2 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 10а, ал. 2 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ …

Гр. София, 14.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, I-11 - ти състав, в публичното заседание на тридесет и първи май две хиляди двадесет и втора година в състав:

СЪДИЯ: Илиана Станкова при секретаря Александрина Пашова, като разгледа гр.д. № 10577/2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. първо ЗЗД вр. с чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ и чл. 92 ЗЗД.

Ищецът „Р./Б./” ЕАД твърди, че по силата на сключен с ответника Н.В.Н. договор за банков кредит от 25.09.2007 г. му предоставил кредит в размер на 29714.15 евро, който последният се задължил да върне на 300 равни анюитетни месечни погасителни вноски, дължими на 15-то число но съответния месец, с краен падеж 15.09.2032 г. Сочи, че между страните е уговорена възнаградителна лихва в размер на стойността на банковия ресурс за евро плюс 2,70%, която към датата на сключване на договора е била 6,7 % годишна лихва. Поддържа, че ответникът е изпаднал в забава в плащането на погасителните вноски, дължими считано от 15.11.2010 г., като твърди, че с връчване на исковата молба за отговор Н. се счита уведомен за предсрочната изискуемост. Твърди, че в договора за кредит е предвидена неустойка за забава в размер на 10 пункта годишно над възнаградителната лихва върху забавената сума за времето на забавата. Сочи, че с анекс № 2/26.02.2010 г. страните са предоговорили част от условията по договора. Претендира главница в размер на 30450,63 евро формирана от първоначално отпуснатата сума, както и капитализирана лихва съгласно Анекс № 2/26.02.2010 г.; договорна лихва за периода 15.10.2009 г. – 14.01.2010 г. в размер на 645,06 евро, както и в размер на 4 160,84 евро за периода 15.03.2011г. – 07.10.2012 г., както и неустойка за забава в размер на 1368,34евро за периода 15.11.2010 г. – 27.11.2012 г. Претендира законната лихва и разноски.

Ответникът Н.В.Н. оспорва исковете. Прави възражение за нищожност, поради тяхната неравноправност на чл. 12, т.7, чл.4.1 и чл. 4.2 и чл. 4.3 от договора, изменени с анекс 1 и 2, чл. 4.4, чл. 4.5, както и клаузите от анексите към договора предвиждащи капитализиране на изтекли лихви. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Предявява насрещен иск срещу ищеца с правно основание чл. 49 ЗЗД за сумата от 23 330,00 лева, представляваща разлика между пазарната цена на продаден на публична продан недвижим имот – ап. 38, в гр.

София, ж.к. ******. Твърди, че така извършената публична продан се явява незаконосъобрано извършена, тъй като изпълнителното производство е образувано въз основа на заповед за незабавно изпълнение, която в последствие е обезсилена.

Прието е за съвместно разглеждане направено от „Р./Б./” ЕАД евентуално възражение за прихващане по насрещния иск на ответника Н.В. Николова с вземанията предмет на исковата молба в посока неустойки, лихви, главница.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, както и във връзка със становищата на страните и техните възражения, намира за установено от фактическа страна следното:

Установява се, че на 25.09.2007 г. между „Р./Б./” ЕАД, от една страна и Н.В.Н., в качеството му на кредитополучател е сключен договор за кредит 29 714,15 евро, от които 29 000 евро за потребителски нужди и 714,15 евро за застрахователна премия „Злополука“ и „Имущество“.

Съгласно чл. 4, ал. 1 от договора, кредитополучателят дължи на банката годишна лихва в размер на 6,7% за целия срок на кредита, която представлява Стойността на банковия ресурс /СБР/, определен от банката за евро + 2,70 пункта надбавка годишно. СБР е посочено, че представлява лихвеният процент по междубанкови депозити за съответия период и валута по котировка „предлага“ плюс законоустановените разходи на банката, в т.ч. за поддържане на ЗМР и свързаните с фонда за гарантиране на влоговете, изчисляван текущо от отдел „Ликвидност и инвестиции“ при банката. В чл.4.2 е предвидено, че при промяна на пазарните условия банката може едностранно да променя лихвата в частта СБР, като новият лихвен процент влиза в сила от деня на получаване на уведомлението от кредитополучателя.

Съгласно чл. 4.5 при забава в плащане на дължими суми по кредита, кредитополучателят дължи на банката обезщетение за забава – наказателна надбавка към лихвата в размер на 12 пункта годишно. Посочено е, че наказателната лихва представлява договорната лихва увеличена с надбавка от 12 пункта на годишна база върху цялата непогасена главница.

Според чл. 5.1 от договора, кредитът ще бъде погасен на 300 анюитетни месечни вноски в размер на 204,36 евро, включващи главница и дължима лихва, платими на 15-то число на съответния месец, считано от 15.10.2007 г. до 15.09.2032 г. Според чл. 11.1 от договор при неплащане изцяло или отчасти на което и да е парично задължение по договора в продължение на 150 дни от падежа, считано от 151 ден кредитът става автоматично и незабавно изискуем и банката има право да пристъпи към събиране на всички дължими суми по предвидения в закона ред.

На 27.11.2009 г. между страните е подписан анекс, според който страните са се съгласили, че е налице просрочие на суми, които са погасени с подписване на договора, както и че сумата в размер на 645,06 евро представляваща сума на следващите две лихвени плащания ще бъде платена на три вноски в периода 15.11.2012 г. – 15.01.2013 г. на 15-то число на съответния месец. В анекса е страните са пиели по-детайлна дефиниция на СБР, посочено е кога и как той се променя, както и е посочено, че към момента на сключване на анекса той е в размер на 6,7%

На 26.02.2010 г. е сключен анекс № 2 към договора за кредит, в който в чл. 1.1 страните са констатирали, че дължимите суми по кредита са в общ размер на 29 723,55 евро, от които: редовна главница 28 752,10 евро, 32,07 евро просрочена главница, 214,16 просрочена лихва и лихва и наказателна надбавка върху просрочена главница, за периода 15.02.2010 г. – 25.02.2010 – 0,21 евро; редовна лихва до датата на подписване на анекса 79,95 евро; отложени лихви за периода 15.11.2009 г. – 15.01.2010 г. – 645,06 евро.

В чл. 1.2 от анекса е предвидено, че с подписването му задълженията на кредитополучателя ще бъдат разделени на два подлимита: подлимит А в размер на 28 784,17 евро – формиран от дължимата главница и подлимит Б в размер на 294,32 евро – формиран от останалите задължения за лихва и неустойки. В чл. 2.4.1 е предвидено, че през първите 12 месеца от подписване на анекса с уговорения размер на договорна лихва се олихвява само подлимит А, а след това и подлимит Б.

Според заключението на приетата счетоводна експертиза, на 03.10.2007 г. на кредитополучателя Н.В.Н. е предоставен кредитен лимит в размер на 29 714,15 евро, който е усвоен. Според заключението на 08.10.2012 г. банката е отнесла кредита като предсрочно изискуем като последните плащания са извършени на 07.02.2011 г., като след тази дата няма извършени погасявания, просрочени са 22 пълни вноски, с продължителност на просрочието 641 дни. Според заключението, за периода от подписване на анекс 2 до 15.02.2011 г. е погасяване само главница по 100 евро месечна планова вноска и към 15.02.2011 г. остатъка от подлимит А включващ само дължима главница е в размер на 27 275,34 евро, като видно от приложение 4 към експертизата след тази дата не са правени плащания на главница по договора.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. първо ЗЗД вр. с чл. 430, ал. 1 ТЗ.

За основателността на предявения иск в тежест на ищеца е да докаже възникването на облигационно отношение между него и ответника с посоченото в исковата молба съдържание, по силата на което за ответника е възникнало и е изискуемо задължение за плащане на процесната главница в претендирания размер.

В тежест на ответника е да докаже положителния факт на погасяване на дълга.

По възраженията на ответника за неравноправност на клаузите на чл.4.1, чл. 4.2 и чл. 4.3 от договора, изменени с анекс 1 и 2 относно начина на формиране на променливата компонента, представляваща част от възнаградителната лихва и възможността за едностранното й изменение.

Съгласно чл. 143 от ЗЗП неравноправна клауза в договор с потребител е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата на страните. Ответникът, в качеството му на физическо лице, на което по силата на сключения с банката през 2007 г. договор е предоставен ипотечен кредит по ЗКИ, който не е предназначен за извършване на търговска или професионална дейност, има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, а банката се явява търговец по смисъла на § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП, поради което тя се ползва от закрилата на ЗЗП.

По отношение на клаузите на чл. 4.2, вр. с чл. 4.1 и чл. 4.4 от договора за кредит.

Клаузите имат за предмет начина на формиране на размера на възнаградителната лихва по договора. Възнаградителната лихва представлява "цената" по договора за кредит, заплащана срещу престацията на Банката да предостави за ползване кредитните суми за определен период то време.

Тези клаузи попадат под хипотезата на чл. 145, ал. 2, пред. второ от ЗЗП - отнасят се до съответствието между цената или възнаграждението, от една страна, и стоката и услугата, която ще бъде доставена или извършена в замяна, от друга и в случай че са ясни и разбираеми тяхната противоправност не може да бъде преценявана. Предвид това, преди да се разгледа противоправността им, следва да се направи проверка доколко същите са ясни и разбираеми. Изискването за яснота и разбираемост не се ограничава единствено до граматическия смисъл на разпоредбите, като те следва прозрачно и недвусмислено да излагат правата и задълженията на страните, така че потребителят да може да предвиди въз основа на ясни и разбираеми критерии произтичащите за него икономически последици - Решение № 98 от 25.07.2017 г. по т. д. № 535/2016 г., Т. К., І Т. О. на ВКС, т.

45 от Решение на СЕС по дело С-186/16 г.

С решение № 424/02.12.2015 г. по гр. д. № 1899/2015 г., IV г. о. на ВКС е даден отговор на въпроса за приложението на изключението по чл. 144, ал. 3, т. 3 ЗЗП спрямо клаузи от договора за банков кредит, касаещи увеличаване на възнаградителната лихва. Според ВКС, при систематичното тълкуване на разпоредбите на чл. 143 и чл. 144 ЗЗП, отчитайки и целта на закона, следва извод, че е допустима уговорка в договор за кредит, предвиждаща възможност за увеличаване на първоначално уговорената лихва, само ако тя отговаря на следните кумулативни условия: 1/ обстоятелствата, при чието настъпване може да се измени лихвата, трябва изрично да са уговорени в договора или в общите условия; 2/ тези обстоятелства следва да обективни, т. е. да не зависят от волята на кредитора - тяхното определяне или приложение да не е поставено под контрола на кредитора;

3/ методиката за промяна на лихвата да е подробно и ясно описана в договора или ОУ, т. е. да е ясен начина на формиране на лихвата; 4/ при настъпването на тези обстоятелства да е възможно както повишаване, така и понижаване на първоначално уговорената лихва-ако е предвидена възможност само за повишаване, това несъмнено води до "значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя" съгласно чл. 143 ЗЗП. В този смисъл е и решение № 205/07.11.2016 г. по т. дело № 154/2016 г. на

I ТО.

В обсъжданите разпоредби на договора е посочено, че формирането на променливата компонента на възнаградителната лихва се формира от лихвения процент по междубанкови депозити за съответия период и валута по котировка „предлага“ плюс законоустановените разходи на банката, в т.ч. за поддържане на ЗМР и свързаните с фонда за гарантиране на влоговете, изчисляван текущо от отдел „Ликвидност и инвестиции“ при банката, като същевременно във възможността по чл. 4.2 от договора е посочено, че банката едностранно променя лихвата в част СБР при промяна на пазарните условия.

С тези две разпоредби на практика, нито са предвидени пазари фактори, независещи от банката, при промяна на които да се изменя този елемент от възнаградителната лихва, нито е посочено по какъв начин промяната на един или няколко от тях следва да се отрази на базовия лихвен процент. Това създава възможност банката да определи абсолютно произволно по какъв начин ще изчисли базовия си лихвен процент и така едностранно да определи съдържанието на договора. Съгласно чл.