Решение № 299 от 29.12.2025, Районен съд - Севлиево

РЕШЕНИЕ

№ 299 гр. Севлиево, 29.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Биляна Д. Коева при участието на секретаря Айсен Ахм. Моллахасан като разгледа докладваното от Биляна Д. Коева Гражданско дело № 20254230100548 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба подадена от „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК 200644029, срещу Г. Б. Б. ЕГН **********, с която по реда на чл.422, ал.1 ГПК са предявени обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2, вр. чл. 430 ТЗ, вр. чл.9 ЗПК и чл. 86, ал.1 ЗЗД във вр. с чл. 99 ЗЗД, за следните суми: - 3000.00 лева – главница по договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на кредитен лимит сключен между ответника и „Първа инвестиционна банка“ АД, ведно със законната лихва от входиране па заявлението до окончателно изплащане на задължението; 1822.04 лева - договорна лихва, начислена за периода от 05.03.2022 г. ло 01.04.2024 г.; 341.19 лева— законна лихва, начислена за периода от 02.04.2024 г. ло 31.01.2025 г. включително, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 214/2025 г. по описа на РС Севлиево.

Ищецът твърди, че между кредитора „Първа инвестиционна банка“ АД и Г. Б.

Б., ЕГН ********** бил сключен Договор за издаване па револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне па Кредитен лимит (овърдрафт) по разплащателна сметка с № 000CC-R-173667/06.10.2021 г. (Дотовор за овърдрафт).

Сочи, че по силата па договора на кредитополучателя бил предоставен банков кредит — овърдрафт по картова разплащателна сметка в размер на 3 000,00 лева, който можел да бъде усвояван с използване на всяка от картите, издадени към сметката на Титуляря. Във връзка договора Банката откривала и водила банкова сметка й издавала към нея револвираща международна кредитна карта с чип.

В исковата молба се твърди, че страните договорили, че при непогасяване на пълния размер на дебитно салдо по сметката при условията на чл. 7 от договора (гратисен период), но не по-късно от датата па падежа на съответния отчетен период, Титулярят заплаша на Банката фиксирана годишна лихва в размер на 16 % и за дебитни салда, формирани в резултат па ПОС-трансакции и 18% за всички останали дебитни салда по сметката. Лихвата се начислявала върху непогасените суми по всяка отделна транзакция за действителния брой дни, считано от датата на регистриране на операцията в картовата система па Банката, до датата на погасяването.

Ищецът сочи, че годишният процент на разходите по кредита (ГПР) бил в 1 размер на 17,48%, като в чл. 11 били посочени допусканията, при които е изчислен.

По силата на чл. 5 от договора Титулярят се задължавал да погасява усвоената част от кредитния лимит (овърдрафт) в сроковете и по начина, договорени в Общите условия, в раздел X „ПОГАСЯВАНЕ НА КРЕДТИНИЯ ЛИМИТ (ОВЪРЛРАФТ)“.

Титулярят се задължавал всеки месец до падежа или на следващия работен ден, ако падежът е в неработен ден, да внася по сметката минимална погасителна вноска. В т. 1, буква „п" от ОУ било дефинирано, че минимална погасителна вноска е общата сума, която титулярят е длъжен да погасява ежемесечно от датата, следваща края на отчетния период, до датата на падежа, съставляваща 3 % от дебитното салдо по сметката (сумата за пълно погасяване) към последния ден от отчетния период, по не по-малко от 10 лева или целия размер на усвоения кредитен лимит, ако е по-малък от 10 лева. В т. I, буква „к“ било уточнено, че отчетният период е от 20-то число на всеки месец до 19-то число на следващия месец, а „падеж“ (т. 1, буква „х“) е датата, до която титулярят е длъжен да погаси изцяло задълженията си по сметката или не по-малко от минималната погасителна вноска; за дата па падежа се считало всяко 5-то число от месеца.

Сочи се, че предоставеният кредитен лимит (овърдрафт) бил усвояван многократно по сметка с IB AN: BG08FINV915010BGNBNCYD, като на 21.02.2022 г. бил достигнат пълния размер на предоставената от Банката сума. Титулярят не изпълнил своите задължения за внасяне па минимални погасителни вноски и изпаднал в забава, считано от 05.03.2022 г.

Сочи се, че с договор за цесия от 02.04.2024 г. кредитодателят „Първа инвестиционна банка“ АД прехвърля вземанията си по горепосоченото правоотношение на ищцовото дружество.

С настоящата искова молба представя и моли съдът да приеме и връчи на ответника уведомление на осн. чл. 99 ЗЗД, като това обстоятелство следва да бъде взето предвид при постановяване на решението на оси. чл. 235 ГПК.

Сдед придобиване на вземането, ищецът ми, в качеството си на кредитор, начислявал на основание чл. 86 ЗЗД законна лихва за забава върху прехвърлената му главница в размер на 3000.00 лева, изчислена спрямо действащия процент па законната лихва.

В условията на евентуалност е предявен иск само за главницата по процесния договор за кредит.

Искането към съда е уважи така предявените искове. Претендират се разноските по делото.

Ответникът в срока по чл. 131 ГПК е подал отговор чрез назначения си особен представител. В отговора се оспорват предявените искове по основание и размер. Сочи се, че ищецът не сочел доказателства колко вноски са били платени, както и че кредиторът не бил уведомил длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост.

Искането към съда е да бъдат отхвърлени предявените искове.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът установява следното:

Със заповед за изпълнение на парично задължение № 116/ 10.02.2025 г. по чл.

410 от ГПК, издадена по частно гр. дело № 214/ 2025 г. на Районен съд Севлиево, е разпоредено ответникът да заплати на ищеца следните суми: сумата от 3 000,00 лева (три хиляди лева) – главница; сумата от 1822,04 лева (хиляда осемстотин двадесет и два лева и четири стотинки) – договорна лихва за периода от 05.03.2022 г. до 01.04.2024г., сумата от 341,19 лева (триста четиридесет и един лева и деветнадесет 2 стотинки) – законна лихва за забава за периода от 02.04.2024 г. до 31.01.2025г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.02.2025г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата 103,26 лева (сто и три лева и двадесет и шест стотинки) – разноски за заплатена държавна такса и сумата 100,00 лева (сто лева) – юрисконсултско възнаграждение.

Така издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, като съдът е указал на кредитора да предяви иск за установяване на вземането си в месечния срок от връчване на съобщението. Искът е предявен в преклузивния срок, поради което е допустим и подлежи на разглеждане по същество.

С договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка № 000CC-R-173667/ 06.10.2021 г., сключен между „Първа Инвестиционна Банка“ АД и ответника, на последния е предоставен кредит- тип овърдрафт в размер на 3000 лева, за срок до 06.10.2022 г., с възможност за автоматично продължаване.

Приложни са договора, общите условия, искането за издаване на такъв кредит, както и извлечение от Тарифата на банката за събираните такси.

С договор за цесия от 02.04.2024 г. банката е прехвърлила на ищеца вземането по процесния кредит, като в тази връзка са представени копия от договора за цесия, потвърждение за цесията, пълномощно на цесионера, с което той да уведоми длъжниците за прехвърлените кредити, както и извадка от приложение към цесията с включен процесния договор.

По делото е представено уведомително писмо за цесията.

По делото е приета съдебно- счетоводна експертиза, по която вещото лице след справка от системата на банката е посочила на кои дати какви конкретно суми е изтеглила по картата ответника. Вещото лице посочва, че съгласно счетоводните данни, общият размер на усвоените средства, включително договорните такси, възлиза на 3 023,00 лв. Поради факта, че кредитополучателят е погасил само 223,42 лв., непогасената част от главницата към 10.02.2025 г. е в размер на 3 000,00 лева, тъй като с постъпилата от ответника сума е погасен превишеният кредитен лимит, договорната лихва и наказателните лихвите просрочени минимални плащания. Посочено е, че единствените извършени плащания към кредитора са в периода 11.10.2021 – 08.12.2021 г., на обща стойност 223,42 лв. След тази дата не са постъпвали никакви плащания, което означава, че от декември 2021 г. кредитополучателят е преустановил обслужването на задължението в неговата цялост. При проследаяване на всички месечни начисления до 10.02.2025 г., вещото лице е направило категоричен извод, че за периода януари 2022 г. – февруари 2025 г. кредитополучателят не е погасил нито една от изискуемите минимални погасителни вноски. Това представлява общо 38 последователни просрочени месечни задължения. В заключението е посочено, че 3 договорната лихва, начислена за периода от 05.03.2022 г. до 01.04.2024 г. възлиза на 1 822,04 лева, а законната лихва за забава, начислена за периода от 02.04.2024г. до 31.01.2025 г. възлиза на 341,19 лева.

При така установената по делото фактическа обстановка, съдът от правна страна намира следното:

Няма спор, а и се установява от доказателствата по делото, че ответникът е сключил договор за банков кредит, по който е получил определена парична сума, срещу задължението да я върне в определен срок, при съответни условия на заема и приети от лицето ОУ на кредита.

Ищецът се явява активно легитимиран кредитор на ответника, закупил вземането спрямо него с договор за цесия. Действително по смисъла на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД прехвърлянето на вземането спрямо длъжника има действие от деня, когато то му е съобщено от предишния кредитор. Не съществува обаче законова пречка уведомяването да се направи и от новия кредитор, когато той е изрично овластен за това, доколкото не се касае за лично и незаместимо действие. Обстоятелството, че в закона е въведено изискване съобщението за прехвърлянето на вземането да бъде извършено от цедента, не означава, че то не е валидно, ако е било направено от упълномощено от този цедент лице, действащ по негово пълномощие. По делото е представено такова пълномощно, с което ищецът е било овластен от банката да уведоми от нейно име всички длъжници по договорите за кредит за това, че вземанията са прехвърлени на друг кредитор. Уведомлението за цесията е приложено към исковата молба и е надлежно връчени на ответника с връчване на препис от исковата молба и приложениата. Налице е изобилна съдебна практика на ВКС в този смисъл – Решение № 114/07.09.2016 г. по т. д. № 362/2015 г. на ВКС, II т. о. и Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. на ВКС, II т. о., Решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, I т. о., Решение № 78/09.07.2014 г. по т. д.

№ 2352/2013 г. на ВКС, I т. о. и Решение № 46/25.05.2017 г. по т. д. № 572/2016 г. на ВКС, I т.о. и др., съгласно която, когато изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане, цесията следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и прехвърлянето на вземането поражда действия спрямо него на основание чл. 99, ал. 4 ГПК. С посочените решения на ВКС е прието също така, че извършеното по този начин уведомление за цесията, макар и връчено като приложение към исковата молба, представлява факт от значение за спорното право, настъпил в хода на процеса, след предявяването на иска и следва да бъде съобразено от съда при решаване на делото, с оглед императивното правило на чл. 235, ал. 3 ГПК.

Относно уведомяването за извършената цесия чрез особен представител:

4

Получаването на уведомлението в рамките на настоящото съдебно производство по предявен иск за прехвърленото вземане не може да бъде игнорирано, в който смисъл са и разрешенията, изразени и в горецитираните решение. Поради това, с оглед надлежното връчване на ответника чрез особения му представител на уведомлението за цесията, като част от приложенията към исковата молба, следва да се приеме, че длъжникът е надлежно уведомен за прехвърлянето на неговото задължение.