Решение № 26 от 27.01.2025, Районен съд - Петрич

РЕШЕНИЕ

№ 26 гр. П., 27.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Андрей Ив. Николов при участието на секретаря Величка Андреева като разгледа докладваното от Андрей Ив. Николов Гражданско дело № 20241230101655 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдебното производство е по Глава тринадесета от ГПК.

Ищецът Б. Т. П., с адрес в с. Д., общ. П., ЕГН **********, е предявил срещу ответника „Б. Е. Д. К.“ ООД, със седалище и адрес на управление в гр. С., ул. „Н.“ № 25, ет. 5, ЕИК ***, искове, както следва:

- главен иск за присъждане на недължимо платена сума, включваща възнаградителна лихва и такси за допълнителни услуги по договор за потребителски кредит, сключен помежду им;

- евентуален иск за присъждане само на недължимо платените такси за допълнителните услуги по кредита.

Ищецът пояснява, че на 30.08.2022 г. между него (като кредитополучател) и ответника (като кредитодател) е бил сключен договор за кредит с № МАХ_300819653, с главница от 1 000 лв. Твърди, че договорът е недействителен, тъй като противоречи на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 във вр. с чл. 22 ЗПК. Допълва, че съгласно чл. 10 от самия договор, трябва да заплати на кредитодателя и такси за допълнителните услуги „Бързо разглеждане на искането за кредит“ – 286,80 лв., както и „Експресно обслужване по кредита“ – 430,20 лв. Смята, че ако договорът не бъде приет за недействителен по чл.

22 ЗПК, то тогава нищожна е уговорката за допълнителните услуги, тъй като тя влиза в колизия с добрите нрави (заради характеристиките й, описани в обстоятелствената част на исковата молба) и противоречи на повелителни норми на ЗПК и на ЗЗП (също 1 визирани в исковата молба). Изтъква, че е платил на ответната страна цялата главница по кредита, както и още 300 лв., от които 20 лв. – за договорната лихва, и по 140 лв. – за всяка от двете допълнителни услуги. Счита, че при признаване на договора за недействителен така платената сума от 300 лв. трябва да му бъде възстановена, а при на нищожност само на клаузата за допълнителните услуги – да му бъдат върнати 280 лв., които е заплатил за тях. Претендира законна лихва за забава върху исковите суми от датата на образуване на делото (15.10.2024 г.) до погасяването, както и съдебни разноски. Предлага в полза на адвоката, който му е оказал безплатна правна помощ в производството, да бъде определено съответно възнаграждение.

Ответникът намира ищцовите претенции за неоснователни, настоява за отхвърлянето им и за присъждане на съдебно-деловодни разходи.

Съдът приема следното:

1. По съществото на спора:

Предявените искове са с правно основание по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.

Поначало уважаването на искова претенция с такава юридическа квалификация е детерминирано от кумулативното наличие на две предпоставки – 1/ предаване от ищеца и съответно получаване от ответника на материалното благо, което е предмет на иска, и 2/ начална липса на основание за имуществено разместване от такъв порядък (вж. в този смисъл Постановление № 1 от 28.05.1979 г., Пленум на ВС). Даденото по нищожна сделка, респ. по нищожна клауза от сделка, е типичен пример за хипотезата на неоснователно обогатяване, получила нормативна регулация в разпоредбата на чл.

55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД (вж. Решение № 211/26.11.2013 г. по т.д. № 1082/12 г., II т.о. на ВКС).

С доклада по делото, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, са отделени за ненуждаещи се от доказване признатите от страните обстоятелства за сключването на процесната сделка помежду им, включително и по отношение на клаузата й, касаеща т. нар. допълнителни услуги.

От съдържанието на договора, копие от който е приобщено към доказателствения материал, се изясняват и базисните параметри на кредитното правоотношение, а именно:

- главница – 1 000 лв.;

- годишен процент на разходите – 42,80 %;

- годишен лихвен процент – 36,30 %;

- обща стойност на плащанията, включваща главницата и договорната лихва – 1 108,50 лв., от което следва, че размерът на самата договорна лихва е 108,50 лв.;

- срок – 6 месец;

- погасяване – чрез 6 месечни вноски, разписани в погасителен план, който 2 е инкорпориран в договора.

Според справка, отразяваща погасяванията относно задълженията на кредитополучателя по процесния договор (предоставена от ответника по реда на чл.

190 ГПК), ищецът е платил по кредитния дълг само сумата за главницата от 1 000 лв.

Обсъжданата справка е приобщена към доказателствения материал по инициатива на ищеца, не е оспорена от него и същият не е ангажирал доказателства за други плащания по кредита.

В обобщение на казаното дотук се налага изводът, че не е изпълнено първото от кумулативните условия на фактическия състав, формиращ основанието на разглежданите искове. Това е така, защото не се доказва от патримониума на ищцовата страна да са преминали към този на ответното дружество имуществените блага (паричните суми за възнаградителната лихва и за допълнителни услуги по кредита), предмет на релевираните искове.

Ето защо както главният, така и евентуалният иск подлежат на отхвърляне, като отхвърлянето на първия води до сбъдване на вътрешнопроцесуалното условие, при което се дължи произнасяне по същество и по втория.

2. По съдебните разноски:

Изходът от делото предоставя право на съдебни разноски само на ответника (чл.

78, ал. ал. 3 ГПК).

Те възлизат на 100 лв. и представляват юрисконсултско възнаграждение, определено от съда, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ

Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. П., Гражданско отделение, Трети състав

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ главния иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, предявен от Б. Т. П., с адрес в с. Д., общ. П., ЕГН **********, срещу „Б. Е. Д. К.“ ООД, със седалище и адрес на управление в гр. С., ул. „Н.“ № 25, ет. 5, ЕИК ***, с който се претендира присъждане на сумата от 300 лв. – сбор от недължимо платени възнаградителна лихва (20 лв.) и такси за допълнителни услуги (280 лв.) по Договор за кредит с № МАХ_300819653/30.08.2022 г., сключен между първия (като кредитополучател) и второто (като кредитодател), ведно със законната лихва, считано от датата на подаването на исковата молба – 15.10.2024 г., до погасяването.

ОТХВЪРЛЯ евентуалния иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, предявен от Б. Т.

3

П., с адрес в с. Д., общ. П., ЕГН **********, срещу „Б. Е. Д. К.“ ООД, със седалище и адрес на управление в гр. С., ул. „Н.“ № 25, ет. 5, ЕИК ***, с който се претендира присъждане на сумата от 280 лв. – недължимо платени такси за допълнителни услуги по цитирания кредитен договор, ведно със законната лихва, считано от датата на подаването на исковата молба – 15.10.2024 г., до погасяването.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, Б. Т. П., с адрес в с. Д., общ. П., ЕГН **********, да заплати на „Б. Е. Д. К.“ ООД, със седалище и адрес на управление в гр. С., ул. „Н.“ № 25, ет. 5, ЕИК ***, сумата от 100 лв. – съдебни разноски, дължими за производството по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните, пред Окръжен съд – гр.

Благоевград, в 2-седмичен срок, считано от връчването на препис, с въззивна жалба, която се подава чрез Районен съд – гр. П..

Съдия при Районен съд – П.: _______________________

4