Решение № 12 от 23.01.2023, Районен съд - Свиленград
- Съд
- Районен съд - Свиленград
- Дело
- Гражданско дело 682/2022
- Вид
- Решение № 12
- Подписан
- 23.01.2023
- В сила
- 13.02.2023
- Състав
- Кремена Тодорова Стамболиева Байнова
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 237, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 237, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 12 гр. Свиленград, 23.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Кремена Т. Стамболиева Байнова при участието на секретаря Ренета Н. И. като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова Гражданско дело № 20225620100682 по описа за 2022 година намери за установено следното:
Предявен е отрицателен установителен иск за собственост с правно основание по чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Съдът е сезиран Искова молба, подадена от „Юг – 3000” ООД с ЕИК 206348994, със седалище и адрес на управление: град Варна, район Приморски, ***, със съдебен адрес: град Свиленград, бул.
„България” № 57, област Хасково, чрез адвокат Д. Т., представлявано от управителя Павел Цветинов Павлов, против М. И. С. с ЕГН ********** от град *****************************************, за признаване за установено, че ответникът С. не е собственик на следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в землището на село Оряхово, община Любимец, област Хасково по Кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД – 18 – 1247 от 15.06.2018 година на Изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, с адрес на поземления имот: село Оряхово, местност „Каратопрак” с площ от 8 498 кв.м., трайно предназначение на територията – земеделска, с начин на трайно ползване – нива, категория на земята – пета, номер по 1 предходен план: 148009, при граници на имота: ***, ***, ***, ***, *** и ***.
Твърди се в Исковата молба, че имотът е бил собственост на И.К.С. с ЕГН **********, починал на 12.04.2013 година, съгласно Решение № 148ОР от 26.07.1999 година на Поземлена комисия – Любимец. Станков продава имота през 2006 година на П.М.С., а той заедно със съпругата си Б.Т. С. го продават на „Партнърс комерс” ЕООД. Последното през 2018 година продава имота на „Руж 9” ООД, което го апортира в капитала на ищцовото дружество.
На 19.01.2021 година в Службата по вписванията – Свиленград наследниците на И.С. вписват посоченото Решение на Поземлена комисия – Любимец и вече фигурират като собственици по партидата на имота. В последствие единствен наследник на И.С. остава ответника М. С..
Не се претендират разноски по делото.
В срока за Отговор е постъпил такъв от ответника М. И. С., в който се сочи, че искът е допустим и основателен като на основание чл. 237, ал. 1 от ГПК заявява, че признава същия.
Не се претендират разноски по делото.
Исковата молба е вписана в книгите на Агенцията по вписванията, Служба по вписванията – Свиленград на 11.11.2022 година с дв.вх.рег.№ 4356, Акт 72, том 3.
От страна на ответника С. е направено признание на иска с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК в Отговора на исковата молба. Постъпила е Молба от процесуалния представител на ищцовоно дружество, в която се сочи, че не се възразява делото да се разгледа в тяхно отсъствие и с оглед признанието на иска от страна на ответника С., се прави искане да се прекрати съдебното дирене и Съдът да се произнесе с Решение съобразно признанието. С Определение Съдът постанови, че ще се произнесе с Решение съобразно признанието на иска и прекрати съдебното дирене, тъй като намира, че са налице условията и предпоставките, посочени в чл. 237, ал. 1 от ГПК, а именно: ответникът С. признава иска, има искане от страна на процесуалния представител на ищцовото дружество за прекратяване на съдебното дирене и за произнасяне с Решение съобразно направеното признание от страна на ответника. Налице са и предпоставките на чл. 237, ал.
3 от ГПК, а именно: признатото право от страна на ответника С. не 2 противоречи на закона и добрите нрави и се признава право, с което ответникът С. може да се разпорежда.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 237, ал. 1 от ГПК, Съдът РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК по иска н а „Юг – 3000” ООД с ЕИК 206348994, със седалище и адрес на управление: град Варна, район Приморски, ***, представлявано от управителя Павел Цветинов Павлов, че ответникът М. И.
С. с ЕГН ********** от град *****************************************, не е собственик на следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в землището на село Оряхово, община Любимец, област Хасково по Кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД – 18 – 1247 от 15.06.2018 година на Изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, с адрес на поземления имот: село Оряхово, местност „Каратопрак” с площ от 8 498 кв.м., трайно предназначение на територията – земеделска, с начин на трайно ползване – нива, категория на земята – пета, номер по предходен план: 148009, при граници на имота: ***, ***, ***, ***,
*** и ***.
Решението може да бъде обжалвано с Въззивна жалба пред Окръжен съд - Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от настоящото Решение да се връчи на страните по делото на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
На основание чл. 115, ал. 2 от ЗСоб, УКАЗВА на ищеца „Юг – 3000” ООД с ЕИК 206348994, със седалище и адрес на управление: град Варна, район Приморски, ***, представлявано от управителя Павел Цветинов Павлов, че в шестмесечен срок от влизане в сила на Решението следва да го впише, като предупреждава, че след изтичане на този срок вписването на Исковата молба губи действието си.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________ 3