Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1106 от 18.06.2019, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Търговско дело 751/2019
Вид
Решение № 1106
Подписан
18.06.2019
В сила
26.06.2019
Състав
МАРИЯ ГЕОРГИЕВА БОЙЧЕВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

Р

Е Ш Е

Н И Е

Гр. София, 18.06.2019 г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение,

VІ-8 състав, в открито заседание на единадесети юни две хиляди и деветнадесета година, в следния състав

СЪДИЯ : МАРИЯ БОЙЧЕВА при участието на секретаря Цветелина Пецева, като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 751 по описа за 2019 година на Софийски градски съд, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 625 и сл. от Търговския закон.

Образувано е по молба на длъжника “Т.К.” ЕООД, ЕИК ********, за откриване на производство по несъстоятелност на дружеството поради свръхзадълженост и при условията на евентуалност поради неплатежоспособност. Молителят твърди, че поради липса на средства и имущество дружеството е в невъзможност да обслужва задълженията си и е в хипотеза на свръхзадълженост, евентуално неплатежоспособност. Твърди, че не е в състояние да изпълнява паричните си задължения и имуществото му не е достатъчно за покриването им. Твърди, че към 31.03.2019 г. пасивите на дружеството са в размер на 72 271,83 лева и надвишават активите, които са на стойност от 68 294,29 лева. Твърди, че основният актив на дружеството е недвижим имот – нива с площ от 4.000 дка, находяща се в землището на с. Равнище, община Правец, Софийска област, която е възбранена от основния кредитор – НАП. Твърди, че дружеството не разполага с имущество за покриване на началните разноски в производството по несъстоятелност.

Молителят претендира да бъде обявена свърхзадължеността на дружеството и при условията на евентуалност – неплатежоспособността на дружеството, да бъде определена началната й дата, да бъде открито производство по несъстоятелност на дружеството, да бъде обявено дружеството в несъстоятелност, да бъде прекратена дейността на дружеството и производството по делото да бъде спряно. Молителят претендира в случай, че не бъде установена хипотезата на чл. 632, ал. 1 от ТЗ, то да бъде обявена свърхзадължеността на дружеството и при условията на евентуалност – неплатежоспособността на дружеството, да бъде определена началната й дата, да бъде открито производство по несъстоятелност на дружеството, да бъде назначен временен синдик и да бъде определена дата на първото събрание на кредиторите.

Съдът, след като обсъди доводите на молителя и събраните по делото доказателства и ги прецени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съдът приема от фактическа страна следното:

По делото са представени от молителя и са приети като доказателства Годишни финансови отчети на дружеството за 2014 г., 2015 г., 2016 г., 2017 г. и 2018 г., баланс към 31.03.2019 г., сравнителни инвентарни описи, опис и балансова стойност на активите, други счетоводни справки за дружеството.

На основание чл. 621, ал. 1, т. 2 от ТЗ вр. с чл. 192 от ГПК е изискана и приложена по делото справка от Агенцията по вписванията за вписвания, отбелязвания или заличавания за територията на цялата страна по партидата на молителя за периода от 01.01.1992 г. до 23.04.2019 г.

Изискана е и е представена по делото справка от СДВР –

Отдел “Пътна полиция”, че в централната база на

АИС-КАТ на името на дружеството молител няма данни за регистрирани МПС.

От НАП е изискана и представена информация за наложени обезпечителни мерки по реда на ДОПК върху имуществото на “Т.К.” ЕООД, като е посочено, че има започнали действия по принудително изпълнение по реда на ДОПК. Към писмото са приложени постановления за налагане на обезпечителни мерки от публичен изпълнител при ТД на НАП – София и Съобщение за продажба чрез търг с тайно наддаване.

За установяване на финансово-икономическото състояние на молителя, по делото е изслушано, неоспорено от молителя и прието заключение на Съдебно-счетоводна експертиза на вещото лице С.Й., като вещото лице е анализирало периода 2014 г. – 2018 г. вкл. и към 31.03.2019 г. Вещото лице дава заключение за структурата на активите и пасивите на молителя и е изчислило показателите за ликвидност, финансова автономност и задлъжнялост на молителя.

Вещото лице посочва при анализа на структурата на активите на молителя, че най-голям относителен дял от нетекущите активи на “Т.К.” ЕООД през периода 2014 г. - 2018 г. са дълготрайните материални активи, които съставляват 100% от нетекущите активи. С най-голям относителен дял от краткотрайните активи за анализирания период са материалните запаси, които в периода от 31.12.2014 г. до 31.12.2018 г. варират между 66,70% - 81,30%.

Вещото лице дава заключение, че с най-голям относителен дял от краткосрочните задължения на дружеството са други задължения, които към 31.12.2014г. са 43 хил.лв., представляващи 100% от всички задължения; към 31.12.2015 г. са 66 хил.лв., представляващи 71,70% от всички задължения; към 31.12.2016 г. са 83 хил.лв., представляващи 79,80% от всички задължения; към 31.12.2017 г. са 103 хил.лв., представляващи 83,10% от всички задължения; към 31.12.2018 г. са 96 хил.лв., представляващи 92,30% от всички задължения.

Показателите за ликвидност са количествени характеристики на способността на дружеството да изплаща текущите си задължения с краткотрайните активи и когато изчисленият коефициент на обща ликвидност е под единица, това е индиция за влошено икономическо и финансово състояние на дружеството. Констатациите на експертизата установяват, че коефициентът на обща ликвидност е, както следва: 0,7500 за 2014 г., 1,1034 за 2015 г., 1,4118 за 2016 г., 1,3529 за 2017 г., 0,4808 за 2018 г. и 0,4314 към 31.03.2019 г.

Коефициентът за бърза ликвидност, показващ съотношението между бързоликвидните краткотрайни активи към краткосрочните задължения, е с референтните стойности от 0,6-0,7/1,0-1,2. Експертизата установява, че този коефициент в случая е със следните стойности: 0,2500 за 2014 г., 0,2069 за 2015 г., 0,3235 за 2016 г., 0,2549 за 2017 г., 0,0962 за 2018 г. и 0,0980 към 31.03.2019 г.

Коефициентите за незабавна ликвидност и за абсолютна ликвидност показват способността на предприятието да изплаща задълженията си с финансовите активи и с паричните средства. Приемливата референтна стойност на тези коефициенти съгласно ССчЕ е 0,3-0,4/>0,2. През изследвания период коефициентът за незабавна ликвидност и коефициентът за абсолютна ликвидност са със следните стойности: 0,0417 за 2014 г., 0,0345 за 2015 г., 0,0294 за 2016 г., 0,0000 за 2017 г., 0,0000 за 2018 г. и 0,0000 към 31.03.2019 г.

Коефициентът на финансова автономност и задлъжнялост изразяват финансовата независимост на предприятието от неговите кредитори и възможността му да посреща дългосрочните си задължения. Коефициентът на финансова автономност има препоръчителна стойност от 0,33. Стойности над единица на коефициента на задлъжнялост показват превишаване на задълженията над собствения капитал и дългосрочна зависимост от кредиторите. Вещото лице е изчислило следните стойности на коефициента на финансова автономност за молителя: -0,5814 за 2014 г., -0,4130 за 2015 г., -0,3269 за 2016 г., -0,2500 за 2017 г., -0,2885 за 2018 г. и -0,3333 към 31.03.2019г.

Стойностите на коефициента на задлъжнялост са изчислени, както следва: -1,7200 за 2014 г., -2,4211 за 2015 г., -0,0588 за 2016 г., -4,0000 за 2017 г., -3,4667 за 2018г. и -3,0000 към 31.03.2019 г.

Вещото лице дава заключение, че коефициентите на ликвидност към 31.12.2018 г. и към 31.03.2019 г. са извън референтните стойности, а коефициентите на незабавна и абсолютна ликвдност за този период, включително и към 31.12.2017 г., имат нулева стойност, поради липса на парични средства. Вещото лице дава заключение, че за всяка година от анализирания период коефициентът на финансова автономност има отрицателна стойност и показва превишаване на задълженията над собствения капитал и дългосрочна зависимост от кредиторите.

Вещото лице дава заключение, че дружеството не отчита в баланса си парични средства; вземанията в размер на 10 хил. лева са от собственика Д.Б.; отчита материални запаси 34 хил. лева, от които по-голямата част са хранителни стоки, с определен срок на годност, като не е представен инвентаризационен опис.

Вещото лице дава заключение, че последното плащане от дружеството за погасяване на краткосрочно задължение по търговска сделка е извършено на 19.03.2019 г. по фактура на “Ф.Б.” № **********/19.03.2019 г. на стойност 490 лева.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

За да бъде открито производство по несъстоятелност следва да са налице при условията на кумулативност предпоставките на сложния фактически състав, установен в разпоредбите на чл. 608, чл. 625, ал. 1 и чл.

631 от ТЗ, съответно на чл. 742 от ТЗ, а именно: да е подадена пред компетентния съд писмена молба от някое от лицата, посочени в разпоредбата на чл. 625 от ТЗ, съответно от лицата по чл. 742, ал. 2 от ТЗ; длъжникът да е търговец по смисъла на чл. 1 от ТЗ; да е налице изискуемо парично задължение на длъжника, породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването й, или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или задължение по частно държавно вземане, или съответно задължение за изплащане на трудови възнаграждения при условията на чл. 608, ал. 1, т. 4 от ТЗ; да е налице неплатежоспособност на длъжника по смисъла на чл.

608, ал. 1 от ТЗ, евентуално да се установи свръхзадължеността съгласно чл. 742, ал. 1 от ТЗ, ако длъжникът е капиталово търговско дружество; затрудненията на длъжника да не са временни, а състоянието на неплатежоспособност да е обективно и трайно.

В настоящия случай са налице предвидените от закона процесуалноправни предпоставки - сезираният съд е този по седалището на молителя към момента на подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност и се явява компетентен по смисъла на разпоредбата на чл. 613 от ТЗ.

Съгласно разпоредбата на чл. 625 от ТЗ, писмена молба до съда за откриване на производството по несъстоятелност могат да подават длъжникът, съответно ликвидаторът или кредитор на длъжника по търговска сделка, Националната агенция за приходите за публичноправно задължение към държавата или общините, свързано с търговската дейност на длъжника или задължение по частно държавно вземане, както и Изпълнителната агенция “Главна инспекция по труда” при изискуеми и неизпълнени за повече от два месеца задължения за трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите на търговеца. В разглеждания случай съдът е сезиран с молба от длъжника, който се явява легитимирано лице по смисъла на чл.

625 от ТЗ.

За разлика от неплатежоспособността, свръхзадължеността е основание за откриване на производство по несъстоятелност само за определена категория търговци, изрично визирани в чл. 607а, ал. 2 от ТЗ - търговски дружества, които осъществяват търговска дейност под формата на дружество с ограничена отговорност, акционерно дружество или командитно дружество с акции.

Молителят “Т.К.” ЕООД е търговец по смисъла на чл. 1, ал. 2, т. 1 от ТЗ, предвид правно организационната си форма като търговско дружество – еднолично дружество с ограничена отговорност, и е сред кръга на визираните в чл.607а, ал.2 от ТЗ търговци.

Според легалната дефиниция на чл. 742, ал. 1 от ТЗ, едно търговско дружество е свръхзадължено, когато неговото имущество не е достатъчно да покрие паричните му задължения. В съдебната практика се приема, че под “имущество” по смисъла на чл.742 от ТЗ следва да се разбира съвкупността от имуществени активи на дружеството, в т. ч. дълготрайни и краткотрайни, притежавани към началния момент на свръхзадължеността. В производството по чл.

625 и следващите от ТЗ преценката за наличие или липса на свръхзадълженост се извършва чрез съпоставяне на общия размер на съществуващите към твърдяната начална дата на свръхзадълженост парични задължения на търговеца, които може и да не са изискуеми, но трябва да е установено възникването им, със стойността на имуществото му към същия момент.

В производството по несъстоятелност въз основа на цялостен анализ на финансово-икономическото състояние на молителя и възможността му да изпълнява паричните си задължения си към кредиторите, съдът следва да установи дали молителят е в състояние на свръхзадълженост. Показателите за финасова автономност, изразяващи съотношение между собствения капитал към пасивите, показват пълна зависимост на длъжника по отношение на кредиторите му, тъй като му липсва собствен капитал за покриване на задълженията. Собственият капитал на фирмата би следвало да бъде минимум 1/3 от всички задължения на фирмата, за да се осигурява нормално разплащане за дълъг период от време, което в случая не е налице, видно от заключенията на изслушаната съдебно-счетоводна експертиза.