Решение № 3231 от 18.07.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3231 гр. Пловдив, 18.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Костадин Б. Иванов при участието на секретаря Светла Н. Гърчева като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Гражданско дело № 20235330103666 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по иск, предявен от В. С. С., ЕГН

**********, с адрес гр.

*******************************************, срещу Ж. А. М., ЕГН **********, с адрес гр. ************,**********************№**, с която е предявен иск по чл. 30 ЗН за възстановяване в натура на запазената част на ищцата от наследството на Ж.А.К., ЕГН **********, поч. на **********, в размер на 1/3 идеална част, като се намали извършеното от наследодателя Ж.А.К. дарение на ответника и нейна ****** Ж. А. М., обективирано в Нотариален акт за дарение на недвижим имот № *******, том ***,****** №****, дело № ****** от ******** г. на нотариус ******* с per. № *** на НК, вписан в CB-Пловдив при АВ с акт № **,********,************/********, дв. вх. per. № ****** от *******, на следните недвижими имоти - ПИ № ****** и УПИ ****** и двата от квартал ****** по плана на гр. ******, находящ се в гр. *******, обл.**********, подробно описани в исковата молба, съобразно титул за собственост.

Ищцата твърди, че е наследник със запазена част от наследството на покойната си ****** Ж.А.К., поч. на **********, на основание чл. 28, ал. 1 ЗН като низходящ и на основание чл. 29, ал. 1 вр. чл. 10, ал. 1 и 3 ЗН и ППВС № ***/********** г. по силата на заместване на своя баща С.Г.С., поч. на ********** г. В тази насока се поддържа, че запазената част на В. С. от наследството на нейната ****** по бащина линия е 1/3 предвид, че наследодателката имала двама сина, които ако биха били живи към момента на откриване на наследството също щели да имат по 1/3 запазена част.

1

Разполагаемата част от наследството била 1/3. Сочи се, че запазената част на ищцата е накърнена с извършеното дарение от Ж.А.К. в полза на Ж. А. М., обективирано в Нотариален акт за дарение на недвижим имот № ***********,***********,**************№**, дело № ****** от ******** г. по описа на нотариус *******, с което се дарявали на ответницата двата недвижими имота - ПИ № ****** и УПИ ****** и двата от квартал ****** по плана на гр. ******, находящи се в гр. *******, обл.**********, със запазено право на ползване за дарителя. Понастоящем имотите били в патримониума на ответницата. При тези факти се развиват правни съображения, че е изпълнен фактическия състав на субективното преобразуващо право по чл. 30 ЗН, предполагащ уважаване на предявения конститутивен иск на същото правно основание – настъпила смърт на наследодателя, ищцата е наследник със запазена част, който не е недостоен и е приел наследството, в случая с конклудентни действия, както и извършено дарствено разпореждане приживе от наследодателя, което накърнява запазената част на ищцата в размер на 1/3 от наследството на ****** й Ж.К.. Сочи се, че Ж.К. не е завещавала или дарявала на ищцата каквото и да било имущество, което да се прихване при изчисляването на запазената част. Развиват се аргументи относно наличието на правен интерес от предявяването на настоящия иск, както и че погасителната давност за същия не е изтекла. Моли за уважаване на иска и присъждане на сторените разноски.

С уточняваща молба от 21.03.2023 г. се излагат подробни съображения за липса на пасиви и други активи, оставени в наследството на Ж.А.К., поч. на **********

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от Ж. А.

М., която оспорва предявения конститутивен иск по чл. 30 ЗН като неоснователен. Не се оспорва извършването на сделката между Ж.А.К. и Ж.

А. М., обективирана в Нотариален акт за дарение на недвижим имот № *******, том ***,****** №****, дело № ****** от ******** г. по описа на нотариус ******.. Твърди се обаче, че на 19.04.2014 г. страните по тази дарствена сделка са подписали документ, озаглавен „обратно писмо“, като подписите им са нотариално заверени. От съдържанието на посочения документ се установявала различна воля на страните при сключването на сделката, а именно прехвърлянето на правото на собственост върху двата имота да не е по силата на дарение, а срещу поето задължение от Ж. М. да гледа и издържа ****** си, при обем на издръжка от 200 лв. на месец и обем на грижата – посещение един път месечно в дома на Ж.К. от Ж. М. с цел поддръжка на добра хигиена и подпомагане в домакинството. На 13.10.2020 г. било сключено споразумение между Ж.К. и Ж. М., подписано от двете със заверка от ******** на Община ******, с което се удостоверявало коректното изпълнение на поетите задължения за гледане и издръжка. В тази насока се развиват съображения, че договорът за дарение е привиден и съответно нищожен на основание чл. 26, ал. 2, пр. 4 ЗЗД, а действителната сделка между страните е договорът за гледане и издръжка, който намира приложение в отношенията помежду им на основание чл. 17, ал. 1 ЗЗД. Поддържа се, че доколкото този договор е възмезден, то той не се засяга от приложното поле 2 на чл. 28 и чл. 30 ЗН. Изтъква се още, че ответницата е изпълнявала задълженият си по договора за гледане и издръжка. По изложените съображения се моли за отхвърляне на иск.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявен е иск с правно основание чл.30, ал.1 ЗН – за намаляване на дарствено разпореждане и възстановяване на запазена част. По този иск ищцата следваше да докаже при условията на пълно и главно доказване, че е наследник на Ж.А.К., поч. на **********, с право на запазена част от наследството на последната; да докаже размера на запазената си част, като установи имуществото, което следва да се включи в наследствената маса съгласно чл. 31 ЗН; че е направено твърдяното дарение от наследодателя в полза на ответника, както и че запазената част на ищцата е накърнена с това дарение.

Видно е от представеното удостоверение за наследници на Ж.А.К., че същата е починала на **********, като е оставила наследници по закон децата на двамата си починали преди нея сина, които я наследяват на основание чл.

10, ал. 1 ЗН. Това са ищцата В. С. – ****** на С.С., поч. на ********** г. (за когото е представено и удостоверение за наследници), и децата на А.С., поч. на ********** г., а именно ответницата Ж. М. и нейният ****** Х.С..

Следователно и на основание чл. 28, л. 1 ЗН ищцата, като низходящ, се явява наследник със запазена частна на своята ****** по бащина линия Ж.К., поч. на ********** Доколкото искът се предявява срещу друг наследник по закон, то и не е необходимо наследството да е било прието от ищцата по опис, по арг. от чл. 30, ал. 2 ЗН. На основание чл. 29, ал. 1 ЗН запазената част на В. С. от наследството на Ж.К. е 1/3, доколкото наследодателката е оставила две колена низходящи. На ищцата се полага половината от общата запазена част от 2/3 от наследството, предвид че тя е единствен наследник от коляното на баща си С.С., и по заместване наследява общия наследодател Ж.К.. Размерът на разполагаемата част също е 1/3 по арг. от чл. 28, ал. 2 ЗН. Въпросните обстоятелства са безспорни между страните.

Спорен по делото е въпросът дали обективираната сделка в Нотариален акт № ***********,***********,**************№**, дело № ****** от ******** г. по описа на нотариус ******., представлява договор за дарение на недвижим имот, както е посочено в акта, или дарението е нищожно, като привидно, а действителната сделка е прикритата – прехвърляне на имотите срещу задължение за издръжка и гледане от страна на Ж.К. в полза на ответницата Ж. М., в каквато насока са релевирани възражения в отговора на исковата молба.

В тази връзка и с оглед указаната й доказателствена тежест, от ответната страна е представено обратно писмо с нотариална заверка на подписите от 19.02.2014 г., с което подписалите го Ж.К. и Ж. М. заявяват, че сключеният помежду им договор, обективиран в Нотариален акт за дарение на недвижим имот № *******, том ***,****** №****, дело № ****** от ******** г. по 3 описа на нотариус ******., не представлява дарствена сделка и страните по него никога не са имали воля за дарение на прехвърлените имоти. Напротив, прикритото им желание било имотите да се прехвърлят на Ж. М. срещу поето от нея задължение да гледа и издържа ****** си Ж.К. докато е жива, в това число ежемесечно да й заплаща сумата от 200 лв. за издръжка, както и поне веднъж месечно да я посещава и подпомага в домакинството и при поддръжката на хигиената в дома й. Представено е още и споразумение между двете със заверка от ******** на Община ****** на техните подписи от дата 13.10.2020 г., с което Ж.К. и Ж. М. потвърждават изложеното от тях в обратното писмо, като допълнително наследодателката К. сочи, че е получавала уговорената издръжка и грижи, дори и повече от договореното, както и че Ж. М. била извършвала множество подобрения и необходими разноски за имота в гр. *******************************************, в който наследодателката живее.

Предвид оспореното от ищцата С. авторство на обратното писмо и на споразумението, и откритото производството по чл. 193 ГПК в тази насока, по делото са разпитани нотариус ****** – заверила подписите върху обратното писмо, и М. Б. – зам.-кмет на Община ****** към 2020 г., съгласно представен от Общината трудов договор на същата, която на основание чл. 83, ал. 1 ЗННД е заверила подписите на Ж.К. и Ж. М. върху споразумението от 13.10.2020 г. И двете свидетелки потвърждават, че са извърши въпросните нотариални дейности по удостоверяване на положените подписи върху съответните документи. Макар и да нямат подробни спомени относно спецификите на конкретните случаи, и двете са категорични, че не биха заверили подписите, ако имат съмнения във възможността на някоя от страните да разбира документа, който подписва, или има възражения срещу неговото съдържание.

По делото е изслушано и не е оспорено от страните заключение по съдебно-графологична експертиза, отново по повод на оспорването от ищцата на автентичността на подписите на Ж.К. върху обратното писмо от 19.02.2014 г. и споразумението от 13.10.2020 г. Според вещото лице, което е категорично в своето заключение, оспорените подписи върху двата документа, както и ръкописното изписване на имената „Ж.А.К.“, са изпълнени именно от наследодателката Ж.К..

За доказване на изпълнението на поетите от нея задължение по прикритата сделка, ответницата М. е представила общо 107 брой разписки (от л. 96 до л. 203 от делото), подписани от наследодателката, за това, че за периода от м. октомври 2013 г. до м. август 2022 г. ежемесечно е заплащала издръжка в размер на 200 лв. и е осигурявала необходимата грижа на своята ****** по бащина линия. В преклузивния срок по чл. 193, ал. 1 ГПК въпросните разписки не са оспорени от ищцовата страна, поради което са съобразени от съда при постановяване на настоящото решение.

Отново за доказване на предоставената грижа от страна на Ж. М. в полза на Ж.К., от ответната страна са представени множество приходни квитанции за платени данъци за имота в гр.

*******************************************, разписки за заплатени комунални услуги към електроснабдителното и В и К дружества и мобилни 4 оператори, обслужващи обекта. Представени са касови бонове за закупени хранителни продукти за период от няколко години, предхождащи смъртта на Ж.К. през 2022 г. Представени са още медицински документи за изследвания на Ж.К. и касови бонове за закупени лекарства (от л. 366 до л. 390 от делото).

Всички те, макар и да не могат пряко да се свържат с указване на грижа от страна Ж. М. в полза на Ж.К., то доколкото са запазени от ответницата, а някой от тях са и с давност от преди повече от пет години, навеждат към индиция за наличие не само на морално задължение, но и на облигационно такова от страна на М. за предоставяне на грижа и издръжка.

В тази насока са и показанията на разпитаните по инициатива на ответната страна свидетели – Р.Я. и А.М., които заявяват, че Ж. М. ежеседмично е посещавала дома на ****** си Ж., полагала е непосредствени грижи за нея, поддържала е дома й подреден и в добро състояние, носела й е покупки или е оставяла пари. И двамата са категорични, че по думи на самата „****** Ж.“, ****** й Ж. се е грижела добре за нея. В противовес на тези показания е изложеното от свидетелката Т.П. – ****** на В. С. и разпитана по нейна инициатива. Според свидетелката П. къщата, в която е живяла Ж.К., била закупена от бившия съпруг на свидетелката и син на К. – С.С., нещо което противоречи на изложеното от А.М., а К. се издържала от пари, получени от продажба на друг имот. Твърди, че по думи на Ж.К., последната била заплашвана и обиждана от Ж. М., която не полагала никаква грижа за ****** си. Също твърди, че й било споделено от К. за грешка, която тя допуснала, като дарила имота. Така изложеното от свидетелката Т.П. се намира за изолирано и неподкрепено от останалия доказателствен материал по делото. Показанията й противоречат на тези, дадени от Р.Я. и А.М., а и на друг разпитан свидетел – В.К., говорещ за извършени множество ремонти от ответницата в имота, където е живяла ****** й. Не без значение е и близката родствена връзка между свидетелката П. и ищцата – ****** и ******, което предполага известна заинтересованост на свидетелката от изхода на спора и налага показанията й да бъдат цени по-строго с оглед разпоредбата на чл. 172 ГПК. Отчитат се и вътрешните противоречия в нейните показания, доколкото се твърди, че свидетелката посещавала редовно Ж.К., но същевременно изтъква, че не живеела постоянно в страната, а пътувала и работела в чужбина.