Решение № 1944 от 11.12.2025, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1944 гр. Плевен, 11.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ана Ив. Илиева при участието на секретаря Н. Д. Кузманова като разгледа докладваното от Ана Ив. Илиева Гражданско дело № 20254430102830 по описа за 2025 година

Предявени са от „Топлофикация Плевен“ ЕАД ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление *****, представлявано от изпълнителния директор Й. В., срещу Н. Е. Г. ЕГН ********** с постоянен адрес ******** съединени в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване на положителни установителни искове с правно основание чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца обща сума в размер на 1962,42 лева, от които: сума в размер на 1761,50 лева – главница, представляваща стойност за незаплатена топлинна енергия за периода от 01.04.2023 г. до 31.12.2024 г., както и 200,92 лева, представляващи лихва за забава за периода от 02.06.2023 г. до 04.02.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, до окончателното погасяване на задължението, както и направените в заповедното производство разноски.

Твърди се в исковата молба, че ищцовото дружество е депозирало заявление по реда на чл.410 ГПК срещу ответниците по делото. Сочи се, че с определение по ч.г.д. № 1006/2025 г. по описа на ПлРС е уважено искането му и е издадена заповед за изпълнение срещу длъжниците, връчена им, по реда на 1 чл.47, ал.5 ГПК, поради което и в изпълнение указанията на съда предявява настоящия иск. В обстоятелствената част на исковата си молба навежда доводи, че ответниците като собственици /ползвател/ на топлоснабден имотапартамент с абонатен № *****, находящ се в ********, е клиент на топлинна енергия по см. на чл.153 от ЗЕ, според който текст всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Сочи се, че именно поради това за тях важат разпоредбите на действащото законодателство в областта на енергетиката. Навеждат се доводи, че съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР към МС. Сочи се, че съгласно ал.2 от ЗЕ същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. Твърди се, че ОУ от 2007 г. са публикувани във в. „Нощен труд“ от 13-14.12.2007 г. и във вестник „Посоки“ бр.239/13.12.2007 г. Сочи се, че с ОУ се регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и дружеството, в това число и правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинна енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. в раздел VІІ от ОУ от 2007 г.- „Заплащане на топлинна енергия“ е определен реда и срока, по който купувачите на топлинна енергия / в това число и ответниците/ са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в 30- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Излага се, че в този случай задължението на ответника за заплащане на дължимите от тях суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най- късно до края на текущия месец, следващ месеца на доставката на топлинна енергия. Излага се, че с изтичането на последния ден от месеца ответника е изпаднал в забава за тази сума, като на осн. чл.31, ал.6 от ОУ ежедневно е начислявана законна лихва върху дължимата сума. Твърди се, че от приложената по ч.г.д. № 1006/2025 г. извлечение от сметка за абонатен номер № ***** ответника е използвал доставяната от ищеца топлинна енергия, но не е погасил задължението си.

2

Излага се, че процесната сума включва: сума за отопление без ИРУ в размер на 158,54 лева; сума за отопление отдадена от сградна инсталация в размер на 149,79 лева, сума за БГВ в размер на 1403,08 лева и сума за услуга дялово разпределение в размер на 46,80 лева. Твърди се, че в имота на ответника има монтирани един ИРУ, един водомер и щранг – лира. Поради изложеното моли съда да уважи предявения иск. Претендират се и сторените в настоящето и в заповедното производство разноски.

В проведеното по делото о.с.з. процесуалния представител на ищеца моли съда да уважи предявения иск като основателен и доказан и да му присъди разноскиВ рамките на предоставения му срок по чл. 131 ГПК особеният представител е депозирал отговор на ИМ, с който оспорва същия като неоснователен и недоказан. Не оспорва факта, че ответницата има качеството на потребител на ТЕ. Не оспорва факта, че всеки потребител принципно дължи заплащане на реално потребената ТЕ, отчетена от средствата за дялово разпределение, както и част от стойността на ТЕ, отдадена от сградна инсталация, като се калкулира и сума за отопление без ИРУ, както и сума за БГВ. Оспорва дължимостта на начислената сума за БГВ. Оспорва реалното потребление на ТЕ за БГВ, тъй като същото не отговаря на реалното потребено количество топла вода, отчетен от водомера в процесния имот.

Навежда доводи, че от представените по делото доказателства не може да се установи номер на водомера, както и какви са неговите показания. Поради изложеното счита, че не може да се направи извод как е формирана процесната сума за БГВ. Сочи и, че по делото се съдържат данни, че ответницата живее в чужбина.

В проведеното по делото о.с.з. особеният представител на ответника излага, че от изслушаната СТЕ се установява, че в процесния имот има монтиран водомер за топла вода с дистанционно отчитане и сумите за БГВ са начислени по действителни отчети на водомера. Моли съда да постанови решение, съобразно представените по делото писмени доказателства.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

По делото е присъединено ч.гр.д. № 1006/2025 г. по описа на ПлРС, от което е видно, че е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение 3 по чл. 410 ГПК от ищеца срещу ответника за следните суми: сумата от 1761,50 лв.- главница, за потребена топлинна енергия, в периода 01.04.2023г.31.12.2024г. и сумата от 200,92лв.- лихва за забава, за периода 02.06.2023г.04.02.2025г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението– 18.02.2025г. до окончателно изплащане на вземането, както и направените деловодни разноски в размер на: сумата от 39,24 лв.- държавна такса и сумата от 50лв.- юрисконсултско възнаграждение, определено от съда на основание чл.78, ал.8 от ГПК в ред. към ДВ бр.8/24.01.2***г. Въз основа на подаденото заявление е издадена заповед за изпълнение № 510/20.02.2025 г., срещу която длъжникът е възразил в срок, поради което и в изпълнение указанията на съда ищецът е предявил иск за установяване съществуването на вземането си, предмет на разглеждане в настоящето производство.

Приобщени като част от заповедното производство са Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация – Плевен” ЕАД на потребители в гр. Плевен, от които се установява какви са общите условия, които действат по отношение на потребителите на топлинна енергия в гр. Плевен.

Установява се от представения по делото нот. акт *****, дело №345/2006 г. на нотариус С П. с рег. №*** на НК София с район на действие ПлРС, че ответникът е собственик на процесния топлоснабен имот.

Приобщена като доказателство по делото е и молба – декларация от 28.06.2006 г., отправена до ищеца, с която ответницата е поискала да й бъде открита партида за отопление и топла вода, считано от 01.07.2016 г.

Видно е от приобщените по делото Договор №*****, и споразумителни протоколи и приложения към него, че между ЕС, находящ се в гр. Плевен, ***** и Д, и „Техем сървисис“ ЕООД е сключен договор, по силата, на който на последния е възложено да извърши доставка и монтаж на уреди за дялово разпределение, както и извършване на индивидуално измерване на потреблението на ТЕ.

Приобщени като доказателства по делото са и представените от трето – неучастващо в спора лице – Техем сървисис ЕООД и данни относно показанията на процесния водомер на ответницата.

Представени и неоспорени като доказателство по делото са и 4 издаваните от ищеца фактури за доставена и потребена ТЕ и БГВ на ответницата по делото.

От допуснатата по делото СТЕ се установява, че: сградата, в която се намира процесния имот е присъединена към топлопреносната мрежа, посредством абонатна станция; че до имота на ответника е доставяна ТЕ, тъй като през процесния период от време абонатната станция е работила; че разпределението за ТЕ за процесния имот е извършено в съответствие с действаща нормативна уредба в областта на енергетиката – Методика за разпределение на ТЕ в сгради, етажна собственост, Приложение към чл.61, ал.1 от Наредба за топлоснабдяването №16-334/06.04.2007 г. и Наредба № ЕРД-04-1/12.03.2020 г. на топлоснабдяването; че разлики в изчисленията на ФДР не са констатирани; че отчитането на общата ТЕ в АС става чрез търговски уред – топломер; че в жилището на ответника е монтиран водомер за топла вода с дистанционно отчитане, като сумите за БГВ са изчислени по действителни отчети на водомера.

Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:

За успешното провеждане на предявените искове, в тежест на ищеца е да установи, че учреденото по негова инициатива заповедно производство по реда на чл. 410 от ГПК и издадена в негова полза Заповед за изпълнение; спазване на срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК; качеството си на кредитор спрямо ответника, че етажната собственост на посочения адрес е присъединена към топлопреносната мрежа на „Топлофикация-Плевен” ЕАД, съответно че ответникът има качеството потребител на топлинна енергия изискуемост и ликвидност на вземането, както и размерът на задължението - главница и лихви, както и фактът на реалното доставяне на начислената топлоенергия по количество и качество.

Не се спори по делото, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение за претендираните суми, връчена на длъжника по реда на чл.47 ГПК, поради което и в изпълнение указанията на съда заявителят в законоустановения преклузивен срок е предявил иск за установяване на вземането, което поражда правния интерес за ищеца от водене на настоящото производство и неговата допустимост.

По делото не е спорно, а и се установява от приобщените доказателства, 5 че ответникът е собственик на недвижим имот, находящ се в *****.

Установява се и, че сградата, в която се намира имотът е присъединена към топлопреносната мрежа на „Топлофикация Плевен“ ЕАД. Ответникът има качеството на потребител на ТЕ, доколкото същият е собственик на процесния топлоснабден имот.Поради изложеното съдът приема, че ответникът е потребител на топлинна енергия по см. на чл.153 ЗЕ според който текст всички собственици и титуляри на вещно право /наследник на такъв в настоящия случай/ на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.

Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 ЗЕ /обн. ДВ 74/2006г./, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Между страните за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни Общи условия за продажба, като видно от събраните доказателства, същите са публикувани и влезли в сила по реда на чл.150, ал.2 ЗЕ, без да е необходимо изричното им писмено приемане от клиентите.