Решение № 14330 от 24.08.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14330 гр. София, 24.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛОВАНОВА като разгледа докладваното от КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА Гражданско дело № 20231110106179 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, депозирана от ЗД [ фирма ] АД ЕИК . против [ фирма] АД ЕИК ., с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 411 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД за сумата от 284,78 лв., представляваща остатък от застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски по полица №BG. за л.а. с рег. № СА . ВС, ведно със законна лихва за периода от датата на депозиране на исковата молба в съда – 03.02.2023 г. до изплащане на вземането, и с правно основание чл.86 ал.1 ЗЗД за сумата в размер на 87,14 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 01.02.2020 г. до 01.02.2023 г.

Ищецът твърди, че по договор за имуществена застраховка „Каско на МПС” по полица №BG. е заплатил на застрахования сума в размер на 674,13 лв., представляваща застрахователно обезщетение, за вреди по л.а. с рег. №СА . ВС, настъпили вследствие на ПТП от 26.01.2018 г., по вина на водача на л.а.. рег.№ СВ . АН, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответното дружество. Ищецът изпратил регресна покана до ответника за възстановяване на сумата в размер на общо 689,13 лв. за платено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски, но последният заплатил сумата в размер на 404,35 лв. Моли съда да уважи исковата претенция.

Претендира разноски.

Ответникът в срока по чл. 131 ГПК е депозирал отговор на исковата молба. Не оспорва наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ към датата на ПТП. Не оспорва съществуването на валидно 1 застрахователно правоотношение към датата на ПТП по договор за имуществена застраховка, в изпълнение на задълженията си по което ищецът е заплатил на собственика на МПС посоченото обезщетение. Оспорва уврежданията по челно стъкло по застрахования при ищеца лек автомобил да са в причинно-следствена връзка с ПТП.

При условията на евентуалност оспорва размерът на претенцията като завишен. Моли съда да отхвърли исковите претенции и да му присъди разноски.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

По иска с правно основание чл. 411 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД:

Основателността на претенцията, предявена на основание чл. 411 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД се обуславя от кумулативното наличие на следните предпоставки: сключването на ищеца на описания в исковата молба застрахователен договор за имуществена застраховка със съответните клаузи за покриване на реализирания риск; настъпване на процесното ПТП и неговия механизъм, причинените при ПТП-то щети на застрахования при ищеца лек автомобил и наличие на причинно-следствена връзка с пътно-транспортното произшествие, вина за процесното ПТП на застрахования при ответника лек автомобил, размера на причинените щети, плащане на застрахователно обезщетение в полза на увреденото лице.

При установяване на горните обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже наличие на правоизключващи или правопогасяващи вземането обстоятелства.

С оглед твърденията на страните и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК с доклада си по делото, приет като окончателен без възражения на страните, съдът е обявил за безспорно обстоятелството, че водачът на л.а.. рег.№ СВ . АН, е имал валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност” с ответното дружество, със срок на действие, обхващащ датата на настъпване на ПТП, както и че по отношение л.а. с рег.

№ СА . ВС е била налице имуществена застраховка по полица №BG. към датата на ПТП, по която ищецът е изплатил на собственика застрахователно обезщетение в размер на 689,13 лв. с включени ликвидационни разноски, както и сумата в размер на 175,92 лв. за пътна помощ, като ответникът е заплатил извънсъдебно на ищеца сумата в размер на 404,35 лв. застрахователно обезщетение и изцяло сумата в размер на 175,92 лв. за пътна помощ.

По делото е приета регресна покана, с която [ фирма ] АД претендира от ЗАД [ фирма ] сумата от 689,13 лв.

За установяване на механизма на ПТП по делото е представен констативен протокол за ПТП и е изслушано заключението на съдебно-автотехническа експертиза.

Въз основа на представения констативен протокол за ПТП №./26.01.2018 г. и кредитираното от съда заключение на съдебно-автотехническата експертиза, 2 неоспорено от страните, се установява, че на 26.01.2018 г., около 17:30 ч. в гр. София, л.а., рег. № СВ . АН се движи по ул. и в района на №, на кръстовището с ул., при извършване на маневра „ляв завой“ реализира ПТП с движещия се по ул. л.а. с рег.№ СА . ВС.

Въз основа на заключението на САТЕ се установява, че в резултат на този механизъм на произшествието са настъпили увреждания по застрахования при ищеца автомобил ., изразяващи се в отразените щети в описа, изготвен от представител на ищеца в качеството му на застраховател. В заключението си вещото лице е категорично, че, видно от приложения по делото снимков материал, увреждането по челното стъкло на МПС се изразява в пукнатина с начало приблизително в средата на долния край на стъклото и продължаваща нагоре и наляво. Според изложеното от вещото лице, при така настъпилия удар в предната лява джанта на МПС може да се получи моментно усукване на предната част на купето, което да доведе до спукване на челното стъкло, поради което и съдът намира доводите на ответника в тази връзка за неоснователни.

Според вещото лице за спукването би могло да допринесе евентуалното наличие на микропукнатина в стъклото, но по делото липсват доказателства да е била налице такава.

От събраните по делото доказателства относно фактическата обстановка, непосредствено предхождаща реализирането на произшествието, съдът приема, че поведението на водача на л.а ., чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответното дружество, се явява противоправно. С поведението си същият е нарушил разпоредбите на чл. 48 ЗДвП, съгласно който на кръстовище на равнозначни пътища водачът на пътно превозно средство е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се намират или приближават от дясната му страна. В конкретния случай водачът на л.а. е предприел маневра ляв завой, без да пропусне движещия се от дясно на него л.а. ., при което реализира процесното ПТП с него.

Съгласно утвърдената съдебна практика застрахователите отговарят за обезщетение, съизмеримо с действителната стойност на вредата, определена по средни пазарни цени, като максималната граница на регресната претенция между застрахователи възлиза на общата стойност на фактически платеното обезщетение по имуществена застраховка и обичайните ликвидационни разноски – чл. 411 КЗ. Установява се от заключението по САТЕ, че към датата на процесното ПТП, л. а. е бил в експлоатация 11 години, 02 месеца и 25 дни. Вещото лице посочва, че стойността на ремонта на МПС по средни пазарни цени на части и труд възлиза на 1299,92 лв., която сума е повисока от заплатената от ищеца сума от 674,13 лв., и след приспадане на заплатената от ответника на ищеца сума от 404,35 лв. по процесната щета, на последния се дължи разликата между двете суми. Ведно с регресното обезщетение, на ищеца се дължат и обичайни ликвидационни разноски в размер на 15 лв., чийто размер съдът не намира за 3 прекомерен. Предвид това, искът следва да бъде уважен в пълния предявен размер от 284,78 лв.

По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:

За основателност на иска следва да се установи наличието на главен дълг и изпадането на ответника в забава. В тежест на ответника и при доказване на горните обстоятелства е да докаже погасяването на дълга на падежа.

Предвид основателността на главната искова претенция за сумата от 284,78 лв., ответникът е изпаднал в забава, считано от 12.04.2018 г. след изтичане на предоставения от ищеца с покана, получена от ответника на 13.03.2018 г. 30-дневен срок за плащане на регресното обезщетение. Поради изложеното, искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да се уважи изцяло в претендирания размер от 87,14 лв., доколкото размерът на законната лихва за забава, изчислен от съда с помощта на общодостъпен онлайн калкулатор по реда на чл. 162 ГПК за периода 01.02.2020 г. до 01.02.2023 г., възлиза на същата сума от 87,14 лв.

По разноските:

С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция право на разноски възниква единствено за ищеца.

Ищецът е представил доказателства за сторени разноски в общ размер 450 лв., от които 100 лв. държавна такса, 250 лв. депозит за вещо лице, както и юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в минимален размер по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК, които следва да му се присъдят.

Така мотивиран, Софийски районен съд

РЕШИ:

ОСЪЖДА на основание чл. 411 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД ЗК [ фирма ] АД ЕИК ., с адрес: гр.

София, бул. № ДА ЗАПЛАТИ на ЗД [ фирма ] АД ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. №, сумата от 284,78 лева, представляваща остатък от застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски по полица № BG. за вреди на л.а. ., рег. № СА . ВС, вследствие на ПТП, настъпило на 26.01.2018 г. в гр. София, ул.

№, по вина на водача на л.а., рег. № СВ . АН, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответното дружество, ведно със законната лихва от 03.02.2023 г. до изплащане на вземането, КАКТО И на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 87,14 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 01.02.2020 г. до 01.02.2023 г.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК ЗК [ фирма ] АД ЕИК . ДА ЗАПЛАТИ на ЗД [ фирма ] АД ЕИК . сумата от 450 лева разноски по производството.

4

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5