Решение № 343 от 13.11.2024, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 343 гр. Разлог, 13.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Искра К. Трендафилова при участието на секретаря К. И. Т., разгледа докладваното от Искра Трендафилова, Гр. дело № 20221240101151 по описа за 2022 година

Делото е образувано въз основа на ИМ, депозирана от ГФ, с адрес: г.С., у."Г.И.”№2, е.4, с ИД М.К. и С.С., съд. адрес: г.Б., у.„Б.М.“№1-А, в.„б“, о.27, адв. Р.И., против В.Я.Г., ЕГН*, с адрес: г.Я., у.„Ц.Б.III“№115.

Твърди се в обстоятелствената част на ИМ, че ГФ, на основание чл.557, ал.1, т.2, б.„а“ от КЗ, изплатил по щета №*/31.07.2019 г. обезщетение за имуществени вреди от 2`205.00 лв. за увреден при ПТП, настъпило на 09.12.2018 г. л.а. „Ф.П.“ с рег. №*, собственост на Ю.Ю.М..

Виновен за катастрофата според ищеца е ответникът, който управлявайки л.а. „Д.Ч.“ с рег.

№*, при движение с несъобразена с пътните условия скорост по път II-84 в района на б.„В.“, губи контрол на автомобила и навлиза в насрещната пътна лента, причинявайки ПТП. В нарушение на чл.490 от КЗ, ответникът е управлявал увреждащия автомобил без действаща задължителна застраховка „ГО“ към датата на ПТП. С регресна покана ищецът поканил ответника да възстанови изплатеното обезщетение, като лицето не е погасило задълженията си.

Позовавайки се на изложените в обстоятелствената част на ИМ фактически и правни твърдения, се иска съдът да постанови решение, с което да осъди В.Я.Г., ЕГН*, с адрес: г.Я., у.„Ц.Б.III“№115, да заплати на ГФ, исковата сума от 2`205.00 лв., за изплатеното от ГФ по щета №*/31.07.2019 г. обезщетение, ведно със законната лихва до окончателното изплащане на сумата и направените по делото разноски.

Претендират се и сторените по делото разноски.

В изпълнение на задълженията си по чл.140 от ГПК, съдът след като извърши проверка на редовността и допустимостта на предявеният иск, извършвайки преценка на доказателствените искания и възражения на страните, преди насрочване на ОСЗ, приема следното:

С разпореждане №31, постановено в ЗСЗ, проведено на 10.01.2023 г., съдът е дал ход на ИМ, приемайки редовността й и допустимостта на предявеният иск.

В указания от съда срок, въпреки предоставената от съда възможност, ответникът не е депозирал писмен отговор на ИМ.

В ОСЗ, проведено на 31.10.2023 г., ответникът се явява лично като заявява, че признава предявения иск.

Въз основа на направеното признание на предявените искове, ищецът ч/з процесуалния си пълномощник в нарочно депозирано становище, преди датата на СЗ, проведено на 1

28.06.2024 г., позовавайки се на разпоредбата на чл.237, ал.1 от ГПК, е направил искане за прекратяване на съд. дирене, като същевременно съдът се произнесе с решение съобразно направеното признание.

В рамките на проведеното по делото СЗ на 28.06.2024 г. съдът имайки предвид направеното от пълномощника на ищеца искане с изрично определение, позовавайки се на разпоредбата на чл.237, ал.1 от ГПК, е постановил прекратяване на съд. дирене.

С оглед на направеното от страна на ищецът изрично искане за прекратяване на съд. дирене и произнасяне с решение съобразно напровеното признание, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

На първо място съдът приема, че са налице предпоставките на разпоредбата на чл.237, ал.1 от ГПК. Ответникът по настоящите искове е направил с депозираният писмен отговор на исковата молба признание на така предявения иск.

Съдът констатира, че в настоящия случай е налице и следващата предпоставка регламентирана в цитираният текст, а именно изричното искане направено от страна на ищецът ч/з процесуалния пълномощник за прекратяване на съд. дирене, като същевременно съдът се произнесе с решение съобразно напровеното признание.

Освен гореизложеното, съдът приема че в случая не са налице хипотезите на чл.237, ал.3 от ГПК, касаещи недопустимостта на решението при признаване на иска. В случая признатите права не противоречат на закона или на добрите нрави, освен това същите не са от категорията права, с които страната не може да се разпорежда.

Ето защо съдът счита, че са налице от формална страна всичките процесуални предпоставки на разпоредбата на чл.237 от ГПК, за постановяване на решение при признание на иска.

Настоящето решение се основава по аргумента на чл.237, ал.2 от ГПК, на направеното от страна на ответника признание на предявения иск. Водим от горното, съдът Р Е Ш И:

ОСЪЖДА В.Я.Г., ЕГН*, с адрес: г.Я., у.„Ц.Б.III“№115, да заплати на ГФ, с адрес: г.С., у."Г.И.”№2, е.4, с ИД М.К. и С.С., исковата сума от 2`205.00 лв., за изплатеното от ГФ по щета №*/31.07.2019 г. обезщетение, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на ИМ в съда /28.10.2022 г./ до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА В.Я.Г., ЕГН*, с адрес: г.Я., у.„Ц.Б.III“№115, да заплати на ГФ, с адрес: г.С., у."Г.И.”№2, е.4, с ИД М.К. и С.С., сторените по делото разноски от 88.20 лв. – заплатена държавна такса.

УКАЗВА препис от настоящето решение да се връчи на страните.

Решението на съда постановено при признание на исковете, подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването на страните пред Бл.ОС.

Съдия при Районен съд – Разлог: _______________________

2