Определение № 595 от 24.06.2025, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 595 гр. Ловеч, 24.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА

Членове:

ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

ПОЛЯ ДАНКОВА като разгледа докладваното от ПОЛЯ ДАНКОВА Въззивно частно гражданско дело № 20254300500386 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази:

Производство по чл. 418 от ГПК

„Ти би ай банк” ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, ***** е подала частна жалба № 2112/15.05.2025 г. от срещу разпореждане №477/25.04.2025 г. по ч.гр.д.№ 296/2025 г. на Районен съд – Луковит, с която е отхвърлено заявлението срещу длъжника М. П. Т..

Жалбоподателят разсъждава по приложимостта на чл. 417,т.2 от ГПК.

Позовава се на чл. 7.1,чл. 9.1 и чл. 9.4 от договора за кредит. Обръща се внимание върху начина на формиране на ГПР. Акцентира се върху избраните от длъжника застрахователни услуги и дължимостта на застрахователната премия. Моли да бъде отменен атакуваният съдебен акт на заповедния съд и да бъде уважено искането за издаване на заповед за незабавно изпълнение за претендираните суми.

Атакуваният съдебен акт е връчен на жалбоподателя на 07.05.2025 г., а жалба е подадена по куриер на 14.05.2025 година. Спазен е законоустановеният едноседмичен срок,жалбоподателят е страна в заповедното производство и жалбата е допустима.

Заповедното производство се развива по заявление с нечетлив номер от 24.04.2025 г. от жалбоподателят “ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД, за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по чл.417, т.2 от ГПК против М. П. Т., с ЕГН **********, с настоящ адрес в гр. ****** по договор за потребителски кредит № 7053421953/15.03.2023 г. за сумите: 2017,77 лв. – главница, 239,56 лв. – договорна лихва за периода от 15.10.2024 г. до 15.03.2025 г., 335,74 лв. – обезщетение за забава за периода от 15.10.2024 г. до 10.04.2025 г. и законна лихва от подаване на заявлението до изплащане на 1 вземането,държавна такса в размер на 51,86 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00 лева. Районен съд – Луковит е произнесъл разпореждане №477/25.04.2025 г. по ч.гр.д.№ 296/2025 г. , с което е отхвърлил заявлението срещу длъжника М. П. Т. поради неравноправност на клаузите по чл. 143 от ЗЗП, с включване на застрахователна премия в размера на дълга по клаузи, на които длъжникът не е могъл да въздействия и поради недължимост на сумите.

Частната жалба № 2112/15.05.2025 на „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД е е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Жалбоподателят е банкова институция, който по силата на специален закон разполага с привилегирован ред за събиране на вземанията си и на основание чл. 60 ал. 2 от Закона за кредитните институции е поискал издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК въз основа на извлечение от счетоводни книги. В това си качество „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД е поискала издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК въз основа на извлечение от счетоводни книги, но в заявлението не са посочени обстоятелства относно възникване на вземането, какъв е размера на просрочените вноски, периода за който се претендира и на каква база и какъв е размера на неиздължената част от дълга. Законодателят е установил в разпоредбата на чл. 60, ал. 2 от ЗКИ, че банката може да поиска издаване на изпълнителен лист въз основа на „извлечение от счетоводни книги“, при неплащане на отделни вноски по кредита на договорените дати или при обявена предсрочна изискуемост. Въведени са две самостоятелни основания за издаване на изпълнителен лист по извлечение от счетоводни книги и във всеки отделен казус кредитора следва да конкретизира в заявлението, коя от тези две хипотези е възникнала, като изложи конкретните и параметри - от какво произтича вземането, да бъде посочен момента на изискуемост на вземането, размера, периода и вида неизпълнение, конкретизиране на времето за забава. В този смисъл заявлението трябва да съдържа задължителни реквизити по Приложение № 4 и има точно определен образец, в който се отразяват обективните предели на претенцията, за да има яснота за страните и съда относно предмета на искането, с което е сезиран. Настоящата инстанция счита, че посочването на обстоятелствата, касаещи възникване на изискуемостта на вземането е функция от характера на заповедното производство – бързо, формално, едностранно и безспорно. По аргумент от т.

2б от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на ОСГТК отново се потвърждава становището на настоящата инстанция, че извлечението от счетоводните книги, следва да съдържа съществената информация за дълга и да съответства на данните в приложенията към него – чл. 417,т. 2 от ГПК. В казуса съдът не може да направи тези изводи и от приложените документи към заявлението, тъй като в извлечението от счетоводни сметки има различие между посочената като главница сума /2017.77 лева/ от сумата на дълга по договора/5000 лева/ и при извършвани плащания от длъжника,посочени в частната жалба в размер на 6964.35 лева. Предвид несъответствие на 2 претендираните суми с вписаните по представените писмени документи не се касае до безспорно вземане и в хода на исково производство следва да се преценява размера на дълга.

Доколкото се претендира вземане, основано на неизпълнено задължение по договор за потребителски кредит – чл.3 от договора, съдът намира, че искането противоречи на закона-чл. 143,т.5 от ЗЗП.Длъжникът има качеството на „ потребител ” и съдът следва да провери дали договорът не съдържа неравноправни клаузи, тъй като тези клаузи не са обвързващи за потребителя, предвид действието на член 6, параграф 1 от Директива 93 / 13 ЕИО на Съвета ,Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити за отмяна на Директива 87/102/ ЕИО на Съвета и на Директива 2011/90/ЕС на Комисията от 14 ноември 2011 г. за изменение на част II на Приложение I към Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, в която са предвидени допълнителни допускания за изчисляването на годишния процент на разходите-/определение № 974 от 7.12.2011 г. на ВКС по ч.т.д. № 797 / 2010 г., ІІ т.о., ТК. В С решение от 21.03.2024 г. дело С-714/22 г. СЕС дава тълкуване, че Член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48 постановяват, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница. В погасителния план са включени като елемент от погасителната вноска и застрахователните премии по две застраховки.Този смисъл дейността на заповедния съд е обусловена от преценка на обстоятелствата,посочени в заявлението и представените писмени доказателства и навеждат на извод за неравноправност на клаузите по договора.

В представения договор за потребителски кредит не е посочено ясно и разбираемо съдържанието по чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, касаещо годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит. В случая са посочени само фиксирания лихвен процент, ГПР на кредита и общата дължима сума по кредита, но не е описана методиката на формиране на ГПР – какви компоненти се включват в него и как е формиран размер от 49.47 %.

След като разходът е посочен при липса на яснота по начина за определяне по в ЗПК, то очевидно кредитополучателят няма яснота относно реалната цена на кредита.

Поради изложените съображения въззивната инстанция приема, че разпореждане №477/25.04.2025 г. по ч.гр.д.№ 296/2025 г. на Районен съд – Луковит, с която е отхвърлено изцяло заявлението срещу длъжника М. П. Т., е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

3

Водим от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА, като законосъобразно, разпореждане

№477/25.04.2025 г. по ч.гр.д.№ 296/2025 г. на Районен съд – Луковит , с което е отхвърлено изцяло искането на „Ти би ай банк” ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, ***** по заявление 24.04.2024 г. за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по чл.417, т.2 от ГПК против М. П. Т., с ЕГН **********, с настоящ адрес в гр. ****** по договор за потребителски кредит № 7053421953/15.03.2023 г. за сумите: 2017,77 лв. – главница, 239,56 лв. – договорна лихва за периода от 15.10.2024 г. до 15.03.2025 г., 335,74 лв. – обезщетение за забава за периода от 15.10.2024 г. до 10.04.2025 г. и законна лихва от подаване на заявлението до изплащане на вземането,държавна такса в размер на 51,86 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00 лева.

Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4