Определение № 3845 от 08.08.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3845 гр. София, 07.08.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Владимир Йорданов

Членове:

Димитър Димитров

Анелия Цанова като разгледа докладваното от Димитър Димитров Касационно гражданско дело № 20238002105175 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК като е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 4299/05.09.2023 година, подадена от Ч. А.

Г., срещу решение № 205/20.07.2023 година на Окръжен съд Шумен, ІІ-ри състав, постановено по гр. д. № 419/2022 година.

С касационната си жалба Г. оспорва въззивното решение в частта му, с която след частично потвърждаване и частично изменение на първоинстанционното решение № 260 036/17.05.2022 година на Районен съд Шумен, единадесети състав, постановено по гр. д. № 1843/2018 година е определен режим на лични отношения на децата Петър А. Х. и Георгина А.а Х. с майка им М. Х., като режима е увеличен с посочените в решението празници и е потвърден началния момент на задължението за издръжка.

В касационната жалба на Ч. А. Г. се излагат доводи за това, че въззивното решение на Окръжен съд Шумен в обжалваната му част е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което е и необосновано. Поискано е същото да бъде отменено в тази му част и вместо него да бъде постановено друго, с което бъде определен режим на лични отношения между децата Петър А. Х. и Георгина А.а Х. и майка им М. Х., така както е поискано от касатора и началния момент на задължението за издръжка бъде определенсчитано от датата на предявяване на иска. В изложението към касационната 1 жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК се твърди, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Окръжен съд Шумен по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 3 и ал. 2, пр. 3 от ГПК.

Ответницата по касационната жалба М. Х. е подала отговор на същата с вх. № 5508/23.11.2023 година, с който е изразила становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решение № 205/20.07.2023 година на Окръжен съд Шумен, ІІ-ри състав, постановено по гр. д. № 419/2022 година в оспорваната му част и такова не трябва да бъде допускано, а ако бъде допуснато жалбата е оспорена като неоснователна и е поискано оставянето й без уважение като се потвърди атакуваното с нея решение.

Ч. А. Г. е бил уведомен за обжалваното решение на 07.08.2023 година, като подадената от него против същото касационна жалба е с вх. № 4299/05.09.2023 година. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.

Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:

В обжалваното решение съставът на Окръжен съд Шумен е приел, че в случая, се било установило по категоричен начин, че и двамата родители Ч.

А. Г. и М. Х. притежавали необходимите личностни, морални, социални, икономически и битови условия, както и нужния капацитет да задоволяват основните и специфични потребности на децата Петър А. Х. и Георгина А.а Х. и се ползвали от подкрепата на членовете на разширените си семейства.

Между децата и родителите била изградена силна и пълноценна емоционална връзка и децата били привързани и към двамата, без резерви към някой от тях.

Същите се чувствали спокойни, сигурни и напълно адаптирани към семейството си и социалната среда. И при двете деца било налице стабилно емоционално състояние, което се изразявало в чувство на защитеност, сигурност и подкрепа. Не се установявал синдром на родителско отчуждение и психоемоционалното състояние на децата не било засегнато от спора между 2 страните относно тях. От друга страна, се било установило, че в най-ранните им години грижи за децата бил полагал преимуществено бащата Ч. А. Г., а след задържането на майката М. Х. в Кралство Норвегия и след завръщането им в Република България, когато Петър А. Х. бил на 5 години, а Георгина А.а Х. на 2 години, същият ги бил отглеждал сам в продължение на около две години, след което отново бил основният обгрижващ родител, подпомаган активно от родителите си и семейството на сестра си, с изключение на времето, през което децата били настанени в семейството на леля си по бащина линия по реда на ЗЗДет., през периода от началото на 2020 година до лятото на 2022 година.. Също така се било установило, че бащата бил подобре подготвен психически и емоционално да отговори на нуждите на децата и, поради преимущественото си съжителство с него, те го приемали за значимия за тях родител. Установило се и, че след пристигането на децата в Република България, бащата бил съумял, с помощта на своите близки да им осигури всички необходими условия и грижи, съобразени с възрастта и специфичните им нужди от здравни услуги, образование, създаване на социални умения и среда, личностно и физическо развитие, както и, че в отношенията си към тях проявявал любов, топлота, загриженост и разбиране към индивидуалните им потребности, предоставял им свобода на избор, но поставяйки ясни граници при авторитетен стил на родителстване. На следващо място, се било установило, че майката М. Х. също била силно емоционално привързана към децата си и била направила всичко възможно за да бъде близо до тях и да не прекъсва връзката помежду им, напускайки държавата, в която била родена, живяла и работила и идвайки в Република България, където била положила нужните усилия да създаде оптимални условия за живот за себе си и децата си, както и, че, осъзнавайки проблема и търсейки решение, тя била проявила толерантно отношение към нуждите и потребностите им и търпимост при разрешаване на спора за упражняване на родителските права върху тях с бащата, което поведение безспорно показвало зряло, осъзнато и отговорно отношение към родителската й функция. Майката имала подкрепа от родителите си и по-големите си деца, които безрезервно били готови да я подпомогнат или заменят в грижите за децата Петър А. Х. и Георгина А.а Х.. Родителският й стил при общуването й с децата се базирал на либерално отношение, съчетано с липса на контрол относно поведението на децата, поставяне на граници и развиване на социални умения спрямо 3 възрастовото им израстване. М. Х. отричала постигнатите резултати при Петър А. Х. и отсъствало поощрение от нейна страна. При избор на занимания, същата не отчитала спецификата на възрастта, в която се намирал Петър А. Х. и особеностите на половите различия между децата. При контакта на майката с децата преобладавало желанието й за близост, като искала да ги държи в постоянно свързване с мисълта за привързване-израз на удовлетворяване на собствената й потребност на значима майка (чрез задоволяване на детски желания, което тя възприемала като норма) при либерален стил на възпитание. В отношението на майката към двете деца се отчитала незрялост и липса на ясна визия за тяхното личностово развитие и бъдеще. В ситуация на затруднение, същата трудно преработвала негативни емоционални преживявания. Било установено и, че при общуването между майката и нейните близки от Кралство Норвегия и детето Георгина А.а Х. съществувала езикова бариера, която макар и да не била непреодолима, го затормозява. Наред с това, се установило, че по отношение на майката била налице влязла в сила присъда в Кралство Норвегия, с която й било наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години и четири месеца, чието изтърпяване било отложено за неизвестен период от време поради депозирана от нея молба за помилване, по която нямало окончателно произнасяне от компетентния съд. Срещу бащата също било повдигнато обвинение за извършено престъпление в Кралство Норвегия и било поискано екстрадирането му в тази държава, по отношение на което все още нямало постановено решение от страна на българския съд. Членовете от разширените семейства на двамата родители не били прекъснали контактите си с двете деца, като, поради стечение на посочените по-горе обстоятелства, те били по‑близки с роднините на бащата. Във връзка с тона следвало да се отбележи, че от данните по делото се установявало, че в началото на спора помежду им всеки от родителите бил проявил негативизъм в отношенията си към другия и незачитане на правата му, които действия обаче били очевидно импулсивни, като с времето както Ч. А. Г., така и М. Х. били направили нужните компромиси и били постигнали необходимия баланс в отношенията им в положителна посока, което можело единствено да се адмирира. Що се отнасяло до негативните им характеристики, които можели да бъдат извлечени от показанията на някои от свидетелите, предвид установеното и това, че заключенията на разпитаните лица се базирали само на инцидентни 4 впечатления и то в екстремна за страните обстановка, въззивният съд намирал, че те не можели да бъдат определящи, особено предвид дадените от експертите психолози заключения. Въз основа на посоченото и, съобразявайки най-добрия интерес на двете деца, въззивната съдебна инстанция приемала, че упражняването на родителските права спрямо тях следвало да бъде предоставено на бащата Ч. А. Г., при когото да бъде определено и местоживеенето им, тъй като същият ги бил отглеждал преимуществено и по възможно най-добрия за живота и здравето им начин, притежавал необходимия родителски капацитет и всички необходими условия да им осигури сигурна, подкрепяща и благодатна среда за развитие и израстване, задоволявал нуждите и потребностите им според индивидуалните им характеристики и се отнасял с любов, разбиране и уважение към личността на всяко от тях, полагайки усилия за правилното им социализиране и изграждане като пълноценни личности, с ясна визия за бъдещия им прогрес. Във връзка с това въззивният съд, считал, че бащата бил по-подходящия да упражнява родителските права и поради факта, че той щял да осигури на децата по‑позната за тях семейна и социална среда, към която те биха успели да се адаптират и, в която се чувствали обгрижвани, спокойни и защитени, докато предоставянето на майката можело да създаде нежелателен стрес за децата поради необходимостта от привикване към нови условия, начин на общуване, обгрижване и социализация, което безспорно, предвид все още ниската им възраст и невъзможността за самостоятелна и адекватна преценка на обстоятелствата и заобикалящата среда, би ги изправило пред сериозни предизвикателства от психоемоционален характер, с възможни негативни последици. На следващо място въззивният съд, отчитал и обстоятелството, че по отношение на майката М. Х. била налице вече влязла в сила присъда, което предполагало, че макар и в бъдеще било възможно да се наложи да я изтърпи ефективно, което при предоставяне родителските права на нея щяло да създаде излишен риск децата да бъдат лишени от възможността да ги упражнява реално и отново щяло да ги поставило в несигурно и неприемливо положение, което допълнително щяло да рефлектира негативно върху живота и психиката им. Действително по отношение на бащата Ч. А. Г. също съществувала опасност от наказателно преследване, но предвид фазата, в която се намирало инициираното срещу него производство, то предполагало по-дълъг времеви период, който не бил решаващ за статута на децата към 5 настоящия момент, а от друга страна-дори при задържането му, те нямало да бъдат изправени пред необходимостта да напуснат дома си и познатата им семейна среда, която среда при възникване на ситуация, в която майката би била задържана за изтърпяване на наказание, би се променила съществено, дори, ако децата бъдат отглеждани от роднините й в Република България. Що се отнася до противоречащите позиции, които били заемани от бащата Ч. А.

Г., във връзка с които били навеждани доводи във въззивната жалба, въззивният съд намирал, че такива се очертават и в поведението на М. Х., като, видно от доказателствата, към настоящия момент всеки от двамата бил успял да ги преодолее и осмисли позициите, приоритетите и поведението си, което само допринасяло за положителната оценка и на двамата като родители, осъзнаващи общите си ангажименти и отговорности към двете деца, които не можели да бъдат поети удачно само и единствено от единия от двамата. По тези съображения въззивният съд, достигал до извода, че исковите претенции за предоставяне упражняването на родителските права по отношение на децата Петър А. Х. и Георгина А.а Х. на бащата Ч. А. Г. и определяне на местоживеенето им при него били основателни и доказани и следва да се уважат. Относно режима на лични контакти, като съобразявал възрастта на двете деца, родителските качества на майката и емоционалната привързаност между тях, въззивният съдебен състав приемал за изцяло правилен извода на първоинстанционния съд, че режимът следвало да бъде разширен и да се осъществява, както следва: и за двете деца всяка първа и трета седмица от месеца, от 17.00 часа в петък до 19. 00 часа в неделя, с преспиване; през всяка четна календарна година-през първата половина на коледните, новогодишни и великденски празници, а през всяка нечетна календарна година-през втората половина на коледните, новогодишни и великденски празници; 30 дни през лятото, когато бащата не бил в платен годишен отпуск и на рождените дни на всяко от децата, които да се празнуват съвместно от тях двете и родителите им. Относно искането на Ч. А. Г. режимът да бъдел определен поотделно за всяко от децата, въззивният съд считал, че не следвало да се уважава, предвид факта, че двете деца съжителствали заедно през повечето време и очевидно връзката помежду им се базирала на силна емоционална привързаност, обич и разбирателство, като не се установявало специфичните им потребности да създавали трудности при съвместното им отглеждане. Действително, особеностите в развитието на детето Петър А. Х. и липсата на възможност 6 майката да комуникира с детето Георгина А.а Х. без помощта на преводач създавали предпоставки за различен вид общуване с всяко тях, което обаче не следвало да представлява пречка за осъществяване на пълноценни срещи и контакти и с двете деца едновременно и задоволяване в пълнота на потребността им от общуване с майката, предвид разширения режим на свиждане. Въззивният съд считал, че при съвместно осъществяване режима на лични контакти не само че за децата щяла да се създаде оптимално благоприятна обстановка за общуване в семейна среда и изграждане на обща взаимност с майката, каквото би следвало да било естественото развитие на отношенията им, но и това щяло да подпомогнало правилната социализация на децата и да улесни грижите на майката, която при езикови затруднения в общуването си с Георгина А.а Х. можела да бъде подпомагана от Петър А. Х..