Решение № 5266 от 13.08.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5266 гр. София, 13.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Любомир Луканов

Членове:

Клаудия Р. Митова

Цветомила Данова при участието на секретаря Ирина Ст. Василева като разгледа докладваното от Цветомила Данова Въззивно гражданско дело № 20251100508109 по описа за 2025 година

Производството е въззивно по реда на чл. 17 от Закона за защита от домашното насилие вр. § 1 от Заключителните разпоредби на ЗЗДН вр. чл.

258-273 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 228552/30.06.2025 г. по регистъра на СРС, депозирана от Д. Д. С. срещу Решение № 11459/16.06.2025 год. постановено по гр.д. № 48973/2024 год. по описа на СРС, ГО, 149 състав, с което е издадена заповед за защита в полза на С. И. Г. срещу Д. Д. С., на когото са наложени мерки по реда на ЗЗДН.

Във въззивната жалба са развити оплаквания за неправилност и необоснованост на обжалвания съдебен акт. Поддържа се, че районният съд въз основа на неправилен и непълен анализ на събраните по делото доказателства е достигнал до погрешни фактически и правни изводи. Отправя искане за отмяна на обжалваното съдебно решение, като се приеме, че молбата депозирана от С. И. Г. е неоснователна.

С въззивната жалба не са направени доказателствени искания.

В открито съдебно заседание въззивникът редовно призован – не се явява и не се представлява.

В законоустановения тридневен срок по чл. 17, ал. 3 ЗЗДН е постъпил отговор на въззивната жалба от С. И. Г. чрез адв. В. Т. - САК, с който се оспорва изложените във въззивната жалба доводи и се поддържа становище за правилност на решението, поради което моли то да бъде потвърдено. С отговора на въззивната жалба са направени доказателствени искания.

1

В открито съдебно заседание въззиваемата страна, редовно призована, не се явява, представлява се от адв. Т., която поддържа отговора на въззивната жалба и пледира за потвърждаване на първоинстанционното решение, като правилно и законосъобразно. Претендира разноски, като представя списък по чл. 80 ГПК.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН от ответника в първоинстанционното производство, имащ правен интерес от обжалването, и е насочена срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 от ГПК, във вр. с чл. 17 от ЗЗДН, валиден и допустим съдебен акт.

По изложените съображения съдът приема, че въззивната жалба е редовна и допустима, поради което следва да се разгледа по същество.

Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК, приложима в настоящото производство по препращащата разпоредба на § 1 от Заключителните разпоредби на ЗЗДН, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, тъй като не е постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание.

Решението е и допустимо, тъй като са били налице положителните предпоставки и са липсвали отрицателните за предявяване на молбата за защита, а съдът се е произнесъл именно по молбата с която е бил сезиран, поради което няма произнасяне в повече от поисканото.

Молбата за защита до районния съд е депозирана в преклузивният срок по чл.10, ал.1 ЗЗДН (в приложимата редакция на бр. 66 от 2023 г.) от пострадало лице в лично качество (чл.8, т.1 ЗЗДН), поради което е налице е валидно сезиране на СРС от процесуално легитимирана страна.

С оглед гореизложеното въззивният съд приема, че районният съд се е произнесъл по допустима молба за защита по реда на ЗЗДН.

По отношение правилността на решението въззивният съд намира следното:

Производството пред първата съдебна инстанция е образувано по молба о т С. И. Г. с искане за издаване на заповед за защита от домашно насилие срещу Д. Д. С. с твърдения, че с ответника са имали връзка от 25.08.2021г. до 25.05.2024 г., като от 26.05.2024г. ответникът започнал да я притеснява. Идвал през късните часове на деня, след 22 часа и хвърлял растения по прозореца й.

На 17.07.2024г. в малките часове на деня около 00:00 часа до 02:00 часа, ответникът изпращал съобщения, че няма да остави молителката на мира, обаждал се по телефонна със заплахи, че няма да остави нещата да приключат.

На 27.07.2024г. молителката поставила камера за видеонаблюдение, на която е заснето как той почти всеки ден стои пред дома й.

Към молбата е била приложена декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, с която 2 са описани в сезиращата молба действия от страна на ответника.

Ответникът е оспорил твърденията в молбата за осъществено домашно насилие. Не е оспорил факта, че с молителката са имали връзка три години.

Оспорил е твърденията за извършени актове на домашно насилие от негова страна. Посочил е, че по време на връзката им, отношенията между страните са били хармонични, но след като родителите на С. научили за техните отношения, принудили молителката да се раздели с ответника. Оспорва да е заплашвал молителката. Посочва, че е поставял „червени рози“ на прозореца на С..

С Решение № 11459/16.06.2025 год. постановено по гр.д. № 48973/2024 год. по описа на СРС, ГО, 149 състав, първият съд е издал заповед за защита, по силата на която е задължил на основание чл. 5, ал.1, т.1 ЗЗДН Д. Д. С., ЕГН:********** да се въздържа от домашно насилие спрямо С. И. Г., ЕГН:**********. Забранил е на основание чл. 5, ал. 1, т. 3, предл. 1 ЗЗДН, на Д. Д. С., да приближава С. И. Г. на разстояние не по-малко от 100 метра за срок от 18 месеца, считано от издаване на заповедта за защита.

Забранил е на основание чл. 5, ал. 1, т. 3, предл. 2 ЗЗДН, на Д. Д. С. да приближава жилището на С. И. Г., находящо се в гр. София, ж.к. ****, за срок от 18 месеца, считано от издаване на заповедта за защита.

Забранил е на основание чл. 5, ал. 1, т. 3, предл. 3 ЗЗДН, на Д. Д. С. да приближава местоработата и местата за социални контакти и отдих на С. И. Г. на разстояние не по-малко от 100 метра за срок от 18 месеца, считано от издаване на заповедта за защита.

Забранил е на основание чл. 5, ал. 1, т. 4 ЗЗДН, Д. Д. С. да осъществява контакт с пострадалото лице под каквато и да било форма, включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс и чрез всякакви други средства и системи за комуникация, за срок от 18 месеца, считано от издаване на заповедта за защита.

Задължил е на основание чл. 5, ал.1, т.6 ЗЗДН Д. Д. С. да посещава специализирани програми за преодоляване на агресията и справяне с гнева за срок от 18 месеца.

Предупредил е на основание чл. 21, ал. 4 ЗЗДН, Д. Д. С., че при неизпълнение на настоящата заповед, полицейският орган е длъжен да го задържи и незабавно да уведоми органите на прокуратурата.

Разпределил е отговорността за разноски.

Видно от материалите по пр.пр. №36613/24г. по описа на СРП, с Постановление от 24.10.2024г. е образувано досъдебно производство срещу ответника за това, че за времето от 25.05.2024г. до 12.09.2024г. С. И. Г. системно е следена от Д. Д. С., което би могло да възбуди основателен страх за живота и здравето й.

В хода на производството пред първият съд са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Д.С. – майка на молителката, Б.П. – приятел на ответника, В.К. – приятел на молителката.

Разпитана свидетелката Д.С. е посочила в хода на съдебното дирене пред първия съд, че не познава лично ответника, но от дъщеря й знае, че е имала интимна връзка с него, но не са живеели заедно. Споделила е за случка на 3

25.05.2024 год., в която полицейски органи са я потърсили по повод подаден от таксиметров шофьор сигнал за отвличане на детето й. Когато С. се прибрала, разказала всичко на майка си и на следващият ден е депозирала жалба в полицията. След това ответника е започнал да обикаля около дома им, хвърлял е рози по прозореца на С., писал й е съобщения от други номера.

Споделя преразказаното й от С. по повод събития разразили се на 25.05.2024 год. Изнася пред съда твърдения за автомобила на ответника, който бил облепен с надписи „С. обичам те“, „Не мога без теб“, както и надписи на предните седалки с името на детето й. Заради тези негови действия, свидетелката й мъжът й били принудени да поставят камери около дома си, като чрез тях наблюдавали как ответника почти всяка вечер обикаля около дома им и хвърля рози по прозореца на С..

Отчитайки вероятността този свидетел да е заинтересован в полза на молителката по делото, законът и съдебната практика приемат за необходимо същите да бъдат преценявани с оглед всички други доказателства по делото (в същия смисъл е решение № 457 от 06.08.2010 г. по гр. д. № 477/2009 г. на ВКС, ГК, І ГО и мн. др.). Показанията на този свидетел са последователни, логични и не противоречат на останалата доказателствена маса по делото.

Този свидетел изнася пред въззивния съд твърдения, относно непрестанни посещенията на ответника около дома им, вида на автомобила му облепен с надписи с името на С., както и хвърляне на цветя по прозореца на детето им в късните часове на денонощието. Съдът ще кредитира показанията на този свидетел само в частта относно личните му възприятия за релевантните по делото факти, но не и в частта, в която преразказва споделеното й от нейната дъщеря, на които събития свидетелката не е била очевидец.

В разпита си пред съда, свидетелят П. е споделил, че познава Д., тъй като са били колеги в една и съща автомивка, като е запознат и с връзката му със С., тъй като се е случвало тримата да излизат заедно. Не е бил свидетел на конфликти между страните. Д. му е споделя, че родителите на С. са властни хора и ако разберат за връзката им ще им забранят да се виждат. Знае за случай, в който таксиметров шофьор е подал сигнал за отвличане на С..

Виждал е в колата на Д. лични вещи на С.. Не е виждал в колата тениски с нейните имена, не е виждал стикери по колата. Знае, че след 25.05.2024 год. Д. е ходил до дома на С. за да й оставя цветя, тъй като свидетелят е ходил с него.

Съдът ще кредитира показанията на този свидетел по отношение на твърденията за наличието на връзка между страните и посещенията до дома на молителката и поставянето на цветя на прозореца й, но не и в частта, в която преразказва споделеното му от Д. по отношение връзката му със С. и отношенията с родителите й.

В показанията си пред съда, свидетелят В.К. е посочил, че познава С. от дете, тъй като са приятелски семейства. Не познава свидетелят П., виждал е ответника Д., но и него не го познава. Присъствал е на рожденни дни на С., но на тях не е виждал нито Д., нито П.. Показанията на този свидетел са обективно, безпристрастно и добросъвестно депозирани, поради което съда ще кредитира същите.

По делото е представена електронна кореспонденция между страните и снимков материал.

4

В съдебно заседание пред първия съд, ответника лично е заявил, че действително спира колата си на около 300-400 метра от дома на С., както и че автомобила му е облепен с въпросните стикери и надписи, тъй като това било от любов към молителката, но категорично отказва да е заплашвал същата.

В хода на съдебното дирене пред въззивният съд е прието като доказателство по делото Постановление от 01.07.2025 год. по пр. пр. № 16589/2025 год. по описа на СРП, по което е постановен отказ от образуване на досъдебно производство за извършено престъпление по реда на чл. 296, ал.

1 НК.

По делото са представени и 11 броя снимки от съдържанието на които се установява червен автомобил с надписи „С., обичам те“, „Никои не може да ни забрани да се обичаме“, както и червени надписи на тротоар в междублоково пространство, отново гласящи „Обичам те, С.“.

С разпоредбата на чл.13, ал.2, т.3 ЗЗДН на декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН е придадено доказателствено значение, а съгласно нормата на чл.13, ал.3 ЗЗДН при липса на други доказателства, съдът издава заповед за защита от домашно насилие само на основание приложената декларация. В конкретния случай представената към молбата за защита декларация е годно доказателствено средство и в нея, под страх от наказателна отговорност, въззиваемата страна е описала твърдените актове на домашно насилие по начин, идентичен в този, по който те са изложени в сезиращата молба.

Разпечатката съдържа 57 от 106 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7ec4cfe0-dad1-46b4-8501-fdd0a28cb65d