Решение № 536 от 10.05.2024, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно гражданско дело 2491/2023
- Вид
- Решение № 536
- Подписан
- 10.05.2024
- Състав
- Иво Дачев, Мария Георгиева, Асен Воденичаров
Цитирани разпоредби
- чл. 280 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 2, ал. 1, т. 3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
РЕШЕНИЕ
№ 536 гр. София, 06.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Иво Дачев
Членове:
Мария Георгиева
Асен Воденичаров при участието на секретаря Росица Й. Вьонг като разгледа докладваното от Мария Георгиева Въззивно гражданско дело № 20231000502491 по описа за 2023 година
САС е сезиран с въззивни жалби, подадени от двете страни, участвали в производството по гр.д. 953/22 г. по описа на БлОС. Същото е образувано по искова молба от Б. С. С. срещу Прокуратурата на РБългария за това, че в продължение на повече от 6 години поддържала срещу него обвинение за кражба и повреждане на чужда вещ, като производството приключило с оправдателна присъда. С решение по делото № 342/12.06.23 г. съдът уважил иска с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ и присъдил обезщетение за неимуществените вреди, понесени от ищеца в размер на 5 000 лв., ведно със законната лихва от 23.11.21 г., а за разликата до заявените 30 000 лв. го отхвърлил.
С въззивната жалба на ищеца се обжалва решението в отхвърлителната му част, като се утвърждава, че страданията му са подценени. Не е отчетена степента на засягане на доброто му име, това, че той се принудил поради отказ да бъде приет на работа в гр. Сандански (в близост с който живеел), да търси препитание в чужбина, не са зачетени търпените неудобства и ограничения – нужда да се завръща в България за следствени и съдебни процесуални действия, несигурност и тревога през дълъг период от време.
С жалбата на ответника се обжалва решението в осъдителната му част. Твърди се, че през по-голяма част от времето ищецът не е живял в България и поради това не е бил в среда на отчуждение и негативизъм. Няма доказателства за търсене и отказ да се предостави на ищеца работа.
В производството пред САС не са представяни нови доказателства.
При служебна проверка се установи, че обжалваното решение е валиден и допустим акт. Дължи се произнасяне според доводите за неправилност, съдържащи се във въззивните жалби.
1
Въз основа твърденията на страните, в рамките на предмета на проверката, САС приема следното:
Основателно е виждането,че обвинението изначално не би могло да бъде защитено в съдебната фаза, доколкото ищецът в момент на афект е отнел чужда вещ, но при липса на субективния елемент, характерен за престъплението „кражба“.
Увредената вещ пък (триножник – поставка) е с невисока стойност и повредата не я прави негодна да бъде използвана по предназначението й. При това изначално незащитимо обвинение процесът е продължил над 6 г.
Не е доказано твърдението на ищеца, че широкото огласяване на обвинението и популяризирането му е в причинна връзка с поведението на ответника, който преодолявайки следствената тайна и презумпцията за невиновност, довел до знанието на медиите факти, свързани с разследването и личността на ищеца.
Липсват доказателства в подкрепа на основния довод на ищеца, че заради формираното негативно обществено мнение, той не могъл да си намери работа и поради това заминал за чужбина. Доказано е обратното, че ищецът работел в различни държави различна по естеството си работа. Това обстоятелство обосновава направеното от ответника възражение, изключващо тезата на ищеца за понесени от него вреди поради отчуждаване от социума, в който живеел в България и вреди поради дистанциране на хората от обкръжението му от него.
Подчертава се в жалбата на ищеца, че спокойното протичане на живота му в чужбина било прекъсвано от пътувания до България заради нуждата да участва в следствени действия.
При така установените вреди и зачитане на нормалните такива при обвиняване на невиновен и неосъждан човек – стрес, несигурност за развитието на живота му в бъдеще, накърнено чувство за справедливост, загуба на вяра в правозащитните органи, настоящият състав приема, че първоинстанционният съд е определил правилно по размер обезщетение. Не се доказват вреди, изискващи завишаване на възприетия като справедлив паричен еквивалент на страданията на ищеца.
С оглед извода за правилност на постановеното решение, на основание чл. 272 ГПК, САС се ползва от постановените от първоинстанционния съд мотиви. Поради изхода на делото на никоя от страните, участнички във въззивния процес, не се дължат разноски.
Водим от горното САС:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО решение № 342/12.06.23 г., постановено по гр.д.
953/22 г. по описа на Благоевградския Окръжен съд.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните съобразно изискванията на чл. 280 и сл. ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
2
3