Определение № 1327 от 10.06.2016, Окръжен съд - Бургас

О

П Р Е

Д Е Л

Е Н И Е №1327

Бургаският окръжен съд граждански състав

На десети юни през две хиляди и шестнадесета година, в закрито заседание, в следния състав:

Окръжен съдия : Боряна Д.

Секретар

Прокурор като разгледа докладваното от Б.Д. гражданско дело №1855 по описа за 2015 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по настоящото дело е образувано по повод исковите претенции на М.Д.Ч., със съдебен адрес *** против „Застрахователна компания Лев Инс”АД със седалище град София и адрес на управление район „Лозенец”, бул. ”Черни връх”№51д, представлявано от Мария Стоянова Масларова - Гъркова и Лазар Георгиев Георгиев заедно и Ениз Ч.,*** за осъждане на ответниците, при условията на евентуалност, да й заплатят сумата от по 88500 лева, представляваща разликата между претендираното обезщетение от 105 000 лева и заплатената от застрахователя сума от 16 500 лв., ведно със законната лихва, считано от 15.06.2011г.- датата на увреждането до окончателното изплащане, представляващи обезщетение за причинените й неимуществени вреди от загубата на сина й, в резултат на настъпило на 15.06.2011 година пътнотранспортно произшествие, довело до смъртта на сина й Иван Тодоров Чакъров. Твърди се, че поради немарливо изпълнение на правнорегламентирана дейност по смисъла на Закона за автомобилните превози на пътници и товари, в качеството му на собственик и управител на „Бургас Тур“ ЕООД, извършващ обществен превоз на пътници, и нарушил редица разпоредби от посочения закон, е причинил смъртта на сина й. Определила е , че неимуществените й вреди възлизат на 105 000 лв., 15 000 лв. от които й е заплатил вторият ответник, като обезщетение за претърпените неимуществени вреди, с което частично репарирал претърпените от нея болки и страдания. В подкрепа на отправените искания представя и ангажира доказателства.

Твърди се от ищцата в исковата молба, по повод на която е образувано съдебното производство, че тя е наследник на Иван Тодоров Чакъров, бивш жител ***, починал на 15.06.2011 година. Смъртта на същия е настъпила на посочената по-горе дата на автомагистрала „Тракия“, вследствие на катастрофа с автобус на „Ентуртранс“ООД. Починалият в резултат на произшествието нейн син е бил в трудово правоотношение с „Ентуртранс“ООД на длъжност „шофьор“, за което е представен трудов договор №365/30.03.2011г. Към момента на същото обаче, той не е шофирал автобуса и е нямал вина за ПТП-то.

Видно от застрахователна полица

№280183322231L 0374153/21.01.2011 година, собственик на автобуса, участник в пътно-транспортното произшествие е „Бургас Тур 90“ЕООД.

Застрахователят по застраховка

„Гражданска отговорност“ поема риска да застраховка гражданската отговорност на застрахованото при него лице за вреди, които това лице е причинило на трети лица във връзка с притежанието или ползването на моторно превозно средство. В настоящия случай са налице вреди, причинени на трети лица, като „Бургас Тур 90“ЕООД отговаря за причинените вреди на пътниците в автобуса.

Съобразно предоставената им от чл.226 ал.1 от КЗ възможност за това, ищцата е поискала от ответника изплащане на застрахователно обезщетение. До настоящия момент й е била изплатена сума от 15000 лева. Това твърдение вероятно е така, но следва да се представят доказателства.

С влязло в сила решение №1376 от 19.10.2012 година, постановено по гражданско дело №910/2012 година, заверено копие от което е представено по делото, Бургаският районен съд е приел за доказани всички факти и обстоятелства, описани по-горе, поради което и е уважил предявения иск срещу ответника в настоящото производство в размер на 1500 лева, заявен като частичен от такъв в общ размер на 250000 лева за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди от непозволено увреждане, настъпило на 15.06.2011 година, при което е била причинена смъртта на наследодателя на ищците Иван Тодоров Чакъров, б.ж. на град Бургас. Със същото решение е бил уважен и предявения частичен иск в размер на 1000 лева за репариране на имуществените вреди, претърпени от друг наследник, целият иск в размер на 2000 лева.

По отношение на ответника по делото-

Ениз Ч., на когото съдът е изпратил препис от исковата молба и доказателствата към нея в срока по чл.131 от ГПК, е приложена процедурата по чл.47, ал.1-6 ГПК и ищцата е оттеглила претенцията си спрямо Ениз Ч.. Производството по отношение на него е прекратено. Ответник в производството е останал само застрахователят.

Последният е депозирал по делото писмен отговор, с който е изразил становище по така предявените против него искови претенции. Сочи се в него на първо място, че същите са допустими, но изцяло неоснователни; същите са оспорени по основание и размер.

На първо място е оспорен механизма на настъпилото пътно транспортно произшествие. Твърди се в тази връзка, че пътно-транспортното произшествие не е настъпило с оглед виновно и противоправно поведение на водача С.Д.. Произшествието е настъпило при условията на съпричиняване от страна на пострадалия, който е пътувал без поставен обезопасителен колан в нарушение на правилата на чл.137а ал.1 от ЗДвП. Съгласно посочената разпоредба, пътниците в моторните превозни средства за превоз на пътници с повече от 8 места за сядане, без мястото на водача, с технически допустима максимална маса не повече от 5 тона /категория М2/ и в моторните превозни средства за превоз на пътници с повече от 8 места за сядане, без мястото на водача, с технически допустима максимална маса над 5 t в /категория МЗ/ са задължени да поставят обезопасителни колани. Като не е изпълнил задължението, залегнало в посочената по-горе разпоредба, пострадалият е допринесъл за настъпване на произшествието. Наличието на такова съпричиняване е основание за намаляване на евентуално присъдения размер на обезщетението съгласно чл.51 предл.2-ро от