Решение № 1950 от 15.11.2019, Административен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№1950 дата

15 ноември 2019г. град Бургас

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД – Бургас, ІХ-ти състав, в публично заседание на 28 октомври 2019 год., в следния състав:

Съдия:

ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА

Секретар:

Кристина Линова

Прокурор:

………………….… разгледа адм. дело № 2259 по описа за 2019 год. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.166, ал.2 от ДОПК.

Образувано е по жалба на Д.А.Й. от с.Тополица, община Айтос, против Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 16/12.08.2019г., издаден от директора на Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие" гр.Ямбол, с който, на жалбоподателя е отказано изплащането на финансова помощ общо в размер на 24 447,50 лева, представляваща второ плащане по сключения с ДФЗ Договор за безвъзмездна финансова помощ № 02/06/1/0/00598 от 21.01.2016г. по подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани“ от Програмата за развитие на селските райони за периода (ПРСР) 2004-2020г. и е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 24 447,50 лева, представляващо първо плащане по посочения договор.

Жалбоподателят оспорва АУПДВ като счита, че е издаден в противоречие с приложимите материалноправни норми и неправилно му е било отказано изплащането на финансовата помощ по процесния договор поради непредставяне на доказателства за посочените в него разходи за дълготрайни материални и нематериални активи и за др. дейности, чието изпълнение всъщност представлява поет от него ангажимент по друг ДБФП - по подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“, сключен впоследствие с ДФЗ на 12.12.2017г. Възразява, че така вписаните разходи за инвестиции в дълготрайни и/или нематериални активи имат единствено индикативен характер и отразяват намерението му да ги осъществи в изпълнение на другия ДБФП по подмярка 4.1. Разяснява, че ги е вписал в ДБФП по подмярка 6.1, чрез последващо изменение на договора, с оглед задължението си като ползвател на помощта да уведомява ДФЗ за настъпили промени в бизнес плана, включително и за такива, които не са включени в него, като в случая промяната е извършена, за да се индикира реализацията на проекта по подмярка 4.1. Навежда твърдения, че е изпълнил коректно всички дейности, посочени в бизнес плана, както и всички свои задължения по сключения ДБФП № 02/06/1/0/00598 от 21.01.2016г., както и че спазва нормативно установените изисквания за осъществяване на дейност като земеделски производител.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява.

Ответникът –

Директорът на Областна дирекция на ДФ "Земеделие" - Ямбол, чрез представляващия го юрисконсулт, оспорва основателността на жалбата с искане за нейното отхвърляне, както и претендира възнаграждение. Представя допълнителни документи, част от административната преписка.

Жалбата е процесуално допустима за разглеждане, като подадена от надлежна страна, засегната от действието на издадения административен акт и депозирана в предвидения от закона срок.

Разгледана по същество е неоснователна.

Данните по делото сочат, че между жалбоподателя, който е регистриран като земеделски производител и ДФЗ, е сключен ДБФП № 02/06/1/0/00598 от 21.01.2016г. по подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от ПРСР за периода 2014г. – 2020г., съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. Съгласно договора фондът предоставя на бенефициера безвъзмездна финансова помощ по посочената подмярка за изпълнение на одобрен проект въз основа на представените от него на етапа на кандидатстването заявление и документи, включително бизнес план, в размер 48 895 лева, от които първото плащане в размер на 24 447,50лв. е предвидено да се извърши в срок до два месеца от сключване на договора, а второто плащане в размер на 24 447,50 лв. - в срок до три месеца след издаване на УИН на заявката за второ плащане, окомплектована с всички изискуеми документи съгласно Приложение № 7 към Наредба № 14/2015г. в случай на одобрение на помощта след извършени проверки, включително на място относно изпълнението на бизнес плана и извършен анализ за установяване на съответствието между фактическото състояние и одобрения бизнес план. Съгласно чл. 3, ал. 3 от договора заявката за второ плащане се подава в срок до 15.05.2018г. Неразделна част от договора е приложение № 2 – Таблица за инвестиции в дълготрайни материални и/или нематериални активи, в която е посочена инвестиция в покупка на земя в размер на 834 дка. С анекс от 19.06.2017г. към ДБФП № 02/06/1/0/00598 от 21.01.2016г., сключен между жалбоподателя и ДФЗ, е удължен до 15.05.2019г. срокът, в който жалбоподателят следва да изпълни представения от него и одобрен бизнес план, заличено е приложение № 2 към договора и е създадена нова таблица за инвестиции в дълготрайни материални и/или нематериални активи - приложение № 2 към анекса, в която освен закупуването на земя са описани в осем точки нови инвестиции, в това число създаване на трайни насаждения от малини, ягоди, закупуване на земеделска техника, изграждане на оранжериен комплекс и др.

Между страните не се спори, че първото плащане по процесния договор в размер на 24 447,50 лв. е извършено.

На 15.05.2019г. жалбоподателят е подал в ДФЗ заявка за плащане на второ плащане по ДБФП № 02/06/1/0/00598 от 21.01.2016г., в която са отразени и представените с нея документи. В заявката жалбоподателят е посочил, че кандидатства за финансова помощ в размер на 24 447,50 лева и че извършените от него разходи за инвестиции в ДМА/ДНМА, съгласно приложение към договора са в размер на 2 500 лева. Към заявката е приложена и таблица за разходите за закупуване на земеделска земя от жалбоподателя в размер общо на 41.552 дка на стойност 2 500 лева.

При извършване на проверка по повод подадената заявка от жалбоподателя за второ плащане е установено в негово присъствие, че той не е предоставил по-голяма част от нормативно изискуемите документи към нея, поради което заявката не е приета. Създаден е контролен лист РРА I M6.1 за окомплектованост, видно от който, отбелязани са липсващите, но изискуеми за представяне документи. Контролният лист е подписан и от жалбоподателя Й..

С писмо изх.№ 01-283-6500/17.05.2019г. на жалбоподателя е съобщено, че като ползвател няма право да получи второто плащане по чл.10, ал.2 и дължи връщане на полученото по чл.10, т.1 първо плащане на ДБФП, заедно със законната лихва към него, тъй като не е подал заявка за второ плащане, окомплектована с всички изискуеми документи, съгласно приложение № 7 към чл.34, ал.4 във вр.ал.1 от Наредба №14/2015г. Едновременно с това жалбоподателят е уведомен, че ДФ „Земеделие” открива производство по издаване на акт за установяване на публично държавно вземане в размер на 24 447.50 лева. Жалбоподателят се е възползвал от предоставената му възможност, като в указания от административния орган срок е представил допълнителни доказатества с придружително писмо с вх.№ 01-283-65000/367#1, както следва: договор за аренда па земеделска земя, договор за наем на земеделска земя със срок на договора 1 /една/ година, приемо- предавателен протокол за посадъчен материал oт малини и ягоди, счетоводни баланси за 2018г. и към 27.05.2019, отчет за приходи и разходи за 2018г. и към 27.05.2019 и годишна данъчна декларация, без заверка от НАП. При прегледа на документите административният орган е приел, че част от тях са неотносими, а друга част – недостатъчни за прекратяване на образуваното производство по издаване на АУПДВ. Счел е, че липсват останалите изискуеми документи, посочени в т.1-5 от оспорения АУПДВ, както следва: 1. първични счетоводни документи (например фактури) и приемно-предавателен протокол, доказващи придобиването на дълготрайните материални и нематериални активи, посочени в бизнес плана; 2. платежно нареждане, прикрепено към всяка фактура и банково извлечение от деня на извършване на плащането, доказващо плащане от страна на ползвателя на разходите за дълготрайни материални и нематериални активи, посочени в бизнес плана (при плащане по банков път) и/или документ, удостоверяващ извършеното плащане oт страна на ползвателя на разходите за дълготрайни материални и нематериални- активи, посочени в бизнес плана; 3. копие от документ за собственост на земя и/или земеделска земя и/или копие от вписан от службата по вписванията към съответния районен съд договор за наем, и/или копие от вписан от службата по вписванията към съответния районен съд и регистриран от съответната общинска служба на МЗХ договор за аренда със срок не по-малък от 3 г. от датата на подаване на заявката за плащането на три от общо седем от имотите в земеделското стопанство; 4. документи за платени трудови възнаграждения и осигуровки на персонала на ползвателя. 5. при овощен посадъчен материал в зависимост от категорията - сертификат за сертифициран посадъчен материал, издаден от ИАСАС, а при стандартен /СЛС/ материал фирмен документ, издаден от производителя.

Въз основа на горните фактически обстоятелства и на основание чл.38, ал.1, т.1 от Наредба №14 от 28.05.2015г., респективно чл.9, ал.1, т.1 от Договора с ДФЗ и чл.59, ал.1 и 2 от Административно-процесуалния кодекс и във вр. с чл.165 и чл.166 от ДОПК и чл.20а, ал.1 и ал.4 от ЗПЗП, директорът на ОД на ДФЗ - Ямбол издал процесният АУПДВ № 16/12.08.2019г., с който, на жалбоподателя е отказано изплащането на финансова помощ общо в размер на 24 447,50 лева, представляваща второ плащане по сключения с ДФЗ Договор за безвъзмездна финансова помощ № 02/06/1/0/00598 от 21.01.2016г. по подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани“ от Програмата за развитие на селските райони за периода (ПРСР) 2004-2020г., както и е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 24 447,50 лева, представляващо първо плащане по посочения договор.

Актът е законосъобразен.

Издаден е в изискуемата писмена форма, както и от компетентен орган, чиито правомощия произтичат от разпоредбата на чл.20а, ал.5 от ЗПЗП, а в следващата ал.6 е предвидена и възможността за делегирането им на директора на съответната областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие“. С приобщената по делото Заповед № 03-РД/2700/24.07.2017г. тези правомощия са делегирани на директорите на областните дирекции на ДФ „ Земеделие”. Актът е и мотивиран с посочване на фактически и правни основания за неговото издаване, при което не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Правилно е приложен и материалния закон.

Съгласно нормата на чл. чл.38, ал.1 т.1 от Наредба №14 от 28.05.2015г. ползвателят на помощта няма право да получи второто плащане по чл. 10, т. 2 и дължи връщане на полученото по чл. 10, т. 1 първо плащане по договора за предоставяне на финансова помощ заедно със законната лихва към него, изчислена за период, посочен в договора, когато: 1. не е подал заявка за второ плащане, окомплектувана с всички изискуеми съгласно приложение № 7 документи в срока, посочен в договора за предоставяне на финансова помощ, или не е представил изисканите от РА документи и информация в срока по чл. 36, ал. 2. В приложение №7 към чл.34, ал.1 от Наредба №14 от 28.05.2015г. са посочени документите, които следва да бъдат представени при заявка за второ плащане. Сред тях са посочените в т. 6 от приложението първични счетоводни документи (например фактури) и приемно-предавателен протокол, доказващи придобиването на дълготрайните материални и нематериални активи, посочени в бизнес плана, в т.7 - платежно нареждане, прикрепено към всяка фактура (платежно нареждане), и банково извлечение от деня на извършване на плащането, доказващо плащане от страна на ползвателя на разходите за дълготрайни материални и нематериални активи, посочени в бизнес плана (при плащане по банков път), т.8 - документ, удостоверяващ извършеното плащане от страна на ползвателя на разходите за дълготрайни материални и нематериални активи, посочени в бизнес план (при плащане в брой). Безспорно се установява по делото, че жалбоподателят не е не е представил тези документи при подаване на втората заявка за плащане, поради което предпоставките за приложението на посочената норма на чл.38, ал.1, т.1 от Наредба №14 от 28.05.2015г., на която се е позовал административния орган, са налице, респ. законосъобразно е отказано да получи второ плащане по чл.10, т.2 от Наредбата, както и за възникване на задължението му да върне полученото по чл. 10, т. 1от Наредбата първо плащане по договора, ведно със законната лихва към него, изчислена за съответния период.