Решение № 5176 от 08.08.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5176 гр. София, 08.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Красимир Мазгалов

Членове:

Цветелина Ал. Костова

ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Красимир Мазгалов Въззивно гражданско дело № 20241100514357 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение №201228131 от 19.08.2024г., постановено по гр.дело №12222/2021г. по описа на СРС, ГО, 148 с-в, ответникът „МиБМ Експрес“ООД, ЕИК:131394882 е осъден на основание чл.200, ал.1 и ал.3 от КТ да заплати на ищеца Х. Л. Х., ЕГН:********** сумата от 18000 лева- обезщетение за претърпени неимуществени вреди- болки и страдания вследствие на трудова злополука от 06.10.2020г., ведно със законовата лихва от датата на настъпване на травматичното увреждане 06.10.2020г., до окончателното изплащане, както и обезщетение за претърпени имуществени вреди от същата злополука в размер на 1981,03 лева- заплатени средства във връзка с проведено лечение, по предписание на лекуващите лекари, ведно със законовата лихва от датата на настъпване на травматичното увреждане 06.10.2020г. до окончателното изплащане. Ответникът е осъден да заплати на ищеца 1800 лева разноски, както и 799,24лв. държавна такса и 400лв. възнаграждение за вещо лице, на СРС.

Срещу така постановеното решение е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК въззивна жалба от ответника „МиБМ Експрес“ООД. Жалбоподателят поддържа, че независимо от приетото с разпореждане №30122/17.12.2020г. на НОИ настъпване на процесната трудова злополука на 06.10.2020г. този въпрос е спорен, както и обстоятелствата, при които се е случил. В тази връзка не били изложени мотиви в обжалваното решение.

Оспорва приетия от съда размер на обезщетението за неимуществени вреди като 1 неотговарящ на действителните травматични увреждания, състоянието, интензитета на проведеното лечение, последиците от увреждането, прогнозите за възстановяване и психично- емоционалното състояние на ищеца, както и в противоречие с ППВС №4/1968г. и посочената в жалбата съдебна практика на ВКС. Неправилно и в противоречие със събраните по делото доказателства бил определен и размерът на обезщетението за имуществени вреди. Твърди също така, че първоинстонционният съд неправилно и необосновано не уважил направеното възражение за съпричиняване и не намалил отговорността на жалбоподателя, тъй като самият пострадал ищец допринесъл за случилото се, като допуснал груба небрежност. Съдът превратно тълкувал фактите и доказателствата като е приел, че поведението на ищеца не може да бъде квалифицирано като груба небрежност. На ищеца бил зачислен съвсем нов автомобил „Ситроен Джъмпер”, придобит от дружеството- ответник на 03.09.2020г., който бил в пълна техническа изправност към 06.10.2020г., а самият ищец бил водач на МПС от 25 години- с дългогодишен опит като шофьор, познаващ добре ЗДвП. В същото време по делото нямало събрани ясни и безспорни доказателства как точно и при какви обстоятелства се е случил инцидента, а при липсата на свидетели очевидци мястото, времето и начина на причиняване на уврежданията на ищеца оставали недоказани. В автомобила нямало инсталирана система за проследяване /GPS устройство/. Жалбоподателят твърди, че при паркирането ищецът не спазил законовите правила и вътрешните инструкции, вследствие на което автомобилът потеглил без водач, тъй като или не бил оставен „на скорост“, или не била дръпната ръчна спирачка, за което е отговорен само и единствено ищеца и за което жалбоподателят се позовава на показанията на свидетеля И.З.. Опитът за спиране на движещия се автомобил с подлагане на крак, според ответника е в разрез с едно нормално поведение, доколкото е ясно, че един огромен автомобил със сигурност би предизвикал сериозна травма, ако под гумата при движение се подложи човешки крак. Отделно следвало да се подложи на съмнение обстоятелството, че ако инцидентът се е случил към обяд и е била налице такава сериозна травма, ищецът е продължил да шофира и да разнася пратки до края на работния ден. На ищеца били извършвани необходимите първоначален и периодичен инструктаж, като той бил застрахован и за риск „Трудова злополука” като задължителна застраховка на работниците и служителите, за което по делото били представени писмени доказателства. Претендира отмяна на решението на СРС и отхвърляне на иска изцяло, евентуално- намаляване на обезщетението поради съпричиняване на вредоносния резултат.

Въззиваемият ищец е подал в срок отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата като неоснователна. Излага подробни съображения за правилност на обжалваното решение и моли същото да бъде потвърдено, а въззивната жалба- отхвърлена. Претендира разноски за въззивната инстанция.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакуваното съдебно решение, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по 2 валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо и правилно, като въззивният състав споделя изцяло подробните мотиви на същото и на основание чл.272 ГПК препраща към тях. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на решението, следва да се добави и следното:

Предявеният иск е с правно основание чл.200, ал.1 от КТ- за вреди от трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им. Съгласно текста на тази законова разпоредба отговорността на работодателя е обективна, независимо от това дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването на вредите.

При тази правна квалификация първостепенният съд правилно е разпределил доказателствената тежест- ищецът следва да установи с позволените от закона доказателствени средства наличие на трудово правоотношение между него и ответника, настъпването на твърдяната в исковата молба трудова злополука /претърпяна от работника или служителя по време на изпълнение на задълженията му по трудовото правоотношение, като увреждането следва да е настъпило или на път за работа, или при или по повод изпълнение на възложената работа, или на каквато и да е работа, извършена дори и без нареждане, но в интерес на работодателя, както и по време на почивка, прекарана в предприятието/, настъпването на твърдените вреди /имуществени и неимуществени/ в посочения размер, както и причинно-следствена връзка между трудовата злополука и вредите.

С определението, постановено по реда на чл.140 от ГПК съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че към момента на настъпване на твърдяната трудова злополука между страните е съществувало валидно правоотношение по трудов договор между тях. Настъпването на трудова злополука на 06.10.2020г. е установено както от представените писмени доказателства, включително разпореждане

№30122/17.12.2020г. на ТД на НОИ- София, така и от показанията на разпитаните свидетели.

Претърпените от ищеца имуществени вреди по вид и размер са изцяло и безспорно установени от представените от него писмени доказателства и заключението на вещото лице по СМЕ, които настоящата инстанция не намира за необходимо да преповтаря с оглед подробното и изчерпателно описание на първостепенния съд в мотивите към обжалваното решение. По отношение размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът изцяло 3 споделя детайлните разсъждения на първоинстанционния съд, както и посочената съдебна практика на ВКС в изпълнение указанията на ППВС №4/1968г. Взети са предвид обективните обстоятелства, обуславящи размера на обезщетение при телесни уврежданияхарактерът на увреждането, начинът на получаването му, обстоятелствата, при които е настъпило, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания и пр. В съответствие със същите указания обезщетението следва да се определи глобално, а не отделно за физическите болки и за психическите травми. От значение са и моментът на настъпване на увреждането, икономическата обстановка в страната към този период, възрастта на пострадалия, данните от приложената по делото медицинската документация и СМЕ относно, вида, характера и степента на получената от ищеца травма, времетраенето на оздравителния процес, начина и степента на възстановяване. В случая ищецът е получил травматично увреждане на лявото стъпало, изразяващо се във фрактура на трета и четвърта предходилни метатарзални кости в областта на тяхната основа, съчетано с луксация (изкълчване) на първа и втора метатарзални кости спрямо тарзалните по линията на Лисфранк, което се определя съгласно заключението на вещото лице по СМЕ като тежко; ищецът се е възстановил напълно към момента на изготвяне на експертизата, доколкото по делото няма данни за противното. Това тежко травматично увреждане е наложило оперативно лечение с две оперативни интервенции- за поставяне на метални импланти за фиксация и отстраняването им, а периодът на възстановяване е значителен- около 11 месеца /предвид представените по делото болнични листове, част от които след приемане заключението на вещото лице по СМЕ/, като през целия период на възстановяване ищецът бил неработоспособен. Ищецът е търпял значителни болки и страдания, не е можел да се обслужва сам през по-голямата част от възстановителния период и към момента на инцидента е бил на 56 години. Като съобрази всички тези обстоятелства настоящата инстанция също намира, че справедливият размер на обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди е сумата от 18000лв.

Ответникът своевременно е релевирал възражение с правно основание чл.201, ал.2, т.1 от КТ за намаляване на отговорността му поради допусната от пострадалия груба небрежност, с което е допринесъл за трудовата злополука. При така направеното възражение и съобразно правилно разпределената с определението по чл.140 от ГПК доказателствена тежест, ответникът следва да установи с позволените от закона доказателствени средства фактите и обстоятелствата, на които основава твърденията си. Следва да се отбележи, че понятието „груба небрежност“ не е легално дефинирано в гражданското право, но по аналогия от наказателното право може да се определи като „съзнавана непредпазливост“работникът осъзнава, предвижда настъпването на вредоносните последици, но мисли да ги предотврати. От събраните в първоинстанционното производство писмени и гласни доказателства действително може да се направи предположение, че пострадалият ищец е допуснал несъзнавана, обикновена непредпазливост, която обаче не е основание за намаляване на определеното от съда дължимо обезщетение. За да се приеме, че има груба небрежност, би следвало ответникът да установи, че пострадалият е знаел, че автомобилът може да потегли сам по наклона и ще причини уврежданията му, но е мислел че ще ги 4 предотврати. Такива доказателства по делото не са представени от ответника. В тежест на работодателя е да докаже твърдението си за наличие на груба небрежност, а такова доказване не е проведено с представените по делото доказателства, поради което и възражението по чл.201, ал.2, т.1 КТ е недоказано. В тази връзка съдът не споделя доводите на ответника за допуснати от първостепенния съд процесуални нарушения, тъй като не открива такива.