Определение № 9312 от 25.02.2025, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 9312 гр. София, 25.02.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20241110175992 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството e по реда на Глава XIII ГПК

Производството е образувано по искова молба с вх. №

414408/19.12.2024 г., от В. Г. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: обл.

Кюстендил, с. *, ул. *, чрез адв. Д. Г., със съдебен адрес: гр. Т* срещу „К*“ ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. Х*, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове, с правна квалификация, както следва:

1. положителен установителен иск с правна квалификация чл.22 ЗПК, с който се иска да се обяви за недействителен Договор за паричен заем №728595 от 25.08.2023 г. сключен между В. Г. К., ЕГН ********** и „К*“ ООД, ЕИК: *, на основание чл. 11, ал. 1, т. 10, чл.10а ЗПК и чл. 19 от ЗПК.

2. Евентуален иск на горния, с правна квалификация чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД, с който да признаете за установено, че чл. 8 от Договор за паричен заем №728595 от 25.08.2023 г. сключен между В. Г. К., ЕГН ********** и „К*“ ООД, ЕИК: *, е нищожен поради нарушение на чл. 143, ал.2, т.5 ГПК.

3. осъдителен иск с правна квалификация чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД, с който „К*“ ООД, ЕИК: * да бъде осъден да заплати на В. Г. К., ЕГН ********** сумата от 232.06 лв., платена по Договор за паричен заем №728595 от 25.08.2023 г., без основание.

В исковата молба са изложени твърдения, че между страните, ищецът като заемополучател, а ответникът като заемодател, е сключен договор за потребителски кредит № 728595/25.08.2023 г. при следните параметри: главница – 2000 лева, срок за връщане на заема – 9 месеца, с месечна вноска 1 на 25 число на всеки месец, с крайна дата на връщане 25.05.2024 г., месечен ЛП – 3.330 %, договорна лихва в размер на 347.51 лева, ГПР – 48.101 %.

Посочва, че ищецът е следвало да предостави обезпечение на заема, съгласно чл.6, което обезпечение да отговаря на определени условия. Посочва, че страните са се договорили, че ако не предостави обезпечението ще се начисли неустойка 1 243.49 лева, която ще бъде разсрочена с погасителните вноски по договора.

Посочва, че не е предоставил обезпечение и му е начислена процесната неустойка. Твърди, че е платил всички суми по договора.

Твърди, че договорът е нищожен на основание чл.22 ЗПК. С неустойката за обезпечение се нарушава размерът на ГПР по чл.19 ЗПК, заобикаляло се законът, не е ясно как е сформиран ГПР, нарушава се чл.10а ЗПК и чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Като основания посочва, че неустойката противоречи на принципа на добросъвестността, както и на чл.143, ал.2, т.5 ЗЗПотр.

Счита, че след като договорът е недействителен, то и платеното е без правно основание, затова моли да бъде върнато, като предявява искът като евентуален. Твърди, че в договора за кредит никъде не е описано, че таксата за поръчителство ще се начисли към договора за кредит.

Моли съда да уважи исковата претенция. Претендира разноски. Прави възражения за прекомерност.

На основание чл.127, ал.4 ГПК посочва банкова сметка по осъдителния иск и разноските на ищеца: доверителна сметка титуляр: Д. Г., Булстат: *, IBAN: *, BIC: UNCRBGSF.

На основание чл.127, ал.4 ГПК посочва банкова сметка по за разноските по чл.38 ЗА: титуляр: Д. Г., IBAN: *, BIC: UNCRBGSF.

Моли и иска да бъдат следните писмени доказателства и доказателствени средства: 1. Договор за паричен заем №728595 от 25.08.2023 г. – заверено копие; 2. Погасителен план към Договор за паричен заем №728595 от 25.08.2023 г.

– заверено копие; 3. 4 бр. платежни нареждания – заверени копия; 4. Платежно нареждане за заплатена ДТ; 5. Пълномощно – заверено копие; 6. Договор за правни защита и съдействие – заверено копие.

Моли да бъде допуснато изслушването на съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ), по която вещото лице — счетоводител, след представяне на изисканите от ответното дружество доказателства и като се запознае с материалите по делото, да отговори: 1. В какъв размер са извършените погасителни плащания по Договора за потребителски кредит и какво е погасявано с тях по пера? 2.

Какъв би бил размерът на ГПР ако сумата по неустойката при непредоставяне на обезпечение бъде включена в него?

В срока по чл.131 ГПК, ответникът изцяло оспорва исковете. Твърди, че договорът е действителен. Признава сключването на договора и неговите параметри. Твърди, че уговорката за обезпечение е индивидуално уговорена.

Обезпечението не водило до оскъпяване на кредита. Излага правни доводи за приложението на ЗПК. Моли съда да отхвърли иска. Претендира разноски.

2

Моли делото да се гледа в тяхно отсъствие.

Представя и моли да бъдат приети следните доказателства: Договор за паричен заем № 728595 от 25.08.2023 г., погасителен план, молба за заем, копие л.к., СЕФ, ОУ РКО, декларация за съгласие за събиране, използване и обработване на лични данни.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид материалите по делото, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

По представителната власт

Ищецът се представлява от адв. Д. Г., със съдебен адрес: гр. Т*, с надлежно учредена представителна власт за всички инстанции (л.17-18 от делото).

Ответникът се представлява от адв. С* със съдебен адрес: гр. Х*, *, [email protected], чиято представителна власт важи за всички инстанции (към ОИМ).

По държавната такса

Съгласно чл.72, ал.1 ГПК за всеки интерес се събира отделна държавна такса, а съгласно чл.72, ал.2 ГПК когато се защитават няколко интереса се събира една минимална такса от всички интереси. Разпоредбата въвежда правило, че минималната такса в размер на 50.00 лева ще удовлетвори всички искове. За да бъде таксата 50.00 лева, интересът трябва да е 1250 лева.

Следователно, при защита на няколко интереса, чиято сума е под 1250.00 лева, се събира само една минимална държавна такса за всички искове (интереси), която е в размер на 50.00 лева, на основание чл.72, ал.2 вр. чл.1 ТДТССГПК.

Ако общият им размер на всички искове е над 1250 лева, за всеки интерес (иск) се събира отделна държавна такса в размер на 4 %, но не по-малко от 50 лева. Това е така, тъй като разпоредбата на чл.72, ал.2 ГПК е приложима само за минимална такса, т.е. общ интерес до 1250 лева. В този смисъл е Определение № 50047 от 26.06.2023 г. по ч. т. д. № 794/2022 г. на ВКС, I т.о.

В процесния случай са предявени два обективно кумулативно съединени иска, чиято стойност е над 1250.00 лева, поради което чл.72, ал.2 ГПК не е приложим. Събира се държавна такса по двата иска.

Материалният интерес по иска по чл.22 ЗПК е 3591.00 лева (главница, договорна лихва и неустойка), поради което държавната такса е в размер на 143.64 лева.

Материалният интерес по осъдителния иск по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД е 232.06 лева, поради което таксата е в размер на 50.00 лева.

Общата държавна такса е в размер на 193.64 лева. С молба с вх. № 4714/08.01.2024 г. представя документ по чл.128, т.2 ГПК.

По редовността на исковата молба и доклада

Исковата молба съдържа всички реквизити по чл.127-128 ГПК. Ето защо следва да се изготви доклад по делото.

Съдът следва да обяви на страните, че служебно ще приложи 3 императивна правна норма, на основание чл.7, ал.3 ГПК

С оглед задължителните указания, дадени в ТР № 1/17.03.2022 г. по тълк. д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС съдът следва да обяви на страните, че служебно ще се произнесе по нищожността на сделките, което са представени по делото и на които страните се позовават.

Съдът следва да укаже на ответника, на основание чл.146, ал.2 ГПК, че не сочи доказателства, че договорът може да бъде сключен и без предоставяне на гаранцията/обезпечението, както и че договорът е индивидуално сключен.

По доказателствата

Страните са представили към исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства и доказателствени средства, които са допустими, относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор, поради което следва да бъдат допуснати като писмени доказателства и доказателствени средства.

По съдебно-счетоводната експертиза (ССчЕ)

Искането от ищеца е допустимо, зададените въпроси са относими и са необходими.

С оглед приложение на императивна правна норма, съдът приема, че за решаване на делото са необходими специални знания от областта на счетоводството, ето защо служебно следва да се допусне ССчЕ, на основание чл.195 ГПК, на която вещото лице да отговори на въпросите:

1.

Каква е главницата по кредита.

2.

Каква сума заемодателят е изплатил реално на заемателят и какво се включва в нея. По какъв начин е изплатена тази сума. На коя дата е заемателят е предоставил сумата по заема.

3.

Какви са разходите на заемодателя, включени в ГПР и как е формиран ГПР и ГЛП – какви компоненти са включени в тях от процесния договор при главница, съгласно описаното по договор. В уговорения ГПР включена ли е процесната неустойка за липса на обезпечение (чл.8 от договора)

4.

Какви ще бъдат ГПР и ГЛП, ако в тях се включи процесната неустойка (чл.8 от договора)

5.

Какъв е размерът на законната лихва по просрочени задължения в левове, определена с ПМС към 25.08.2023 г., както и какъв е нейният петкратен размер.