Решение № 18 от 13.01.2023, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 18 гр. Варна, 13.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Дарина Ст. Маркова

Членове:

Даниела Д. Томова

Даниела Ил. Писарова при участието на секретаря Ели К. Тодорова като разгледа докладваното от Даниела Д. Томова Въззивно търговско дело № 20223001000481 по описа за 2022 година

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение №260018/16.05.2022г. на Шуменски окръжен съд, постановено по т.д. №26/2021г. по описа на ШОС, ответникът „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК 121130788, седалище град София, е осъден да заплати на ищцата Ю. Х. Н., ЕГН **********, адрес в село Б., област Шумен, сумата 300 000 лева, представляваща обезщетение за обезвреда на неимуществени вреди, претърпени от нея вследствие на ПТП, настъпило на 08.12.2020г. около 16:50 ч. на път 1-7 Силистра - Ямбол в района на с. Загориче, общ. Каолиново, обл.

Шумен, по вина на водача на л.а. „Фолксваген Шаран”, с рег. № Х 6977 ВТ Ф.А.Х., ЕГН **********, обхванат от действието на валидна, към момента на настъпване на застрахователното събитие, застраховка „Гражданска отговорност” по застрахователна полица №2601-8-395/ВС/22/120003035083 от 29.10.2020г. със срок на действие от 01.11.2020г. до 31.10.2021г., издадена от ЗК „Лев инс” АД, на основание чл.432 от КЗ, във вр. с чл.45 и чл.52 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 18.01.2021г. (датата уведомяването на застрахователното дружество) до окончателното й плащане, 1 на основание чл.429, ал.3, във вр. с ал.2, т.2 от КЗ и чл.86, ал.1, във вр. с чл.84, ал.3 от ЗЗД.

Исковете в останалите им части - за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над присъдените 300 000 лв. до претендирания размер от 600 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на отправената претенция - 18.01.2021г. до окончателното й плащане, както и изцяло иска за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху цялата претендирана главница, считано от 08.02.2021г. (датата на изтичане на 15-дневен срок за произнасяне) до окончателното й плащане, на основание чл.497, ал.1, т.1 КЗ, във вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД, са били отхвърлени като неоснователни. В съответствие с това и на основание чл.78, ал.3 ГПК ищцата Ю. Х. Н. е била осъдена да заплати на ответното дружество сума в размер на 569 лв., представляваща сторени по делото разноски, по съразмерност с отхвърлената част на исковете.

Това решение се обжалва от ищцата Ю. Х. Н. в частта му, с която са отхвърлени предявените от нея искове, с въззивна жалба вх.

№260603/20.06.2022г., подадена чрез пълномощници адвокат Н. Н. Д. , ШАК, и адвокат Ж. В. Т., КнАК.

Решението се обжалва и от ответника „Застрахователна компания Лев инс” АД с въззивна жалба вх. №260608/21.06.2022г. в осъдителната му част за разликата над 100 000 лева до присъдения размер на обезщетението от 300 000 лева, ведно с дължимата лихва, считано от 18.01.2021г. до окончателното му заплащане.

Основните оплаквания и в двете въззивни жалби са за неправилно прилоЖ.е на закона от първоинстанционния съд - чл.52 ЗЗД, довело и до погрешния му краен извод за справедливия размер на дължимото обезщетение.

Като акцентира на изключителната тежест на причинените в резултат на деликта вреди (по вид, обем, продължителност, неблагоприятни прогнози за пълно възстановяване), които са били надлежно установени процеса със събраните по делото доказателства (писмени, гласни, експертни заключения), както и на факта, че в случая предявената искова претенция е за пълно 2 обезщетение за всички неимуществени вреди (в т.ч. и бъдещите такива), ищцата счита, че пълното им репариране може да се постигне само с присъждането на обезщетение в равен на претендирания размер от 600 000 лева. Сочи в тази връзка, че обезщетението трябва да е справедливо към момента, в който е определено, като следва да се отчетат и социалноикономическите условия в страната към тази момент (в частност инфлацията), както и действащите застрахователни лимити към настъпване на увреждащото събитие. Защитните аргументи са обосновани и с конкретно посочена съдебна практика по прилоЖ.ето на чл.52 ЗЗД.

Според ответника, независимо, че се касае за получени множество тежки травми, като се има предвид степента на възстановяване на ищцата към момента на предявяване на иска, справедливият и обоснован размер на дължимото обезщетение за тяхното репариране следва да се определи в размер на 100 000 лева. Присъждането на по-висок размер би довело до несъразмерност на обезщетението с оглед установените увреждания и до неоснователно обогатяване на ищцата. В този смисъл присъденото от първоинстанционния съд обезщетение в размер на 300 000 лева се явява неоснователно завишен. Оспорва като необоснован и извода на първоинстанционният съд за неоснователност на направеното възраЖ.е за съпричиняване като твърди, че по делото е било безспорно установено, че в нарушение на чл.137а ал.1 от ЗДвП като пътник в катастрофиралия автомобил ищцата е пътувала без поставен обезопасителен колан, с което е допринесла за настъпване на вредоносния резултат.

По идентични съображения в подадените отговори всяка от страните оспорва въззивната жалба на насрещната страна.

От ищцата се оспорва и първоинстанционното решение в частта му относно отхвърлената претенция за присъждане на обезщетение за забава по чл.497, ал.1, т.1 от КЗ като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Твърди се, че отговорността на застрахователя за лихви по чл.497 от КЗ е за неговата собствена забава да определи и изплати дължимото обезщетение, което не попада в покритието по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите и не е част от дължимото застрахователно обезщетение, като тези лихви, ведно 3 с присъдените срещу застрахователя лихви за забава и съдебните разноски могат да надхвърлят застрахователната сума по чл.492 КЗ.

В хода на проведеното открито съдебно заседание са събрани допуснатите във въззивното производство писмени доказателства, слушано е и заключението на допуснатата от въззивния съд съдебно- психиатрична експертиза.

Всяка една от страните заявява, че поддържа подадената от нея въззивна жалба и моли за нейното уважаване, съответно за отхвърляне на жалбата на насрещната страна. Претендират насрещно и разноски, за което са представени и съответни списъци по чл.80 ГПК.

За да се произнесе по същество на предявената въззивна жалба, съдът взе предвид следното от фактическа и правна страна:

Предмет на предявените главни искове е претендираното право на ищцата Ю. Х. Н., ЕГН **********, с адрес в село Б., област Шумен, като трето увредено лице, да получи пряко от ответното застрахователно дружество „Застрахователна компания Лев инс” АД, ЕИК 121130788, седалище град София обезщетение за причинените й неимуществени вреди, вследствие на ПТП, настъпило на 08.12.2020г. около 16:50 ч. на път 1-7 Силистра - Ямбол в района на с. Загориче, общ. Каолиново, обл. Шумен, по вина на водача на л.а. „Фолксваген Шаран”, с рег. № Х 6977 ВТ Ф.А.Х., ЕГН **********. Същото сe претендира в размер на 600 000 лева.

В предмета на делото са включени и акцесорни претенции за присъждане на обезщетения за забава в размер на законната лихва върху търсеното обезщетение за вредите, считано от датата на отправената претенция до застрахователя - 18.01.2021г., съответно върху цялата претендирана главница (обезщетението за вредите и лихвите за забава, за които е отговорен застрахования деликвент), считано от 08.02.2021г. (датата на изтичане на 15-дневен срок за произнасяне) до окончателното плащане.

Така предявените искове намират своето правно основание в чл.432, ал.1 КЗ, във вр. с чл.45 и чл.52 от ЗЗД, съответно чл.429, ал.3, във вр. с ал.2, т.2 от КЗ и чл.86, ал.1, във вр. с чл.84, ал.3 ЗЗД, съответно чл.497, ал.1, т.1 КЗ, във вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД.

4

В частта, с която исковете са частично уваЖ. за сумата 100 000 лева – дължимо обезщетение, ведно със законната лихва, считано от 18.01.2021г.

(датата уведомяването на застрахователното дружество) до окончателното й плащане, постановеното от първоинстанционния съд решение не е обжалвано и е влязло в сила. С оглед на това и като съобразява предметите предели на силата на присъдено нещо, въззивният съд намира за установени виновното и противоправно деяние на застрахования при ответното дружество водач на л.а. „Фолксваген Шаран” Ф.А.Х., механизма, при който е настъпило пътно‐ транспортното произшествие на 08.12.2020г., както и отговорността на ответното застрахователно дружество за обезщетяване на вредите, причинени на ищцата Ю. Х. Н. като пътник в управлявания от застрахования деликвент лек автомобил.

Спорни пред въззивния съд са само размерът на дължимото обезщетение за справедливото възмездяване на причинените неимуществени вреди и наличието на съпричиняване от страна на пострадалия.

Няма спор, че ищцата Ю. Х. Н. е била пътник в л.а. „Фолксваген Шаран”, пътувала на задна лява седалка (зад водача). От събраните по делото доказателства – писмени и гласни, както и от заключението на назначената по делото комплексна съдебномедицинска експертиза (КСМЕ) е установено, че вследствие на претърпяното ПТП ищцата е получила тежка съчетана травма на глава, гърди и крайници, изпаднала в коматозно състояние. Била е транспортирана до спешното отделение на МБАЛ „Шумен” и приета в Хирургичното отделение на същата болница, където е пролежала общо 76 дни (изписана е на 23.02.2021г.). Установени са били следните наранявания тежка черепно-мозъчна травма изразяваща се във фрактура на черепната основа - дясна пирамидна кост (средна черепна ямка) с руптура на тъпанчевата мембрана в дясно и изтичане на кръв и ликвор през външния слухов проход, наличие на въздух в задна черепна ямка - десен понто церебеларен ъгъл, фрактура на ляв максиларен синус; наличие на кръв в етмоидалните клетки, сфеноидалните синуси и в основата на челните синуси; остър субдурален хематом в лява фронто-париетотемпорална област, контузионно огнище в лява челна област; дифузна травматична субарахноидална хеморагия; тежка белодробна травма изразяваща се във фрактура на 2-ро, 3-то, 4-то и 5-то ребра в ляво дорзално; контузия на белия 5 дроб в ляво, плеврални изливи двустранно, пневмоторакс в дясно; фрактури на двете гривнени кости на лява гривненан става, фрактура на ос лунатум.

Извършени са били три оперативни интервенции, едната от които (левостранна краниотомия и евакуация на травматичния субдурален хематом) е с голяма сложност. От деня на приемането й (08.12.2020) ищцата е била в кома и е била интубирана в продълЖ.е на 36 дни. След идването й в съзнание и екстубиране е била с ограничени възможности за придвижване и е останала на легло в болницата още 40 дни.

По време на болничното лечение ищцата е търпяла болки и страдания с голям интензитет и продължителност, била е обезболявана със стандартни за целта медикаменти. Поради продължителното лечение е получила пролежна рана (декубитус) в областта на сакрума в ляво. След изписването й на домашно лечение ищцата е продължила да изпитва неудобства и затруднения в ежедневието си поради ограничените си възможности за придвижване и самообслужване. Най-вероятно тези неудобства и затруднения ще продължат и за в бъдеще поради необратимия характер на мозъчните увреждания от претърпяното ПТП. Според вещите лица, тежката черепно-мозъчнатравма (ЧМТ) е с много висок риск от фатален изход, а преживелите такава травма остават с трайни последици от неврологичен и мнестичен дефицит. Към момента ищцата е с трайни остатъчни последици от получените при ПТП увреждания, изразяващи се в квадрипаретичен синдром много по-изразен в ляво. Това състояние се дължи на травматичното и впоследствие на съдовото увреждане на централния двигателен неврон и клиничното му проявление в увреждане на двигателните функции на ръцете и краката, както и на седми черепно-мозъчен нерв вляво. Уврежда се и мускулният тонус на засегнатите мускули, който спастично се повишава. При извършения от вещите лица на 11.02.2022г. медицински преглед на ищцата е установено, че тя е в ясно съзнание, контактна и адекватна. Придвижва се самостоятелно като походката й е спастично паретична, на малки крачки, нуждае се от придружител да я подкрепя. Смутени координационни проби със залитане в неопределена посока. Речта й е сакадирана (накъсан говор, мисълта не върви гладко).