Определение № 1818 от 08.07.2026, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1818 гр. Пловдив, 08.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на осми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Величка Белева

Членове:

Надежда Дзивкова

Виделина Куршумова като разгледа докладваното от Надежда Дзивкова Въззивно частно гражданско дело № 20265300501426 по описа за 2026 година Производство по реда на чл.248 от ГПК .

Постъпила е частна жалба от Г. П. Д. против Определение № 2189/28.05.2026г., пост. по гр.д.№2300/2025г., АсРС, с което е оставена без уважение молбата й за изменение на Решение , обективирано в протокол №725/30.04.2026г. от ОСЗ на 29.04.2026г. в частта за разноските.

Жалбоподателката поддържа, че постановеното определение е неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че съдът не е съобразил с възражението, че в случая намира приложение практиката установена с Решение на СЕС по свързани дела С-224/19 и С259/19, а именно, че „не се допуска национална правна уредба, която позволява част от процесуалните разноски да се възлагат върху потребителя в зависимост от размера на недължимо платените суми, които са му били върнати в следствие на установяването на нищожност на договорна клауза поради неравноправния й характер.“

Счита, че доколкото процесният договор е обявен за недейсвителен, то дори и при уважаване на предявената евентуална претенция по чл.23 от ЗПК за потребителя не възниква задължение за разноски към кредитора. Моли съда да отмени обжалваното определение и да уважил молбата по чл.248 от ГПК като откаже присъждане на разноски по делото.

По делото е постъпил писмен отговор от ответната страна „Сити кеш“ ООД, в който оспорва молбата. Развива доводи, че цитираната практика е неотносима към настоящия случай, т.к. касае осъдителни искове, предявени от потребители, които са частично уважени поради това, че потребителят не би могъл сам да изчисли сумите, които претендира. Поддържа и че принципът на защита правата на потребителя не следва да се абсолютизира. Моли за отхвърляне на молбата за изменение на решението в частта за разноски.

Съдът като прегледа постановеното определение, както и обсъди възраженията и доводите на страната, изложени в подадената жалба, констатира следното :

1

Производството по първоинстанционното дело е образувано по иск на Г.

Д. против „Сити кеш“ ООД за прогласяване на недействителност на договор потребителски кредит. Ответникт е подал насрещен иск при условията на евентуалност за осъждане на ответницта да върне част от главницата по договора за заем и евентуален иск за заплащане на осн. чл.23 от ЗПК на невърнатата част от чистата стойност на кредита.

С постановеното решение съдът е уважил главния иск и е обявил договора за кредит между страните за недействителен. Отхвърлил е първият иск от насрещната искова молба на дружеството ответник и е уважил евентуалния иск по чл.23 от ЗПК. По отношение на разноските е приел, че по главния иск ищецът има право на разноски и е присъдил такива. По насрещните искове е приел, че потребителят е дал повод за завеждане на иска по чл.23 от ЗПК като не е върнал главницата по кредита, поради което и е присъдил разноски.

С обжалваното определение е оставил без уважение молбата на Г. Д. за изменение на решението в частта за разноски, като такива не й се възлагат, като е посочил, че не може да черпи права от недобросъвестното си поведение.

С оглед така очертания предмет на производството не намират приложение разясненията, дадени във вече цитираните решения на СЕС.

Предметът на уважения насрещен иск е различен – касае се за иск, предявен от кредитор за връщане на чистата стойност на кредита по недействителен договор, а не за претенция на потребител за връщане на недължимо платени на кредитора суми по неравноправни клаузи от договора. В този случай длъжникът, макар и да има качеството потребител е ответник, спрямо който се претендира изпълнение.Той не е поставен в хипотеза да определя сумите, предмет на производството, респ. не може да се приеме, че за него е трудно да установи какво дължи на кредитора. Взетата в заем главница е винаги дължима на кредитора, поради което и по отношение на разноските в производството следва да намерят приложение общите принципи на ГПК за разпределянето им. В противен случай би се стигнало до нарушаване на принципа да не се вреди другиму като се толерира недобросъвестното поведение на длъжниците, невърнали заети суми.

С оглед на изложеното съдът не може да приложи цитираните разяснения на СЕС, т.к. същите касаят различни хипотези от настоящата.

Подадената молба за изменение на решението в частта за разноските се явява неоснователна и следва да бъде оставен без уважение. В този смисъл постановеното определение от първоинстанционния съд е правилно, а подадената частна жалба против него като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

2

ОСТАВЯ без уважение частна жалба на Г. П. Д., ЕГН **********, против Определение № 2189/28.05.2026г., пост. по гр.д.№2300/2025г., АсРС, с което е оставена без уважение молбата й за изменение на Решение , обективирано в протокол №725/30.04.2026г. от ОСЗ на 29.04.2026г. в частта за разноските.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3