Присъда № 91 от 06.06.2025, Районен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 91/06.06.2025 година по НОХД № 1170/2025г. на БРС.

Бургаска районна прокуратура е внесла обвинителен акт по Досъдебно производство № 478/2024г. по описа на Първо РУ-Бургас, Вх. № 20365/2024г. по описа на Райони прокуратура гр.Бургас, с който е повдигнато обвинение срещу:

1/ Б. М. Щ., ЕГН **********, роден на ....за това, че на 24.08.2024г., около 02;30ч. в гр. Бургас, на ул. „Д-р Петър Берон“ при условията на опасен рецидив, в съучастие, като съизвършител, с М. Б. Щ., ЕГН **********, чрез нанасяне на удари с дървен сап, юмруци и ритници, умишлено причинил на Г. К. А. средни телесни повреди, изразяващи се в следното: дифузна травма на главния мозък, без открита вътречерпна травма, изразяваща се с количествено нарушение на съзнанието — сопор към кома, реализираща медико-биологичния признак разстройство на здравето, временно опасно за живота и счупване на лява ключица, реализираща медикобиологичния признак трайно затрудняване на движенията на левия горен крайник за срок от 1,5-2 месеца при наличие на обичаен оздравителен процес - престъпление по чл. 131а, предл. второ вр. чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ вр. чл. 20, ал. 2 НК и срещу

2/ М. Б. Щ., ЕГН **********, ...за това, че на 24.08.2024г., около 02;30ч. в гр.

Бургас, на ул. „Д-р Петър Берон“, в съучастие, като съизвършител, с Б. М. Щ., ЕГН **********, чрез нанасяне на удари с дървен сап, юмруци и ритници, умишлено причинил на Г. К. А. средни телесни повреди, изразяващи се в следното: дифузна травма на главния мозък, без открита вътречерпна травма, изразяваща се с количествено нарушение на съзнанието - сопор към кома, реализираща медикобиологичния признак разстройство на здравето, временно опасно за живота и счупване на лява ключица, реализираща медико- биологичния признак трайно затрудняване на движенията на левия горен крайник за срок от 1,5-2 месеца при наличие на обичаен оздравителен процес - престъпление по чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 НК.

Производството пред настоящия първоинстанционен съдебен състав протече по реда на глава XXVII НПК, като при условията на чл.371, т.2 НПК подсъдимите признаха изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласиха да не се събират доказателства за тези факти, с оглед на което съдът на основание чл.372, ал.4 НПК обяви, че при постановяване на присъдата си ще се ползва от направените самопризнания, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

В пледоарията си прокурорът поддържа повдигнатото обвинение досежно фактическата обстановка, изнесена в обвинителния акт, позовавайки се на събраните в хода на производството доказателства и направените от подсъдимите самопризнания.

Счита, че по отношение на подсъдимия Б. М. Щ. следва да се определи наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 8 години, което да се изтърпи при първоначален строг режим. По отношение на подсъдимия М. Б. Щ. се предлага да се наложи наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 2 години, чието изпълнение да се отсрочи с определяне на изпитателен срок от 5 години.

1

Процесуалният представител на частния обвинител моли за постановяване на съдебен акт, с който двамата подсъдими да бъдат признати за виновни в извършване на вменените им във вина престъпления, като им се наложат наказания в размер съответен на този, посочен от представителя на държавното обвинение.

Защитникът на подсъдимия Б. М. Щ. – адв.Н. – БАК, моли с оглед наличието на множество смекчаващи вината на подзащитниуя му обстоятелства, на същия да се наложи наказание при приложение на чл.55 НК, а именно „Лишаване от свобода“ за срок от 2 години.

Защитникът на подсъдимия М. Б. Щ. – адв.С. – БАК, моли с оглед наличието на по – малък принос на подзащитния му към престъпния резултат и наличието на множество смекчаващи вината му обстоятелства, на същия да се наложи наказание при приложение на чл.55 НК, а именно да се определи наказание различно от „Лишаване от свобода“.

Подсъдимите заявяват съжаление за стореното и молят да им бъде определено наказание в минимален размер.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл.13 и чл.18 НПК, намери за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимият Б. М. Щ., ЕГН: **********, .... Същият е осъждан с протоколно определение за одобряване на споразумение по НОХД № 766/2020г. по описа на ОСБургас, влязло в сила на 20.07.2020г., с което му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от двадесет и два месеца при първоначален „строг“ режим.

Подсъдимият М. Б. Щ., ЕГН: **********, е син на Б. М. Щ., ...

На 24.08.2024г. около 02,00ч. пострадалият Г. К. А. и непълнолетният свидетел .... излезли да се разходят в гр.Бургас, кв. „Победа“. Те отишли до дома на ... А.а съпруга на А., с която той бил разделен от дълги години. Жилището на А.а се намирало в кв.„... Пострадалият започнал да вика през оградата на ....да излезе, за да говорят, като тя се събудила от виковете му и му казала да си ходи. В този момент в двора на къщата си, находяща се на ул....., се намирал подсъдимият Б. М. Щ., който чул виковете на А. и съпругата му. Б. извикал на пострадалия да се маха, при което двамата си разменили обидни реплики, след което А. и С. си тръгнали.

Около 02,30ч. пострадалият и непълнолетният свидетел били стигнали до ул.

„Д-р Петър Берон“, в близост до училище „Христо Ботев“, когато подсъдимите Б. Щ. и М. Щ. ги настигнали тичайки. Внезапно двамата започнали да нанасят удари с юмруци и с дървен сап по главата и тялото на пострадалия Г. А., който паднал на земята. Въпреки това, двамата подсъдими продължили да удрят с ръце и крака пострадалия по цялото тяло и главата. Непълнолетният И. С. се изплашил и избягал, като веднага отишъл до дома на майката на пострадалия и й съобщил за случилото се.

Видно от изготвената по делото съдебно-медицинска експертиза №813/2024г., пострадалият е претърпял следните травматични увреждания - дифузна травма на главния мозък, без открита вътречерепна травма, изразяваща се с количествено нарушение на съзнанието - сопор към кома, клинично проявени със: Глазгоу Кома Скала при прием 7-8/15т; разлика в широчината на зениците с отклонение на очните 2 ябълки на ляво; намалена мускулна сила на десните крайници; наличие на патологичен рефлекс на Бабински в дясно; отслабени рефлекси вдясно; счупване на лявата ключица. Тези травматични увреждания са получени в резултат на удари с или върху твърди тъпи/тъпоръбести предмети и биха могли да бъдат получени вследствие на многократни удари с ръце, крака и „бухалка“, както и при падането на пострадалия върху терена. Дифузната травма на главния мозък реализира медико-биологичния признак разстройство на здравето, временно опасно за живота, т.е. средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.1 вр. ал.2 НК. Счупването на лявата ключица реализира медико-биологичния признак трайно затрудняване на движенията на левия горен крайник за срок от 1,5-2 месеца при наличие на обичаен оздравителен процес, т.е. средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.1 вр. ал.2 НК.

По доказателствата:

Така изложената фактическа обстановка съдът прие за несъмнено установена от събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, подкрепящи самопризнанието на подсъдимите, с което същите признават изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, а именно: свидетелски показания на свидетелите Г. К. А. /л.59-60, том 1 на ДП/, И. С.

С. /л.62 и л.63, том 1 от ДП/, Е. М. А. /л.65, том 1 от ДП/, Зина Г.ева А.а /л.66, том 1 от ДП/, Исмаил Ахмед Топчу /л.67, том 1 от ДП/, Султанка Филипова А.а /л.68, л.70, том 1 от ДП/, Ана К.а А.а /л.69, том 1 от ДП/, Димо Иовчев Иовчев /л.71-72, том 1 от ДП/, Анче Сашева Топчу /л.73, том 1 от ДП/, Славчо М. Щ. /л.74-75, том 1 от ДП/, Албена Енева А. /л.77-78, том 1 от ДП/, Желязка А. Шишкова /л.80, том 1 от ДП/ и Кирчо Костов Костов /л.81, том 1 от ДП/; писмени доказателствени средства: протокол за оглед на местопроизшествие ведно с албум /л.82-85, том 1 на ДП/, заключението по изготвената съдебно - медицинска експертиза /л.100-102 от ДП/, етапна епикриза /л.103, том 1 от ДП/, писмо от УМБАЛ Бургас ведно с приложения /л.105-159 от том 1 на ДП/, протокол за извършена експертиза 464/27.09.2024г. /л.168-175 от том 1 на ДП/, протокол за извършена експертиза 24/ДНК-390 от 14.11.2024г. /л.183-184 от том 1 на ДП/, протоколи за доброволно предаване ведно с приложения /л.177-180 от том 1 на ДП/, протокол за разпознаване на лица и албум към него /л.86-88 от том 1 на ДП/, протокол за разпознаване на лица и албум към него /л.89-76 от том 1 на ДП/, протокол за разпознаване на лица и албум към него /л.92-94 от том 1 на ДП/, протокол за разпознаване на лица и албум към него /л.95-97 от том 1 на ДП/, удостоверение за раждане /л.51, том 2 от ДП/, предложение с приложени медицински документи /л.6366 от том 2 на ДП/, писмо ведно с приложения /л.105 от том 2 на ДП/; справки за съдимост; както и всички други писмени доказателства, събрани в хода на наказателното производство.

Съдът прецени събраните в хода на досъдебното производство доказателства на основание чл.373, ал.3 НПК, като не констатира противоречия, несъответствия и непоследователност. Самопризнанията на подсъдимите се подкрепят от гореизброените доказателства, събрани в хода на досъдебното производство, с оглед на което съдът прие за безспорно установено извършването на инкриминираното деяние, както и авторството на привлечените към наказателна отговорност лица.

Предвид разпоредбата на чл.373, ал.3 НПК първоинстанционнният съд не осъществи подробен анализ на доказателствата.

3

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.303, ал.2 НПК, за да постанови осъдителна присъда, съдът следва да установи по несъмнен начин както авторството на лицето, обвинено в извършване на инкриминираното деяние, така и всички признаци от фактическия състав на престъплението.

От доказателствата по делото несъмнено се установява, че от обективна и субективна страна подсъдимият Б. М. Щ., ЕГН **********, с деянието си е осъществил състава на престъплението по чл. 131а, предл. второ, вр. чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, тъй като на 24.08.2024г., около 02:30ч. в гр. Бургас, на ул. „Д-р Петър Берон“ при условията на опасен рецидив, в съучастие, като съизвършител, с М. Б. Щ., ЕГН: **********, чрез нанасяне на удари с дървен сап, юмруци и ритници, умишлено причинил на Г. К. А. средни телесни повреди, изразяващи се в следното: дифузна травма на главния мозък, без открита вътречерпна травма, изразяваща се с количествено нарушение на съзнанието - сопор към кома, реализираща медико-биологичния признак разстройство на здравето, временно опасно за живота и счупване на лява ключица, реализираща медикобиологичния признак трайно затрудняване на движенията на левия горен крайник за срок от 1,5-2 месеца при наличие на обичаен оздравителен процес.

По несъмнен начин се установяван също така, че от обективна и субективна страна подсъдимият М. Б. Щ., ЕГН: **********, с деянието си е осъществил състава на престъплението по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК, тъй като на 24.08.2024г., около 02:30ч. в гр. Бургас, на ул. „Д-р Петър Берон“, в съучастие, като съизвършител, с Б. М. Щ., ЕГН **********, чрез нанасяне на удари с дървен сап, юмруци и ритници, умишлено причинил на Г. К. А. средни телесни повреди, изразяващи се в следното: дифузна травма на главния мозък, без открита вътречерпна травма, изразяваща се с количествено нарушение на съзнанието - сопор към кома, реализираща медикобиологичния признак разстройство на здравето, временно опасно за живота и счупване на лява ключица, реализираща медико- биологичния признак трайно затрудняване на движенията на левия горен крайник за срок от 1,5-2 месеца при наличие на обичаен оздравителен процес.

От обективна страна е налице деяние, извършено против са обществените отношения, осигуряващи неприкосновеност на човешкото здраве и физическата цялост на личността. Изпълнителното деяние е осъществено чрез действие и по своето естество представлява въздействие върху организма на другиго, което предизвиква изменение в отделни органи, тъкани или системи в организма. В разглеждания случай съдът счита, че от събраните по делото доказателствени материали несъмнено се установява, че подсъдимите са осъществили изпълнителното деяние на процесното деяние, като са нанасяли удари с дървен сап, юмруци и ритници на Г. К. А., като по този начин са му причинили телесни увеждания.