Решение № 177 от 29.03.2023, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 177 гр. Враца, 29.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Калина Хр. Христова при участието на секретаря Наталия Мл. Петрова като разгледа докладваното от Калина Хр. Христова Гражданско дело № 20221420102913 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба и уточнителна молба от И. Г. И., ЕГН **********, чрез адв. Б. З., против „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК 202513690.

В исковата молба се твърди, че на 24.08.2021 г. между ищеца като кредитополучател и трето за спора лице „Изи Асет Мениджмънт“ АД като заемодател бил сключен договор за паричен заем № 4240668 за сумата от 500 лева, ГПР 49% и ГЛП в размер на 40%.

Заявява, че в чл. 4 от договора било уговорено договорът за заем да бъде обезпечен с поръчител – две физически лица, банкова гаранция или поръчителство от избрано от заемодателя дружество-поръчител. Твърди, че на същата дата – 24.08.2021 г. между ищеца и „Файненшъл България“ ЕООД е сключен договор за предоставяне на поръчителство № 4240668, по силата на който ответното дружество поело задължението да обезпечи задълженията на ищеца пред дружеството – кредитодател чрез тяхното изплащане в случай на забава от страна на ищеца, за което последният следвало да му заплати възнаграждение в размер на 250 лева. Плащането на възнаграждението се дължало разсрочено заедно с погасителните вноски по договора за кредит. Съгласно договора за поръчителство, ищецът следвало да заплаща възнаграждението, дължимо на „Файненшъл България“ ЕООД, в полза на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, което било упълномощено от правоимащото лице – ответното дружество да събира сумите по сключения с ищеца договор за поръчителство, след което следвало да му ги превежда.

1

Сочи се, че ищецът е погасил изцяло сумите по договора за поръчителство.

Заявява, че след като договорът за кредит има характеристиките на потребителски договор, то същото се отнася и за договора за гаранция, който е акцесорен на заемния договор. Счита, че действието на поръчителството е предпоставено от валидното съществуване на главното правоотношение, т.е. от валидността на договора за кредит. Още повече, че „Изи Асет Мениджмънт“ АД е едноличен собственик на капитала на „Файненшъл България“ ЕООД, с оглед на което двете дружества са свързани лица.

Заявява, че условието, предвидено в чл. 4 от договора за кредит, а именно предоставяне на обезпечение от двама поръчители, банкова гаранция или одобрено от заемодателя дружество-поръчител, представлява неотменимо изискване за получаване на кредита. Възможността за двама поръчители е неосъществима за потребителя, предвид многобройните изисквания, на които трябва да отговарят лицата.

Неизпълнимо е и изискването на банкова гаранция, за която потребителят следва да заплати на банката сума, равна на заемната. Счита, че кредиторът е поставил тези изисквания, за да избере потребителят единствената възможна трета опция – поръчителство от одобрено от заемодателя дружество, което е именно ответното дружество и което е свързано лице с дружеството – заемодател „Изи Асет Мениджмънт“ АД. Предвид това счита, че разходът за възнаграждение за поръчителя е сигурен за потребителя, но кредиторът не го е включил в ГПР, с което се цели заобикаляне на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Сочи, че в договора за кредит е посочен ГПР 49%, но от съдържанието му не може да се установи кои точно разходи са включени и по какъв начин е формиран ГПР, поради което противоречи на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

На следващо място счита, че договорът за поръчителство е лишен от основание, тъй като със същия не се предоставя никаква услуга в полза на потребителя, а срещу платеното от него възнаграждение задължението му се прехвърля от едно дружество на друго, които са свързани. Заявява, че със сключване на договора за поръчителство се цели допълнително оскъпяване на кредита чрез допълнително възнаграждение за заемодателя, тъй като кредиторът плаща вземането сам на себе си.

Сочи още, че договорът за поръчителство накърнява добрите нрави, тъй като със същия кредиторът е обвързал по – слабата икономически страна с допълнително възнаграждение, което се дължи от сключване на договора за кредит, независимо дали потребителят е изправна страна. Също така противоречи на добрите нрави, тъй като уговореното в полза на ответника възнаграждение е в размер повече от половината от сумата по заема.

Иска се постановяване на решение, с което да бъде прогласена нищожността на целия договор за гаранция № 4240668/24.08.2021 г., сключен между ищеца и „Файненшъл България“ ЕООД, поради противоречието му със ЗПК поради 2 заобикаляне на закона, поради накърняване на добрите нрави и поради липса на основание за сключването му, както и ответното дружество да бъде осъдено да заплати на ищеца сумата от 10 лева – частичен иск от общо 250 лева, представляваща платена без основание сума по договор за гаранция № 4240668/24.08.2021 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 26.09.2022 г. до окончателното изплащане на сумата. Претендира присъждане на сторените в производството разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответното дружество „Файненшъл България“ ЕООД. На първо място се оспорва допустимостта на иска, като счита за недопустимо кумулативното предявяване на установителен и осъдителен искове. В случай че исковете се приемат за допустими, заявява, че същите са неоснователни. Сочи, че ответникът е търговско дружество и като такова следва да получава възнаграждение за предоставяните по занятие гаранционни сделки /поръчителство/. Именно изпълнението на задължението по договора за кредит да предостави обезпечение е основанието за сключването на договора за гаранция, поради което счита, че договорът не е лишен от основание. Оспорва твърденията, че договорът противоречи на добрите крави, като счита, че не са представени доказателства в тази насока от ищеца.

Не счита, че престациите по договора се нееквивалентни, тъй като ответното дружество отговаря с цялото си имущество за задълженията на ищеца. Срещу платеното възнаграждение ищецът получава сигурност, че ако не изпълни в срок, ще се ангажира отговорността на поръчителя. Дължимото се по договора за гаранция възнаграждение е определено след извършена преценка на риска.

Оспорва и твърденията, че заемодателят е поставил сключването на договора за гаранция като изискване за сключване на кредитния договор, тъй като в чл. 4 от договора за заем са описани възможностите, сред които потребителят може да избере обезпечение според възможностите си.

Счита, че твърденията за нищожност на договора са напълно голословни и не са подкрепени с никакви доказателства. Доводите за противоречие на договора с чл. 11 и чл. 19, ал. 4 ЗПК са неотносими, тъй като процесният договор не е договор за потребителски кредит. Иска се постановяване на решение, с което предявените искове да бъдат изцяло отхвърлени и на дружеството да бъдат присъдени разноски.

С протоколно определение от 01.03.2023 г. на основание чл. 214, ал. 1 ГПК е допуснато изменение на предявения иск по чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД чрез увеличаване на неговия размер, като същият се счита предявен за сумата от 158,64 лева като частичен от 250 лева.

Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа 3 следното:

Между страните не е спорно, а и от представените по делото доказателства се установява, че между ищеца И. в качеството му на заемател, и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, в качеството му на заемодател, е бил сключен договор за паричен заем № 4240668/24.08.2021 г., по силата на който „Изи Асет Мениджмънт“ АД предоставило на И. сумата в размер на 500 лева, която ищецът се задължил да върне на 12 равни седмични вноски в размер 43,78 лв. всяка, заедно с възнаградителна лихва при фиксиран годишен лихвен процент в размер 40% и годишен процент на разходите от 46,62%.

Съгласно инкорпорирания в чл. 2 от договора за паричен заем погасителен план, размерът на седмичната вноска, дължима от потребителя, възлиза на сумата от 43,78 лева /т. 2/, при фиксиран годишен лихвен процент 40% /т. 6/, който е фиксиран и валиден за целия срок на договора и не подлежи на промяна /т. 6.1./, обща сума за плащане от заемателя – 525,36 лева, която се състои от заемната сума и възнаградителната лихва за целия срок на договора /т. 7/, ГПР 46,62%, като е посочено, че същият е изчислен по формулата в Приложение № 1 към ЗПК и при следните допускания: договорът ще е валиден за посочения в него срок, всяка от страните ще изпълнява точно и в срок задълженията си, съответно няма да бъдат начислени разходи за събиране лихви за забава и неустойки за неизпълнение на някое от задълженията по договора, както и други разходи, освен посочените в договора /т. 8/.

В чл. 3 от договора е посочено, че с подписването му заемателят удостоверява, че е получил от заемодателя изцяло и в брой заемната сума, като договорът има силата на разписка.

В чл. 4, ал. 1 от договора е уговорено, че заемателят се задължава в срок до три дни, считано от датата на сключване на процесния договор да предостави на заемодателя обезпечение в една от следните форми: 1) двама поръчители, които да отговарят на следните условия: нетния размер на осигурителния му доход да е в размер над 1 000 лева; да работи на безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с ответника; да няма задължения към други банкови и финансови институции; да няма неплатени осигуровки за последните 2 години; 2) банкова фаранция с бенефициер –Заемодателя, за сумата от 525,36 лева /главницата и възнаградителната лихва за целия срок на договора/ със срок на валидност – 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора; 3) одобрено от заемодателя дружество-гарант, което предоставя гаранционни сделки.

На следващо място, безспорно е по делото, че между ищеца, в качеството му на потребител, и „Файненшъл България“ ЕООД, в качеството му на гарант, е бил сключен договор за предоставяне на гаранция № 4240668/24.08.2021 г, по силата на който гарантът се задължил да издаде гаранция за плащане в полза на „Изи Асет 4

Мениджмънт“ АД, с наредител-потребителят, с цел гарантиране изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно договора за паричен заем, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията на потребителя по договора за паричен заем, за сума, покриваща, както следва: 1/ задължение за връщане на заемната сума в размер на 500 лева; 2/ задължение за плащане на възнаградителна лихва; 3/ задължение за плащане на законна лихва за забава в случай на забава на плащането на разходи за събиране на вземането, съдебни разноски и адвокатски хонорари.

Съгласно чл. 3, ал. 1 от договора за предоставяне на гаранция, за поемане на описаните по – горе задължения, потребителят дължи възнаграждение на гаранта в размер на 158,64 лева, платимо разсрочено на 12 вноски, всяка от които в размер на 13,22 лева, като съгласно чл. 3, ал. 2 потребителят заплаща възнаграждението по начините, установени в договора за паричен заем, за плащане на задълженията на потребителя по договора за паричен заем и падежните дати съответстват изцяло на падежните дати по договора за паричен заем.

Съгласно чл. 3, ал. 3 от договора за предоставяне на гаранция, „Изи Асет Мениджмънт“ АД е овластено да приема вместо гаранта изпълнение на задължението на потребителя за плащане на възнаграждение по договора.

По делото е изслушано и прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, в което вещото лице е установило, че по договора за заем № 4240668/24.08.2021 г. ищецът е погасил изцяло задълженията си в размер на общо 516,47 лева, от които 500 лева – главница и 16,47 лева – възнаградителна лихва.

По договор за гаранция № 4240668/24.08.2021 г. ищецът е погасил в полза на ответното дружество сумата от 158,64 лева – възнаграждение за гаранция.

Вещото лице е установило, че изплатени суми 500 лева – главница, 16,47 лева – възнаградителна лихва и 158,64 лева – възнаграждение за гаранция, ГПР по договора е в размер на 140,09%.