Решение № 963 от 22.08.2023, Окръжен съд - Бургас
- Съд
- Окръжен съд - Бургас
- Дело
- Гражданско дело 1904/2021
- Вид
- Решение № 963
- Подписан
- 22.08.2023
- В сила
- 19.09.2023
- Състав
- Радостина Костова Калиманова
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 10, ал. 1 · Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година относно застраховката Гражданска отговорност при използването на моторни превозни средства и за контрол върху задължението за сключване на такава застраховка (Кодифицирана версия) (Текст от значение за ЕИП)
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 288, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 288, ал. 12 · Кодекс за застраховането
- чл. 288а · Кодекс за застраховането
- чл. 288а, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 288а, ал. 1, т. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 288а, ал. 1, т. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 559, ал. 1, т. 1 · Кодекс за застраховането
- § 5, т. 53 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 963 гр. Бургас, 22.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Радостина К. Калиманова при участието на секретаря Жана Авр. Кметска като разгледа докладваното от Радостина К. Калиманова Гражданско дело № 20212100101904 по описа за 2021 година
Производството по настоящото дело е с правно основание чл. 288а, ал. 1, т. 1 от КЗ /отм./ във връзка с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Образувано е по повод исковите претенции на Гаранционен фонд, със седалище град София и адрес на управление ул. „Граф Игнатиев“ № 2, представлявано заедно от изпълнителните директори Максим Колев и Стефан Стоилков, със съдебен адрес: град Бургас, бул. „Христо Ботев“ № 40, ет. 2 против В. С. К., ЕГН **********, от град К., ул.
"М." № ** за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 201 893.80 лева, представляваща възстановеното от него по щети № 120654/16.11.2016 година и № 220109/16.11.2016 година обезщетение, ведно със законната лихва от датата на депозиране на настоящата искова молба до окончателното изплащане на сумата и направените по делото разноски. В подкрепа на отправените искания представя и ангажира доказателства.
Твърди се в исковата молба, по повод на която е образувано настоящото производство, че Гаранционен фонд на основание чл. 288а, ал. 1 от Кодекса на застраховането /отм./, сега чл. 559, ал. 1, т. 1 от КЗ и споразумение между Компенсационните органи и Гаранционните фондове от 29.04.2002 година /на основата на чл. 6 от Четвърта Моторна Директива 2000/26/ЕЕС/, възстановил изплатеното от НББАЗ на Националното бюро на Гърция по щети № 120654 от 16.11.2016 година и №220109 от 16.11.2016 година обезщетение за имуществени и неимуществени вреди в общ размер на 201 893.80 лева, както следва: по щета № 120654 от 16.11.2016 година за увредения при ПТП, настъпило на 30.01.2014 година в Гърция, мотоциклет „Lifan”, с рег. №ВАА 0674, управляван от М. С., сума в размер на 7 067.06 лева за имуществени вреди;
1 по щета № 220109 от 16.11.2016 година за пострадалия М. С., като водач на мотоциклет „Lifan”, с рег. №ВАА 0674 в гореописаното ПТП, сума в общ размер на 194 826.74 лева за неимуществени вреди.
Виновен за катастрофата бил ответникът В. К., който при управление на лек автомобил марка „Фолксваген Голф“ с ДКН А 5605 КТ при завой навлязъл в насрещната лента за движение и ударил движещия се срещу него мотоциклет „Lifan”, с рег. №ВАА 0674, като така причинил процесното ПТП. Вследствие на удара били нанесени травматични увреждания на М. С..
Водачът К. управлявал лекия автомобил без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. С регресна покана ответникът бил поканен да възстанови платеното от Гаранционния фонд, но към момента на депозиране на исковата молба липсвало плащане. Поради гореизложеното за ищеца се пораждал правен интерес от предявяване на настоящия иск.
Ответникът по делото, на когото съдът е изпратил препис от исковата молба и доказателствата към нея в срока по чл. 131 от ГПК е депозирал писмен отговор, с който е изразил становище по така предявените против него искови претенции, като ги е оспорил изцяло по основание и размер. Заявява, че в доклад за оглед на ПТП от 30.01.2014 година било записано, че водачът на второто МПС /мотоциклет/ бил без каска, като се разследвало дали същият притежава свидетелство за управление на МПС и застрахователно покритие.
Разпоредено било вземането на кръвна проба за наличие на алкохол на двамата водачи. В този доклад било посочено, че МПС с рег. № ВАА 0674, собственост на Стракацалос не било застраховано. Водачът бил откаран в болнично заведение. Записана била самоличността на свидетелите на ПТП и описание на мястото на злополуката, както и състоянието на МПС.
Не било посочено кой носи вина за настъпването на ПТП и има ли съпричиняване. В препис от книгата за престъпления - произшествие от 01.02.2014 година се повтаряло в съкратен вид съдържанието на доклада от 30.01.2014 година. Двата документа не били подписани от ответника и не се установявала вината за ПТП. В тази връзка твърди, че липсвали доказателства, установяващи вината за настъпването на ПТП, както и не бил изследван въпроса за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат.
Изплатеното обезщетение било изключително завишено. Липсвало решение на съда.
Ответникът не взел отношение по нито един етап от изплащане на обезщетението. Посочва, че пострадалият имал предхождащо заболяване диабет, като не бил изследван въпросът дали това заболяване е допринесло за ампутацията на крака. Липсвала експертиза в тази насока.
Моли за отхвърляне на иска и присъждане на правените по делото разноски.
Бургаският окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, доводите на страните и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ /отм./, Гаранционният фонд изплаща 2 обезщетения по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания и за вреди на чуждо имущество, ако пътнотранспортното произшествие е настъпило на територията на Република България или на друга държава членка и е причинено от моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на Република България и виновният водач няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Според чл. 288, ал. 12 от КЗ /отм./, след изплащане на обезщетението по ал. 1 и 2 Гаранционният фонд встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното и разходите по ал. 8.
Разпоредбата на чл. 288а от КЗ /отм./ регламентира задължението на Гаранционния фонд да възстановява и суми, изплатени от компенсационен орган на държава членка, когато моторното превозно средство на виновния водач обичайно се намира на територията на Република България и в двумесечен срок от настъпване на застрахователното събитие не може да се определи застрахователят. След изплащане на обезщетение по ал. 1 се прилага чл. 288, ал. 12 и 14 от КЗ /отм./.
За да встъпи в правата на увреденото лице до размера на платеното и разходите за определяне и изплащане на обезщетението, в тежест на ищеца - Гаранционния фонд е да установи следните факти: настъпилото ПТП; причинените в резултат на него вреди; към момента на процесното ПТП ответникът да е управлявал лекия автомобил без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в нарушение на чл. 249 във връзка с чл. 259 от КЗ /отм./, поради което е невъзможно да се определи застрахователят; изплащане на обезщетението за причинените вреди по чл. 288, ал. 1 от КЗ /отм./.
Не е спорно по делото, че процесното ПТП е настъпило на територията на Република Гърция, поради което приложение следва да намери разпоредбата на чл. 4, т. 1 от Регламент /ЕО/ № 864/2007 година на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2008 година /“Рим ІІ“/, според която ако не е предвидено друго, приложимото право към извъндоговорни задължения, произтичащи от непозволено увреждане, е правото на държавата, в която е настъпила вредата, независимо в коя държава е настъпил вредоносният факт и независимо в коя държава или държави настъпват преките последици от този факт. Следователно, приложимо е гръцкото право относно реда за констатиране на ПТП.
От представените по делото доказателства е видно, че за инцидента е съставен доклад за оглед на ПТП, от полицейски служител, в присъствието на друг полицай, ангажиран като свидетел. Съдът намира, че приетия като доказателство по делото доклад за оглед на ПТП, на гръцки език, придружен с надлежен превод на български език, е съставен от компетентен държавен полицейски орган и по предвидения за това ред. Ето защо, същият по своето правно естество е официален свидетелстващ документ и като такъв се ползва с обвързваща материална доказателствена сила относно удостоверените в него, непосредствено възприети от длъжностното лице факти, относими към механизма на произшествието.
От данните в посочения по-горе доклад става ясно, че той е бил съставен от 3 полицейски служител при Полицейско управление - Фарсала, при посещение на място и съдържа преки възприятия на длъжностното лице, в т. ч. възпроизведени чрез изготвянето на снимков материал, който е приложен по делото, относно механизма на местопроизшествието, кога, къде, между кои лица е настъпило произшествието и какъв вид е то, има ли пострадали лица, има ли свидетели, при какви пътни условия, какво е ограничението на скоростта за съответния участък, какви щети са настъпили вследствие на него, употребили ли са водачите алкохол, наркотични вещества или лекарства, имат ли сключена застраховка „Гражданска отговорност“ за управляваните от тях превозни средства.
Инцидента е вписан и в книгата на произшествията на полицейското управление в град Фарсала.
Съгласно посочените документи, процесното ПТП е настъпило на 30.01.2014 година, в 17:40 часа, на 2-ри км на двупосочен второстепенен път: шосе Иперия - Фарсала, при суха пътна асфалтова настилка, през тъмната част на денонощието, без изкуствено осветление, при ограничение на скоростта до 70 км/ч, между лек автомобил марка „Фолксваген Голф“ с ДКН А 5605 КТ, цвят червен, управляван от В. С. К. и мотоциклет „Lifan”, с peг. №ВАА 0674, цвят син, управляван от М. С.. Установено е от съставителя на протокола, че преди настъпилия челен сблъсък между двете превозни средства, посоката на движение на лекия автомобил е била от Иперия към Фарсала, а мотоциклетът се е движел в посока от Фарсала към Иперия. Водачът на лекия автомобил не е имал свидетелство за управление, нито застрахователен договор за автомобила и е бил с отрицателна проба при извършена проверка с алкометър. По отношение на водача на мотоциклета е вписано, че са в процес на установяване обстоятелствата за притежавано от него свидетелство за управление на МПС и застрахователен договор. При инцидента е пострадал водача на мотоциклета, който е откаран в болница.
За установяване на механизма на ПТП по делото е изслушана и приета, без възражения от страните, съдебно-автотехническа експертиза, вещото лице по която в депозираното заключение е посочило, че произшествието е настъпило на 30.01.2014 година в Република Гърция, на второстепенен път - на пътна отсечка Иперия - Фарсала, на 2 км след Иперия, като при управлението на лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № А 5605 КТ, ответникът В. К. е отнел предимството на движещия се в насрещната лента мотоциклет „Lifan”, с peг. № ВАА 0674, управляван от М. С., при което е настъпил челен сблъсък между двете превозни средства. Скоростта на движение на лекия автомобил преди произшествието е била 77 км/ч, а в момента на удара е била 61.7 км/ч. Скоростта на движение на мотоциклета преди произшествието и в момента на удара е била 41.4 км/ч. Вещото лице заявява, че причината за възникване на произшествието е поведението на водача на лекия автомобил марка „Фолксваген Голф“, който не е контролирал управлението на същия, не е използвал дясната лента за движение, с което е отнел предимството на движещия се насрещната лента за движение мотоциклет. Експертът сочи, че произшествието е било предотвратимо, ако водачът на лекия автомобил се е движел в дясната за него пътна лента.
Заключил е също така, че водачът на мотоциклета не е имал техническа възможност да 4 предотврати удара и вредните последици от него, като поведението му не е било в пряка причинна връзка с настъпване на произшествието, поради което не е налице съпричиняване от негова страна.
При това положение, съдът намира, че механизма на произшествието е установен по безспорен начин и по-специално, че на 30.01.2014 година, около 17.40 часа, в Република Гърция, на пътна отсечка с ляв завой от Иперия към Фарсала, на разстояние 2 км след Иперия, лек автомобил марка „Фолксваген Голф“ с рег. № А 5605 КТ, управляван от В. К. е навлязъл в лентата за насрещно движение, при което е последвал челен удар с движещия се в посока от Фарсала към Иперия мотоциклет „Lifan”, с peг. № ВАА 0674, управляван от М.