Решение № 13444 от 02.08.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13444 гр. София, 02.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЯНА М. ФИЛИПОВА при участието на секретаря КАМЕЛИЯ Й. ЙОТОВА КУПЕНОВА като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело № 20221110168321 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 415, ал. 1 вр. чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба от (фирма) против (фирма) с искане да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 546,16 лева, представляваща регресно вземане за заплатено застрахователно обезщетение за пътнотранспортно произшествие, настъпило на 12.06.2017 г. на паркинг на магазин *****, находящ се в *****, между лек автомобил **** с рег. № **** и лек автомобил **** с рег. ****, с включени ликвидационни разноски в размер на 15 лева, ведно със законна лихва за забава върху главницата от подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 11.07.2022 г. до окончателно изплащане на вземането и сумата в размер на 166,45 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 07.07.2019 до 07.07.2022 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 21667/29.07.2022 г. по ч. гр. д. № 37537/2022 г. по описа на Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 127 състав, срещу която длъжникът е подал възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК.

В исковата молба са изложени твърдения, че на 12.06.2017 г., в гр. ****, на паркинга на магазин ****, находящ се на бул. ****, паркиралият лек автомобил **** с ДК № ****, за който била сключена имуществена застраховка „Каско на МПС“ в ***“, с полица № ****, е ударен от предприелия маневра на заден ход, при несъобразяване с пътната обстановка и останалите паркирани моторни превозни средства, водач на лек автомобил **** с рег. ****, в резултат на което са нанесени имуществени вреди в предната част на автомобила. Твърди се, че за процесното пътнотранспортно произшествие е съставен и подписан от участниците в инцидента двустранен констативен протокол № 16547/12.06.2017 год. На 12.06.2017 г. била образувана ликвидационна преписка (щета) № 10017030117762, като щетите по застрахования при ищцовото дружество автомобил били оценени от експерт в общ размер на 546,19 лева, с включени ликвидационни разноски в размер на 15 лева. На 24.08.2017 год. с платежно нареждане № П10360787 сумата, представляваща застрахователно обезщетение, в размер на 531,19 лева била изплатена на автосервиз (фирма), извършил ремонт на автомобила. Поддържа се, че към датата на застрахователното събитие за лек автомобил 1

**** с рег. **** е била валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при Застрахователно дружество (фирма) с № ****. Процесуалният представител на страната твърди, че с плащане на застрахователно обезщетение ищецът се е суброгирал в правата на застрахования срещу ответното дружество, което е било в правоотношение с виновния за настъпването на пътния инцидент водач по силата на Договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, поради което има регресно вземане към него за заплатеното застрахователно обезщетение и направените ликвидационни разходи . В исковата молба са изложени твърдения, че ищецът е отправил до ответника покана за заплащане на дължимата сума, като ответното дружество не е изпълнило задължението си извънсъдебно, поради което освен главница дължи и обезщетение за забава. Направено е искане сторените от страната съдебни разноски да бъдат възложени в тежест на ответника.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът, чрез процесуалния си представител, оспорва предявените искове по основание и размер. С подадения отговор са оспорени механизма на описаното в исковата молба пътнотранспортно произшествие, вината и противоправното деяние на водача на лек автомобил ****. Ответното дружество, чрез процесуалния си представител, навежда твърдения, че произшествието не е настъпило по начина, описан в приложения протокол за ПТП. При условие на евентуалност е заявено възражение за съпричиняване по чл. 51, ал.2 ЗЗД, като се твърди, че произтеклите вреди са съпричинени в степен до 90 % от другия участник в пътнотранспортното произшествие – водача на лек автомобил ****, който поради неспазване на дистанция с движещото се пред него МПС се удря в задната му част и с поведението си е създал предпоставки за настъпване на инцидента. Ответникът, чрез процесуалния си представител, оспорва предявените искове и по размер, като навежда твърдения, че застрахователното обезщетение за ремонта на увредения автомобил е завишено и не отговаря на действителния размер на щетите. Не са оспорени твърденията в исковата молба, че процесният автомобил действително е бил ремонтиран, но са изложени твърдения, че цената на сервизните услуги, предоставени от (фирма) е значително по-висока от среднопазарните. В допълнение представителят на страната поддържа, че при извършения ремонт на застрахования при ищеца автомобил са включени ремонтно-възстановителни дейности, каквито не са били необходими, както и дейности и части, които не са били увредени, като резултат от процесното ПТП. С подадения отговор се оспорва обстоятелството, че преди настъпване на пътнотранспортното произшествие, увреденото МПС е било в добро техническо състояние и без щети. Твърди се, че претендираната с исковата молба сума не отговаря на действителната стойност на причинените вреди. Оспорва се и началната дата на забава по акцесорната претенция за мораторна лихва върху главницата, като се твърди, че претендираната начална дата на забава – 07.07.2019 г. върху сумата от 546,19 лева не кореспондира с нито един срок за произнасяне по претенцията по КЗ. Направено е искане сторените от страната съдебни разноски да бъдат възложени в тежест на ищеца.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема следното:

Предявен е иск за заплащане на сума, претендирана срещу ответника в качеството му на застраховател на лице, причинило увреждане на имущество на застрахован при ищеца по договор за имуществена застраховка. В исковата молба са изложени твърдения, че ищецът изпълнил своите задължения на застраховател по имуществена застраховка, поради което встъпил в правата на увреденото лице против носещият договорна отговорност въз основа на валидно възникнало застрахователно правоотношение с причинителя на увреждането.

Съгласно чл. 411, ал. 1 КЗ, в случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ – до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Застрахователят по имуществена застраховка може да предяви вземанията си направо към застрахователя по „Гражданска отговорност“.

2

Разпоредбата на чл. 412, ал. 1 КЗ урежда регресното право на застрахователя по имуществена застраховка да претендира платеното от третото лице, което е причинило повреда на застрахованата вещ или от неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“. Застрахователят, който е платил обезщетение, встъпва в правата, които застрахованият има срещу третото лице или неговия застраховател.

Видно от законовата разпоредба предпоставките за предвидената суброгация са: наличие на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на моторно превозно средство, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът е заплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер, не по-голям от действителните вреди. Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказването на правопораждащите факти е в тежест на ищеца.

Страните не спорят, поради което със съставения по делото доклад е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че между ответника и собственика на моторно превозно средство **** с рег. **** бил сключен валиден договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите към датата на описаното в исковата молба пътнотранспортно произшествие, че на 24.08.2017 г. ищецът е заплатил сумата в размер на 531,19 лева - застрахователно обезщетение, както и че е направил обичайни ликвидационни разноски в размер на 15 лева по образуваната при него щета.

Първият спорен по делото въпрос се поставя върху механизма на възникване процесното пътнотранспортно произшествие и по – конкретно налице ли е съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на увредения лек автомобил ****.

За установяване на начина, по който е реализиран пътния инцидент по делото е представен двустранен протокол за ПТП № 16547/12.06.2017 г., съставен от участниците в инцидента, който съдържа описание на щетите по автомобилите и схема на произшествието.

По искане на страните съдът е допуснал събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на водачите на участвалите в инцидента автомобили, като водачът на увредения автомобил поради тежко заболяване, установено с Решение № 1575/02.09.2022 г. на ТЕЛК, не е в състояние да свидетелства, а водачът на **** с рег. **** не си спомня детайли относно събитието. По делото е разпитан собственикът на увредения автомобил, който се появил на мястото на инцидента броени минути след настъпването му. Свидетелят разкрива, че по данни на участниците в произшествието водачът на **** с рег. **** поради неопитност предприел маневра на заден ход, в резултат на което ударил спрелия зад него автомобил ****.

От приетото по делото заключение по допусната съдебно-автотехническа експертиза, което съдът цени като безпристрастно, обективно и компетентно дадено, се установява, че пътнотранспортното произшествие е възникнало в резултат на предприета от водача на лек автомобил **** маневра за движение на заден ход, вследствие на което е ударен лек автомобил ****, който към момента на настъпване на съприкосновението между моторните превозни средства бил в покой. Вещото лице разяснява, че щетите на увредения автомобил, за които е съставен опис от ищцовото дружество, се намират в пряка причинно-следствена връзка с процесното пътнотранспортно произшествие.

Съдът намира, че от съвкупния анализ на събраните по делото доказателства се установява, че процесното пътнотранспортно произшествие е възникнало вследствие на виновно поведение на водача на лек автомобил ****, който в нарушение на разпоредбата на чл. 40, ал. 1 ЗДвП преди да започне да се движи назад не се е убедил, че пътят зад превозното средство е свободен и няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението.

Съпричиняване, по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, е налице, когато с действието или бездействието си пострадалият обективно е способствал за настъпване на вредоносния 3 резултат или за увеличаване размера на вредоносните последици, т.е. когато приносът му в настъпването на увреждането е конкретен, независимо дали поведението му като цяло е било противоправно, в частност – в нарушение на ЗДвП, и виновно – Решение № 79 от 06.07.2016 г. по т. д. № 1787/2015 г. на ІІ т.о. на ВКС, Решение № 78/10.07.2014 г., по т. д. № 1982/2013 г. на I т. о. на ВКС, Решение № 206/12.03.2010 г. по т. д. № 35 /2009 год. ІІ т.о. на ВКС, Решение № 58/29.04.2011 г. по т. д. № 623/2010 г. ІІ т.о. на ВКС, Решение № 54/22.05.2012 г. по т. д. № 316/2011 г. на ІІ т.о. на ВКС, Решение № 16/04.02.2014 г. по т. д.

№ 1858/2013 г. на І т.о. на ВКС и др.

Съдът намира, че наведеното от ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на увредения лек автомобил е неоснователно.

Обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване, като вината на последния не е елемент от фактическия състав на чл. 51, ал.2 ЗЗД. От значение за определяне наличието и степента на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на увреденото лице е съществуването на причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпването на вредоносното събитие, доколкото намаляване обезщетението за вреди от деликт не може почива на предположения. Не всяко нарушение на уредените в ЗДвП и ППЗДвП правила за движение по пътищата е основание да се приеме съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, водещо до намаляване на застрахователното обезщетение. За да е налице т. нар. „компенсация на вини”, следва противоправното поведение на увредения да е пряка и непосредствена (в необходимата причинно-следствена връзка) причина за настъпване на вредоносните последици. В разглеждания случай по делото не са ангажирани каквито и да е доказателства, че водачът на увредения автомобил е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат.