Решение № 258 от 04.06.2026, Районен съд - Търговище

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 258 гр. Търговище, 04.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЯРА М. ПАНАЙОТОВА при участието на секретаря Кр. Ал. К. като разгледа докладваното от ВЯРА М. ПАНАЙОТОВА Гражданско дело № 20253530101818 по описа за 2025 година

Предявен е иск, с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.

Ищецът твърди в молбата, че е собственик на ½ ид.ч. от ПИ с идентификатор *** по КК на с. Т., общ. Т., с обща площ от 2219 кв.м., ведно с построените в него жилищни сгради, който имот придобил с договор за дарение от 1995 год., а владеел същия от 30.06.1994 год., като никой не е оспорвал правата му. Ищецът твърди, че имота е застроен още през 1970 год., но при справка установил, че същият по плана от 1960 год. се намира извън регулацията на селото и попада в КВС, като земеделска земя по чл. 19 от ЗСПЗЗ, като при последното изменение на КК били заснети и отразени сградите в имота, но земята продължила да се води стопанисвана от общ. Търговище. Твърди се в молбата, че имота винаги е бил частна собственост, като никога не е бил отчуждаван, не е включван в ТКЗС или други сродни организации и поради това не е бил предмет на реституционни процедури по ЗСПЗЗ. Ето защо ищецът, считайки, че е придобил собствеността върху имота по силата на давностно владение продължило повече от 10 години, моли съда да постанови решение, с което да го признае за собственик по давност на процесния имот, ведно с построените в него сгради. В съдебно заседание поддържа молбата, чрез процесуален представител. Не претендира разноски в производството.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, в който иска не е оспорен. Ответникът не оспорва и заявените в исковата молба факти и обстоятелства. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, ответникът изразява становище за основателност на предявения иск.

1

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното: От приложения по делото договор от 30.06.1994 год. е видно, че ищецът е придобил от М. С. недвижим имот, находящ се в с.Т., общ.

Т. и представляващ – Дворно място, от около 1000 кв.м., с построените в него къща и стопански постройки, за който имот по плана на селото бил отреден парцел № 134. От показанията на разпитания по делото свидетел Т. М. се установи, че от придобиването на имота през 1994 год. само и единствено ищецът е упражнявал фактическа власт върху него, като за изминА.я период от повече от 30 години никой не е оспорвал правата му върху него. От показанията се установи, също така, че имота се намира в края на селото и граничи със земеделски земи, но има трайни стари граници на терен, като е ограден от всички страни с мрежа и оградата определят реалната площ, владяна от ищеца. Безспорно е по делото, а е видно и от приложените по делото скици, че имота, ползван от ищеца, с площ от около 1000 кв.м., попада в ПИ с идентификатор *** по КК и КР на с. Т., общ.Т., който имот по предназначение и трайно ползване е земеделска земя – нива, с обща площ от 2219 кв.м. и е отразен като земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ, собственик на ответника.

Безспорно е по делото, че имота по плана на с. Т. от 1960 – 1963 год. е изключен от регулацията на селото, същият е бил с пл. № 54 и по разписните листи е бил записан на М. С. Безспорно е по делото, че имота, владян и ползван от ищеца повече от 30 години винаги е бил частна собственост, не е бил отчуждават, включван в ТКЗС или друга сродна организация и поради това не е бил предмет на реституционна процедура по реда на ЗСПЗЗ.

При така установеното съдът счита, че предявения иск е основателен и доказан. Установи се по делото, че ищецът е владял процесния имот, повече от 30 години, като владението е било явно и необезпокоявано и никой не е оспорвал правата му. Установи се, че макар и извън регулация имота никога не е бил отчуждаван и включван в ТКЗС и по отношение на него са неприложими законовите ограничения за придобиване по давност, както и реституционните процедури по ЗСПЗЗ. Предвид изложеното съдът счита, че ищецът е придобил по оригинерен път – давностно владение собствеността върху процесния имот, с оглед на което иска се явява основателен и следва да бъде уважен.

Страните не са претендирА. за присъждане на съдебни разноски, поради което същите следва да останат за тях, така както са ги направили.

Водим от горното,съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Община Търговище, гр. Търговище, пл. „Свобода“, представлявана от Кмета д-р Д. Д., че Х. А. Х., ЕГН ********** от **************, действащ чрез адв. С. А. от ТАК, със 2 съдебен адрес : гр.Търговище, ул. “Лилия“ № 4, офис 7, е собственик по давност на недвижим имот, представляващ 1/2 ид.ч. от ПИ, с идентификатор № *** по кадастралната карта на с. Т., общ. Т. одобрена със Заповед РД-18-410/26.09.2017г. на Изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри засягащи поземленият имот Заповед КД-14-6/28.03.2025г на ИД на АГКК, с обща площ от 2219 кв. м., ведно с построените в имота: 1. сграда с идентификатор № *** с предназначение жилищна сграда - еднофамилна двуетажна, със застроена площ от 76 кв.м и 2. сграда с идентификатор № ***, с предназначение жилищна сграда - със застроена площ от 32 кв.м., при граници и съседи на ПИ : ПИ с идентификатори № ***, № *** и № ***, на осн. чл. 124, ал. 1 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен съд Търговище.

Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________ 3