Решение № 903 от 25.11.2025, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 903 гр. Бургас, 25.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

Веселка Г. Узунова

Даниела Д. Михова при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова като разгледа докладваното от Недялка П. Пенева Въззивно гражданско дело № 20252100501273 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по въззивна жалба на С. Г. В. – ищец в първоинстанционното производство, чрез адв. Стоянов, срещу Решение №1281/03.06.2025г., постановено по гр.д.№1592/25г. на Районен съд Бургас, с което е отхвърлен предявения от въззивника, срещу М. Г. М. иск с правно основание чл.109 от ЗС, за осъждане на ответника да прекрати неоснователните действия, с които пречи на ищеца да упражнява правото си на собственост върху поземлен имот с идентификатор ***, като премахне статично антипаркинг приспособление тип „скоба“, разположено в поземления имот на местоположение, обозначено по начина, посочен в представена към уточнителна молба от 06.03.2025 г. скица, находяща се в лявата част на подхода към общия двор, като неоснователен. Въззивникът изразява недоволство от първоинстанционното решение като претендира отмяната му, с постановяване на въззивно решение, с което искът да бъде уважен.

Според въззивника, съдът не е съобразил представените доказателства, а е възприел изцяло тезата на ответника. Макар да е приел, че страните по нот. акт №127/17.05.2000г. са запазили правото си на ползване върху незастроената част от поземления имот, то следва да се отчете уговорката им, въпреки че не са разпределили конкретно ползването. Според въззивника, съдът не отчел обстоятелството, че родителите на ответника са му прехвърлили т.нар. „гола собственост“. Поради това оспорва извода, че с прехвърлянето ответникът е встъпил в правата на прехвърлителите – в тази връзка извършва анализ на същността на правото на ползване като такова с оглед личността, непрехвърлимо и ненаследимо, съобр. нормата на чл.59 ЗС, срокът на действие, предпоставките за прекратяването му, за да обоснове извод, че прехвърлителите са го запазили за себе си и не са могли да се 1 разпоредят с него в полза на ответника – посочва съдебна практика в подкрепа на тезата си.

Въззивникът излага подробни съображения, че правото на ползване се е погасило по давност в полза на собствениците на земята, поради неупражняването му, като в тази връзка се позовава на показанията на свидетелите Г. и М..

Въззивникът извършва анализ на понятието „съсобственост“, съобразно правната доктрина и практиката на ВКС, за да обоснове извод, че правото на собственост на дворното място принадлежи на повече от едно лице, поради което ползването му се урежда от нормата на чл.31, ал.1 ЗС. Поставянето на скоба от един от съсобствениците нарушава правото на ползване на останалите и в частност – на ищеца и това нарушение следва да бъде преустановено.

Въззиваемият - ответник М. Г. М., чрез адв. Николов представя в срока по чл.263, ал.2 ГПК подаден писмен отговор на жалбата. В него въззиваемият излага съображения за потвърждаване на решението. Оспорва оплакванията в жалбата, като ги намира за теоретични; споделя извода на съда, като задълбочен и обоснован, че по отношение ползването на дворното място са налице уговорки за разпределението му, посочени в договора, сключен с нотариален акт №127/2000г. – извършва анализ на уговорките в договора и излага съображения, че тези уговорки са достигнали до знанието на ищеца, т.к. нотариалният акт е представен при извършване на нотариалния акт, с който ищецът е придобил правото си на собственост. Така последният е бил наясно с уговорката ползването на дворното място да се осъществява само от праводателите на ответника и още две лица. Според въззиваемия, за да придобие дворното място статут на обща част, не е достатъчно изграждането на сграда в режим на етажна собственост, а е необходимо и всички етажни собственици да изразят вола за това.

Въззиваемият коментира изводите на съда и излага собствени подробни съображения и се позовава на съдебна практика, относно видовете общи части – по естество и по предназначение, съобр. нормата на чл.38 ЗС, характеристиките на етажната собственост, като формира извод, че дворното място съставлява обща по предназначението си обща част, поради което статутът му може да се промени по реда на чл.63 ЗС – в тази връзка намира, че е налице такава уговорка, съгласно която ползването на дворното място е предоставено на прехвърлителите му, които са го запазили за себе си върху частта, която не е необходима за обслужване на сградата.

Въззиваемият оспорва твърдението на въззивника, че правото на ползване е погасено по давност, като го счита за неотносимо към предмета на спора и невярно, като в тази връзка също се позовава на свидетелските показания. Излага съображения за съществуващи предходни опити на ищеца за смущаване правото на ползване на ответника. Въззиваемият отново излага съображения за извършено разпределение ползването на дворното място с нотариален акт №127/2000г., касаещо незастроената част от дворното място, с посочени граници, обвързваща съсобствениците, която би могла да бъде изменена по взаимно съгласие при промяна на обстоятелствата.

В заключение въззиваемият намира, че със спиране на личния си автомобил в незастроената част на дворното място не пречи неоснователно на ищеца да упражнява правото си на собственост.

Производството е по реда на чл.258 и сл.ГПК. Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ГПК, от лице, за което съществува правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение; отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК, поради което същата е допустима.

Бургаският окръжен съд, след като взе предвид твърденията на страните, обсъди събраните по делото доказателства и като съобрази закона намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Не се спори, че страните са съсобственици на дворното място, цялото с площ от 306 кв.м., съставляваща урегулиран поземлен имот VI – 5630, в кв. 10 по плана на ***, а по КК - поземлен имот с идентификатор ***. Съсобствеността 2 е възникнала по следния начин: с договор за покупко – продажба на недвижим имот и право на строеж, сключен с нотариален акт №127, том II, рег. №2363, дело №343 от 17.05.2000 г. на нотариус Атанас Димов (нот.акт №127), Г. М. М. – баща на ответника, А. М., С. Ж. С., К. Д. и Т. Ж. Д. прехвърлят на „МБ“ ООД, 151,30/306 кв.м. ид.ч. от от дворното място, като страните взаимно си учредяват право на строеж върху него, срещу задължението на дружеството да изгради по одобрен архитектурен проект шестетажна жилищна сграда. Със същия договор, прехвърлителите си запазили правото на безвъзмездно ползване върху незастроената част от парцела, включително и правото на застрояване, при доказване на такава възможност по ЗРП, без да е необходимо допълнително съгласие по чл.33 от ЗС, с изключение на една полоса от три метра, отстояща на три метра от западната фасадна част на сградата, която е необходима на приобритателя за нормално зареждане на магазините си с камиони и върху който терен собствениците учредявали право на преминаване с МПС, необходимо за експлоатация на търговските помещения.

С договор за покупко – продажба на недвижим имот и право на строеж, сключен с нотариален акт №8, том II, рег. №1479, дело №190 от 20.03.2001 г. на нотариус Атанас Димов, „МБ“ ООД продава на ищеца С. Г. В. апартамент №***, на VI жилищен етаж, със застроена площ 124.50 кв.м., състоящ се от дневна, кухня, две спални, две бани-WC, килер и коридор, ведно с прилежащо избено помещение №*** с полезна площ 3.30 кв.м., както и 20.90 кв.м. ид. части от общите части на сградата и съответните ид. части от правото на строеж върху терена, заедно с 9/306 кв.м. ид. части от дворното място.

С договор за дарение, сключен с нотариален акт №1, том IV, рег. №2144, дело №535 от 28.12.2005 г. на нотариус Станка Димова, Г. М. М. и А. К. М. даряват на сина си – ответника М. Г. М. апартамент № ***, “ляв” на шести жилищен етаж със застроена площ от 100.89 кв.м., ведно с изба №***, с площ 5.40 кв.м., както и 16.20 кв.м. ид.ч. от общите части на сградата и съответните ид.ч. от правото на строеж върху терена, както и дворно място, в което е построена гореописаната сграда - 25.60 кв.м. от 154.80/306 кв.м. ид.ч. В договора изрично е посочено, че дарението се прави при условията на нот.акт № 127, том II, рег. № 2363, дело № 343 от 17.05.2000 г.

С договор за дарение, сключен с нотариален акт акт №2, том IV, рег. №2145, дело №536 от 28.12.2005 г. на нотариус Станка Димова, Г. М. М. и А. К. М. даряват на дъщеря си К. Г. М. дворно място, в което е построена гореописаната сграда - 25.60 кв.м. от 154.80/306 кв.м. ид.ч. В договора изрично е посочено, че дарението се прави при условията на нот.акт № 127, том II, рег. № 2363, дело № 343 от 17.05.2000 г.

Ищецът твърди, че в качеството си на етажен собственик и съсобственик на дворното място има право да ползва същото, което му право е смущавано от ответника, като от 2019 г. последният е поставил самоволно статично антипаркинг приспособление – тип скоба, чието местоположение е точно на входа на дворното място и така стеснява изкуствено пространството, като ограничава мястото за маневри и създава за паркиращите повече от обичайното неудобство във връзка с упражняване на правото им на собственост. Ищецът твърди, че от 2024 г. там е паркирана кола с големи габарити, задната част на която излиза извън рамките на дворното място, като запречва част от тротоара, в пълно противоречие със знак В28. Ищецът твърди, че този начин на паркиране възпрепятства предвижването му и неведнъж му се случвало да се спъва в поставената скоба. Според ищеца статичното антипаркинг устройство е поставено по такъв начин, че дори и да няма спрял автомобил на съответното паркомясто, то ищецът нямал достъп до него. Претендира осъждане на ответника да прекрати неоснователните действия, с които пречи на ищеца да упражнява правото си на собственост върху поземлен имот с идентификатор ***, като премахне статично антипаркинг приспособление тип „скоба“, разположено в поземления имот на местоположение, обозначено по начина, посочен в представена към уточнителна молба от 06.03.2025 г. скица, находяща се в лявата част на подхода към общия двор.

Ответникът оспорва иска. Заявява, че по силата на горепосочения нотариален акт №127, страните по него са постигнали уговорка, с която изрично са се съгласили незастроената част от дворното място да се използва само от Г. М. М. – 3 баща на ответника, С. Ж. С. и Т. Ж. Д.. Приобритателят на правото на строеж и на идеалните части от имота като праводател на ищеца изрично се отказал от правото на ползване на незастроената част от дворното място, с изключение на договорката за преминаване. Според ответника, обстоятелството че сградата, изградена в поземления имот е в режим на етажна собственост, само по себе си не е достатъчно дворното място да придобие статут на обща част, необходимо е и съгласие на всички етажни собственици, които са и собственици на дворното място. Намира, че съсобствениците са разпределили реалното ползване на общия имот с договор помежду си, който ги обвързва докато трае съсобствеността и е противопоставим на последващи приобритатели. По този начин, изключвайки двора като обща част, съсобствениците на дворното място по силата на договорката, постигната в нотариалния акт, са определили начин, по който то да се ползва занапред. Поради това ответникът ползва дворното място като правоприемник на своя баща и ползването не се осъществява незаконосъобразно, поради което действията не са неоснователни спрямо твърдяното от ищеца право.

За установяване твърденията на страните са разпитани свидетелите И. Г. без родство и дела със страните, Г. М., баща на ответника. Според св. Г. – съсед, задният двор се ползва за паркиране и има място за четири коли - там паркирал свидетеля, още един техен съсед и ответника, а четвъртото място се ползвало за паркиране от друг техен съсед, който не живее постоянно в България. Ответникът поставил скоба в дворното място, след като първоначално била поставена верига, премахната след решение на Общото събрание на етажните собственици. Според свидетеля нямал разпределение на местата за паркиране, а скобата пречи на паркирането на останалите.