Решение № 2901 от 29.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2901 гр. София, 29.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Райна Мартинова

Виктория Р. Митева при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Виктория Р. Митева Въззивно гражданско дело № 20251100512116 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба с вх. № 108190/26.03.2025 г. по регистъра на СРС от ищцата по предявения иск – В. Г. П. и въззивна жалба с вх. № 109662/27.03.2025 г. от третото лице – помагач на страната на ответника по предявените искове – „Дженерали Застраховане“ АД срещу решение № 3882/07.03.2025 г. по гр.д. № 20241110130117/2024 г. по описа на СРС, 172 състав, поправено по реда на чл. 247 ГПК с Решение № 10506/04.06.2025 г. с което „Максима България“ ЕООД е осъдено на основание чл. 200, ал. 1 КТ да заплати на В. Г. П. сумата от 5590,13 лв., представляваща обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди, вследствие на настъпила на 05.03.2024 г. трудова злополука, ведно със законната лихва от 05.03.2024 г. до окончателното плащане, като искът е отхвърлен до пълния предявен размер от 20 000 лв.

Въззивницата В. П. счита решението за неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Счита размера на определеното обезщетение за неимуществени вреди от 10 000 лв. за несправедлив и занижен съобразно установените по делото увреждания. Счита, че неправилно съдът е приложил разпоредбата на чл. 200, ал. 3 КТ, като е приспаднал от определеното обезщетение сумите, получени от временната неработоспособност в периода от 06.03.2024 г. до 27.07.2024 г., доколкото в случая претенцията касае претърпените от нея болки и страдания. Не прави доказателствени искания. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК по делото е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника по предявените искове – „Максима България“ ЕООД, с който същата се оспорва като неоснователна. Въззиваемият счита, че така определеният от първоинстанционния съд размер на обезщетението се явява съответен на претърпените неимуществени вреди, като излага, че размерът се явява дори завишен с оглед на сходни случаи в практиката. Оспорва и съображенията за неправилност на прихващането с получените от държавното обществено 1 осигуряване суми. Поддържа възражението за съпричиняване поради осъществено бездействие на ищцата – неспазване на необходимо и предписано лечение. Не прави доказателствени искания.

Отговор на въззивната жалба на В. П. е постъпил и от ЗАД „Алианц България“ АД, конституиран в производството като трето лице – помагач на ответника, с който въззивната жалба се оспорва като бланкетна и неоснователна. Моли за потвърждаване на първоинстанционното решение. Не прави доказателствени искания.

Въззивникът „Дженерали Застраховане“ АД оспорва решението в частта, в която ответното дружество е осъдено да заплати на ищцата В. П. сумата от 5 590,13 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва за забава от 05.03.2024 г. до окончателното изплащане. Счита, че определеният общ размер на обезщетението за неимуществени вреди в размер на 10 000 лв. е завишен съобразно установените по делото факти и не е съобразен с трайната практика в идентични ситуации. Излага съображения за проявена груба небрежност от страна на ищцата, тъй като същата е нарушила правилника за вътрешния трудов ред, с което е станала причина за увреждането. Не прави доказателствени искания. Претендира разноски.

По делото е постановено и Определение № 36211/30.08.2025 г., с което на основание чл. 248 ГПК Решението е изменено в частта за разноските. Срещу определението е постъпила частна жалба от „Максима България“ ЕООД, с която се излагат оплаквания, че същото е неправилно и незаконосъобразно. Считат, че решението следва да бъде изменено в частта за разноски, като ищцата бъде осъдена да заплати на „Максима България“ ЕООД сторените разноски съобразно отхвърлената част от исковете, както и възнаграждение за юрисконсулт.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от В. Г. П., с който частната жалба се оспорва като неоснователна.

Съдът, като обсъди доводите на страните и представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част. По правилността на решението въззивният съд е ограничен от наведените във въззивните жалби оплаквания, освен когато следи служебно за приложението на императивни материалноправни норми.

Решението е валидно и допустимо в обжалваните части.

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука.

Не е спорно между страните, а и се установява от трудов договор № 2475/03.10.2023 г. и допълнително споразумение към него, че към 05.03.2024 г. ищцата е работила при ответника „Максима България“ ЕООД на длъжност „инспектор товари“ в структурно подразделение S283 – склад „Транскапитал“. Не е спорно и че на 05.03.2024 г. при изпълнение на трудовите си задължения ищцата е претърпяла злополука, при която електрическа палетна количка е преминала през стъпалото на левия й крак, в резултат на което е настъпило травматично увреждане на палеца на левия долен крайник. С разпореждане № 35186/02.05.2024 г. на ТП на НОИ – София град, влязло в сила на 15.05.2024 г., злополуката е призната за трудова.

От заключението на съдебномедицинската експертиза се установява, че вследствие на трудовата злополука ищцата е получила счупване на проксималната фаланга на палеца на ляво стъпало – закрито, причинило трайно затруднение на движенията на левия долен крайник за срок по-дълъг от 30 дни. Според вещото лице болките и страданията са били найинтензивни непосредствено след травмата, в първите 8 – 10 дни след поставянето на гипсовата имобилизация и в началото на раздвижването. Възстановителният срок е 44 дни, 2 след който ищцата е била трудоспособна за физическо натоварване. От медицинската документация се установява поставяне на гипсова шина непосредствено след инцидента, проведено консервативно лечение в домашни условия и медикаментозна терапия.

От представените болнични листове се установява, че ищцата е била във временна неработоспособност от 06.03.2024 г. до 19.04.2024 г. Представените последващи амбулаторни листове от 19.06.2024 г., 05.07.2024 г. и 17.07.2024 г. са обсъдени от допълнителната съдебномедицинска експертиза. Според допълнителното заключение описаните по тях оплаквания от оток и болезненост в областта на засегнатата фаланга и глезенната става имат характер на рехабилитационен проблем. Не са установени данни за връзкова увреда в областта на левия глезен и ходило, нито данни за последващо увреждане, което да се намира в пряка причинно-следствена връзка с трудовата злополука.

От показанията на свидетеля Р.Г.П., брат на ищцата, се установява, че след инцидента същият я е откарал за преглед в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“, като я е носил на ръце, тъй като не е можела да ходи. Свидетелят сочи, че ищцата е плачела и се е свивала от болка, както и че кракът й е бил гипсиран.

Свидетелката Т.а П.П. сочи, че след инцидента ищцата не е можела да стъпва, изпитвала е силни болки и е имала нужда от помощ при ежедневните дейности – носене на храна, придвижване до баня и тоалетна. Показанията й следва да се кредитират в частта, в която описват състоянието на ищцата в непосредствения възстановителен период, тъй като в тази част кореспондират на медицинската документация и заключението на съдебномедицинската експертиза. Не следва обаче да се кредитират показанията относно твърденията за последващи скъсани връзки, поставена шина, болки в кръста и депресивно състояние като преки последици от трудовата злополука, доколкото тези твърдения не намират опора в медицинската документация и експертните заключения, както и в останалата доказателствена съвкупност.

По отношение на твърденията за негативни преживявания, свързани с невъзможността ищцата да вижда дъщеря си, въззивният съд на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС, според които от представеното по делото споразумение по гр.д. № 1/2022 г. на РС – Ихтиман се установява, че личните контакти между ищцата и детето следва да се осъществяват на адреса на майката, като бащата води и взема детето от този адрес. Поради това самото затруднение в придвижването на ищцата не доказва трайна или обективна невъзможност за осъществяване на лични отношения с детето. Същевременно свидетелските показания установяват, че ищцата е преживяла негативни емоции по повод невъзможността да присъства на рождения ден на детето непосредствено след злополуката, като това обстоятелство следва да бъде отчетено в общата преценка по чл. 52 ЗЗД.

При така установените факти правилен е изводът на първоинстанционния съд, че са налице предпоставките за ангажиране на обективната имуществена отговорност на работодателя по чл. 200, ал. 1 КТ – трудово правоотношение, настъпила трудова злополука, причинена временна неработоспособност и неимуществени вреди, намиращи се в пряка причинно-следствена връзка със злополуката.

Неоснователно е възражението за намаляване на отговорността по чл. 201, ал. 2 КТ.

Съгласно трайната практика на ВКС не всяко допуснато от работника нарушение на правилата за безопасност съставлява груба небрежност по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ.

Намаляване на отговорността на работодателя е допустимо само когато поведението на пострадалия разкрива липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност, т.е. неполагане дори на онази грижа, която би положил и най-небрежният работник, зает със съответната дейност при сходни условия. Доказателствената тежест за тези факти е на работодателя.

В случая ответникът и третите лица-помагачи основават възраженията си на твърдението, че ищцата се е намирала в близост до електрическа палетна количка и не е 3 съобразила риска от преминаването й през стъпалото. Това твърдение не е достатъчно, за да обоснове извод за груба небрежност. По делото е установено, че злополуката е настъпила по време на обичайната работа на ищцата в складовото помещение, при разпределяне на хранителни продукти, като електрическата палетна количка е била управлявана от друг работник и е преминала през левия й крак.

Не е доказано конкретно правило за безопасност, което ищцата да е нарушила по начин, съставляващ липса на елементарна грижа. Не е установено и ищцата да е създала сама опасната ситуация чрез действие, което очевидно и грубо противоречи на основни правила за безопасност. Обстоятелството, че е работила в близост до електрическа палетна количка в склад, в който такова оборудване се използва при обичайната дейност, е елемент от организацията на работния процес и само по себе си не съставлява груба небрежност.

Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Съгласно ППВС № 4/23.12.1968 г. понятието „справедливост“ не е абстрактно, а е свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства – характер и тежест на увреждането, начин и обстоятелства на настъпване, продължителност и интензитет на болките и страданията, продължителност на лечението и възстановяването, наличие на трайни последици, отражение върху ежедневието на пострадалия и общественоикономическите условия към момента на увреждането.

В случая травмата е закрито счупване на проксималната фаланга на палеца на лявото стъпало. Наложено е лечение с гипсова имобилизация за около 30 дни и последващо раздвижване. Болките са били най-силни непосредствено след инцидента, в първите дни след поставяне на имобилизацията и при започване на раздвижването. Налице е временна неработоспособност за 44 дни и трайно затруднение на движенията на левия долен крайник за срок над 30 дни. Установява се и необходимост от чужда помощ по време на възстановителния период, както и от провеждане на рехабилитационни процедури непосредствено след него. Същевременно не са доказани трайни функционални последици, ексцес, връзкова увреда на глезена, продължителна невъзможност за работа след 19.04.2024 г., както и съществено психоемоционално увреждане, надхвърлящо обичайните негативни преживявания от травмата.