Определение № 904 от 08.12.2022, Окръжен съд - Хасково

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 904 гр. ХАСКОВО, 08.12.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА

Членове:

ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВАДИМИТРОВА

ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ като разгледа докладваното от ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА Въззивно гражданско дело № 20225600500495 по описа за 2022 година

Постъпила е молба вх. № 8840 от 24.11.2022 г., подадена от адв. Г. П., пълномощник на Л. В. П., с искане да бъде изменено постановеното по делото решение в частта на разноските, присъдени на въззиваемата Л. П..

В молбата се твърди,че направените от въззиваемата разноски в производството, съгласно договор за правна защита от 27.07.2022 г. са в размер на 700 лв. Съдът неправилно присъдил половината от договореното възнаграждение, въпреки ,че подадената от Община *** жалба е оставена без уважение като неоснователна. Моли съдът да постанови определение, с което да измени Решение № 344/08.11.2022 г., постановено по В.гр.д. № 495/2022 г. в частта на разноските, присъдени в полза на Л. В. П. и осъди Община *** да плати допълнително сумата от 350 лв.

В срок не е постъпил писмен отговор от ответника Община***.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и във връзка с твърденията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Производството по в.гр.д. № 495 по описа на ХОС за 2022 г. е образувано по въззивна жалба подадена от Община *** против Решение № 391 от 27.06.2022 г. на РС Хасково, постановено по гр.д. № 2231/2021 г., в частта, в която съдът е уважил предявените от Л. В. П. и Д. Н. Н. искове, както и по насрещна въззивна жалба, подадена от Д. Н. Н. против постановеното от РС Хасково решение, в частта,в която съдът е отхвърлил предявените от Н. искове до пълния предявен размер.

С Решение № 344 от 08.11.2022 г. съдът е потвърдил Решение № 391 от 27.06.2022 г. на РС Хасково, постановено по гр.д. № 2231 по описа на съда за 2021 г. и осъдил Община *** да заплати на Л. В. П. от гр. ***, сумата от 350 лв. направени по делото, пред въззивната инстанция разноски. В мотивите си съдът е посочил,че с оглед неоснователността на 1 подадената от Община *** жалба, в частта, в която съдът е присъдил обезщетение в размер на 8000 лв. на Л. П., на въззиваемата П. се дължат разноски за въззивната инстанция в размер на 350 лв., съгласно договор за правна защита и съдействие от 27.07.2022 г. Съдът е приел,че в цитирания договора е посочено платено възнаграждение в размер на 700 лв. от Л. П. и Д. Н., поради което е присъдил половината от това възнаграждение.

По делото / л.13/ е представен договор за правна защита и съдействие, подписан от Д.

Н., като пълномощник на майка си Л. В. П., в който е договорено и платено възнаграждение в размер на 700 лв. за защита по въззивна жалба, подадена от Община *** пред ОС Хасково.

Представено е и втори договор за защита и правно съдействие от 27.07.2022 г. /л.19/, подписан от Д. Н., в който е договорено и платено възнаграждение в размер на 400 лв. за подаване на насрещна въззивна жалба, отговор на въззивна жалба и процесуално представителство пред ОС Хасково.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните изводи:

Подадената молба вх. № 8840 от 24.11.2022 г. от адв. П., пълномощник на Л. В. П., с искане да бъде изменено постановеното по делото решение в частта на разноските е процесуално допустима и по същество – основателна. Искане за присъждане на разноски в размер на 700 лв. – платено възнаграждение на адвокат за въззивната инстанция е направено в писмен отговор вх. № 12478/29.07.2022 г. по описа на РС Хасково и в съдебно заседание, проведено на 12.10.2022 г. Нарочен списък по чл.80 от ГПК няма представен, но доколкото в писмения отговор е посочено ,че се претендира разноски в размер на 700 лв., платено възнаграждение на адвокат за въззивната инстанция и това са единствените разноски, направени от страната, то следва да се приеме,че списъкът по смисъла на чл.80 ГПК е инкорпориран в писмения отговор./ ТР № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, т.2 и т.9, Определение № 259/12.07.2018 г. на ВКС, II т.о, т.д. № 3120/2017 г./. С оглед на изложеното съдът намира,че подадената молба е процесуално допустима.

Преценена по същество молбата е основателна. По делото е представен договор за правна защита и съдействие, подписан от Д. Н., като пълномощник на майка си Л. В. П., в който е договорено и платено възнаграждение в размер на 700 лв. за защита по въззивна жалба, подадена от Община *** пред ОС Хасково и отделен договор от същата дата, подписан от Д. Н., в който е договорено и платено възнаграждение в размер на 400 лв. за подаване на насрещна въззивна жалба, отговор на въззивна жалба и процесуално представителство пред ОС Хасково. Съдът неправилно е възприел първият от двата договора, като договор подписан от Л. П. и Д. Н., който в същност е действал като пълномощник на майка си при подписването на този договор. Именно това е мотивирало съдът да приеме в решението си,че доколкото не е разграничено, следва да се приеме, че е платено поравно от тях, поради което на въззиваемата П. се дължат разноски в размер на 350 лв. Този извод на съда е неправилен. Договореното и заплатено от въззиваемата П. възнаграждение на адвокат е в размер на 700 лв. / л.13/ и с оглед на отхвърлянате на подадената от Община *** въззивна жалба в тази част на въззиваемата се дължат разноски в пълен размер, а именно 700 лв. Ето защо съдът следва да измени постановеното решение и 2 осъди Община *** да плати допълнително сумата от 350 лв. – платено възнаграждение за адвокат за въззивната инстанция. Няма направено възражение за прекомерност на договореното възнаграждение.

Водим от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ Решение № 344 от 08.11.2022 г. , постановено по В.гр.д. № 495 по описа на ХОС за 2022 г., в частта, в която съдът е осъдил Община *** да заплати на Л. В. П. от гр.

***, сумата от 350 лв., като

ОСЪЖДА Община ***, ЕИК 000903946 ДА ЗАПЛАТИ на Л. В. П., ЕГН

********** от гр. *** допълнително сумата от 350 лв. направени по делото, пред въззивната инстанция разноски.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС на Р България в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3