Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 136 от 02.06.2023, Районен съд - Карнобат

Съд
Районен съд - Карнобат
Дело
Гражданско дело 335/2022
Вид
Решение № 136
Подписан
02.06.2023
В сила
29.06.2023
Състав
Татяна Станчева Станчева Иванова

Цитирани разпоредби

  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • §1, ал.1, т.2 · Закон за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги

РЕШЕНИЕ

№ 136 гр. Карнобат, 02.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРНОБАТ, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Татяна Ст. Станчева И. при участието на секретаря Веска Р. Х.а като разгледа докладваното от Татяна Ст. Станчева И. Гражданско дело № 20222130100335 по описа за 2022 година

Производството е образувано по исковата молба на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, кв.

Победа, ул. „Ген. Владимир Вазов" № 3, регистрирано в Търговския регистър при Агенция по вписванията, с ЕИК 812115210, представлявано от инж.

Ганчо Тенев - Изпълнителен директор чрез процесуален представител Главен юрисконсулт Д. Б.З. против К. Н. Н., ЕГН-**********, * за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 293.91 лева /двеста деветдесет и три лева и деветдесет и една стотинки/ - главница, от общо претендирана сума в размер от 1 175, 67 лв., дължима по издадени фактури от периода от 25.01.2019г. до 25.02.2021г., с отчетен период по фактури от 14.12.2018г. до 02.02.2021г. и обезщетение за забавено изпълнение в размер на 55,84лв. от общо претендирана сума в размер на 223.38 лв., дължима за периода от 24.02.2019г. до 15.11.2021 г, ведно с лихвата за забава върху главницата, начиная от 11.11.2021 г. – датата депозирано заявление, от ищеца по чл.410 ГПК, по което е образувано ч.гр.д. № 1327/2021 г. на КбРС.

В исковата си молба ищецът посочва, че ответникът К. Н. Н. е наследник Н. Н. Х.. Срещу наследниците на починалия по заявление на ищеца било образувано ч.гр.д. № 1327/2021 год. по описа на КРС по реда на чл.410 от ГПК. Въз основа на заявлението съдът издал в полза на ВиК Бургас 1 заповед за изпълнение срещу К. Н. Н., В. Н.а А., Ж. Н.а Ч. и М. Н. Х., наследници на Н. Н. Х.. Заповедта за изпълнение била обезсилена спрямо длъжниците В. Н.а А. и Ж. Н.а Ч., по отношение на М. Н. Х., заповедта за изпълнение влязла в сила и срещу него бил издаден изпълнителен лист.

Спрямо длъжника К. Н. Н. били налице предпоставките на чл. 415, ал. 1 от ГПК, във връзка с което съдът дал указания на ищцовото дружество да предяви иск за установяване на вземането по издадената заповед за изпълнение, което обосновава правният интерес за дружеството-ищец да предяви иск за установяване на вземането си по издадената заповед за изпълнение. Ищецът твърди, че К. Н. Н. е клиент на „Водоснабдяване и канализация" ЕАД по валидно възникнало облигационно правоотношение, с предмет предоставяне на ВиК услуги по отношение на водоснабдяван обект с административен адрес: * и със заведена партида в базата данни с абонатен № **. Ответникът придобил качеството „потребител на ВиК услуги" в резултат на наследяване по закон на основание чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4 от 2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, съгласно която „потребители на ВиК услугите“ са собствениците. В исковата си молба ищецът посочва че отчитането на водомера е ставало електронно, като в законоустановения срок били издавани за процесния период данъчни фактури, в чиито реквизити се съдържали потребената вода, отчетеният период, за който всяка фактура била издавана, както и единичните цени на всяка от предоставените от ВиК оператора услуги - вода, канал и пречистване. К. Н. Н. не заплатил дължимите суми за предоставените от оператора услуги в 30-дневен срок от датата на издаване поради което дружеството предявило вземанията си съгласно представените фактури за главница и за лихва за забава от датата на падежа до погасване на задължението, без да е необходимо да изпраща покана на изпадналия в забава длъжник.

В законния срок е постъпил писмен отговор от адв.Б. В. – назначена на основание чл.47, ал.6 от ГПК за особен представител на ответника, която счита исковете за допустими, но оспорва същите по основание и по размер.

Твърди се липса на доказателства, установяващи наличието на облигационно правоотношение между ищеца и наследодателя на ответника, липса на доказателства за собствеността на наследодателя. Оспорва се точността на 2 измервателното устройство – тъй като са начислявани по 20 куб.м. вода ежемесечно. Моли съдът да приеме, че ищецът не е доставил, а ответникът не е потребил ВиК услуги в претендираните с исковата молба количества и стойности.

По делото са проведени три с.з., като представител на ищеца – юрк.Б. се яви единствено във о.с.з. на 20.03.2023г. В писмено становище гр.юрк.З. моли за уважаване на исковите претенции.

Ответникът, чрез назначения му особен представител адв.В., оспорва иска, като сочи, че декларациите касаещи броят на живущите в обекта не са подписани от титуляра на партидата. Моли за отхвърляне на исковите претенции, като недоказани по основание и размер.

По делото са ангажирани писмени и гласни доказателства от ищеца.

Предявеният иск е с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79 и чл.

86 от ЗЗД.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и въз основа на закона, намира за установено следното:

По заявление на "ВиК" Бургас ЕАД, по чл.410 от ГПК, постъпило в съда на 19.11.2021г. е било образувано ч.гр.дело № 1327/2021г. по описа на РСКарнобат. Претенциите по заявлението са били насочени срещу К. Н. Н., М.

Н. Х., В. Н.а А. и Ж. Н.а Ч., като наследници на Н. Н. Х. за осъждане им да платят на ВиК Бургас за доставена, отведена и пречистена вода в общ размер от 1775,67 лева, представляваща главница за периода от 25.01.2019г. до 25.02.2021г., с отчетен период по фактури от 14.12.2018г. до 02.02.2021г., по 293,91 лева –главница за всеки наследник съобразно наследствения му дял и лихва в общ размер от 223,38 лева за периода от 24.02.2019г. до 15.11.2021г., по 55,84 лева –лихва за всеки наследник. За периода от 13.03.2020г. до 13.05.2020г. заявителят не е начислявал и не претендира лихви. На 19.11.2021г. съдът е издал заповед за изпълнение № 536, с която претенциите на ВиК са били уважени изцяло.

След представяне на доказателства от В. Н.а А. и Ж. Н.а Ч. за направен отказ от наследството оставено им от Н. Н. Х., издадената заповед е обезсилена и производството по ч.гр.дело 1327/2021г. е частично прекратено по отношение на В. Н.а А. и Ж. Н.а Ч..

3

Заповедта е била редовно връчена и е влязла в сила по отношение на М.

Н. Х..

Връчването на заповедта за изпълнение на К. Н. Н. е осъществено по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което с Разпореждане от № 279/04.03.2022г. на заявителя е указана възможността, на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, да предяви иск за установяване на вземането си по издадената заповед си срещу длъжника К. Н. Н., в едномесечен срок от уведомяването. Разпореждането е връчено на ищеца на 22.03.2022г.

Настоящият иск е предявен в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК – на 01.04.2022 г.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и въз основа на закона, намира за установено следното:

От представената справка-извлечение за водоснабдявания обект за процесния период от 14.12.2018г. до 02.02.2021г. са били начислявани служебно по 20 куб м. вода/лист 10/, тъй като обектът е бил без монтирано измервателно устройство.

Св.И. С. –инкасатор в ищцовото дружество свидетелства, че в имота на ответника няма монтирано устройство за отчитане на водата. При начисляването на консумираната вода свидетелката попълвала протокол за за броя на лицата обитаващи имота. Свидетелства, че е начислява по 20куб.м. вода защото в обекта е установявала жена която заявявала, че в имота живеят четири лица. Свидетелката сочи, че при отчитането на показанията на водата не е установявала ответника К. Н. и към настоящия момент водоснабдяването на имота е спряно със заповед на директора на дружеството.

От представеното удостоверение за наследници /лист 171/ се установи, че К. Н. Н. е син Н. Н. Х., починал на 07.11.2011година и е негов наследник по закон/по делото липсват данни К. Н. да е направил отказ от наследството оставено от баща му/. К. Н. е наследил съответната идеална част от имота, оставен в наследство, находящ се в *, за което ищецът ангажира доказателства - удостоверение от Община Карнобат за облагаеми имущества и декларирани данни по ЗМДТ на К. Н. Н./лист 169 от делото/ Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и въз основа на закона, намира за установено следното:

Предявеният иск е с правно основание по чл.422, във вр. чл.415 от ГПК във вр. чл.79 и чл.86 от ЗЗД.

Не се спори по делото, че ищцовото дружество е „ВиК оператор” по смисъла на чл. 198 „о”, ал.1 от Закона за водите и предоставя В и К услуги на потребителите срещу заплащане за територията на гр. Бургас и област Бургас.

4

При така събраните доказателства по делото съдът приема за доказано, че недвижимият имот на адрес * е наследен от ответника К. Н. Н., от неговия баща Н. Н. Х..

Съгласно изричната императивна уредба - §1, ал.1, т.2 от ДР на ЗРВКУ и чл.8, ал.7 и ал.9 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, „потребители" на ВиК услуги са собственикът или ползвателят на съответния водоснабден имот. Съгласно чл.61, ал.1 от Общите условия на ВиК ЕАД гр.Бургас, при промяна на собствеността или на правото на ползване новият и/или предишният собственик или ползвател са длъжни да подадат до ВиК оператора в 30-дневен срок от датата на промяната заявление по образец за откриване, промяна или закриване на партида, като представят за справка документи, удостоверяващи придобиването или прекратяването на правото на собственост или на правото на ползване на имота. Съгласно чл.62, ал.1 от Общите условия, при смърт на потребител физическо лице, наследниците са длъжни в 60-дневен срок да подадат заявление но ВиК оператора за промяна на партидата.

Ето защо съдът приема, че ответникът К. Н. Н., като собственик на ¼ идеална част от водоснабдения обект, има качеството на потребител на ВиК услуги и като собственик на имота, на основание чл.30, ал.3 от ЗС отговаря за тежестите и участва в ползите от имота съобразно дела си в собствеността.

Неоснователно е твърдението на особения представител, че протоколите не доказват броя на обитателите в имота, поради липса на подпис от титуляра на партидата, респективно-собственика на имота. Св.Г., чиито показания съдът кредитира като обективни и незаинтересовани от изхода на делото, посочи, че при посещенията си за отчитане на водомера в обекта, К. Н. не е бил в имота. При отсъствието на ответника за продължителен период от време, е очевидно че протоколите не могат да бъдат подписани от него. Данните свидетелят е получил лично от един от живущите в обекта и това е било надлежно отразено в съставените протоколи.

При така установената фактическа обстановка и по изложените съображения, съдът намира предявения иск за основателен и доказан.

Предвид основателността на главния иск, съдът намира за основателен и 5 акцесорния иск за обезщетение за забава. По отношение на този иск следва да се добави, че съгласно чл.44 от Общите условия на ищцовото дружество, при неизпълнение в срок на задължението си за заплащане на ползваните услуги, потребителят дължи на ВиК оператора обезщетение в размер на законната лихва, съгласно чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите, считано от първия ден след настъпване на падежа до деня на постъпване на дължимата сума по сметка на ВиК оператора, а съгласно чл.33, ал.2 от ОУ, потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране.

При този изход от спора в полза на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски, включващи 75 лева –държавна такса, 5,00лева –съдебно удостоверение, 650,00 лева възнаграждение на особен представител. В присъдените разноски не е включена сумата от 30,00лева внесена като депозит за явяване на свидетел, тъй като депозитът не е бил разходван. Ищецът претендира юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на основание чл.78, ал.8 от ГПК в размер на 180,00 лева, тъй като по делото са проведени три о.с.з., като представител на ищеца се е явил в само в едно от съдебните заседания. В полза на ищеца следва да се присъдят и сторените разноски в заповедното производство в размер на 19,48 лева.