Протокол № 321 от 26.02.2026, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 321 гр. Варна, 26.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V А СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Иванка Д. Дрингова мл.с. Ива Бл. Благоева при участието на секретаря Петя П. Петрова

Сложи за разглеждане докладваното от мл.с. Ива Бл. Благоева Въззивно гражданско дело № 20253100502277 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 14:06 часа се явиха:

След спазване на разпоредбата на чл. 142, ал.1, изречение 2-ро от ГПК /НА ВТОРО

ЧЕТЕНЕ/

----------------------------------------------------------------------------------------Въззивната страна

ЕТ

„МАША-93

ДИМИТРИНКА

ДИМИТРОВА“, редовно призована, представлява се от адв. В. Т., редовно упълномощен и приет от съда от преди.

Въззиваемата страна ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ ГР.ВАРНА, БУЛ.

ГЕНЕРАЛ К. 21, ВХ. Б, редовно призована, представлява се от адв. Х. Г., редовно упълномощена и приета от съда от преди.

Вещото лице Т. Х. О., редовно призован, явява се лично. Представя заключение в срока по чл.199 ГПК.

АДВ. Т.: Моля да се даде ход на делото.

АДВ. Г.: Моля да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което

ОПРЕДЕЛИ

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА

Производството е по реда на чл.258 и следващите ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх.№60997/07.07.2025г., подадена от 1

Д.П.Д., ЕГН **********, в качеството й на управител и представляващ на ЕТ „Маша-93-Димитринка Димитрова“, ЕИК 813067875, чрез адвокат В. Т., срещу Решение №1954/30.05.2025г., постановено по г.д.№11609/2023г. по описа на ВРС, 16 състав, в частта, в която е признато за установено в отношенията между страните, че ЕТ „Маша-93-Димитринка Димитрова“, ЕИК 813067875, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. *****, представлявано от управителя Д.П.Д., ЕГН **********, дължи на Етажна собственост на адрес гр. Варна, бул. „Генерал К.“ №21, вход „Б“, представлявано от председателя А.Н.А., ЕГН **********, сума в размер на 2900,00 лева, представляваща главница по договор за наем от 12.06.2001г., формирана по размер от неплатените наемни месечни вноски в размер на 100 лева, за периода от м.04.2020г. до м.08.2022г., ведно със законна лихва, считано от подаване на заявлението в съда - 11.04.2023г. до окончателното й изплащане, дължимото към неплатените наемни вноски обезщетение за забава, в размер от 540,50 лева, считано от датата на падежа на всяка една от месечните вноски до датата на подаване на заявлението в съда - 11.04.2023г., както и сумата в размер на 700,00 лева, представляваща обезщетение за лишаване от право на ползване на имота, след прекратяване на договора за наем, за месеците септември, октомври, ноември и декември 2022г. и януари, февруари и март 2023г., за които суми е издадена заповед за изпълнение в производството по ч.г.д. №4563/2023г. по описа на ВРС, 16 състав, на основание чл.415, ал.4 вр.чл.422 ГПК вр. чл.232, ал.2 ЗЗД вр. чл.233, ал.1 ЗЗД вр. чл.86 ЗЗД.

В останалата част, в която искът е отхвърлен за сумата от 23,89 лева, представляваща обезщетение за забава върху неплатеното обезщетение за лишаване от право на ползване на недвижимия имот, решението не е обжалвано и е влязло в сила.

В жалбата се излагат доводи, че решението в обжалваната му част, е неправилно и необосновано. Изтъква се, че предявените искове са недопустими, тъй като по делото липсват доказателства за легитимно взето решение от ЕС на вход „Б“, за упълномощаване на управителя А.Н. да предявява искове срещу ЕТ „Маша-93-Димитринка Димитрова“. Поддържа се, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че сключеният между страните договор за наем, е бил прекратен считано от 03.09.2022г., без да бъдат взети под внимание, мотивите на Решение №1406/28.11.2023г., постановено по в.г.д.№1923/2023г. по описа на ВОС, V състав. Допълва се, че в посоченото решение, е прието, че сключеният между страните договор за наем е бил развален на 14.11.2023г. От горното се достига до извод, че исковата претенция с правно основание по чл.236, ал.2 ГПК се явява неоснователна и недоказана. За недоказан се приема и размерът на претендираното от ищеца обезщетение за забава. Акцентира се, че първоинстанционният съд не е преценил съвкупно всички доказателствени материали. Отделно се изтъква, че недължими се явяват и наемните вноски за месеците ноември и декември 2021г., тъй като Д.Д. е била болна от Ковид 19 и заведението не е функционирало в този период, за което управителят на етажната собственост е бил уведомен. В тази последователност се сочи, че и доколкото наемните вноски за посочените периоди не се дължат, то не се дължи и обезщетение за забава. Изтъква се още, че ответната страна е била 2 лишена от възможността да докаже фактите, обосноваващи основателност на въведеното от нея възражение за прихващане, тъй като неоснователно съдът не е допуснал изготвянето на експертно заключение, чрез което да се докажат направените в наемното помещение подобрения. В тази насока се отправя доказателствено искане за допускане на съдебнотехническа и оценителната експертиза от настоящия съдебен състав. Претендират се разноски.

В срока по чл.263, ал.2 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна, в който се оспорва жалбата и се моли решението, в обжалваната му част, да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Поддържа се, че етажната собственост е упълномощила управителя А., като се приема, че горното се установява от приобщените по делото протоколи от проведени общи събрания на етажната собственост. На следващо място се изтъква, че между страните не е имало уговорка, в месеците, в които ответната страна е била болна, да не се заплащат дължимите наемни вноски. Оспорват се и твърденията, че задълженията й са били опростени от предходния управител на ЕС. Излагат се аргументи, че са останали недоказани твърденията на ответника, че в наемното помещение, са извършени подобрения, поради което и правилно възражението за прихващане е било отхвърлено от съда. В случай, че бъде допуснато изготвянето на експертиза, се моли да бъде предоставена възможност за задаване на допълнителни въпроси, както и да бъде допуснат до разпит новият наемател на помещението, за да уточни какви подобрения е направил. Претендират се разноски.

АДВ. Т.: Поддържам въззивната жалба.

АДВ. Г.: Поддържам отговора. Оспорвам въззивната жалба.

АДВ. Т.: Не е възможна спогодба между страните.

АДВ. Г.: Не сме постигнали спогодба.

Съдът докладва, че заключение с вх. № 5337/16.02.2026 г., на съдебнотехническата и оценителна експертиза с вещо лице Т. Х. О., е представено в срока по чл. 199 от ГПК.

Страните заявиха, че са запознати със заключението и желаят да бъде изслушано.

Съдът пристъпи към изслушване и снемане самоличността на вещото лице: Т. Х. О. – 67г., български гражданин, висше образование, неосъждан, без дела и родство със страни по делото.

Предупреден по чл.291 от НК.

Заявява, че ще даде заключение по съвест и знание.

Вещо лице О.: Поддържам заключението.

Правил съм оглед там и преди това във връзка с друго дело. Мисля, че делото беше в Районен съд. ЕТ „Маша-93 - Димитринка Димитрова“ беше 3 едната страна, но не си спомням коя беше другата страна. Първият оглед беше направен от мен през 2017 г., предмет на делото тогава бяха подобрения, които бяха извършени, но в съседното помещение. Към него момент обаче тези помещения бяха част от едно заведение. Имаше един отвор, който правеше връзка между тях, сводов отвор беше с размери около метър на два. Още като отидох сега на оглед си спомних, че съм влизал в тези помещения. Като си прегледах архива видях и снимките и си припомних как са били нещата тогава, когато съм бил на предния оглед. Видях и исковата молба, която е била за съседния гараж и там беше посочено, че всички тези СМР-та са изпълнени през 2014 г. Те бяха налични тогава към 2017 г., когато съм ходил там и тогава още този отвор съществуваше и те бяха все още част от това заведение. Този отвор вече го няма и съм посочил, че вече на по-късен етап, вероятно около 2021 г. този отвор е бил зазидан, направени са мазилки, шпакловки и това помещение като се направи съпоставка в снимковия материал се вижда, че е боядисано вече по друг начин.

Основен ремонт, че е извършен може да се приеме само и единствено за ел. инсталация, защото тя е подменяна и преправяна. Всичко останало са довършителни работи. Приел съм, че мивката може да бъде демонтирана и използвана на друго място.

На стр. 5 за част от подобренията съм посочил, че са извършени през 2021 г., но не съм я заковал тази година, тя е ориентировъчна, тъй като периодът, който се твърдеше беше 2019 – 2023 г. и аз съм взел средна позиция.

Мога да кажа, че тези СМР са извършени след 2017 г., след моя предходен оглед, но кога точно не мога да кажа. Предходния оглед съм го правил през 2017 г., тогава този отвор съществуваше, но вече не съществува. Следователно той е зазидан, направени са шпакловки, кърпежи и е извършено боядисване в помещението, защото то вече е в друг цвят боядисано. Това са неща, които са станали след моя първоначален оглед.

В таблицата на стр. 6, т. 9 съм посочил доставка на мивка с поставка и аксесоари, а на стр. 8 съм ги махнал, защото могат да бъдат демонтирани без увреждане и използвани на друго място. Не са ми предоставени документи за разходите за извършване на СМР. Няма как да имам твърдения, че подобренията са от по-ранна дата от 2001 г. Не мога да твърдя, че са от 80-те, 90-те години. От външен оглед трудно се определя година на извършване, защото ремонтните дейност са зависими от качеството на самия ремонт, от качеството на материалите, които са вложени, от това до каква степен е използвано помещението. Може да има продължителни периоди, в които не е използвано, зависи също от неговата поддръжка, препарати, всичко дава отражение.

АДВ. Т.: Нямам други въпроси към вещото лице.

АДВ. Г.: Нямам други въпроси към вещото лице.

СЪДЪТ, по съдебно техническата и оценителна експертиза, 4

ОПРЕДЕЛИ

ПРИЕМА И ПРИЛАГА към доказателствата по делото писменото заключение с вх.№ вх.№ 5337/16.02.2026г. на вещото лице Т. Х. О..

ДА СЕ ИЗПЛАТИ възнаграждение от внесения за целта първоначален депозит в размер на 250 евро /изд. РКО/.

АДВ. Г.: Във връзка с заключението на вещото лице и представените снимки в самото заключение, депозирам снимков материал.

Първата е от 2001 г., когато е още тухлена зидария. След това сме показали зазиданите избени коридори, защото за тази тоалетна, за която се твърди, че я правят между 2019 и 2023 г. е направена още при заемане на трите, четирите помещения. Показали сме схематично как са изглеждали поначало помещенията. На част от снимките сме показали и при издаване и при приемане от моите доверители на ключа как са демонтирани мивките, моноблоковете и всичко останало в тоалетната. Представяме ги във връзка със снимките, които видяхме в заключението на вещото лице. Ние сме разполагали от първия момент с тези снимки, но предполагах, че не е необходимо да се представят.

АДВ. Т.: Възразявам по приемането на снимките, тъй като същите са просто едни снимки. Не може да се твърди на коя дата са направени, кои са лицата, дали са манипулирани, не са представени на цифров носител евентуално, за да се назначи експертиза. Освен всичко смятам, че са и неотносими към спора. Моля да не бъдат приемани.

От своя страна ще представя протокола, който не е подписан от моята доверителка и там е описано в какво състояние е било предадено помещението през 2024 г. Тя не го е подписала, защото не са били посочени всички подобрения, но така или иначе основните подобрения ги има – фаянсови плочки, теракот. Във въззивната жалба съм го сканирал, просто сега го представям. Не е вярно твърдението, че всички контакти и ключове са били изтръгнати, единствено един контакт липсва.

СЪДЪТ по направените доказателствени искания, като прецени тяхната допустимост и относимост към предмета на правния спор, О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззиваемата страна за приемане на снимки, като недопустимо.

ПРИЛАГА същите към корица на делото.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането въззивника за приемане на приемо-предавателен протокол от 30.03.2024г., като преклудирано.