Решение № 4801 от 22.07.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4801 гр. София, 22.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

П. Ив. Минчев

Анна Кофинова при участието на секретаря ПОЛИНА В. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от П. Ив. Минчев Въззивно гражданско дело № 20241100511915 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 16446 от 02.09.2024г., постановено по гр.д. № 51166/2023г. по описа на СРС, 64-ти състав, са отхвърлени предявените от „Електрохолд Продажби“ ЕАД срещу „БИС“ ЕООД искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, вр. с чл.

48 ПИКЕЕ /обн. ДВ, бр. 98 от 12.11.2023г., отм./ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 1056,48 лева – дължима цена при преизчисляване на количество електрическа енергия въз основа на констативен протокол № 3015287 от 08.07.2016г. по отношение на обект в гр.

Ловеч, ул. „Алеа Баш Бунар“ – ресторант „Юзината“ и за което задължение е издадена фактура № 0254544267/07.01.2019г., ведно със законната лихва от 24.08.2023г. (дата на подаване на исковата молба) до окончателното плащане и за сумата от 688,35 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 22.01.2019г. – 03.08.2023г. Със същото решение „Електрохолд Продажби“ ЕАД е осъдено да заплати на „БИС“ ЕООД сумата от 600 лева – разноски в първоинстанционното производство.

Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ищеца „Електрохолд Продажби“ ЕАД, в която са развити съображения за неговата неправилност.

Жалбоподателят поддържа, че в нарушение на материалния закон съдът бил достигнал до извода, че вземането по фактурата от 07.01.2019г. било погасено по давност, след като исковата молба е подадена на 24.08.2023г. Неправилно съдът бил приел, че правото на едностранна корекция на сметката на ответника било възникнало на 23.12.2016г., тъй като едва на 12.12.2016г. било установено обстоятелството, даващо право на крайния снабдител да извърши едностранна корекция съобразно съставения констативен протокол. Преди това на първоначална техническа проверка, проведена на 08.07.2016г. било възникнало единствено съмнение за манипулация, но на този етап нямало основание за възникване на правото на едностранна корекция. На 23.12.2016г. било издадено предложение за корекция на сметка, но този момент не бил меродавен за течението на давностния срок, защото 1 правото на едностранна корекция възниквало след като Българският институт по метрология уведомил крайния снабдител за резултата от проверката и ако проверката давала право на едностранна корекция, крайният снабдител следвало да издаде фактура, каквато била издадена на 07.01.2019г. Без значение за давността бил и периодът от три месеца, за който било извършено начислението, тъй като се касаело за законова фикция, а не за реално потребена електрическа енергия. С оглед на това поддържа, че погасителната давност за вземането за корекция течала от датата на издаване на фактурата, т.е. от 07.01.2019г. Сочи, че претендираната сума представлявала еднократно възникнало вземане, което се погасявало с общата петгодишна давност, която не била изтекла към датата на исковата молба. Моли съда да отмени обжалваното решение и да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемата страна „БИС“ ЕООД е подала отговор на въззивната жалба, в която са развити съображения за нейната неоснователност.

Въззиваемата страна поддържа, че в случая техническата проверка била извършена на 08.07.2016г., а на 12.12.2016г. БИМ съставил констативен протокол за резултатите от метрологичната проверка. Клиентът бил уведомен за резултатите от проверката с писмо от 22.12.2016г., а на 23.12.2016г. ищцовото дружество било издало предложение за корекция на сметка. Счита, че вземането за едностранна корекция било възникнало от момента на вземане на решението за извършване на корекцията, което било 23.12.2016г, на която дата било издадено предложението за корекция на сметка. Фактурата от 01.09.2019г. била издадена две години по-късно след като фактическият състав на правото на корекция бил осъществен. Поддържа, че приложимият давностен срок бил тригодишен с оглед периодичния характер на вземането за цена на доставена електрическа енергия. Поддържа и останалите възражения, развити с отговора на исковата молба. Моли съдът да потвърди обжалваното решение. Претендира разноски.

Софийски градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Не са нарушени императивни материалноправни норми.

Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите в жалбата е необходимо да се добави и следното:

За уважаването на предявените искове, ищецът трябва да установи по реда на пълното и главно доказване следните кумулативни предпоставки на предявената претенция: съществуване на валидно облигационно правоотношение по договор за продажба на електрическа енергия през процесния период с доставчика на електрическа енергия; че при извършена проверка е констатиран случай на неизмерена или неправилно измерена електрическа енергия за присъединения обект, което е наложило корекция на сметката с процесната сума; че е спазен нормативният ред за извършване на корекция на сметката, че ответникът е изпаднал в забава за плащане на вземането за корекция, както и размерът на мораторната лихва. С оглед релевираното възражение за изтекла погасителна давност, в тежест на ищеца е да докаже и обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността. В тежест на ответника е да докаже възраженията си, както и своевременното изплащане на вземането.

Относно наличието на облигационно правоотношение между страните по договор за доставка на електрическа енергия, съдът намира следното. Съгласно нормата на пар. 1, т. 27г от ДР на ЗЕ, "краен клиент" е клиент, който купува електрическа енергия или природен газ за собствено ползване, а според пар. 1, т. 41б от ДР на ЗЕ, „потребител на енергийни услуги“ е: краен клиент, който купува енергия или природен газ, и/или ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия или природен газ. В този смисъл е 2 нормата на чл. 104а, ал. 1 ЗЕ съгласно която крайните клиенти използват електропреносната или съответната електроразпределителна мрежа, към която са присъединени, при публично известни общи условия. От нормата следва, че за уреждане на отношенията във връзка с ползването на електроразпределителната и електропреносната мрежа с крайни клиенти, не е необходимо сключване на отделен писмен договор с ищцовото дружество. Легитимирана страна по договора е собственикът или ползвателят на съответния присъединен имот /в този смисъл Решение № 205/28.02.2019г. по гр.д. № 439/2018г. на ВКС, III г.о./. Съгласно така посочениата съдебна практика, приложение следва да намерят и указанията, дадени с Тълкувателно решение № 2/2017г. на ОСГК на ВКС, съгласно което облигационното правоотношение може да съществува и с трето лице /ползвател на договорно основание/, ако са налице доказателства за неговото възникване.

В настоящата хипотеза от приетите от СРС писмени доказателства – заявление за отсрочване/разсрочване на задълженията № 1201742762 от 11.02.2015г. и споразумителен протокол от 13.02.2015г. по посоченото заявление се установява, че между „БИС“ ЕООД като клиент и „Чез Електро България“ АД като продавач е сключено споразумение за разсрочено плащане на задълженията за неплатена електрическа енергия за периода от 23.12.2014г. до 22.01.2015г. за процесния клиентски номер 210001672703, който се води за обект в гр. Ловеч, ул. „Алеа Баш Бунар“, ресторант „Юзината“. От приетия протокол за принудително отнемане на недвижим имот – предаване на държането от 28.12.2016г. се установява, че на посочената дата описаният недвижим имот е бил предаден от бившия наемател с прекратено наемно правоотношение „БИС“ ЕООД на собственика Сдружение „Туристическо дружество Стратеш“. От приетата фактура № 0254544267 от 07.01.2019г. се установява, че клиентският номер 210001672703 за обект: гр. Ловеч, ресторант „Юзината“ се води на името на ответника „БИС“ ЕООД. От така приетата доказателствена съвкупност се установява по категоричен начин, че за процесния период клиент на електрическа енергия за процесния имот е бил ответникът в качеството му на ползвател на имота на облигационно основание, който е сключил договор с доставчика вместо собственика на имота.

На следващо място правилно първоинстанционният съд е приел, че към датата на съставяне на констативния протокол са приложими Правилата за измерване на количеството електрическа енергия / обн., ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г.; отм., бр. 35 от 30.04.2019 г./, които са представлявали действащ подзаконов нормативен акт към този момент. Съгласно чл. 47 ПИКЕЕ /отм./ при извършване на проверки по реда на чл. 43 и 44 операторът на съответната мрежа съставя констативен протокол. Протоколът се подписва от представител на оператора на съответната мрежа и от клиента или негов представител. При отсъствие на клиента при съставянето на констативния протокол или при отказ от негова страна да го подпише констативният протокол се подписва поне от двама свидетели, които не са служители на оператора на съответната мрежа. В случаите по ал. 3 операторът на съответната мрежа изпраща констативния протокол на клиента с препоръчано писмо с обратна разписка. Когато при проверката се установи несъответствие на метрологичните и/или техническите характеристики на средството за търговско измерване с нормираните, нарушения в целостта и/или функционалността на измервателната система, добавяне на чужд за системата елемент, средството за търговско измерване се демонтира и се поставя в безшевен чувал, който се затваря с пломба със знака на оператора на съответната мрежа и уникален номер.

Номерът на пломбата и уникалният номер се записват в констативния протокол. Операторът на съответната мрежа изпраща демонтираното средство за търговско измерване на компетентния орган за метрологичен надзор в срок до седем дни от датата на проверката.

В настоящия случай тази процедура е изпълнена, като видно от приетия от СРС констативен протокол № 3015287 от 08.07.2016г. при извършената проверка на електромера на имота е установено, че пломбата на капака на клемния блок е отваряна, двете фирмени пломби са нарушени, а метрологичната пломба е срязана отстрани. След измерване на електромера с електронен уред е установено, че същият измерва протичащата към потребителя електрическа енергия с грешка от минус 80,05%. Част от консумираната по този начин електрическа енергия не се измерва от средството за търговско измерване и съответно не се заплаща от потребителя. На обекта е поставен друг изправен електромер и сваленият е поставен в пломбиран безшевен чувал. Препис от протокола е изпратен на ответника на 11.07.2016г.

3

Така изложените в протокола констатации се потвърждават изцяло от показанията на св. Н.М. и В.В., които следва да бъдат кредитирани като последователни и безпротиворечиви и сочат, че на въпросната проверка е съставен и подписан представеният по делото протокол, както и че свидетелите са установили на място посочените в него констатации – че пломбите на електромера са отваряни и електромерът измерва с грешка от минус 80%, вследствие на което електромерът бил демонтиран и изпратен на БИМ в запечатан безшевен чувал. Свидетелите уточняват, че по време на проверката ресторантът бил затворен и нямало никого. Титулярът на партидата бил установен по фабричния номер на електромера.