Решение № 44 от 03.02.2026, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 44 гр. Благоевград, 03.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Атанас И. при участието на секретаря Герасим Ангушев като разгледа докладваното от Атанас И. Въззивно гражданско дело № 20251200501024 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно и е образувано по жалба, подадена от Х. Г.

Б., ЕГН **********, срещу решение № 172/ 30.05.2025 г., постановено по гражданско дело № 96/ 2023 г. на Районен съд – Р..

Навежда се, че обжалваното решение е на първо място недопустимо, тъй като е постановено по нередовна искова молба и по недопустими искове.

Поддържа се, че с исковата си молба ищците не са представили доказателства за собственост на процесния имот. Излагат твърдения, че са негови собственици, без да сочат какво е тяхното придобивно основание. Сочат, че техни наследодатели го били владяли без да индивидуализират кои конкретно са тези техни наследодатели. Не е конкретизиран и точен период, в който се твърди да са владяли имота. В исковата молба липсва твърдение ищците да са придобили имот на основание давностно владение, а само се сочи, че са го владяли. Липса и твърдение кога точно ищците считат, че са станали собственици на имота.

Сочи се, че от обстоятелствената част на исковата молба не става ясно, дали ищците твърдят да са собственици на целия ПИ с идентификатор *** по КККР на с. Г., общ. Р. или само на посочените на стр. 3 от исковата молба и в петитума 593 кв.м. от същия, заключени между точките А, Б, Д, А от приложената към исковата молба скица за геодезическо заснемане.

1

Не става ясно и каква е твърдяната от ищците площ на имота заключени между точките А, Б, В, Г, Д, А от приложената към исковата молба скица за геодезическо заснемане, тъй като за него на стр. 1 от исковата молба се сочи да е 2 366 кв.м., а на стр. 2 - че е с площ от 593 кв.м.

Независимо от тези неясноти на исковата молба, без да е дал указания за тяхното поясняване, в дадения ход на делото в о.с.з., проведено на 05.07.2024 г., съдът сам е допълнил и пояснил исковата молба, като е приел, че твърдението на ищците за площта на имота, заключени между точките А, Б, В, Г, Д, А от приложената към исковата молба скица за геодезическо заснемане, е 2 366 кв.м.

Съдът не е посочил обаче, какво смята да е заявеното от ищците придобивно основание, независимо, че е изложил твърдения за владение на същия, нито момент, в който приема да се претендира да е възникнало правното основание за придобиване собствеността от ищците на процесния имот.

Правният си интерес от предявяването на отрицателен установителен иск за собственост ищците обосновават с твърдението, че неговото разглеждане би „ защитило владението ни върху имота“, като сочат, че ответникът „смущава фактическото състояние ... и фактически оспорва владението ни върху имота“. Тези аргументи сочат на правен интерес от предявяване на владелчески иск по чл. 75 и 76 от Закона за собствеността, каквито в случая не са предявени.

Предвид гореизложеното, се прави искане за постановяване решение, с което да обезсили обжалваното решение, като недопустимо и да присъди направените пред двете инстанции разноски и да се прекрати делото, или да се върне делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд с указания за изясняване на исковата молба и разглеждане на действително предявените искове.

При евентуалност се оспорва правилността на атакуваното решение, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Навежда се, че на 05.07.2024 г. в нарушение на чл. 142, ал. 3 от ГПК е даден ход на делото, когато е проведено и първото заседание по същото без възможност да участва въззивника в същото, респ. да упражни правата си по чл. 143 - 146 от ГПК.

Прави се довод, че горното представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради което се прави нов доклад по делото от въззивния съд, като ни бъде предоставена възможност да упражним правата си по чл. 143 - 146 от ГПК в открито съдебно заседание по делото - така, както е предвидено в закона.

Навежда се, че от показанията на разпитаните по делото свидетели на ответника се установява по категоричен начин и в достатъчна степен неговото давностно владение, като интерпретациите на съда относно значението на 2 техните показания, не могат да бъдат споделени. От друга страна, показанията на свидетелите на ищците се явяват изолирани и несъответстващи на действителната фактическа обстановка. Същите са неконкретизирани, вътрешно и взаимно противоречащи си и дадени от очевидно заинтересовани от изхода на делото лица, предвид родствените им отношения с ищците. А само обстоятелството, че процесния имот граничи с къщата на Т. Г. не е достатъчно да се приеме, че същият не е придобит по давност от доверителя ми. Навежда се, че не отговаря на действителността и възприетото от съда обстоятелство, че в имота се влизало само през имота на ищците, което обстоятелство е пояснено от вещото лице при личния му разпит на 07.01.2025 г., когато заявява, че само от едната страна на имота има ограда, а там, където е обрасло с дървета и храсти е положението към настоящия момент, а не към периода, в който имотът е владян от въззивника. Вещото лице сочи, че се касае за ливада, без дървесна растителност в нея, а свидетелите на ищците сочат, че в процесния имот имало овощни дръвчета, което тяхно твърдение, въпреки изявленията на вещото лице, се приема за вярно. Същото касае и твърдението на свидетелите на ищците, че имотът бил заграден от всички страни, а вещото лице заявява тъкмо обратното.

Прави се искане пред въззивният съд за отмяна на решение № 172/ 30.05.2025 г., постановено по гражданско дело № 96/ 2023 г. на Районен съд – Р., с което е уважен предявения иск, като искането е иска да бъде отхвърлен.

Във въззивната жалба не се правят искания за събиране на нови доказателства при въззивната проверка, като се иска присъждане на сторените при второинстанционната проверка разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, не е постъпил отговор по въззивната жалба от въззиваемата страна.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, поради което е процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият състав на Окръжен съд - Благоевград, ГО, IV въззивен, счита, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба депозирана от Г. Т. Г., ЕГН ********** и Т. Л. Г., ЕГН **********, съдебен адрес: гр. Р., ул. „Р.“ № против Х. Г. Б., ЕГН **********, адрес: с. Г., общ. Р..

Твърди се в исковата молба, че ищците са част от наследниците на Т. И.

Г., б.ж. на с. Г.. С решение № 06189А/22.12.2006 г. на ОСЗГ Р. е възстановено правото на собственост на наследниците на Т. Г. на ливада с площ от 6.249 3 дка, м. „Д., имот 1011002 по картата на землището на с. Г.. Също така като наследници на Т. И. Г., б.ж. на с. Г. са собственици на ПИ с идентификатор ***, ведно с къщата върху този имот. В КККР на с. Г. посочените имоти били заснети като имот с идентификатор ***, а парцела като ПИ с идентификатор ***.

Твърди се, че между двата имота се намира незаснет имот, който винаги е бил на ищеца и владян от техните наследодатели, а след тяхната смърт и от тях. Този имот с площ от 2366 кв.м. попадал в границите на урабанизираната територия на селото и е отразен в КП на селото като имот с неиндифициран собственик. Този имот е заключен между точки А.Б.В.Г.Д.А. по представената към исковата молба скица за геодезическо заснемане на имотите. При изготвяне на КК на с. Г. са допуснати редица грешки, като неправилно част от имота владян от наследодателят им и от ищеца е отразен като част от имот с идентификатор ***, за който имот в КККР не е бил отбелязан собственик. За описания имот с идентификатор *** ответникът се снабдил с нотариален акт № 190, том четвърти, рег. № 7057, дело № 733/22.11.2022 г. на нотариус К. М., с който е признат за собственик по наследство и давностно владение. Сочи се, че към имот с идентификатор *** неправилно е заснета и част от имота на ищците /имотът заключен между точки А.Б.В.Г.Д.А. по представената към исковата молба скица за геодезическо заснемане на имотите/. Твърди се, че имотите в тази местност са в реални граници и ответникът никога не е ползвал този имот.

Никое друго лице не е ползвал процесата част от имота. Ищците осъществяват изцяло фактическа власт върху имота постоянно, спокойно, явно и несъмнително с намерение да своят същия над 50 години. Изложеното обсновава правния интерес за ищците да предявяват настоящия отрицателен установителен иск, тъй като за тях съществува възможност да придобият имота на оригинерно основание, като отрекат претендираните от ответника права.

Позовавайки се на посочените в обстоятелствената част на исковата молба фактически и правни твърдения се иска съдът да постанови решение, с което да признае за установено, че Х. Г. Б., ЕГН **********, адрес: с. Г., общ.

Р. не е собственик на недвижим имот, представляващ реална част от Поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с. Г., общ. Р., одобрени със Заповед РД - 18-1328/24.07.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо поземления имот е от 07.12.2022 г., адрес на имота: с. Г., местност „П.“, площ от 1552 кв.м., трайно предназначение на територията: Земеделска, начин на трайно ползване:

Пасище, категория на земята : 6, предишен идентификатор: няма, номер по преходен план: 101012 при съседи: ПИ с идентификатор ***, : ПИ с идентификатор ***, : ПИ с идентификатор ***, : ПИ с идентификатор *** и : ПИ с идентификатор *** и процесната част е с площ от 593 кв.м. заключена между точки А.Б.В.Г.Д.А. по представената към исковата молба скица за геодезическо заснемане на 4 имотите. На основание чл. 587, ал. 2 от ГПК, съдът да отмени Нотариален акт № 190, том четвърти, рег. № 7057, дело № 733/22.11.2022 г. на нотариус К. М..

Претендират се и сторените по делото разноски.

В едномесечният срок, по делото е депозиран от страна на ответника писмен отговор на исковата молба, с който е изразено становище за недопустимост, нередовност и неоснователност на исковата молба. Сочи се, че ищците не представят доказателства за собственост на недвижимия имот.

Не са конкретизирали кои са техните наследодатели и точен период, в който се твърди, че са владели имота. Счита, че от изложеното в исковата молба не става ясно дали ищците претендират, че са собственици на целия ПИ или на реална част от него. В случай, че ищците твърдят, че са собственици само на част от имота, предявения иск касаеща претенцията по чл. 587, ал. 2 от ГПК се явява недопустима по отношение на останалата част от имота. По същество се оспорват твърденията на ищците, че намиращия се между земеделски имот с идентификатор *** и ПИ с идентификатор *** незаснет имот с площ от 2366 кв.м. винаги е бил техен и бил владян от техните наследодатели, а след тяхната смърт от ищците. Оспорва се твърдението на ищците, че са владели части от собствения на ответника имот с идентификатор *** по КККР на с. Г.. Сочи, че действително ответникът е владял поземления имот като е упражнявал давностното си владение явно, непрекъснато и необезпокоявано във връзка с което законосъобразно се е снабдил с констативен нотариален акт за собственост.

След като съобрази доводите на страните и извърши преценка на събраните доказателства съдът приема за установена следната фактическа страна на спора:

Установява се от приложеното удостоверение за наследници, издадено от Община Р. е, че ищците се явяват наследници на Т. И. Г., починал на *** г.

С нотариален акт за дарение на недвижим имот № 47, том Първи, дело № 131/1994 г. по описа на Разложи районен съд, прекия на ищеца наследодател Л. Т. Г. е придобил правото на собственост върху Парцел IV, пл. № 22 в кв. 5 по плана на с. Г., ведно с жилищната сграда построена върху имота.