Решение № 458 от 16.06.2026, Районен съд - Перник
- Съд
- Районен съд - Перник
- Дело
- Гражданско дело 2147/2026
- Вид
- Решение № 458
- Подписан
- 16.06.2026
- Състав
- ЛОРА РАНГЕЛОВА СТЕФАНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 416, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 79, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 3 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл. 4 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл. 183 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 183, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 240 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 143 · Закон за защита на потребителите
- чл. 68д, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 10, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 -12 и т. 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 -12 и т. 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 -12 и т. 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 -12 и т. 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 -12 и т. 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 -12 и т. 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 -12 и т. 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9, ал. 3 и ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9, ал. 3 и ал. 4 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 458 гр. Перник, 16.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ЛОРА Р. СТЕФАНОВА при участието на секретаря Цветелина Ч. Малинова като разгледа докладваното от ЛОРА Р. СТЕФАНОВА Гражданско дело № 20261720102147 по описа за 2026 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по обективно съединени искове с правна квалификация чл. 415, във връзка с чл. 410 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1, във вр. с чл. 240 от ЗЗД, във вр. с чл. 9 от ЗПК и по чл. 79, ал. 1, във вр. с чл. 200, ал. 1, във вр. с чл. 183, ал. 1 от ЗЗД.
Образувано е по искова молба, подадена от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
България № 49, бл. 53Е, вх. В, представлявано от Светослав Николаев Николов, Цветелина Г.а Станева, Ярослав Кжищоф Чулак против Б. А. Б., ЕГН ********** от гр. Перник, ул. **.**. ***** * ******* №** Ищецът твърди, че при спазване на всички изисквания на Закона за потребителския кредит, между него и ответника е сключен договор за потребителски кредит № ***********/01.04.2024 г. Съгласно клаузите му, той, в качеството си на кредитор е предоставил на ответника – кредитополучател, сумата от 511.29 евро, която последният се е задължил да върне с договорна лихва с ГЛП – 41 %, на 18 броя месечни вноски от по 37.82 евро, платими на 20-то число от месеца. Годишният процент на разходите е уговорен на 48.69 %. Общото задължение по кредите е 680.72 евро.
Сочи, че ответницата е закупила и допълнителни пакети услуги –„Фаст“ срещу възнаграждение от 230.08 евро и „Флекси“ – срещу възнаграждение в размер на 276.10 евро, платими на 18 броя равни месечни вноски от по 28.12 евро.
Общото задължение по договора е 186.90 евро, общият размер на месечната вноска е 65.94 евро.
Ищецът излага, че е изпълнил своето задължение по договора, като е предоставил на ищцата сумата от 511.29 евро съгласно уговореното.
1
Поддържа, че ответникът е заплатил сумата от общо 773.46 евро, с която са погасени 10 броя пълни вноски или общо 724.48 евро и 11-та вноска частично и лихви за забава. Със сумата от 35.79 евро са погасени такси по Тарифа за обезщетяване за разноски за извънсъдебно и съдебно събиране на кредита.
Сочи, че предвид изпадането в забава, целият кредит е станал предсрочно изискуем.
Ищецът твърди, че ответникът по негово желание е заявил и закупил допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“, като първата му дава право на приоритетно разглеждане на кредита в максимално кратки срокове, а втората – право да отлага, намалява или променя падежа на вноските.
Сочи, че за вземанията си по подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, въз основа на което е образувано ЧГД № 491/2025 г. по описа на РС - Девин, като съдът е уважил заявлението за сумите от 232.80 евро – главница, 32.76 евро – договорно възнаграждение за периода 20.03.2025 г. – 20.09.2025 г., 43.43 евро за периода от 21.04.2024 г. до 12.11.2025 г. и го е отхвърлил за претенциите в размер на 89.48 евро – възнаграждение за услуга „Фаст“ и 107.37 евро – възнаграждение за услуга „Флекси“.
Сочи, че срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение е постъпило възражение от ответника.
Искането към съда е да признае за установено по отношение на ответника, че му дължи сумата от 232.80 евро, представляваща невърната главница по договор за потребителски кредит № ***********/01.04.2024 г., ведно с договорно възнаграждение в размер от 32.76 евро за периода от 20.03.2025 г. до 20.09.2025 г., законна лихва в размер на 43.43 евро за периода от 21.04.2024 г. до 12.11.2025 г. както и законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението – 14.11.2025 г. до окончателното плащане, за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ЧГД № 491/2025 г. по описа на Районен съд – Девин, както и да осъди ответника да му заплати сумата от 89.48 евро представляваща възнаграждение за услуга“ Фаст“ и сумата от 107.37 евро – възнаграждение за услуга „Флекси“, закупени по договор за потребителски кредит ***********/01.04.2024 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 14.11.2025 г. до окончателното плащане.
Заявена е претенция за присъждане на направените разноски в заповедното и исковото производство.
Исковата молба с приложенията е връчена на ответника. В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор и е предявен насрещен иск от ответника срещу ищеца с правна квалификация чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 23, във вр. с чл. 22, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.
Ответникът - ищец по насрещния иск твърди, че уговорената в договора за потребителски кредит цена за услугите – „Фаст“ и „Флекси“ не е включена в посочения в договора ГПР. Сочи, че ако същите се вземат предвид при определянето на този размер, ГПР по договора е 251.97 % и не съответства на посочения в него. Отделно от това многократно надвишава максимално допустимия размер по чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Счита, че поради неспазване на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и нарушаване на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК процесният договор за потребителски кредит е недействителен и съгласно чл. 23 от ЗПК ответникът дължи връщане 2 само на заетата му сума от 511.29 евро. Твърди, че в изпълнение на договора е заплатил на ищеца сумата от общо 773.46 евро, като частта от 262.16 евро е недължимо платена.
Искането към съда е осъди ищеца – ответник по насрещния иск да му заплати сумата от 262.16 евро, дадена без основание по недействителен договор за потребителски кредит № ***********/01.04.2024 г.
Във връзка с изложените в обстоятелствената част на насрещния иск факти, ответникът оспорва предявените срещу него искове и моли съда да ги отхвърли. Претендира присъждане на направените съдебни разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ищецът – ответник по насрещния иск е оспорил последния. Изложил е, че посоченият в него ГПР е съобразен с изискванията на закона, както и не е необходимо да бъде конкретизиран начина за определянето му. Поддържа, че таксите за закупените услуги „Фаст“ и „Флекси“ не са част от ГПР и не трябва да бъдат взимани предвид при изчисляването му. Счита, че посочения ГПР е идентичен с действителния такъв. Искането към съда е да отхвърли насрещния иск и да присъди направените съдебни разноски. Направено е възражение за прекомерност на възнаграждението на насрещната страна.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован не е изпратил представител.
С писмена молба е заявил, че поддържа исковата молба и моли предявените искове да бъдат уважени. Направено е искане за присъждане на направените разноски.
В съдебно заседание ответникът, чрез пълномощника си – адв. Ц., оспорва предявените срещу него искове и моли съда да ги отхвърли. Поддържа насрещния иск. Искането му към съда е да го уважи. Претендира присъждане на разноски.
Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на страните и обсъди събраните по делото доказателства съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намери за следното:
Исковете са предявени от надлежно легитимирани страни и при наличието на правен интерес, поради което са процесуално допустими. Правният интерес от водене на установителния иск се установява от приложеното електронно ЧГД № 491/2025 г. по описа на Районен съд – Девин. От него е видно, че по заявление на ищеца срещу ответника е издадена ЗИПЗ по чл. 410 от ГПК за вземането, предмет на иска, срещу която в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК е подадено възражение. Искът е предявен в преклузивния срок по чл. 415, ал. 4 от ГПК.
Разгледани по същество главните искове са неоснователни, а насрещният иск е основателен.
Към исковата молба са представени писмени доказателства, свързани със сключването на договор за потребителски кредит профи кредит стандарт № ***********/01.04.2024 г. От тях се установява, че на 01.04.2024 г. ответникът Б. А. Б. е подала до ищеца „Профи кредит България“ ЕООД искане за отпускане на потребителски кредит в размер на 1000 лв./511.29 евро/ за срок от 18 месеца и месечна вноска за погасяване 129.88 лв./66.40 евро/.
На 01.04.2024 г. ищецът е предоставил на потребителя информация във формата стандартен европейски формуляр, както и допълнителна преддоговорна информация, представляваща приложени към СЕФ, което е 3 удостоверено с подписа на клиента.
На 01.04.2024 г. ищецът от една страна и от друга Б. А. Б., като клиент са сключили договор за потребителски кредит профи кредит стандарт № ***********/01.04.2024 г. С него ищецът се е задължил да предостави не кредитополучателят в заем сумата от 1000 лв., която да му бъде изплатена чрез Easy pay. Ответникът се е задължил да върне заетата сума на месечни вноски, в срок от 18 месеца, всяка в размер от 73.97 лв. и с падеж 20-то число на месеца, ведно договорна лихва с ГЛП 41.17% на равни месечни вноски от по 92.73 лв. Посоченият в договор ГПР е 41.00 %. Общата дължима сума по кредите е 1331.38 лв. Крайният срок на договора е 20.09.2025 г. Сумата по заема е преведена по сметка на ответника на 01.04.2024 г., което е установено с представена разписка от същата дата.
Кредитополучателят е закупил от ищеца и пакет от допълнителни услуги – „Фаст“ и „Флекси“ на обща стойност 990 лв. платими на 18 равни месечни вноски от 55.00 лв., с падеж на всяка от тях 20-то число от съответния месец.
Общата сума по кредита е 232.38 лв., а общият размер на месечната вноска – 128.97 лв.
Според общите условия на ищеца към договор за потребителския кредит закупените услуги „Фаст“ и „Флекси“ дават възможност за приоритетно разглеждане на искането за кредит до един час от постъпване на заявлението както и възможност за изменение на погасителния план.
Видно от представеното извлечение по сметка към договора за потребителски кредит общо платената от ответника сума е 773.46 евро, която е отнесена за погасяване на главница, договора лихва и цена на допълнителни услужи „Фаст“ и „Флекси“.
Със заявление вх. № 3843/14.11.2025 г. ищецът е поискал издаване на ЗИПЗ по чл. 410 от ГПК срещу кредитополучателя Бойко А. Б. заплащане на сумите от 455.32 лв. – главница по договор за потребителски кредит № ***********/01.04.2024 г., 64.07 лв. – договорна лихва за периода от 20.03.2025 г. до 20.09.2025 лв., 175.00 лв. – цена на услуга „Фаст“ и 210 лв. – цена на услуга „Флекси“.
Заявлението е уважено частично и е издадена исканата ЗИПЗ по чл. 410 от ГПК, с която ответникът е задължен да заплати на ищеца сумите от 455.32 лв.
– главница по договор за потребителски кредит № ***********/01.04.2024 г., 64.07 лв. – договорна лихва за периода от 20.03.2025 г. до 20.09.2025 лв., 84.94 лв. - мораторна лихва за периода от 21.04.2024 г. до 12.11.2025г. както и законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 14.11.2025 г. до окончателното плащане и е отхвърленото за претендираните суми от 175.00 лв. – цена на услуга „Фаст“ и 210 лв. – цена на услуга „Флекси“. Срещу ЗИПЗ е постъпило възражение от длъжника.
По делото е приета съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице Я. А.. Съдът кредитира изцяло изводите и, като пълни и обосновани, дадени от експерт, с необходимите специални знания и професионален опит.
От нея се установява, че посоченият в договора ГПР е 46.08% и той не отговаря на действителния такъв, който е 245.86 %.
Спорният договор е договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК, а страните по него са съответно потребител и кредитор съгласно чл. 9, ал. 3 и ал. 4 от ЗПК. Затова, за преценка на действителността му са 4 относими както на общите разпоредби на ЗЗД, така и на специалните - на ЗПК и ЗПП.
По аргумент от чл. 22 от ЗПК, за да бъде валидно сключен договорът за потребителски кредит е необходимо да съответства на императивните разпоредби на: чл. 10, ал. 1 от ЗПК /да е сключен в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не помалък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора и на чл. 11, ал. 1, т. 7 -12 и т. 20 и ал. 2 от ЗПК / да съдържа общия размер на кредита и условията за усвояването му, стоката или услугата и нейната цена в брой когато кредитът е под формата на разсрочено плащане за стока или услуга или при свързани договори за кредит, лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти, методиката за изчисляване на референтния лихвен процент съгласно чл. 33а, годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин, условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването, информация за правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания; погасителният план посочва дължимите плащания и сроковете и условията за извършването на тези плащания; планът съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи; когато лихвеният процент не е фиксиран или когато допълнителните разходи могат да бъдат променени съгласно договора за кредит, в погасителния план се посочва ясно, че информацията, съдържаща се в плана, е валидна само до последваща промяна на лихвения процент или на допълнителните разходи съгласно договора за кредит, наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора, срока, в който това право може да бъде упражнено, и другите условия за неговото упражняване, включително информация за задължението на потребителя да погаси усвоената главница и лихвата съгласно чл. 29, ал. 4 и 6 , както и за размера на лихвения процент на ден.