Определение № 5570 от 11.03.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 1108/2026
- Вид
- Определение № 5570
- Подписан
- 11.03.2026
- В сила
- 11.03.2026
- Състав
- Мариана Георгиева, Димитър Ковачев, Йоанна Наскова Станева
Цитирани разпоредби
- чл. 126 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 126, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - чл. 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - чл. 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - чл. 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - чл. 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - чл. 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - чл. 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 81 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 5570 гр. София, 11.03.2026 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-А, в закрито заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Мариана Георгиева
Членове:
Димитър Ковачев
Йоанна Н. Станева като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Въззивно частно гражданско дело № 20261100501108 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 274 – чл. 279 от ГПК.
Образувано е по частна въззивна жалба от Х. Б. М. срещу определение от 26.01.2026г., постановено по гр.дело № 1762/2026г. по описа на СРС, ГО, 71 състав, с което производството по делото е прекратено на основание чл. 126 от ГПК.
Жалбоподателят твърди, че определението на първоинстанционния съд е неправилно и прави искане за неговата отмяна. Излага, че към датата на произнасяне по подаденото от него заявление за издаване на заповед за изпълнение, производството по по-рано образуваното дело е било приключило с влязло в сила на 20.01.2026г. разпореждане. Сочи, че с влизането в сила на разпореждането съдът е десезиран от спора в рамките на това производство, поради което между страните не съществува незавършено съдебно производство, което да обосновава наличие на висящ процес по смисъла на чл.
126, ал. 1 ГПК. В допълнение се наведени твърдения, че изводът на първоинстанционния съд за тъждество на предмета между двете производства е неправилен. Поддържа, че вземането, предмет на ч.гр.д. № 1762/2026 г. по описа на СРС, е за сумата 50 000 евро, докато по ч.гр.д. № 54585/2025г. по описа на СРС е била заявена сума в размер на 124 886, 93 евро. Макар и двете претенции да произтичат от един и същ запис на заповед, те не съвпадат по своя обем и представляват различни по размер парични вземания, за които се 1 търси самостоятелна съдебна защита. Аргументира становище, че в случаите, в които се претендират различни части от едно и също вземане, липсва пълно тъждество на предмета, поради което не може да се приеме, че е налице процесуална пречка по чл. 126, ал. 1 ГПК. По тези съображения е направено искане за отмяна на обжалвания съдебен акт и за връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствени действия.
Софийският градски съд, след като прецени събраните доказателства и обсъди доводите в частната жалба, намира за установено следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 2 75, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е ОСНОВАТЕЛНА.
Първоинстанционният съд е бил сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.
417 от ГПК с вх. № 20916/23.01.2026г., депозирано от Х. Б. М. срещу длъжника Д.М.Д.. Като основание на претендираното вземане е посочено задължение по запис на заповед в общ размер на 130 000 евро, издаден на 13.03.2023г., предявен за плащане на 07.09.2025г. Със заявлението е поискано издаване на заповед за изпълнение за сумата от 50 000 евро, представляваща част от общо дължимата сума. Уточнено е още, че за сумата от 5 113, 07 евро – част от вземането по процесния запис на заповед, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 51458/2025г. по описа на СРС. С настоящото заявление се претендира вземане по същата ценна книга за сумата от 50 000 лева, представляваща частично вземане от разликата до пълния размер на задължението.
С обжалваното определение първоинстанционният съд е приел, че са налице предпоставките на чл. 126 от ГПК за прекратяване на производството по делото. Посочено е, че при извършената служебна справка е установено, че по подадено от Х. Б. М. заявление по чл. 417 ГПК с вх. № 406315/11.12.2025г. против Д.М.Д. е образувано ч.гр.д. № 54585/2025г. по описа на СРС, ГО, 180 състав, с което е поискано издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за сумата 124 886, 93 евро, представляваща непредявената част от 130 000 евро - вземане по запис на заповед от 13.03.2023г., предявен за плащане на длъжника Д.М.Д. на 07.09.2025г. Изложени са съображения, че с 2 разпореждане № 3871/12.01.2026г. на съда по ч.гр.д. № 54585/2025г. по описа на СРС, ГО, 180 състав, заявлението е отхвърлено, за което заявителят е уведомен чрез своя процесуален представител на 20.01.2026г. Изложени са аргументи, че вземането, за което се иска издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист в настоящото производство като част от непредявена сума по запис на заповед от 13.03.2023г., издаден от Д.М.Д. в полза на заявителя Х.
Б. М., съответства макар и в по-малък размер на претенцията, за която е образувано ч.гр.д. № 54585/2025 г. по описа на СРС, ГО, 180 състав.
Независимо, че настоящото производство е образувано за по-малка част от вземането по записа на заповед, съдът е приел, че тя се включва в първоначално заявената сума в размер на 124 886, 93 евро, поради което двете дела касаят едно и също вземане. Направен е извод, че поради идентичността в предмета на делата и висящността на друго гражданско дело със същия предмет и страни, производството по делото следва да се прекрати на основание чл. 126 от ГПК.
Настоящият съдебен състав счита, че депозираната частна въззивна жалба е основателна по следните съображения:
В разпоредбата на чл. 126, ал. 1 ГПК е установена забрана за едновременно разглеждане от съда на две дела, които имат идентични страни и спорен предмет и в рамките на които се търси идентична съдебна защита.
Целта на забраната е да се предотврати постановяването на противоречиви съдебни актове, съдържащи разнопосочно произнасяне по повод на едно и също спорно право или правоотношение. За да се избегне обвързването на страните с противоречиви произнасяния, съдът, пред който е образувано покъсно заведеното дело, е длъжен да го прекрати служебно.
Нормата на чл. 126, ал. 1 от ГПК е императивна и лишава по-късно сезирания с идентично искане съд да се произнесе по него, като сочи единствено компетентен за това съда, пред който производството по същото искане вече е висящо.
В случая първоинстанционният съд правилно е констатирал, че по порано подадено заявление от 11.12.2025г., между същите страни е било образувано гр.д. № 54585/2025г. по описа на СРС, ГО, 180 състав. Настоящият съдебен състав счита, че е налице идентичност на искането и на предмета на двете производства. За да стигне до този извод съобрази, че сборът между 3 частичните вземания от 5 113, 07 евро, предмет на издадената по ч.гр.д. № 51458/2025г. по описа на СРС заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК, и на частичното вземане от 124 886, 93 евро, предмет на производството по ч.гр.д. № 54585/2025г. по описа на СРС, ГО, 180 състав, възлиза на сумата от 130 000 евро, т.е. вземанията по посочените две производства изчерпват пълния размер на вземането по процесния запис на заповед. В този смисъл правилно първоинстанционният съд е приел, че претендираната в настоящото производство сума се включва в сумата от 124 886, 93 евро, заявена по гр.д. № 54585/2025г. по описа на СРС, ГО, 180 състав.
Независимо от изложеното обжалваното определение следва да бъде отменено по следните съображения:
Въззивният съд е изискал служебно заверени преписи от всички книжа и съдебни актове, постановени по гр.д. № 54585/2025г. по описа на СРС, ГО, 180 състав. Видно от същите, с разпореждане от 12.01.2026г., влязло в законна сила на 28.01.2026г., съдът е отхвърлил подаденото от Х. Б. М. заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК срещу длъжника Д.М.Д. за сумата от 124 886, 93 евро – вземане по запис на заповед от 13.03.2023г. Въз основа на така установените факти, се налага извод, че към момента на постановяване на обжалваното определение /26.01.2026г./ е съществувала процесуална пречка за разглеждане на заявлението, предмет на производство по гр.д. № 1762/2026г. по описа на СРС, ГО, 71 състав. Производството по по-рано образуваното дело е приключило с влязло в сила на 28.01.2026г. разпореждане. Към настоящия момент /обстоятелство, което следва да бъде взето предвид на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК/, производството по гр.д. № 54585/2025г. по описа на СРС не е висящо, поради което не са налице процесуални пречки по смисъла на чл. 126 от ГПК за разглеждане на заявлението, депозираното по гр.д. № 1762/2026г. по описа на СРС, ГО, 71 състав.
С оглед изложеното обжалваното определение следва да се отмени и делото да се върне на първоинстанционния съд за произнасяне по същество на заявлението.
По отношение на разноските:
Частният жалбоподател е претендирал присъждане на сторените по делото разноски. Независимо от изхода на спора искането по чл. 78, ал. 1 от 4
ГПК е неоснователно по следните съображения:
Съгласно чл. 81 от ГПК съдът е длъжен да се произнесе и по искането за разноски с всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция.
Отговорността на страните за разноски е обусловена от изхода на спора – чл.
78 от ГПК, и поради това съдът се произнася по разноските с акта, с който приключва делото в съответната инстанция – чл. 81 от ГПК. Под „акт, с който приключва делото“ по смисъла на чл. 81 от ГПК законодателят е имал предвид онзи съдебен акт, с който съответната съдебна инстанция разрешава спора по същество или прекратява производството по делото по начин, изключващ последващата му висящност пред нея по повод на същия правен спор, т.е. когато след частното производство не се следва продължаване на съдебния спор. В останалите случаи /какъвто е и настоящия/, когато няма разрешение по същество, разноските по развилите се частни производства, се вземат предвид и се възлагат между страните с оглед изхода на спора по същество – в случая с оглед изводите на първоинстанционния съд за основателност или неоснователност на депозираното заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК.
Съгласно задължителните разяснения, дадени в т. 8 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014г. на ВКС, постановено по тълкувателно дело № 4/2013г., ОСГТК, въззивните определения, постановени в заповедното производство, не подлежат на касационно обжалване.
Предвид изложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 3476 от 26.01.2026г., постановено по гр. д. № 1762/2026г. по описа на СРС, ГО, 71 състав.
ВРЪЩА делото на СРС за разглеждане и произнасяне по същество на подаденото от Х. Б. М. заявление с вх. № 20916/23.01.2026г. за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.
417 от ГПК и изпълнителен лист против длъжника Д.М.Д..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
5
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
6