Определение № 19513 от 26.05.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 19513 гр. София, 26.05.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВО В. ВЪТЕВ като разгледа докладваното от ИВО В. ВЪТЕВ Гражданско дело № 20251110125333 по описа за 2025 година намира, че на основание чл. 140, ал. 3 ГПК следва да съобщи на страните проекта за доклад по делото:

Г. Х. С. е предявил срещу „Кредирект“ ЕООД отрицателен установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 и 3 ЗЗД, съединен с осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД

Ищецът твърди, че е сключил с ответника договор за потребителски кредит № 1003026 от 20.01.2024 г., по силата на който е получил в заем сумата от 1500 лева, който е трябвало да върне заедно с договорената възнаградителна лихва. Поддържа, че в договора е уговорената неустойка в размер на 2888,02 лв. за непредоставяне на обезпечение в двудневен срок, която, според него, е предвидена единствено с цел да се заобиколи законовото ограничение за максимален размер на Годишния процент на разходите (ГПР), заложено в чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Сочи, че тази неустойка е начислена още при сключването на договора и е включена в погасителния план от самото начало, и следователно представлява разход, пряко свързан с кредита, като с нейното включване реалният ГПР достига близо 776,52%, което многократно надвишава законовия лимит. Излага твърдения, че предоставената формална възможност за осигуряване на обезпечение е неосъществима поради твърде краткия срок (2-3 дни) и спецификата на този тип бързи кредити, при които потребителите обикновено са материално затруднени. Посочва, че сумата на неустойката (2888,02 лв.) е почти четири пъти по-голяма от възнаградителната лихва (759,98 лв.) и представлява близо 200% от размера на предоставения заем (1500 лв.). Смята, че така уговорената клауза излиза извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и служи единствено за неоснователно обогатяване на кредитора. Подчертава, че след като кредиторът вече е оценил неговата кредитоспособност и е одобрил 1 заема, изискването за допълнително обезпечение веднага след предоставянето му е лишено от логика и е обичайна практика за заобикаляне на закона.

Твърди, че клаузата на чл. 18 не е индивидуално уговорена и представлява неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП), тъй като задължава потребителя да плати необосновано висока сума при неизпълнение. Поддържа, че кредиторът съзнателно е посочил погрешен ГПР и общата сума, дължима по кредита, като не е включил в тях задължителни компоненти, поради което претендира нищожност на целия договор на основание чл. 22 от ЗПК, тъй като ГПР е съществен елемент, позволяващ на потребителя да сравни различни предложения и да се ориентира икономически. Излага доводи, че неустойката се кумулира с мораторната лихва, което е недопустимо съгласно закона, предвиждащ само законна лихва при забава върху неплатената в срок сума.

Оспорва цялостната конструкция на договора като противоречаща на закона и добрите нрави, както и поради заобикаляне на императивни правни норми.

Твърди, че е заплатил изцяло на ответника сумата от 5 148 лева, представляваща общия размер на задълженията по договора. По изложените твърдения и доводи иска от съда да прогласи нищожността на целия договор за потребителски кредит № 1003026 от 20.01.2024 г. и евентуално, ако първият иск бъде отхвърлен – да обяви за нищожна само клаузата за неустойка в чл. 18 от договора по-горе, както и да бъде осъден ответникът да му върне сумата от 10 лв. (понастоящем 5,11 евро), представляваща част вземане в общ размер от 3648 лв. (1865,19 евро), която се твърди, че е платена без основание, въз основа на нищожен договор за кредит

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Кредирект“ ЕООД оспорва исковете изцяло като неоснователни, с твърдения, че поведението на ищеца представлява злоупотреба с права, доколкото е завел две напълно идентични искови молби (гр. д. № 25333/2025 г. и гр. д. № 25334/2025 г.) срещу едно и също дружество за едни и същи клаузи, но по различни договори, което, според ответника, е направил с цел да се натовари кредиторът с прекомерни разноски по две отделни производства, вместо претенциите да се обединят в едно. Позовава на чл. 3 от ГПК и практиката на СЕС, като настоява, че ищецът действа недобросъвестно и съдът не трябва да присъжда разноски в негова полза, дори исковете му да бъдат уважени. Поддържа, че договорът е сключен при спазване на всички изисквания на ЗПК и ЗПФУР. Сочи, че ГПР е определен в съответствие със закона и възлиза на 63,08%, което е под законовия лимит от 68,95% към датата на сключване на договора (5 пъти законната лихва). Позовава се на Директива 2008/48/ЕО и българския закон, според които разходите, произтичащи от неизпълнение на задължения, каквато приема, че е неустойката за непредоставяне на обезпечение, не се 2 включват в изчисляването на ГПР. Сочи, че към момента на сключване на договора кредиторът не е знаел дали такова неизпълнение ще настъпи, затова сумата не е „разход“ по смисъла на цената на кредита. Подчертава, че дори клаузата за неустойка да се приеме за нищожна, това не влече нищожност на целия договор, тъй като тя е акцесорна (допълнителна) и договорът може да се прилага без нея. Поддържа, че неустойката е законна санкция за неизпълнение на поетото задължение за предоставяне на обезпечение.

Посочва, че размерът на неустойката е фиксиран и ищецът е бил напълно наясно с него. Освен това, кредиторът е направил предварителна оценка на вредите от липсата на обезпечение в случай на несъбираемост. Представя логфайлове и Стандартен европейски формуляр (СЕФ), за да докаже, че потребителят е бил запознат с всички условия предварително, като в погасителния план ясно са посочени вноските със и без включена неустойка, което осигурява икономическа предвидимост за ищеца. Изтъква, че ищецът е имал 14-дневен срок да се откаже от договора без никакви последици, ако е считал условията за неизгодни, но не го е направил. Подчертава, че ищецът е сключвал идентични договори многократно, което опровергава твърденията му за липса на информираност или неравноправност – той е знаел какъв продукт купува и при какви условия. Оспорва претенцията за връщане на 10 лв., предявена като частичен иск, тъй като ищецът не е представил доказателства, че реално е платил сумите, които твърди, че са недължими.

Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК по отрицателния установителен искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 3 ЗЗД, в тежест на ищеца е да докаже сключването на процесния договор с посоченото в исковата молба съдържание, което противоречи на императивни правни разпоредби или накърнява добрите нрави.

По осъдителния иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване факта на плащане на процесната сума на ответника, а в тежест на ответника – че е налице основание за получаване, съответно задържане на сумата.

С оглед становищата на страните и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК съдът обявява за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: ищецът е сключил с ответника договор за потребителски кредит № 1003026 от 20.01.2024 г., по силата на който е получил в заем сумата от 1500 лева, която е следвало да върне с уговорена фиксирана възнаградителна лихва от 50% годишно, която за целия срок на договора възлиза на 759,98 лв., за срок от 18 месеца, с краен срок за погасяване 21.07.2025 г., на 18 месечни вноски, от които 4 вноски по 62,50 лв. и 14 вноски по 143,57 лв.

3 в договора по-горе е бил посочен годишен процент на разходите (ГПР) в размер на 63,08%. ищецът е усвоил договорената сума по кредита. в чл. 3 и чл. 6.1 от договора се е съдържало задължение за ищеца да предостави обезпечение по избор на кредитора – поръчител или банкова гаранция, в срок от два дни след сключване на договора; в чл. 18 от горния договор се е съдържала клауза за неустойка, възникваща при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение в двудневния срок, по силата на която ищецът дължи фиксирана неустойка в размер на 2888,02 лв. размерът на горната неустойка не е включен сред стойностите за изчисляване на ГПР, а включването му сред горните стойности би довело до размер на ГПР, надвишаващ пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в евро и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.

Страните са представили към исковата молба и отговора писмени доказателства, които са допустими, относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор, поради което следва да бъдат приети като доказателства по делото.

Доколкото ответникът не е посочил изрично дали оспорва твърдението на ищеца за заплатени общо по договора 5148 лв., то съдът следва да даде възможност на ответника да посочи дали признава или оспорва този факт, преди съдът да се произнесе по искането за допускане изслушването на заключение по съдебно-счетоводна експертиза.

Искането на ищеца за събиране на доказателства по чл. 190 ГПК следва да бъде отхвърлено, доколкото обстоятелствата, които ищецът цели да докаже са обявени за безспорни между страните.

Искането на ответника за служебна справка за броя и вида на всички дела, заведени от същия ищец срещу дружеството в Софийския районен съд също следва да бъде отхвърлено, доколкото не цели да установи относими към предмета на делото обстоятелства.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 08.06.2026 г. от 10:40 ч., за която дата да се призоват страните.

4

ПРИЕМА представените към исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства.

ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ответника, най-късно в първото по делото открито съдебно заседание изрично да посочи дали оспорва твърдяното от ищеца плащане на сумата от общо 5148 лв. по договора по-горе.

ОТЛАГА ПРОИЗНАСЯНЕТО по искането на ищеца за допускане изслушването на заключение по съдебно-счетоводна експертиза ОТХВЪРЛЯ искането на ищеца за събиране на доказателства по реда на чл. 190 ГПК.

ОТХВЪРЛЯ искането на ответника за служебна справка за броя и вида на всички дела, заведени от същия ищец срещу дружеството в Софийския районен съд.

УКАЗВА на страните, че могат да вземат становище по дадените указания и проекта на доклада най–късно в първото по делото заседание.

УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез медиация. При постигане на спогодба дължимата държавна такса за разглеждане на делото е в половин размер. Към Софийски градски съд действа център за медиация, който предлага провеждане на медиация.

УКАЗВА на страните, че: съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един месец в чужбина е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в РБ; същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал.

2 когато лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени; съгласно чл. 41 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес; същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на задължението по ал. 1 всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени; съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.

5

Препис от настоящото определение да се връчи на страните, а на ищеца да се връчи и препис от отговора на исковата молба и приложенията към нея.