Определение № 260044 от 21.10.2020, Районен съд - Гълъбово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ № гр. Гълъбово, 21.10.2020 г.

РАЙОНЕН СЪД ГЪЛЪБОВО, ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на 21.10.2020 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРЯНА ХРИСТОВА като разгледа докладваното от съдията Христова гр.д. №218 по описа за

2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод редовна и допустима искова молба на Д.Д.Д., действаща със съгласието на майка си И.Т.К., против „Дженерали застраховане“ АД, с който е предявена искова претенция за обезщетяване на причинени в резултат на ПТП имуществени и неимуществени вреди. Преписи от исковата молба и приложенията към нея са били редовно връчени на ответника, като в указания срок е постъпил писмен отговор.

Съдът, след като констатира, че исковата молба е редовна, на основание чл. 146, ал. 1 вр. чл. 140 от ГПК, намира, че следва да изготви проект за доклад на делото и да го насрочи в открито съдебно заседание за разглеждане на молбата.

Представените от ищцата писмени доказателства следва да бъдат приети. Следва да бъде допуснато събирането на гласни доказателствени средства чрез разпита на двама свидетели по искане на ищцата Д.Д. за установяване на посочените в исковата молба обстоятелства. Следва да бъдат издадени поисканите от страните съдебни удостоверения. Доказателственото искане по чл. 190 от ГПК на ищцата не е необходимо за изясняване на спора от фактическа страна, тъй като ответникът не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ за процесния автомобил „Рено Меган“. По искането за назначаване на съдебни експертизи съдът ще се произнесе в откритото съдебно заседание след отделяне на безспорните от спорните обстоятелства по делото. По искането за спиране на производството по делото съдът ще се произнесе в откритото съдебно заседание след изслушване становищата на страните.

По направеното възражение за недопустимост на исковата претенция съдът намира следното. Съгласно чл. 498, ал. 1 от КЗ увреденото лице, което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция по реда на чл. 380 от КЗ. Допустимостта на прекия иск на увреденото лице при настъпване на застрахователно събитие е обвързана от предявяване на претенция за плащане пред застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и изтичане на тримесечен срок от искането за доброволно плащане. По този начин законодателят е въвел допълнителна процесуална предпоставка за възникване на право на иск на увреденото лице. Ищцата е предявила претенцията си пред застрахователя не по-късно от 18.12.2019 г., като към датата на подаване на исковата молба – 09.06.2020 г. тримесечният срок по чл. 496, ал. 1 от КЗ е изтекъл. Съгласно практиката на ВКС, изискването от страна на застрахователя на допълнителни документи, извън представените от увреденото лице по чл. 498, ал. 2 от КЗ, при положение, че разпоредбата на чл. 496, ал. 3 от КЗ защитава ползвателя на застрахователна услуга, ако той не е представил определени документи, срещу отказа на застрахователя да се произнесе по основателността на претенцията му, е недобросъвестно поведение, в разрез със законовото му задължение да даде мотивиран отговор по застрахователната претенция в законоустановения срок, както и е в недопустимо отклонение от забранителната разпоредба на чл. 106, ал.

5 от КЗ. В конкретния случай, тримесечният срок по чл. 496, ал. 1 от КЗ е изтекъл, като непроизнасянето на застрахователя в този срок обусловя допустимост на иска по чл. 432 от КЗ (така Определение № 339 от 29.05.2019 г. на ВКС по ч. т. д. № 972/2019 г., II ТО; Определение № 332 от 19.07.2018 г. на ВКС по т. д. № 1614/2018 г., I ТО; Определение № 224 от 15.05.2019 г. на ВКС по ч. т. д. № 805/2019 г., I ТО). С оглед изложеното исковата претенция е допустима.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото в открито заседание за 17.11.2020 г. от 11:00 часа, за която дата да се призоват страните, на които да се връчи копие от настоящото определение, а на ищеца – и копие от отговора на исковата молба.

НАПЪТВА страните към медиация и/или доброволно уреждане на спора чрез споразумение.

УКАЗВА на ищцата с писмена молба с препис за ответника в срок до първото заседание по делото да посочи банкова сметка.

***оказателства.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищцата по чл. 190 от ГПК.

ДОПУСКА разпита на двама свидетели по искане на ищцата за установяване на посочените в исковата молба обстоятелства. Свидетелите следва да бъдат доведени в първото по делото открито съдебно заседание. Ако , че искът е допустим. не доведе свидетелите в първото по делото открито съдебно заседание, съдът ще реши делото без да събира показанията им или ще наложи глоба. В срока за становище по проекта на доклад, с писмена молба с препис за ответника, , че искът е допустим. следва да посочи трите имена на свидетелите.

ДА СЕ ИЗДАДАТ исканите от страните съдебни удостоверения, за което следва да внесат държавна такса в размер на по 5 лева всяка.

ОТЛАГА произнасянето по исканията за назначаване на съдебни експертизи в откритото съдебно заседание.

ОТЛАГА произнасянето по искането за спиране на производството на основание чл.

229, ал. 1, т. 4 от ГПК в откритото съдебно заседание.

УКАЗВА на страните, че следва да се запознаят с проекта за доклад. С писмена молба с препис за другата страна всяка от страните следва да изрази становището си по проекта за доклад, както и да уточни твърденията си във връзка със спорните по делото обстоятелства. Тази молба следва да е постъпила по делото до 10.11.2020 г. С тази молба страните следва да направят и евентуалните си допълнителни доказателствени искания.

УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес; а ако живеят или заминат за повече от един месец в чужбина, са длъжни да посочат лице в гр. Гълъбово, на което да се връчват съобщенията. Същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на страната. Юридическите лица и едноличните търговци са длъжни да вписват в съответния регистър промените на адреса си. При неизпълнение на тези задължения всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени, т.е. делото се разглежда без призоваване на страните.

УКАЗВА на ищеца, че съгл. чл. 238 от ГПК, ако нито се яви в заседанието по делото, нито вземе становище по отговора на исковата молба, нито поиска с молба до съда разглеждането на делото в свое отсъствие, съдът може да прекрати делото или по искане на ответника с необжалваемо решение да отхвърли иска, ако го намери за вероятно неоснователен, както и да осъди ищеца за деловодните разноски.

УКАЗВА на ответника, че съгл. чл. 238 от ГПК, ако нито е представил в срок отговор на исковата молба, нито се яви в заседанието по делото, нито поиска с молба до съда разглеждането на делото в свое отсъствие, съдът може да прекрати делото или по искане на ищеца с необжалваемо решение да уважи иска, ако го намери за вероятно основателен, както и да осъди ответника за деловодните разноски.

СЪСТАВЯ, на основание чл. 140 вр. чл.

146, ал. 1 от ГПК, проект за доклад на делото:

В исковата си молба Д.Д. сочи, че на 30.11.2019 г., около 12:45 часа, по улица „Партизанска“ в с. Обручище се движил лек автомобил „Рено Меган“ с peг. № X 0498 ВМ, управляван от Бончо Бонев. Твърди, че водачът нарушил правилата за движение по пътищата, като изгубил контрол над МПС, напуснал платното за движение и се блъснал в метална врата, ограда на къща и крайпътно дърво. Вследствие на катастрофата пострадала ищцата като пътничка от същия автомобил. Във връзка с причиняване на процесното ПТП било образувано досъдебно производство №256/2019 г. по описа на РУ Гълъбово, пр.пр.

№1750/2019 г. по описа на ТО Гълъбово към РП

Стара Загора, което към настоящия момент не било приключило. Ищцата излага, че причина за настъпване на ПТП били допуснатите от водача на лекия автомобил нарушения на правилата за движение по пътищата. В конкретната ситуация за него били налице определени, фиксирани в закон задължения за спазване правилата за безопасно движение по пътищата. Счита, че в случая съществувала пряка причинна връзка между деянието на Бончо Бонев и настъпилите общественоопасни последици – телесните повреди, причинени на ищцата.

Излага по-нататък в исковата молба, че за увреждащия лек автомобил „Рено Меган“, управляван от Бончо Бонев, имало сключена застраховка „Гражданска отговорност“, з.п.

BG/08/119003125897/07.11.2019 г. със срок на валидност една година, считано от 07.11.2019 г. до 06.11.2020 г. с „Дженерали застраховане“ АД, гр. София. Сочи, че предявила претенцията си за изплащане на обезщетение пред застрахователя и представила всички документи, с които разполага. С писмо с обратна разписка от 12.12.2019 г. застрахователят бил уведомен за настъпилото събитие. По случая била регистрирана преписка с №********* от 12.12.2019 г., по която към настоящия момент не било платено обезщетение. С изложеното обосновава правния си интерес да предяви претенцията си за плащане пред съда.

Ищцата твърди, че при процесното

ПТП получила следните травматични увреждания: Fracturа

L1 и други. След инцидента, на 30.11.2019 г. пострадалата била настанена в клиниката по неврохирургия на УМБАЛ „Проф. Д-р Стоян Киркович" АД, гр. Стара Загора. Същата е постъпила с оплаквания от болки в кръста в дясно, прилошаване и повръщане. Направени са й били необходимите параклинични изследвания и консултативни прегледи, като при извършеното й КТ на лумбален сегмент бил установен снишен кранио-каудален размер на тялото на L1 на базата на компресионна фрактура. В резултат на получените травми на пострадалата й била назначена медикаментозна терапия и на 03.12.2019 г. е била изписана с окончателната диагноза Fractura L1. При изписването й била дадена препоръка за носене на тораколумбален корсет за период от 6 м., два контролни прегледа в рамките на месец и й бил даден и 30 дневен период временна нетрудоспособност.

В резултат на уврежданията, получени от процесното ПТП, ищцата търпяла силни болки и много страдания, не се чувствала добре физически и емоционално. Преди пътния инцидент тя била в много добро здравословно състояние, изключително активно и жизнерадостно дете, но след него се изолирала и вече не била в състояние да извършва обичайните си занимания с връстниците си. Получените наранявания и приложените методи за лечение с тораколумбален корсет намалявали значително възможността й да се движи и натоварвали физически за дълъг период от време. Следвало да спазва режим на покой, прекаран в голямата си част на легло, като за това време за задоволяване на елементарни нужди от ежедневието е разчитала единствено на помощта на своите близки. И към настоящия момент болката в контузионните области продължавала, като освен тях ищцата изживяла и силен емоционален стрес, който щял да остане за цял живот в нейното съзнание.

В резултат на процесното ПТП и получените при него увреждания ищцата претърпяла и имуществени вреди в размер на 260.00 лева, които също следвало да й бъдат възстановени. Посочените разходи били направени за закупуване на дорзолумбален корсет.

Счита, че с оглед на изложеното, причинените неудобства, болки и страдания следвало да бъдат компенсирани чрез парично обезщетение, което да заличи, макар и в минимална степен, неблагоприятните последици от претърпените телесни увреждания и да репарира в относително пълен обем психическите и емоционални болки, страдания, неудобства и изобщо нематериалните последици от извършеното престъпление.

Вредите на ищцата били причинени в резултат на виновното поведение на водача на увреждащия автомобил Бончо Бонев, а за причинените от него вреди отговарял ответникът по делото „Дженерали застраховане" АД, гр. София.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника „Дженерали застраховане“ АД, гр. София, да ѝ заплати обезщетение в размер на 15 000 лева, частичен иск от 60 000 лева, за причинените ѝ неимуществени вреди, изразяващи се в търпени болки и страдания, вследствие на получените телесни увреждания при процесното ПТП, както и обезщетение за причинените ѝ в тази връзка имуществени вреди в размер на 260.00 лева. Претендира законната лихва върху сумите, считано от 07.12.2019 г. до окончателното им изплащане. Евентуално, претендира законната лихва върху сумите, считано от 12.12.2020 г. - датата, на която застрахователното дружество е уведомено за застрахователното събитие.

Разпечатката съдържа 41 от 73 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7ebc6f0e-ee93-477f-9a74-0e1418341632