Определение № 1611 от 03.07.2023, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1611 гр. Пловдив, 03.07.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на трети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева като разгледа докладваното от Светлана Ив. Изева Въззивно частно гражданско дело № 20235300501081 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба,подадена от Национална здравноосигурителна каса,ЕИК-121858220,чрез пълномощника си главен юрисконсулт В. Л. срещу определение № 2422/27.02.23г. ,постановено по гр.д. № 8421/21г. по описа на ПдРС,13-ти гр.с.,с което е върната исковата молба на НЗОК против ЕТ“Д-р Румяна Даскалова-КратунковаАИППМП“,ЕИК-115785180 с правно основание чл.422 във вр. чл.415 ГПК,прекратено е производството по делото и е обезсилена издадената по ч.гр.д. № 19672/19г. по описа на ПдРС заповед № 10909/12.12.2019г.за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК,както и издадения изпълнителен лист от 17.12.2019г.по същото частно гражданско дело.

В частната жалба се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното определение–съдът изложил повърхностни и противоречиви мотиви,превратно тълкувал релевантни факти и обстоятелства, имащи значение за правилното решаване на спора.Не се оспорва, че заповедта за изпълнение е издадена в полза на РЗОК,която не е самостоятелен субект, а е структура на НЗОК,но това според жалбоподателя води до извод,че няма разминаване между кредитора по заповедта и ищеца по исковата молба,доколкото РЗОК е структура на НЗОК,а не отделно учреждение,както е приел първостепенния съд.Неправилно била приложена нормата на чл.27,ал.1 от ГПК.Директорът на РЗОК в случая действал като законен представител на НЗОК на регионално равнище.Съдът не можел да се произнесе по законосъобразността на разпореждането за издаване на изпълнителен лист,след като не бил сезиран с такова искане,а възражение с отговора на исковата молба в тази насока нямало. Иска се отмяна на обжалвания съдебен акт и връщане на делото за администриране на подадената искова молба.Претендират се разноски.

В срок е постъпил отговор от ЕТ“Д-р Румяна Даскалова-КратунковаАИППМП“,ЕИК-115785180,с който се излага становище за неоснователност на частната жалба.Не се претендират разноски.

Пловдивският окръжен съд,след преценка на представените по делото доказателства и като взе предвид доводите на страните,намира за установено следното:

1

Частната жалба е подадена от легитимирана да обжалва определението страна и в законоустановения срок,поради което е процесуално допустима,а разгледана по същество е неоснователна.

В мотивите си в обжалваното определение съдът е приел предявените искове са недопустими,тъй като специфичните предпоставки за допустимост на иска по чл.422 от ГПК се състоят в съответствие между заявеното и признатото в заповедното производство вземане и предмета на делото,както и в идентичността на страните по двете производства. В случая липсвал идентитет между заявителя в заповедното производство – РЗОК-Пловдив, и ищеца в исковото – НЗОК. Прието е,че именно НЗОК следва да е страна в исковото производство,тъй като РЗОК не е юридическо лице и не притежава правосубектност.Липсвал обаче посочения идентитет между ищец и заявител.В съответствие с т.13 от ТР №4/18.06.2014г.на ВКС,ОСГТК,са обезсилени и издадената заповед за изпълнение и изпълнителния лист.

Определението е правилно и законосъобразно.

Видно от приложеното ч.гр.д. № 19672/19г. н а ПдРС,същото е образувано по заявление на Районна здравноосигурителна каса Пловдив,заповедта за изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителния лист са издадени обаче в полза на НЗОК.Касае се за допусната очевидна фактическа грешка в името на заявителя,която е отстранена от заповедния съд с разпореждане от 23.11.22г.,като заповедта се счита издадена в полза на заявителяРЗОК,вместо НЗОК и разпореждането е неразделна част от издадените заповед и изпълнителен лист.

По ч.гр.д. № 19672/19г.след издаването на заповедта,в срок е постъпило възражение о т длъжника ЕТ“Д-р Румяна Даскалова-Кратункова-АИППМП“,ЕИК-115785180,указано е на заявителя, че в едномесечен срок може да предяви иск за установяване на вземането си и въз основа на подадената искова молба е образувано гр.д.№ 8421/21г.

Това гражданско дело обаче е образувано по искова молба,депозирана от Национална здравноосигурителна каса против ЕТ“Д-р Румяна Даскалова-Кратункова-АИППМП“,ЕИК115785180,като е предявен иск с правно основание чл.422 вр. чл.415 ГПК.

С атакуваното определение № 2422/27.02.23г. съдът е върнал исковата молба и е прекратил производството по делото,като е обезсилил заповедта за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК и издадения въз основа на нея изпълнителен лист.

Редовността на исковата молба и надлежното предявяване на иска представляват абсолютна процесуална предпоставка,за която съдът следи служебно.Наред с това в производството по чл.422 от ГПК,каквото е и това по гр.д.№ 8421/21г., са предвидени и специфични предпоставки за допустимост на иска.За да е допустим искът по чл.422 от ГПК,следва да е налице пълна идентичност между страни,основание и размер на исковете и претенциите,за които е издадена заповедта за изпълнение.Тези допълнителни предпоставки за допустимост произтичат от спецификата на исковото производство по чл.422 ГПК,което се явява продължение на заповедното и съгласно изричното разпореждане на законодателя в чл.422,ал.1 от ГПК искът се смята предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,което е изключение от общото правило,че искът се счита за предявен от постъпване на исковата молба в съда.Законодателното разрешение е в интерес на кредитора,тъй като свързва настъпването на последиците от предявяване на иска с момент,предхождащ упражненото материално право с подаване на исковата молба (т.9 от Тълк.р. №4/18.06.2014 г. по тълк.д. №4/2013 г. на ВКС, ОСГТК). В този смисъл за необходимостта от пълна идентичност е и трайната съдебна практика.

Според настоящата инстанция не са налице кумулативно предвидените предпоставки за допустимост на установителния иск по чл.422 от ГПК.Макар да е налице издадена 2 заповед за изпълнение, срещу която е постъпило възражение от длъжника в законоустановения срок и исковата молба е депозирана в дадения от съда срок, то липсва идентитет между заявителя на вземането,посочен в заповедта за изпълнение,и ищеца в исковото производство.В случая в заявлението като заявител/кредитор фигурира РЗОК Пловдив,а ищец по иска е НЗОК.Съгласно чл.6,ал.1 от ЗЗО,Националната здравноосигурителна каса е юридическо лице със седалище София,а съгласно ал.2 от същия текст Националната здравноосигурителна каса се състои от централно управление, районни здравноосигурителни каси и поделения на районните здравноосигурителни каси.Съгласно тази уредба РЗОК не са юридически лица. Чл.20,ал.1,т.1 от ЗЗО посочва,че директорът на РЗОК представлява НЗОК на териториално равнище.Директорът на РЗОК има предоставени и други правомощия-по чл.72,чл.74-76б от ЗЗО, както и по много други текстове от същия закон.Такава правоспособност обаче не е предоставена чрез изрични текстове на РЗОК.Въпреки това РЗОК е поискала издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК и такава е издадена,въпреки липсата на правосубектност на заявителя.Исковата молба е подадена от НЗОК,която е юридическо лице, чрез управителя си. Липсва обаче идентичност между заявителя в заповедното производство и ищеца в исковото.

При така констатираната липса на идентичност на страните в заповедното и исковото производство искът е недопустим и правилно районният съд е прекратил производството,върнал е исковата молба и е обезсилил издадената заповед за изпълнение и издадения въз основа на нея изпълнителен лист. Определението к а т о правилно и законосъобразно следва да се потвърди.

Настоящата инстанция не споделя съображенията на частния жалбоподаел,че мотивите на ПдРС са повърхностни и противоречиви,не се установи и твърдяното превратно тълкуване на факти.Безспорно НЗОК е процесуално легитимирана по ГПК,но не и РЗОК Пловдив. Директорът на последната би могъл да представлява НЗОК,както и да издава административни актове,за които е оправомощен по силата на закона,но не би могъл от името на РЗОК да сезира съда,респективно – да подава заявление или искова молба.Извод в тази насока не може да се направи и от цитирания в частната жалба чл.19 от ПУД на НЗОК,(който съответства на текста на чл.6,ал.2 от ЗЗО). Видно от заявлението за издаване на заповед за изпълнение,същото е подадено от Районна здравноосигурителна каса чрез директора, а не от директора на РЗОК, в качеството му на представител на НЗОК. Ето защо не се споделят доводите на частния жалбоподател в насока идентичност на субектите.

Не се възприемат и доводите в частната жалба, че съдът не може да се произнесе по законосъобразността на разпореждането за издаване на изпълнителен лист,след като не е сезиран с такова искане.В случая произнасянето на съда по отношение на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист не е в резултат на преценка на редовност,респективно – нередовност на заявлението,а като последица от прекратяването на недопустимото исково производство.В мотивите на т.13 от Тълк.р. № 4/18.06.2014г. по тълк.д. №4/2013 г. на ВКС, ОСГТК изрично е посочено,че при прекратяване на производството по делото не се формира сила на пресъдено нещо относно вземането.В разпоредбата на чл.422,ал.3 о т ГПК не е предвидено изрично прекратяване на изпълнението при прекратяване на производството по иска.С прекратяване на производството по делото се заличават с обратна сила последиците, които законът свързва с предявяването на иска .При прекратяване на производството по делото по иска по чл.422,респ. чл.415, ал.1 ГПК, издадената заповед за изпълнение и изпълнителният лист подлежат на обезсилване. Изрично е посочено,че компетентен да обезсили заповедта за изпълнение и изпълнителния лист е съдът в исковото производство,постановил определението за прекратяване,като това следва да се постанови едновременно с определението за прекратяване.Именно това е направено и в настоящия случай. Действията на първостепенния съд са правилни и законосъобразни,съобразени с а и със задължителните указания, дадени в цитираното тълкувателно решение.

3

По отношение на разноските:

Разноски по делото не следва да се присъждат.С оглед отхвърлянето на частната жалба такива не се дължат на жалбоподателя,а въззиваемата страна не е претендирала разноски.

Водим от горните мотиви,съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло определение № 2422/27.02.23г. , постановено по гр.д. № 8421/21г. по описа на ПдРС,13-ти гр.с.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на страните пред Върховен касационен съд.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4