Определение № 63 от 08.04.2021, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 63 гр. Варна , 08.04.2021 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в закрито заседание на осми април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Диана В. Джамбазова

Мария К. Маринова

Росица С. Станчева като разгледа докладваното от Росица С. Станчева Въззивно гражданско дело № 20213000500117 по описа за 2021 година

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК, образувано по подадени от „Варна Инвестмънтс“ ООД, чрез процесуален представител адв. С. от АК – Бургас въззивни жалби както следва:

1/ Въззивна жалба с вх. № 37955/19.12.2019г. против решение № 1455/06.12.2019г. на ОС – Варна, постановено по гр.д. № 1958/2017г. в частта, в която са отхвърлени предявените от въззивника против „Вика Инвест“ ЕООД иск за прогласяване нищожността на договор за покупкопродажба на недвижим имот, находящ се в гр.Варна и съставляващ поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на гр. Варна, с площ 381 кв.м, с номер по стар план № 6, в кв. 444 по действащия към 2006г. план на 1 микрорайон на гр. Варна, ведно с изградената в този имот жилищна сграда на два етажа с идентификатор ***, със застроена площ 107 кв.м, ведно с мазе с площ на 12 кв.м, таван с площ на 58 кв.м и всички приращения, насаждения и др. подобрения в имота, обективиран в нот.акт № 14, том ІІІ, д.450/2014г., като сключен от представляващия във вреда на дружеството-ищец, на основание чл.40 ЗЗД и иск против „Вика Инвест“ ЕООД, „Стардек България“ ЕООД и „Райфайзенбанк България“ ЕАД за признаване по отношение на ответниците, че въззивникът е собственик на гореописания недвижим имот, на основание чл. 124 ГПК.

2/ Въззивна жалба с вх. № 262002/20.07.2020г. против постановеното по същото първоинстанционно дело решение № 260030/03.07.2020г. , с което са отхвърлени исковете на въззивното дружество против „Стардек България“ ЕООД и „Райфайзенбанк“ ЕАД искове за нищожност на договор за учредяване на ипотека, обективиран в нот.акт № 67, том ІІІ, д. № 4045/2016г., вх. рег. № 7502/07.04.2016г. на Служба по вписванията при РС – Варна, в частта, с която „Стардек България“ ЕООД е учредило в полза на „Райфайзенбанк“ ЕАД ипотека върху недвижим имот, находящ се в гр.Варна, ул.“Македония“ 74, представляващ ПИ с идентификатор *** по КК на гр.Варна, с площ от 381 кв.м., ведно с построената в него сграда с идентификатор *** /стар идентификатор ***/, със застроена площ от 107 кв.м., поради това, че ипотекираните имоти не са били собственост на ответника „Стардек България“ ЕООД, на основание 26, ал.1, предл. 1 ЗЗД вр. чл.167 ЗЗД, както и за нищожност на договор за учредяване на ипотека, обективиран в нот.акт № 68, том ІІІ, д. № 4047/2016г., вх. рег. № 7503/07.04.2016г. на Служба по вписванията при РС – Варна, в частта, с която „Стардек България“ ЕООД е учредило в полза на „Райфайзенбанк“ ЕАД ипотека върху недвижим имот, находящ се в гр.Варна, ул.“Македония“ 74, представляващ ПИ с идентификатор *** по КК на гр.Варна, с площ от 381 кв.м., ведно с построената в него сграда с идентификатор *** 1

/стар идентификатор ***/, със застроена площ от 107 кв.м., мазе с площ от 12 кв.м., таван с площ от 58 кв.м. и всички приращения и подобрения в имота, поради това, че ипотекираните имоти не са били собственост на ответника „Стардек България“ ЕООД, на основание 26, ал.1, предл. 1 ЗЗД вр. чл.167 ЗЗД.

3/ Частна жалба от въззивника „Варна инвестмънтс“ ООД против постановеното по реда на чл.248 ГПК определение № 26009/13.01.2021г., с което първоинстанционният съд е оставил без уважение искането му за изменение на решението от 03.07.2020г. в частта за разноските.

В жалбата срещу първото постановено решение, приложена в кориците на в.гр.д. № 114/2020г., са изложени оплаквания за неправилност на съдебния акт като постановен при допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно прилагане на материалния закон.

Твърди се, че съдът не е обсъдил заявени в исковата молба правно релевантни факти и обстоятелства и представените във връзка с тях доказателства, липсва пълен и задълбочен анализ на доказателствения материал, довело до неправилни и необосновани правни изводи, както и неправилно, в противоречие с разрешенията на ТР № 5/2014г. на ОСГК на ВКС е прието, че разпоредбата на чл.40 ЗЗД е неприложима в процесния случай. Наведени са оплаквания за направата на непълен, неточен и неясен доклад по делото, в т.ч. и по разпределение на доказателствената тежест, както и за неправилно недопуснати доказателства /протокол за разпит на свидетел от 18.05.2015г. и разпит на свидетели/. Иска се от съда да отмени така обжалваното решение и вместо него да постанови друго, с което да уважи исковете му за прогласяване недействителността на сключената с нот.акт № 14/2014г. разпоредителна сделка и за собственост върху недвижимия имот, предмет на тази сделка.

В срока по чл.263 ГПК са постъпили писмени отговори от въззиваемите „Райфайзенбанк“ ЕАД и „Стардек България“ ЕООД, с които въззивната жалба е оспорена като неоснователна.

Оплакванията срещу второто решение на ОС – Варна, изложени във въззивната жалба от 20.07.2020г. са за неправилност и необоснованост на същото. Сочи се, че липсват мотиви за обусловеността на отхвърлените с това решение два иска за нищожност от предявения иск по чл.40 ЗЗД и иска за собственост, което е довело и до направата на неправилни изводи относно вещно-прехвърлителния ефект на извършената в полза на „Стардек България“ ЕООД разпоредителна сделка от 07.04.2016г. Твърди се също така, че съдът е извършил анализ на събраните по делото гласни доказателства избирателно, игнорирайки относимите към обуславящия иск показания на свидетелите. Отправеното до въззивния съд искане е за отмяна на решението и уважаване на отхвърлените с него искове за нищожност.

Срещу тази въззивна жалба са постъпили отговори отново само от въззиваемите „Райфайзенбанк“ ЕАД и „Стардек България“ ЕООД, излагайки доводи за нейната неоснователност.

Така депозираните жалби са процесуално допустими – подадени са от надлежна страна, в срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Същите следва да бъдат насрочени за разглеждане в о.с.з., а по подадената частна жалба, като обусловена от изхода по съществото на спора съдът ще се произнесе с решението.

По направените от въззивното дружество доказателствени искания – приемане на писмени доказателства и разпит на свидетели, при отчитане наведените в жалбите оплаквания и предмета на спора, съдът намира, че неоснователно първоинстанционният съд е оставил без уважение своевременно направеното от въззивника искане за приемане като доказателство протокол за разпит на Виктория Перекос от 18.05.2015г., извършен по ДП № 108/2015г. по описа на ОД на МВР Варна. Разпитаното лице е било представляващ „Вика инвест“ ЕООД, дружествотоприобретател по сделката, предмет на иска по чл.40 ЗЗД, поради което и обективираните в този протокол нейни волеизявления вр. отношенията й и с Игор Березний и обстоятелствата по придобиване на имота от представляваното от нея дружество са относими към предмета на тази искова претенция. С оглед на това искането за приемане на това доказателство от настоящата инстанция е основателно.

2

Относно искането за разпит на лицата И.А. и С.К.., действали в качеството им на разследващ орган по ДП № 108/2015г. отказът на първоинстанциония съд е правилен. Разпитът на тези лица е поискан от въззивника за установяване на твърденията му, че разпоредителната сделка от 08.12.2014г. е сключена във вреда на представляваното дружество и недобросъвестността на лицата, които са я извършили. Тези свидетели са действали в качеството им на длъжностни лица, разследващи обстоятелства и относно тази сделка, поради което и изводите им за установено от тях в кръга на компетенциите им не обвързва гражданския съд. В същото време удостоверяването на извършените от тях процесуални действия, в това число и разпити на лицата, за които се твърди в настоящия процес, че са действали недобросъвестно, е чрез съставените по надлежния ред протоколи.

Ето защо искането за разпит на тези лице е неоснователно.

С втората въззивна жалба са представени писмени доказателства – подадена по делото молба и разписка за депозирането й чрез пощата, които са относими към частната жалба срещу определението по разноските /оплакването вр. разноските е направено и в тази жалба, което настоящата инстанция е приела, че е по чл.248 ГПК, след което е постановено и обжалваното определение/. Цитираната молба обаче се съдържа в кориците на първоинстанционното дело като докладвана преди постановяване на решението от 03.07.2020г., поради което и повторното й приобщаване, ведно с разписката за датата на подаването й не е необходимо.

По гореизложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателство протокол за разпит на В.П.с от 18.05.2015г., извършен по ДП № 108/2015г. по описа на ОД на МВР Варна.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на въззивника за разпит на лицата И.А. и С.К., действали в качеството им на разследващ орган по ДП № 108/2015г., както и за приемане на представените с въззивната жалба от 20.07.2020г. - подадена по делото молба и разписка за депозирането й чрез пощата.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в о.с.з. на 09.06.2021г. от 9.00 часа, за която дата и час да се призоват страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3