Решение № 6851 от 14.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6851 гр. София, 14.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА В. КИРОВА при участието на секретаря МАРТИНА П. СТАНЧЕВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело № 20251110152911 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК от Т. Ф. М.,ЕГН **********,със съдебен адрес гр.С,против „С“АД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление гр.С,представлявано от В Т,с искане да бъде постановено решение,с което да бъде признато за установено,че ищецът не дължи сумата от 1250 лева ( 639,12 евро ),представляваща част от общо задължение в размер от 2470,03 лева ( 1262,91 евро ) по фактура № 143593416 от 03.09.2025 г.

В исковата молба се твърди,че ответникът счита ищеца за потребител по партида с клиентски номер *****,открита за адрес *****,а паричната сума от 2470,03 лева е начислена като мораторна лихва. Ищецът оспорва дължимостта на паричната сума като сочи,че между страните няма договорно правоотношение,не е доказано реално доставено количество вода и предоставени ВиК услуги,а при условията на евентуалност – като погасени по давност. Ищецът моли съда да уважи исковата претенция.

Ответникът „С“АД намира исковата претенция за недоказана като сочи,че ответникът е клиент поради наличието на притежавано право на собственост. Моли съда да отхвърли исковата претенция.

Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност,при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за установено следното :

Представено е писмо от 09.10.2025 г.,с което „С“АД уведомява Т. М. за начислените парични суми за вода и ВиК услуги за периода 07.05.2021 г. до 03.10.2025 г.,както и за реализираните плащания.

Издадена е фактура № 0143593416 на 03.09.2025 г. от „С“АД на 03.09.2025 г.,с получател Т. Ф. М.,в която е посочена сума като старо салдо 7509,47 лева и лихва за периода 20.11.2022 г. до 31.08.2025 г. в размер от 1

2470,03 лева.

От справка от Агенция по вписванията се установява,че с нотариален акт от 21.09.2006 г. Т. Ф. М. се легитимира като собственик на 1/5 идеална част от недвижим имот апартамент в гр.София,ул.“Бачо Киро“ № 40.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи :

По допустимостта на иска :

С оглед обстоятелството,че ищецът М. отрича дължимост на парична сума,която не е заплатена,съдът приема,че съществува правен интерес от предявяване на отрицателния установителен иск.

По основателността на иска :

Когато е предявен отрицателен установителен иск,в тежест на ответната страна е възложено доказването,че вземането,чиято дължимост ищецът оспорва,съществува. Това означава,че ответникът носи доказателствената тежест да установи вземането по основание и по размер. Когато доказателствената тежест е възложена на някоя от страните в производството,тази страна следва да проведе пълно доказване на основанието,от което произтича вземането и на размера на вземането. Съдът счита,че не могат да бъдат възприети доводите на ищеца М. относно липса на договорно правоотношение между страните. Съдът приема,че ищецът М. се явява потребител на вода и ВиК услуги,защото притежава право на собственост върху водоснабдения имот,а съгласно легалната дефиниция на понятието потребител,регламентирана съгласно ЗРВКУ и според общите условия на дружеството ответник собственикът на имота,до който се доставя вода и се предоставят ВиК услуги има качеството на клиент,съответно между страните съществува договорно правоотношение. При това положение съдът приема,че дължимостта на паричната сума не може да бъде отречена на основание липса на договорно правоотношение. Основателен обаче се явява доводът на ищеца М.,че паричната сума е погасена по давност. Погасителната давност е уредена в полза на длъжника на парична сума,който може да се позове на давност,ако в определен период от време,считано от настъпване изискуемост на вземането,кредиторът бездейства. Приложимата давност за вземания,представляващи лихва за забава, е тригодишната давност съгласно чл.111 от ЗЗД. С оглед това,че лихвата е акцесорно задължение,т.е. лихвата се начислява върху незаплатена главница за периода на забава на плащането,ако главницата е погасена по давност,то и лихвата върху тази главница предвид акцесорния й характер се явява недължима. В конкретния случай с исковата претенция ищецът М. оспорва дължимост на част от начислената лихва. Съдът приема,че отрицателният установителен иск подлежи на уважаване. От представената по делото фактура се установява,че старото салдо на главницата възлиза на 7509,47 лева,а неиздължената мораторна лихва за периода 20.11.2022 г. до 31.08.2025 г. в размер от 2470,03 лева като ищецът оспорва част от мораторната лихва,а именно сумата от 1250 лева ( 639,12 евро ). Съдът,съобразявайки началния момент,от който е начислена мораторна лихва,приема,че тази лихва тече за задължения,възникнали преди м.11.2022 г.,както и като взе предвид размера на неиздължено старо салдо,а и с оглед справката относно начислените суми и заплатените суми,приема,че 2 мораторната лихва от 2470,03 лева е формирана и върху задължения за главница,възникнали и с изтекъл срок за изпълнение преди м.11.2022 г.

Отчитайки приложимостта на тригодишна давност и по отношение на сумите за главница,както и като взе предвид,че ответното дружество не доказва да е предприемало действия по спиране и/или прекъсване на давността,съдът приема,че отрицателният установителен иск,предявен за 1250 лева ( 639,12 евро ) подлежи на уважаване,защото е изминал срок,по-дълъг от три години,без да се установява да са предприемани действия от кредитора.

Изложените съображения мотивираха съда да счете,че исковата претенция следва да бъде уважена.

При този изход на делото съдът намира,че на основание чл.78,ал.1 от ГПК в полза на ищеца М. следва да бъде присъдена сумата от 25,56 евро – внесена държавна такса,а в полза на адв.С. Й. Д. следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер от 153,39 евро за предоставена безплатно правна помощ,тъй като при разрешаване на спора в полза на лице,което е представлявано от адвокат безплатно,на адвоката е дължимо възнаграждение,което съдът счита,че следва да бъде определено на 153,39 евро при отчитане цената на исковата претенция,фактическата и правна сложност на казуса,а и предвид разглеждането на делото в рамките на едно съдебно заседание. Съдът приема,че при съобразяване решение на СЕС по дело С-438/2022 г. не е обвързан от минимум на възнаграждение,определен в наредба,приета от адвокатския съвет и би могъл да присъди и възнаграждение под минимума.

Водим от гореизложеното, Софийският районен съд

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.124,ал.1 от ГПК по отношение на „С“АД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление гр.С,представлявано от В Т,че Т. Ф. М.,ЕГН **********,със съдебен адрес гр.С не дължи сумата от сумата от 1250 лева ( 639,12 евро ) ( шестстотин тридесет и девет евро и дванадесет евроцента ),представляваща част от общо задължение в размер от 2470,03 лева ( 1262,91 евро ) – лихва за забава по фактура № 143593416 от 03.09.2025 г. чрез способите на принудително изпълнение поради изтекла погасителна давност.

ОСЪЖДА „С“АД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление гр.С,представлявано от В Т да заплати на основание чл.81 от ГПК,вр.чл.78,ал.1 от ГПК на Т. Ф. М.,ЕГН **********,със съдебен адрес гр.С сумата от 25,56 евро ( двадесет и пет евро петдесет и шест евроцента ) – сторени съдебноделоводни разноски.

ОСЪЖДА „С“АД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление гр.С,представлявано от В Т да заплати на адвокат С. Й. Д.,ЕГН **********,с адрес гр.С,сумата от 153,39 евро ( сто петдесет и три евро тридесет и девет евроцента ) – адвокатско възнаграждение за предоставена по реда на чл.38,ал.2 от ЗА правна помощ.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

3

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4