Решение № 152 от 13.05.2022, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 152 гр. С., 13.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Росица Н. Кокудева

Членове:

Петранка Р. Прахова

Зоя Ст. Шопова при участието на секретаря Мара Ат. Кермедчиева като разгледа докладваното от Росица Н. Кокудева Въззивно гражданско дело № 20215400500033 по описа за 2021 година

Производството е по чл.258-чл.273ГПК.

Постъпила е въззивна жалба с вх.№360/20.01.2021г. от Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ - МВР,представлявана от главен комисар Николай Николов - директор,чрез процесуален представител ст.юрисконсулт С.С. срещу решение № 487 от 30.12.2020 год. на районен съд - С., постановено по гр.д. №649/2020 г. .Намира ,че изцяло решението е незаконосъобразно и необосновано.Моли въззивния съд да го отмени и постанови друго , с което исковете на В.С. А. да бъдат изцяло отхвърлени.Счита ,че решението е постановено при неправилно тълкуване и прилагане на нормативната уредба, която урежда полагането, отчитането и заплащането на нощен труд от държавни служители, чиито служебни правоотношения са уредени от Закона за министерството на вътрешните работи.Процесният период е от 01.07.2017 г. до 03.08.2020 г. В този процесен период твърди ,че е действала Наредба № 81213-776/29.07.2016 г., която урежда реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима за дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР. Организацията на работното време на служителите по чл.

142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР се урежда именно с тази наредба, като е недопустимо прилагането на общите правила установени по Кодекса на труда и НСОРЗ.

Твърди ,че всички документи свързани с организацията на работното време, като протоколи и графици се изготвят по посочената наредба и съгласно правилата установени в нея като е недопустимо прилагането по аналогия на 1 други нормативни актове, както и своеобразното превратно тълкуване на волята на законодателя в тази връзка.За да обоснове решението си за субсидиарно прилагане на НСОРЗ съдът се позовава на отменена подзаконова уредба и на неприложим в настоящия случай нормативен акт, а именно ЗДСл. Допълнително възнаграждение по смисъла на чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР представлява и възнаграждението за извънреден труд. В чл. 187, ал.

1 ЗМВР е регламентирано, че нормалната продължителност на работното време на държавните служители в М. е 8 часа дневно и 40 часа седмично П. 5дневна работна седмица, като съгл. ал. 3 работното време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8 -, 12 или 24 - часови смени - сумирано за тримесечен период. Определянето на 24часова смяна е по изключение.”.

Съгласно разпоредбата на чл. 1 от Наредба № 81213-776/29.07.2016 г. „С тази наредба се определят редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) и по § 86 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи“. В тази връзка тълкуването и препращането, без изрично това да е записано в нормативния акт,счита ,че представлява дописване на закона и не може да бъде споделено като правилен извод.В настоящия случай счита ,че ищеца полага труд при работна смяна от 24 часа, а не 12 часа и същата е определена по ЗМВР, а не от КТ. Максималната продължителност на работното време за една смяна, определена в КТ е максимум 12 часа. Това само по себе си счита ,че доказва, че е несъвместимо да бъде прилаган КТ и НСОРЗ за служителите по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, тъй като техният статут е изключителен и различен от общия, като законодателят е съобразил това с разделянето на служителите по ЗМВР на три групи. Всяка от обособените групи служители има гарантирани права, които от своя страна са скрепени и с различни отговорности и задължения.Намира ,че районния съд не е съобразил факта, че служителите в МВР са разделени на три големи групи от законодателя и именно тези групи се ползват с различен статут и съответно права и задължения.В чл. 142, ал. 2 от ЗМВР е записано, че статутът на държавните служители по ал. 1, т. 1 се урежда с този закон /т.е ЗМВР/. В чл. 142, ал. 4 от ЗМВР е записано, че статутът на държавните служители по ал. 1, т. 2 се урежда със Закона за държавния служител. В чл. 142, ал. 5 е посочено, че статутът на лицата, работещи по трудово правоотношение, се урежда при условията и по реда на Кодекса на труда и на този закон. В случаите на препращане към кодекса на труда законодателят изрично /пряко/ е посочил съответните разпоредби.Счита че е грешен правният извод на първоинстанционния съд, че за ищецът е приложим ЗДСл, който от своя страна препраща към КТ. Счита ,че ищеца е със статут на служител по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР и за него са приложими нормите разписани в специалния закон и подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане.Счита ,че законодателят е този който определя 2 правата и задълженията на служителите и не следва да бъде позволявано да бъде превратно тълкувана неговата воля. Законодателят е разделил социалните права на трите групи служители с оглед на отговорностите и с оглед специфичният им статут, като по никакъв начин не може да бъде казано, че служителите по по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР се третират неравноправно.С оглед спецификата на служебните правоотношения на държавните служители в МВР по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР счита ,че са предвидени редица компенсаторни механизми, като допълнително възнаграждение за прослужено време (чл.178, ал.1,т.1 ЗМВР), размер на основния платен годишен отпуск (чл.189, ал.1 ЗМВР), обезщетения за неизползван платен годишен отпуск (чл.234, ал.1 ЗМВР), обезщетения за прекратяване на служебното правоотношение (чл.234, ал.1 ЗМВР), поблагоприятен режим на заплащане на извънредният труд по неговата продължителност - до 280 часа за година по чл.187, ал.5,6 и 7 ЗМВР и други.

Това счита ,че не поставя тези служители в по-неблагоприятно положение.

Заплащането на трудово възнаграждение за положеният нощен труд е със самостоятелна функция и значение. Предвидените условия за разграничение на нощен и извънреден труд в ЗМВР кореспондират и с Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003г. относно някои аспекти на организацията на работното време, включително по въпроса за начина на компенсиране на положеният нощен труд.Твърди ,че нормалната продължителност на нощния труд в МВР е регламентирана в законовата норма на чл. 187, ал. 3, изречение последно от ЗМВР. Нормата на чл. 187, ал. 3, изречение последно от ЗМВР определя, че продължителността на нощния труд по ЗМВР е осем часа, а не седем часа, както е за работещите по трудово правоотношение. Счита ,че това е идеята на законодателя и смисъла на тази норма. Иначе тя би била напълно излишна, защото нощен е трудът (и по КТ, и по ЗДСл и по ЗМВР и други специални закони) полаган между 22 часа и 6 часа. Законодателят отбелязва, че работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период, което е достатъчно ясно и ненуждаещо се от коментар, че е имал в предвид, с това пояснение, че трудът през нощта за тези служителите по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е осем часа. Освен това твърди ,че те полагат труд на 24-часови смени като този труд е по график, същият е изплатен и не може да става дума за претенция за извънреден труд.С оглед на горното счита ,че нормалната продължителност на дневното работно време на държавните служители в МВР е 8 часа (чл. 187, ал.1 от ЗМВР), а положения труд през нощта е 8 часа за всеки 24-часов период.Поради това намира ,че съотношението на нормалната дневна продължителност на работното време (чл. 187, ал.1 ЗМВР) към нормалната продължителност на нощния труд по ЗМВР (чл. 187, ал. 3) е 8 часа : 8 часа, което е равно на коефициент 1, а не както е по КТ - 8 часа : 7 часа, което е равно на 1,143.За държавните служители, чиито служебни правоотношения са уредени от ЗМВР, какъвто е ищецът, когато положеният нощен труд е в рамките на 8 часова продължителност, счита че той не се трансформира в дневен такъв, а се заплаща по смисъла на Заповед № 8121з791/28.10.2014 г. на министъра на вътрешните работи по 0,25 лв. на 3 час.Поради това намира ,че мотивите на съда за приложимост на НСОРЗ към предмета на този спор са несъстоятелни. Счита ,че не се доказва, че е налице и неизплатен извънреден труд за съответното тримесечие. Видно от приложените платежни бележки на служителя са изплатени всички дължими суми.Счита ,че друг съществен пропуск на районния съд се състои в това, че не мотивира по никакъв начин извода си, на който се основава решението, че при преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен на ищеца ,се дължи заплащане като извънреден труд.Счита ,че не се прави разлика между нощен и извънреден труд по ЗМВР. Въпрос, който е подробно засегнат в отговора на исковата молба. Претендира се допълнително възнаграждение за извънреден труд, което всъщност е за труд положен и попадащ в рамките на 24 - часовите дежурства на служителя.

Счита ,че дори и при прилагането на общите трудови норми, на чието съдържание ищецът се позовава, за да обоснове претенцията си, е недопустимо преизчисляването на часовете нощен труд с коефициент 1,143 да служи за генериране на извънреден труд.Счита ,че съдебно - счетоводната експертиза дава заключение, което е изведено от несъществуващо правно основание, като извършеното преобразуване с коефициент 1.143 не следва да бъде кредитирано.Моли в този смисъл да се произнесе въззивния съд.При произносяне в полза на ищеца, прави възражение за прекомерност на разноските, включително и на претендирания адвокатски хонорар. Доводите за това искане се състоят в това, че не е налице фактическа и правна сложност на делото и същото може да приключи в едно, максимум две съдебни заседания.Претендира юриск. възнаграждение в минимален размер.

В законният срок е постъпил писмен отговор с вх.№

667/01.02.2021г. от В.С. А. , с ЕГН********** и адрес: гр. С., кв. Р., ул. Н.Ф.

№ 6, чрез пълномощника адв. В.И.Р. ,която поддържа становище че обжалваното решение е законосъобразно и обосновано постановено като моли въззивния съд да го потвърди .Счита ,че същото не страда от сочените пороци във въззивната жалба, като първоинстанционният съд се е произнесъл в съответствие с доказателствата и закона.Спор относно факта, че доверителят и в исковия период е бил в служебно правоотношение с Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ (РДПБЗН) - С. при Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ при МВР С. няма. Счита че не се оспорва и заключението на вещото лице и констатациите в него относно размера на евентуално полагащото се възнаграждение за извънреден труд. Счита ,че спорно по делото е прилагането на закона и по-конкретно наличието на правна възможност за превръщането на нощния труд в дневен и наличието на задължение за заплащането на възнаграждение, в следствие на това преизчисление. Липсата на специално правило, въвеждащо методология за превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време по отношение на държавните служители в МВРсчита ,че не означава законово въведена забрана за преизчисляване на положените от доверителя ми часове нощен труд в дневен, тъй като такава забрана би била и противоконституционна, а представлява празнота в 4 уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР. Счита ,че тази празнота следва да се преодолее чрез субсидиарното приложение на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ, както приема Районен съд С. е обжалваното решение. Тази разпоредба от НСОРЗ предвижда при сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни е коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място, т.е. приложимият коефициент е 1,143, който се получава като нормалната продължителност на работното време през деня - 8 часа /установена в чл. 136, ал. 3 от КТ/ се раздели на нормалната продължителност на работното време през нощта - 7 часа /установена в чл. 140 от КТ/. В Наредба № 8121з407/11.08.2014 г. също се възприема този коефициент - 1,143, но формулиран по друг математически начин, който води до същия резултат - при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22.00 ч. и 6.00 ч. за отчетния период се умножава по 0.143 и полученото число да се сумира е общия брой отработени часове за отчетния период.