Протокол № 623 от 12.06.2026, Окръжен съд - Благоевград

ПРОТОКОЛ

№ 623 гр. Благоевград, 12.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Бункова

Членове:

Петър Пандев

Божана Манасиева при участието на секретаря Илиана Ангелова и прокурора Б. Д. Г.

Сложи за разглеждане докладваното от Божана Манасиева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20261200600456 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 14:20 часа се явиха:

За Окръжна прокуратура – Благоевград, редовно призовани, се явява прокурор Г..

Жалбоподателят-подсъдим К. В., редовно призован, се явява лично и с адв. С.

П..

Жалбоподателят-граждански ищец и частен обвинител Е. Ц., редовно призована, се явява лично и с адв. Росен Д..

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

АДВ. П.: Да се даде ход на делото.

АДВ. Д.: Да се даде ход на делото.

Съдът като взе предвид, че страните са редовно призовани и се явяват лично, представляват се от защитник, респ. от повереник, намира, че са налице процесуалните предпоставки за даване ход на делото, предвид на което 1

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

Делото се ДОКЛАДВА от съдията-докладчик:

Производството пред възззивната инстанция е образувано по въззивни жалби както от защитника на подсъдимия, така и от повереника на граждански ищец и частен обвинител. И двете въззивни жалби са насочени срещу присъда, постановено по НОХД № 751/2024г. по описа на Районен съд – Петрич, с която подсъдимият К. В. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 144, ал.3 вр. ал.1 от НК. Защитникът на подсъдимия прави искане за отмяна на присъдата на първоинстанционния съд и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде признат за невиновен, сочейки, че постановената присъда не е основана на безспорни доказателства по делото. В условията на алтернативност иска наложеното наказание да бъде намалено.

Въззивната жалба на частното обвинение и граждански ищец е насочена към индивидуализация на наказанието и извършена неправилна преценка от първоинстанционния съд за приложението на чл.55 от НК, като се изразява несъгласие и по отношение размера на присъденото обезщетение по предявения граждански иск. В този смисъл, се прави искане присъдата да бъде изменена, като бъде наложено наказание „лишаване от свобода“, както и да бъде уважен предявения граждански иск изцяло като доказан по основание и размер.

С въззивните жалби не се правят доказателствени искания.

ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми окръжни съдии, считам жалбата на защитата за неоснователна, съответно жалбата на частния обвинител и граждански ищец за основателна. Искания по доказателствата нямам.

АДВ. Д.: Уважаеми окръжни съдии, поддържам изцяло въззивната жалба от страна на частния обвинител и граждански ищец. Считам, жалбата на 2 подсъдимия за неоснователна и моля съда да не се съобразява с нея. Нямаме други доказателствени искания.

АДВ. П.: Уважаеми окръжни съдии, поддържам жалбата, която съм подал.

Оспорвам жалбата, която е подала пострадалата. Нямам доказателствени искания.

Съдът като взе предвид, че страните нямат доказателствени искания О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО

ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми окръжни съдии, считам жалбата на подсъдимият за неоснователна, с оглед на обстоятелството, че не констатирам допуснати от съда процесуални нарушения както в хода на съдебното следствие пред първа инстанция, така и при анализа на доказателствата и изведените въз основа на тях фактология и правни изводи в мотивите. Считам, че съдът правилно е достигнал до извода, че са налице достатъчно доказателства за това, че подсъдимият В. е извършил престъплението, за което е предаден на съд, а именно закана за убийство, като не споделям нито едно от изложените в жалбата против въпросния съдебен акт съображения.

Противно на твърденията в жалбата, видно от мотивите на съда и по-конкретно от стр.3 е, че съдът е отчел наличие до известна степен на заинтересованост между подсъдимият В. и пострадалата Ц., както и част от останалите свидетели.

Отчетен от съда е не само самия конфликт, но и причината за същия, а именно спорния имот. Правилно съда, отчитайки че абсолютно ирелевантно към предмета на конкретното дело, е от кой точно имот са били брани въпросните ябълки, поради което е оставил без уважение отправените в тази насока искания от защитата или в случая не се констатира нарушено право на защита.

Все пак говорим за престъпление по чл.144, ал.3 не за кражба или евентуално за самоуправство. Незнайно защо защитата стига до извода, че според съда за постановяване на осъдителна присъда е достатъчно да се изготви съдебномедицинска експертиза – нещо, което не почива на материалите по делото и 3 съответно изложените от съда мотиви. Както съдът правилно е отчел, според мен безспорни са доказателствата в кориците на делото, че подсъдимият не само е нанесъл удари с тояга по свидетелят Ц., но и я е блъснал, т.е. безспорно е наличие на агресия от негова страна. И накрая искам да посоча, че абсолютно ирелевантно за предмета на престъплението и неговата съставомерност най-вече дали пострадалия, в случая пострадалата Ц., се е изплашила от поведението на В. или не и какво е било поведението на следващия ден, пред полиция или посещавал ли е пак имота. Достатъчно е, че отправените закани от страна на В. за убийство, са възприети като реални такива.

По отношение на жалбата на частния обвинител и граждански ищец, по изложените в същата съображения, които споделям, Ви моля същата да бъде уважена. По тези съображения Ви моля за Вашия съдебен акт.

АДВ. Д.: Уважаеми окръжни съдии, аз изцяло споделям мотивите на районния съд в тази част, в която съдът се е произнесъл по вината на подсъдимия В..

Съдът много подробно и обстойно е анализирал противоречивите доказателства, като е изложил и подробни мотиви защо приема едни доказателства и кредитира с доверие, а други е отхвърлил. В тази част, аз нямам никакви възражения по отношение на присъдата. Моите възражения са по отношение на индивидуализацията на наказанието на подсъдимия В., като районния съд е определил наказанието при условията на чл.55 НК, като се е аргументирал с разпоредбата на чл. 6 от ЕКПЧ и чл.22 на НПК. Посочил е и практика на Върховния касационен съд в тази връзка. Аз считам, че съда неправилно е анализирал именно поведението на подсъдимия по това наказателно производство, както и самото наказателно производство, което наистина е продължило близо 8 години. Но това производство на досъдебната фаза е продължило повече от 3 години, без да има дори обвиняем. Едва след второто престъпление от страна на В. спрямо пострадалата Ц. през 2021г., за което и настоящия съдебен състав е запознат, едва тогава В. е привлечен към наказателна отговорност по деянието от 2018г. След това делото в районния съд е продължило доста време, но самите заседания, особено в края, са били насрочвани през близо три месеца и половина. Поне два пъти, делото е било отлагано по вина на подсъдимия. След отвод на съдиите в Районен съд – 4

Сандански, като е разпределено делото в Районен съд – Петрич, отново има два случая, в които без уважителни причини г-н В. не се е явявал. Съдът го е задължавал да посочи уважителни причини за неявяването си, но той не е посочил такава причина и въпреки това нито му е изменяна мярката, нито му е налагана глоба. Делото е продължило и всички тези обстоятелства, взети в съвкупност, водят до това, че близо 8 години наказателното производство се е водило срещу него. Но това поведение на подсъдимия не следва да бъде оценявано като изключително смекчаващо вината първо, защото той не се е явявал през цялото време като обвиняем по това ДП. Второ, същият е имал вина за протакане на наказателното производство толкова дълго време.

Считам, че неправилно съдът е приел, че това е изключително смекчаващо вината обстоятелство, тъй като делото е продължило в неразумен срок спрямо него.

Следващото смекчаващо обстоятелство, което съдът е приел за такова е, че той и пострадалата Ц. са били във влошени взаимоотношения. Те преди този случай не са се познавали дори. Те са се запознали по повод жалбите, които е пускала Е. Ц. за противоправни посегателства спрямо нейната майка.

Пускането на жалби не означава влошени отношения, а това е защита на субективни права. Именно по такава жалба е образувано и наказателното производство, в последствие е признат за виновен. Не считам, че Е. Ц. си е позволила да пусне жалби за непозволени увреждания спрямо нейните близки, означава, че са били във влошени отношения и това обстоятелство да се счита за смекчаващо вината за това деяние през 22.09.2018г.Няма и други смекчаващи вината обстоятелства, тъй като В., както е анализирал съда, е бил осъждан преди това. Няма настъпила реабилитация, т.е. той се е считал за осъждан. Поведението му през цялото наказателно производство по никакъв начин не сочи, че той се счита за виновен. Няма нито едно обстоятелство, което да сочи, че следва да бъде наказан при отчитане на смекчаващи вината обстоятелства или пък да има многобройни такива.

Считам, че неправилно е приложен чл.55 НК и замяната на наказанието „лишаване от свобода“ с „пробация“ в случая е незаконосъобразно и несправедливо. По същата причина и размера на обезщетението считам за несправедливо, тъй като с това деяние В. е засегнал както психическата неприкосновеност, така и нейната физическа неприкосновеност на пострадалата Е. Ц.. Това са два отделни правно защитими аспекта на 5 неприкосновеност на личността. Това престъпление спрямо психическата неприкосновеност и спрямо волята на Е. Ц. е тежко престъпление по смисъла на закона. Не случайно е квалифицирано като тежко и с наказание „лишаване от свобода“ до 6 години, тъй като по особено тежък начин се засяга психиката на пострадалото лице. Както виждате, последващите посегателства спрямо нейната психика и до ден днешен се отразяват върху нейното светоусещане, особено чувствителна по отношение на посегателствата, които той осъществява спрямо нея. Има доказателства, че и до ден днешен тя не е преживяла тези травми, които са претърпени от 2018г.

Тъй като размера на обезщетението считам за несправедлив, аз ще Ви моля да признаете гражданския иск за основателен в пълен размер, тъй като има и неимуществени увреди на нейната физика. Установи се по делото, че има причинена лека телесна повреда, което също следва да бъде репарирано в пълен размер. Моля да измените присъдата в частта, в която е наложено наказание на подсъдимия, като му наложите наказание „лишаване от свобода“, както и да признаете подсъдимия за заплати обезщетение в пълен размер, а именно в размер на 7 000 лева или 3 579 евро. По тези съображения, моля за Вашия съдебен акт.

В ПРАВО НА ЛИЧНА ЗАЩИТА ЧАСТНИЯ ОБВИНИТЕЛ И ГРАЖДАНСКИ

ИЩЕЦ Ц.: Поддържам казаното от адв. Д.. Искам да кажа нещо по смекчаващите обстоятелства. Считам, че така както са формулирани, това е една несправедливст спрямо мен и не отговарят на действителните обстоятелства. Не може да се отчита смекчаващо обстоятелство влошени взаимоотношения. Аз тогава за първи път го видях. Не съм го познавала до тогава. Освен това, ние нямаме никакви взаимоотношения. До сега, вече 9-та година, ние сме потърпевши от неговите престъпни деяния. Дори в момента продължават престъпленията срещу нас. Точно за това подаваме жалби и искаме съответните органи да предприемат действия, за да престанат престъпленията спрямо нас. И те не са спрямо нас, те са спрямо много хора от селото. Продължилата вече 8 години сага – това нещо го считам за голяма несправедливост спрямо мен и по никакъв начин не приемам, че трябва да се отчита като смекчаващо обстоятелство спрямо него. Точно затова поисках и пуснах жалба срещу размотаването на съдебното дело в Санданския районен 6 съд, с оглед да се ускори съдебния процес. Моля от съда да му наложи наказание „лишаване от свобода“.

АДВ. П.: Уважаеми окръжни съдии, моля да оставите жалбата на пострадалата без уважение, съответно да уважите нашата жалба. Въпреки твърденията на пострадалата, че до този момента не са се познавали, по делото се съдържат данни, че много добре знаят кои е, има подавани жалби за някакви посегателства или закани спрямо М.С., която е майка на пострадалата. Те още много преди това имат взаимоотношения. За не знам защо се избягва в конкретния случай факта, че В. не е имал причина да се саморазправа и да контактува въобще с нея, ако не беше обстоятелството тя да извършва кражба по отношение на негово имущество. И това е в основата на спора. Винаги съм казвал, че когато са влошени отношенията между отделни хора и понеже по първата жалба не е взето отношение, защото няма доказателства, много е удобно роднините и близките да станат свидетели, за да може спрямо определено лице да се извърши точно тази репресия закана за убийство. Ходи и се оправяй после, като се наговори семейството. В. е отправил закани, не свидетелстват в тази насока и той с какви доказателства след това да обори твърдяното. А тук има обективни неща, които предполагат наличието на спор и това е извършената кражба на ябълки от Ц., която съда така и не искаше да установи. Прие се, че има конфликт между тях, само че не се събраха доказателства за това безспорно, обективно да се установи, че Ц. е навлезнала в имота на В. и е крала ябълки. Това, че той е отишъл да й направи забележка и е възникнал спор и вероятно са се спречкали, не означава неминуемо, че В. и е отправил закани за убийство и т.н. Може да е бил по-строг, да я е репликирал, дори може да я е блъснал, но в никакъв случай няма безспорни доказателства, че поведението му е било насочено към извършване на това престъпление закана за убийство, при положение, че ходи да предотврати извършването на кражбата и такъв сигнал е подал в полицията. Понеже вие няма как да чуете гласа на Ц. в записа, който ние изслушахме – въобще не става въпрос за разстроен човек, който се жали заради това, че спрямо има закана и т.н. Интерпретира се факта „Елате, задръжте едно лице, извършва еди какво си“. Да, но дежурния й казва „Преди малко това лице се оплака, че му крадете ябълките“ и разговора спира. Тя не знае какво да каже. И понеже в годините след този случай, има още множество такива жалби, все за едни и 7 същи престъпления, все закана за убийство, все едни и същи свидетели. Той да не е толкова глупав постоянно да върши едно и също престъпление. Човек може да сгреши веднъж, но при положение, че знаеш, че за това са ти повдигнати обвинения, постоянно да го извършваш някак не ми се връзват нещата. С оглед близките роднински връзки, които имат свидетелите, не смятам, че трябва безспорно и категорично да име се дава вяра. Със всеки един от свидетелите, които бяха на страната на Ц., В. има определен конфликт.