Решение № 1382 от 01.03.2017, Софийски градски съд

Р E Ш Е Н И Е град София, 01.03.2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,

Гражданско отделение, II-ри въззивен брачен състав, в открито съдебно заседание на първи декември две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ МИТОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕНТИНА АНГЕЛОВА

ЕМИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА при секретаря М.Р., като разгледа докладваното от съдия ГАЛЯ МИТОВА въззивно гр. дело № 15242 по описа за 2015 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно – по реда на чл. чл. 258 –

273 от Граждански процесуален кодекс (ГПК).

С Решение № III

– 85 - 84/2015 г. от 13.05.2015 г., постановено по гр. дело № 18989 по описа за 2013 г. на Софийски районен съд, III Гражданско отделение, 85-ти състав, е изменил, на основание чл. 59, ал. 9 от Семейния кодекс (СК), постановения с

Решение по гр. дело № 20236/2011 г. на Cофийски районен съд, III Гражданско отделение, 113-ти състав, влязло в сила на 27.11.2012 г., режим на лични отношения на В.С.Г., ЕГН **********, с детето С. В. Г., ЕГН **********, в следния смисъл: ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата В.С.Г., ЕГН **********, с детето С. В. Г., ЕГН **********, както следва: Бащата ще има право да вижда и взема детето всяка втора и четвърта седмица от месеца 1800 часа в петък до 1830 часа в неделя с преспиване, всяка четна година на Коледните празници от 1000 часа на 24 декември до 1830 часа на 26 декември, всяка нечетна година - на Новогодишните празници от 1000 часа на 30 декември до 1830 часа на 01 януари на следващата година, както и тридесет дни през лятото и десет дни през зимата по време, несъвпадащо с платения годишен отпуск на майката. Съдът е заместил съгласието на Т.И.Г., за пътувания на детето й С. В. Г., придружено от своя баща В.С.Г., извън територията на Република България без ограничение на броя на пътуванията, тяхната продължителност и времето, през което се осъществяват. Оставил е без уважение молбите на В.С.Г. и Т.И.Г. за присъждане на разноски по делото.

Двете страни са останали недоволни от първоинстанционното Решение и са го обжалвали.

Ответницата Т.И.Г. (въззивница) е подала въззивна жалба, вх. № 8020943 от 27.08.2015 г. (датата на пощенското клеймо), срещу първоинстанционното Решение в частта, с която е изменен режима на лични отношения на бащата с детето, респ. относно така постановения режим на лични отношения, и в частта, с която е заместено съгласието на майката детето да пътува неограничено с бащата извън територията на Република България. Относно постановените лични отношения въззивницата е развила подробни съображения за нарушения на материалния закон, като в тази връзка е сочила наличието на нови обстоятелства, които съществено засягали интересите на детето по см. на чл. 59, ал. 9 СК, поради което първоинстанционният съд следвало да уважи направеното искане от Г., с което да определи режим на лични контакти на бащата само в присъствието на експерт – всяка втора и четвърта неделя от месеца, за времето от 1400 часа до 1800 часа. Изложила е, че другият родител не се грижел и не възпитавал детето, като всявал страх, насаждал агресия и неприязън към майката и нейните роднини, използвал обидни думи пред детето, позволявал си да предприема лечение без съществуващи симптоми за това и с тези си действия увреждал физическото, психично и емоционално развитие на детето. За тези проблеми въззивницата търсила многократно помощ от Дирекция “Социално подпомагане“ (Д“СП“) – “Л.“ и Д“СП“ – “К.С.“, като в тази връзка й били издавани направления и тя и детето ползвали социални услуги от експерти. Подробно в тази жалба са изложени твърдения за незачитане от ищеца В.Г. на режима на детето, в каквато връзка били налице множество жалби и по тях били издавани направления за ползване на социални услуги и били давани становища от експерти, които Г. не зачитал. В жалбата се твърди и отчуждаващо родителско поведение на бащата. Така искът по чл. 59, ал. 9 СК останал неоснователен и недоказан. Относно заместеното съгласие на майката за пътувания на детето извън територията на страната въззивницата е развила доводи за незаконосъобразност. Обобщено тези съображения се свеждат до това, че В.Г. никога не е искал съгласието на Т.Г. относно пътувания на детето им извън страната и неустановил по безспорен начин, че било налице негово несъгласие. Не следвало също така да бъде разрешено ненавършило пълнолетие дете неограниченото извършване на пътувания в чужбина, без съгласието на единия родител, а следвало да бъдат разрешени конкретни пътувания в точно определени периоди от време. Изложила е и съображения за нарушения на процесуалния закон. В тази връзка въззивницата е сочила, че в отговор на предявения иск от В.Г. за изменение режима на лични контакти с детето, самата тя предявила два насрещни иска за ограничаване на режима на лични контакти и за увеличение на месечната издръжка. Първоинстанционният съд не се произнесъл по иска за издръжка и така отказал неговото разглеждане, като липсвала правна квалификация и на предявения насрещен иск за ограничаване режима на лични контакти. Първоинстанционният съд не направил цялостен анализ на доказателствата. Липсвало произнасяне и по искането на ответната страна да се разреши на майката 6 пъти в годината, с едноседмично предизвестие, да може да заменя определените от съда дни, в които детето ще бъде при бащата, както и през м. юли детето да бъде изцяло с майката.

Това се налагало с оглед интереса на детето, когато то посещавало зелено училище, лагери, екскурзии, а през м. юли да можело да бъде организирана пълноценна почивка, която досега била прекъсвана. По тези доводи въззивницата моли въззивния съд да отмени оспореното първоинстанционно Решение, като неправилно и незаконосъобразно, и да определи режим на лични контакти на бащата само в присъствието на експерт – всяка втора и четвърта неделя от месеца – за времето от 1400 часа до 1800 часа. Въззивницата поддържа въззивната жалба в хода на въззивното производство, лично, и чрез пълномощник. Претендира разноски. Излага окончателно становище в писмени бележки и писмено становище от 21.12.2016 г.

Въззиваемият В.Г. е подал отговор на жалбата на Т.Г., като е възразил по изложените в нея твърдения за нарушения на материалния и процесуалния закон. Моли въззивния съд да не уважава подадената въззивна жалба и да остави в сила оспореното първоинстанционно Решение, както и да не уважава искането за намаляване на режима на лични контакти на бащата, поискан от майката. Според въззиваемия правилно първоинстанционният съд е уважил претенцията на бащата по чл. 127а, ал. 2 СК, във връзка с чл. 76 ЗБЛД. Съдът правилно съобразил, че към момента двамата родители следва да имат равни възможности за пътуване с детето.

Ищецът

В.Г. (въззивник) е подал и насрещна въззивна жалба, вх. 8026899 от 30.10.2015 г., срещу първоинстанционното Решение в частта относно така изменения режим на лични отношения с детето С.Г.. Изложил е съображения да се разшири режима на личните отношения, като се е позовал на разпоредбата на чл. 59, ал. 3 СК. Моли въззивния съд да постанови равни права на двамата родители на празнуване на празници, като допълнително към постановеното от първата инстанция празнуване на Коледа и Нова година, желае ежегодно да има право да прекарва един от двата празника Трети март или Великден; Шести септември или Двадесет и втори септември; Рожден ден на детето (07.01.) или неговия рожден ден (21.01.). Моли съда да определи дни за извънкласни занимания на детето през цялата седмица след заниманията в училище; съда да определи изрични дни в часовете от 1700 часа до 2000 часа, както следва: понеделник - езици; вторник - спорт; сряда - изкуство; четвъртък - забавление - кино, театър, куклен театър, цирк, посещение на детски празници на приятелски семейства. Моли съда да определи два от дните (вторник и четвъртък за времето като взема детето от 1700 часа и го връща до 2000 часа.), в които да има задължението да обезпечава посещението на посочените мероприятия. Моли съда да задължи ответницата да го уведомява винаги (в срок до 3 часа от настъпване на болестните симптоми) при отклонения от здравословното съС.ие на детето с оглед намиране на най-добро лечение и профилактика. Въззивникът поддържа насрещната въззивна жалба в хода на въззивното производство, лично, и чрез пълномощник. Релевира възражение за прекомерност на претендираните разноски. Пълномощникът на въззивника претендира разноски по чл. 38 от Закон за адвокатурата – в минимален размер, тъй като помагал на бащата доброволно, без възнаграждение. Излага окончателно становище в писмени бележки от 16.12.2016 г.

Въззивните жалби са допустими. И двете жалби са подадени в съответния срок по чл. 259 ГПК и чл. 263, ал. 2 ГПК, от съответната страна в първоинстанционното производство, имаща правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване, валиден като цяло и допустим в обжалваните му части съдебен акт.

Софийският градски съд, с оглед обхвата на въззивното обжалване, като прецени доказателствата по делото в двете съдебни инстанции и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Първоинстанционният

Софийски районен съд е бил сезиран от В.С.Г. с обективно съединени искове срещу Т.И.Г., с правна квалификация чл. 59, ал. 9 СК и чл. 127а, ал. 2 СК, във връзка с чл. 76, ал. 9 ЗБЛД – съответно за изменение на мерките относно упражняването на родителските права по отношение на детето С.Г., постановени с Решение по гр. дело № 20236/2011 г. на Cофийски районен съд, III Гражданско отделение, 113-ти състав, и за заместване съгласието на Т.Г. за пътувания на детето им неограничено с бащата В.Г. извън територията на Република България до навършване на пълнолетие. В исковата молба подробно са изложени обстоятелства, свързани с бащата – образование, професия, желание да полага родителски грижи, взаимоотношения с детето, семейната и социална среда, материалните възможности, на които е основан иска за изменение на режима на родителските права. Искът за заместващото съгласие е основан на това, че ответницата Т.Г. е получила същото съгласие по гр. дело № 11760/2012 г. на Софийски районен съд и така двамата родители ще имат равни права по отношение на пътуванията.

Ответницата е оспорила предявените искове. Твърдяла е, че поведението на бащата съставлявало опасност за физическото и психическото здраве на детето, поради което моли режимът на лични отношения на бащата с детето С. да бъде ограничен. В същия смисъл е изложеното в допълнителна молба от 12.05.2015 г.

В първата инстанция е установено, че страните са родители на детето С. В. Г., роден на *** г., видно от удостоверение за раждане от *** г., издадено въз основа на акт за раждане № 0032 от 22.01.2009 г. от Район ”Средец”, Столична община, Област – София.

С Решение № III – 113 – 193 от 27.11.2012 г., постановено по гр. дело № 20236/2011 г. на Cофийски районен съд, III Гражданско отделение, 113-ти състав, влязло в сила на 27.11.2012 г. са определени мерки относно упражняването на родителските права по отношение на детето, като на бащата е предоставено правото да вижда и взема детето всяка втора и четвърта седмица от месеца от 1000 часа в събота до 1800 часа в неделя с преспиване, 10 дни през м. януари и 10 дни през м. август по време, несъвпадащо с платения годишен отпуск на майката.

С Решение от 19.11.2012 г., постановено по гр. дело 11760/2012 г. на Софийски районен съд, III Гражданско отделение, 88-ми състав е заместено съгласието на В.С.Г. за пътувания на детето му С. В. Г. извън територията на Република България – в страните – членки на Европейския съюз и Швейцария, със съгласието на майката Т.И.Г. – без ограничение на броя на пътуванията и през периодите – за месеците от юни до септември, съответно две седмици през пролетта, есента и зимата, по време, което не съвпада с определения от съда режим на лични отношения с бащата, и за издаването на паспорт, по реда на ЗБЛД, на детето С. В. Г.. При служебна проверка настоящият въззивен състав констатира, че това Решение е потвърдено с Решение от 16.02.2015 г., постановено по гр. дело № 9157/2013 г. на Софийски градски съд.