Решение № 181 от 06.03.2026, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 181 гр. П., 06.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Б.П.Б.З. при участието на секретаря Х.В.Х. като разгледа докладваното от Б.П.Б.З. Гражданско дело № 20241720106650 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 341 и сл. ГПК във фазата по извършване на делбата.

С влязло в сила Решение № 328/03.04.2025 г. по гр.д. № 06650 по описа за 2024 г. на РС-П. е допусната делба между Р. А. В., ЕГН **********, с адрес: ***, и Х. Н. И., ЕГН **********, с адрес: ***, НА СЛЕДНИТЕ НЕДВИЖИМИ ИМОТИ: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификационен номер ***, по КККР на гр. П., общ. П., обл. П., одобР. със Заповед РД-1891/13.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК с адрес: ***, с площ по кадастрална карта 572 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване „ниско застрояване до десет метра“, стар идентификатор: няма, номер по предходен план ***а, кв. 32, парцел XII, при съседи, поземлени имоти с идентификатори:

***, ***, ***, *** и ***, ВЕДНО с построените в него: МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, с идентификатор ***.1, предназначение, жилищна сграда еднофамилна 75 кв.м., брой етажи – 3; СГРАДА с идентификатор ***.2, застроена площ по кадастрална карта 35 кв.м., брой етажи – 1, предназначение, селскостопанска сграда, ПРИ КВОТИ: Р. А. В., ЕГН ********** – 5/6 ид.ч. Х. Н. И., ЕГН ********** – 1/6 ид.ч. съсобствеността между които е възникнала, както следва: за Р. А. В. - на основание наследствено правоприемство от А.Н.И., б. ж. на гр.

П., починала на 10.12.2018 г., а за Х. Н. И. - на основание наследствено правоприемство от Н.И.М., б. ж. на гр. П., починал на *** г.

По делото е прието заключение на вещото лице Р. Н. по допуснатата от съда съдебнотехническа и оценителна експертиза, според което поземленият имот не може да бъде разделен на дава нови УПИ, отговарящи на изискванията на ЗУТ, а жилищната сграда с 1 идентификатор ***.1 може да бъде разделена на два самостоятелни обекта в сграда, които не отговарят като площ и стойност на определените от съда делбени квоти. Според вещото лице пазарната стойност на делебените имоти е общо 288 600,00 лв., както следва: ПИ *** – 108 600,00 лв., сутерен на ***.1 – 17 700,00 лв., първи етаж на ***.1 – 87 900,00 лв., втори етаж на ***.1 – 70 800,00 лв., и стопанска сграда ***.2 – 3600,00 лв., като стойността на делбените квоти е: за Р. А. В. 5/6 ид.ч. – 240 500,00 лв. и за Х. Н. И. 1/6 ид.ч. – 48 ***,00 лв.

Предложени са два варианта за делба на процесните имоти, при които за общо ползване от страните ще бъде подпокривното пространство, стълбището и достъп от улицата към сградата и около нея:

Вариант I:

Дял I за Р. А. В. – сутерена и втория етаж от сграда ***.1, сграда ***.2 и 5/6 ид.ч. от ПИ *** на обща стойност 182 600,00 лв.

Дял II за Х. Н. И. – първия етаж от сграда ***.1 и 1/6 ид.ч. от ПИ *** на обща стойност 106 000,00 лв.

За изравнение на паричната равностойност на дяловете Х. Н. И. трябва да заплати на Р.

А. В. сумата 57 900,00 лв.

Вариант II:

Дял I за Р. А. В. – сутерена и втория етаж от сграда ***.1, 2/3 от сграда ***.2 и 5/6 ид.ч. от ПИ *** на обща стойност 181 400,00 лв.

Дял II за Х. Н. И. – първия етаж от сграда ***.1, 1/3 от сграда ***.2 и 1/6 ид.ч. от ПИ *** на обща стойност 107 200,00 лв.

За изравняване на паричната равностойност на дяловете Х. Н. И. трябва да заплати на Р. А. В. сумата 59 ***,00 лв.

Заключението е оспорено от ищеца, по чието искане е допусната повторна съдебнотехническа и оценителна експертиза, изготвена от вещото лице Алексанър Ц.. Според заключнието на вещото лице по нея ПИ *** не може да бъде разделен на два нови УПИ, отговарящи на изискванията на ЗУТ, а жилищна сграда с идентификатор ***.1 може да бъде разделена на два ссамостоятелни обекта в сграда, които не отговарят на квотите на съда.

Пазарната оценка на делбените имоти е определена на 356 870,00 лв., както следва: ПИ *** – 111 540,00 лв., сутерен на ***.1 – 32 250,00 лв., първи етаж на ***.1 – 114 165,00 лв., втори етаж на ***.1 – 91 955,00 лв. и стопанска сграда ***.2 – 6960,00 лв. Стойността на делбените квоти е посочена, както следва: за Р. А. В. 5/6 ид.ч. – 297 391,67 лв. и за Х. Н. И. 1/6 ид.ч. – 59 478,33 лв. Предложени са два варианта за делба на процесните имоти, при които за общо ползване от страните ще бъде УПИ-то /то е обслужващо за сградата/, подпокривното пространство и стълбището за етажите:

Вариант I:

Дял I за Р. А. В. – сутерена и втория етаж от сграда ***.1, сграда ***.2 и 5/6 ид.ч. от ПИ *** на обща стойност 224 115,00 лв.

Дял II за Х. Н. И. – първия етаж от сграда ***.1 и 1/6 от ПИ *** на обща стойност 132 755,00 лв.

За изравняване на паричната равностойност на дяловете Х. Н. И. трябва да заплати на Р. А. В. сумата 73 276,67 лв.

Варинат II:

Дял I за Р. А. В.-сутерена и втория етаж от сграда ***.1, ½ от сграда ***.2 и 5/6 ид.ч. от ПИ *** на обща стойност 136 235,00 лв.

За изравняване на паричната равностойност на дяловете Х. Н. И. трябва да заплати на Р. А. В. сумата 76 756,67 лв

Заключението на вещото лице Ц. по повторната съдебно-техническа и оценителна експертиза не е оспорено от никоя от страните. С оглед изложеното, съдът го кредитира като обективно и компетентно дадено, съответстващо на доказателствата по делото и възприема именно направените в него изводи по поставените задачи.

По отношение способа за извършване на делбата:

Целта при извършване на делба е при възможност всеки съделител да получи дял в 2 натура. Изборът на способ за извършване на делбата зависи преди всичко от броя на допуснатите до делба имоти и правата на страните, като се отчита характер, вид и стойност на допуснатите до делба недвижими имоти и в частност дали броят на реалните дялове съответства на броя на съделителите и доколко стойността на тези дялове съответства на стойността на дяловете на съделителите.

В случая е допуснат до делба един поземлен имот заедно с построените в него сгради.

Според заключението на вещото лице Ц. дворното място е неподеляемо, а жилищната сграда може да бъде разделена на два самоостоятелни обекта, поради което на основание чл. 202 ЗУТ е изискано становище от главния архитект на Община П. относно поделяемостта на сградата. Постъпило е писмо от главния архитект на Община П., с което уведомява, че становище за поделямостта на жилищната сграда може да бъде издадено след представяне на архитектурно заснемане и предложение за разделяне. В тази връзка в проведеното на 17.11.2024 г. открито съдебно заседание съдът изрично е указал на съделителите да предприемат посочените от главния архитект действия относно поделянето на имотите с предупреждение, че в противен случй съдът ще приеме, че те са неподеляеми. В проведеното на 15.12.2024 г. са изложени твърдения от ответника, че са предприети действия по архитектурно заснемане на имота, поради което е указано на страните в срок до следващо съдебно заседание да представят доказателства за това с предупреждение за последиците от неизпълнението – съдът ще приеме имотът за неподеляем. Такива доказателства не са представени и в проведеното на 09.02.2026 г., поради което е даден ход по същество. С оглед изложеното съдът приема, че предвид броя на съделителите и квотите им в съсобствеността, делбените имоти са реално неподеляеми.

По исканията на страните с правно основание чл. 349, ал. 2 ГПК, съдът намира следното:

В делбения процес всяка страна-съсобственик реализира своето потестативно субективно право за ликвидирането на една спорна съсобственост и превръщането й в индивидуална собственост. Във втората фаза на делбата всеки съсобственик има възможността да заяви искане за възлагане по чл. 349 ГПК /288 ГПК отм./, ако делбеният имот е жилищен и неподеляем. Преценката за наличие на фактите и тяхното подвеждане под конкретна правна норма за уважаване на заявената претенция се разглежда от съда след приключване на устните състезания.

В случая нито една от страните не е заявила възлагателната претенция в срока по чл.

349, ал. 4 ГПК – в първото заседание след влизането в сила на решението за допускането на делбата. Видно от протокола от проведеното на 09.06.2025 г. о.с.з., / първото след влизане в сила на решението за допускането на делбата/, че такова искане не е заявено от никой от съделителите. Изявленията, направени в исковата молба и отговора на исковата молба от всеки от съделителите, не представляват надлежна възлагателна претенция по чл. 349 ГПК, тъй като нито един от съделителите не е заявил в срока по чл. 349, ал. 4 ГПК, че поддържа такова искане и изложил предпоставките, поради които претендира възлагането на имота на него, с оглед на което да бъде дадена квалификация на претенцията и разпределена 3 доказателствена тежест.

Дори да се приеме, че претенциите за възлагане са надлежно заявени, то следва да се отбележи следното:

Разпоредбата на чл. 349 ГПК /288, ал. 3 ГПК отм./ сочи, че „ако неподеляемият имот е жилище, всеки от съделителите, който при откриване на наследството е живял в него и не притежава друго такова, може да поиска то да бъде поставено в негов дял, като дяловете на останалите съделители се уравнят с други имоти или с пари“. Основно законово изискване е делбеният недвижим имот да има характер на жилище и да е неподеляем. Процесният недвижим имот следва да е служил за жилище на наследодателя и по своето предназначение да служи за задоволяване на жилищни нужди, отговаряйки на изискванията на чл. 40 ЗУТ и пар. 1, т. 30 ДР ЗУТ /ДВ, бр. 1/2002 г./, както и от същия да не могат да се обособят самостоятелни обекти на събственост при спазване изискванията на чл. 203 ЗУТ. По отношение на съделителя с възлагателна претенция, законът поставя отрицателното условие същият да не притежава друго жилище, както и условието при откриване на наследството, сънаследникът да е живял в жилището на наследодателя. Граматичното и логическо тълкуване на правната норма налагат извода, че изискването „при откриване на наследството“, изключва от обхвата на този способ за извършване на делбата всяка друга съсобственост освен тази, която е възникнала в резултат на наследяване, както и хипотезите, когато съделителят с възлагателна претенция, направена по реда и срока по чл. 288, ал. 5 ГПК /отм./, няма качеството на наследник или не е живял в имота към момента на откриване на наследството /в този смисъл Тълкувателно решение № 1/19.05.2004 г. по тълк. д. № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС/. Според приетото в задължителните разрешения, дадени в ТР № 1 от 19.05.2004 г. по гр. дело № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС и установената практика на ВКС по реда на чл. 290 ГПК - решение № 64/13.07.2022 г. по гр. дело № 4086/2021 г. на ВКС, ІІ г.о., решение № 105/29.09.2022 г. по гр. дело № 3171/2021 г. на ВКС, І г. о, включително смесена (комбинирана) съсобственост е съсобственост, възникнала в резултат на повече от един юридически факт, и доколкото само в хипотези на съсобственост, възникнала в резултат на наследяване, попадат под дискрецията на чл. 288, ал. 3 ГПК (отм.), то при нито една от хипотезите на смесена съсобственост съдът не може да извърши делбата на основание чл. 288, ал. 3 ГПК (отм.), изцяло възпроизведен като текст с действащия чл. 349, ал. 2 ГПК. Дадени са разрешения, че смесената (комбинирана) съсобственост не е налице и неподеляемият жилищен имот не губи наследствения си характер, когато имотът е бил съпружеска имуществена общност, прекратена със смъртта на единия съпруг (освен в хипотезата на чл. 14, ал. 7 СК от 1968 г.), тъй като преживелият съпруг е и наследник по закон на общия наследодател, сънаследниците извършат помежду си разпоредителни сделки и при извършване на разпоредителната сделка с част от наследствен имот приобретателят сънаследник е в брак, тъй като съпругът участва не като трето лице, което придобива по сделка част от наследствения имот, а той придобива права по силата на закона - чл. 21, ал. 1 СК, респ. чл. 19, ал. 1 СК от 1985 г. (отм.).

В случая съсобствеността върху делбения имот е възникнала за Р. А. В. на основание 4 наследствено правоприемство от А.Н.И., б. ж. на гр. П., починала на 10.12.2018 г., която пък е придобила 4/6 ид.ч. от имота на основание договор за покупко-продажба на недвижим имот от В.Х.М., а за Х. Н. И. - на основание наследствено правоприемство от Н.И.М., б. ж. на гр. П., починал на *** г. Съделителите нямат общ наследодател, при смъртта на който да е въникнала съсобствеността помежду им, тъй като Р. А. В. не е пряк наследник на Н.И.М., какъвто е другият съделител – Х. Н. И., и приживе наследникът на Н.И.М. – В.Х.М., се е разпоредила с притежаваните 4/6 ид.ч. от имота в полза на наследодателя на Р. А. В. А.Н.И.. Предвид това, съсобствеността между страните е възникнала на повече от едно правно основание, поради което в случая е налице комбинирана /смесена/ съсобственост по смисъла на т. 8 от ТР № 1/2004 г. по тълк. дело № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС, което прави недопустимо възлагането на делбения имот по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК /в този смисъл Определение № 5504 от 28.11.2025 г. на ВКС по гр. д. № 747/2025 г., I г. о., ГК, Определение № 5701 от 8.12.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4970/2024 г., II г. о., ГК и др./. Никой от съделителите не е установил и че е живял в имота при откриване на наследството. С оглед изложеното, доказателствата, че съделителите не притежават друго жилище, не следва да бъдат обсъждани.