Решение № 465 от 30.04.2026, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 465 гр. Варна, 30.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Николай Св. Стоянов като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско дело № 20263100500618 по описа за 2026 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на Глава XXXIX-та от ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № 44265/11.12.2025 год. по рег. на ЧСИ Петя Иванова с рег. № 883, 1, подадена от „Уникредит Булбанк“ АД, с ЕИК 831919536, със седалище гр. София – взискател по изпълнението, срещу Постановление № 1308/25.11.2025 год. на ЧСИ П. Иванова с което е прекратено, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, изпълнителното дело № 79/2023 год. по описа на същия частен съдебен изпълнител.

В жалбата са наведени оплаквания, че постановлението за прекратяване на изп. дело е неправилно, тъй като предпоставките на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, не са налице. Сочи се, че изп. дело е образувано на 20.01.2023 год., на 26.02.2024 год. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на един от солидарните длъжници, на 12.08.2025 год. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на друг от солидарните длъжници, а на 05.11.2025 год. взискателя е поискал отново извършване на изпълнителни действия върху активи на длъжниците. Поради това счита, че двугодишният срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК не е изтекъл, поради което и постановлението за прекратяване на изп. дело от дата 25.11.2025 год. е незаконосъобразно.

Отправено е искане за отмяна на постановлението за прекратяване на изп. дело от дата 25.11.2025 год.

В писмени възражения длъжниците П. А. П., Ж. К. П.а и Ангел А. П., оспорват жалбата, считат, че е неоснователна и настояват да се остави без уважение.

1

В писмени мотиви по обжалваните действия частният съдебен изпълнител Петя Иванова счита жалбата за неоснователна.

Съдът съобрази следното:

Производството по изп. дело № 20238830400079 по описа на ЧСИ Петя Иванова с рег. № 883 е образувано на 20.01.2023 год. по молба на взискателя „Уникредит Булбанк“ АД, с ЕИК 831919536, със седалище гр. София от същата дата и въз основа на приложен изпълнителен лист от 16.09.2011 год., издаден по ч. гр. дело 13435/2011 год. и изп. лист от 19.10.2011 год., издаден по същото частно гражданско дело, с които длъжниците П. А. П., Жени К. П.а, Антон А. П. и Ангел П. Янакиев са осъдени да заплатят солидарно на банката посочени в изпълнителните листи суми.

С молбата си за образуване на изпълнителното производство взискателят е възложил на частния съдебен изпълнител на основание чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ извършване на действията, изброени в цитираната разпоредба, вкл. и да определя начина на изпълнение.

При извършена справка е установено, че един от солидарните длъжници – Ангел П. Янакиев - е починал на 09.03.2019 год. и производството е продължило в лицето на наследниците му по закон П. А. П. и Антон А. П. първоначални длъжници (солидарни) по изп. лист.

На 06.02.2023 год. и на 08.02.2023 год. държавата в лицето на НАП е присъединена като взискател по право за публичните й вземания към длъжника Ж. К. П.а и към длъжника П. А. П..

В изпълнение на възлагането от страна на взискателя по чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ, на дата 26.02.2024 год. е изготвено запорно съобщение за наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника Антон А. П.; запорното съобщение не е връчено на третото задължено лице – работодателя „Аделион“ ЕООД, със седалище с. Ветрино, Варненска област; няма данни изобщо да е изпращано за връчване. На дата 12.08.2025 год. са наложени запори върху трудовото възнаграждение на друг от солидарните длъжници – Ж.

К. П.а; на същата дата – 12.08.2025 год. е наложен запор върху вземане на длъжника П. А. П. за пенсия. Запорните съобщения не са връчени на третите задължени лица.

С молба от 05.11.2025 год. е поискал извършване на изп. действия срещу активи на длъжниците – запори върху вземания и върху движими вещи на длъжниците, възбрана върху недвижим имот/имоти, вкл. опис, оценка и публична продан на недвижими имоти.

С постановление от 25.11.2025 год. ЧСИ е прекратил изп. дело изцяло, т. е., по отношение на всички длъжници видно от документите на л. 107-120 от изп. дело.

С оглед така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са 2 следните:

Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното производство се прекратява с постановление когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка. Давността за принудително изпълнение се прекъсва с всяко искане на взискателя до съдебния изпълнител за предприемане на конкретно изпълнително действие, а също и с предприемането от съдебния изпълнител на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, предвиден в ГПК, независимо от това дали прилагането на този способ е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Двугодишният срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК започва да тече от последното валидно извършено изпълнително действие, като под изпълнително действие се имат предвид т. нар. „същински изпълнителни действия“, т. е., действия насочени към осребряване на имущество на длъжника, респ., действия, пряко насочени към удовлетворяването на взискателя – напр. извършване на опис, назначаване на пазач, изнасяне на вещи (движими и недвижими) на публична продан, плащане от третото задължено лице и др. подобни. Действия, които имат за цел да установят активите на длъжника, както и действията с обезпечителен характер, които имат за цел и последици запазването на имуществото на длъжника в неговия патримониум, не са изпълнителни действия в горния смисъл, нито по смисъла на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

Съгласно чл. 433, ал. 3 ГПК във всички случаи по ал. 1 съдебният изпълнител вдига служебно наложените възбрани и запори незабавно, след като постановлението за прекратяване влезе в сила.

Прекратяването на изпълнителното производство във всяка една от хипотезите на чл. 433, ал. 1 ГПК означава преустановяване на изпълнителните действия и заличаване с обратна сила на вече извършените такива.

От анализа на съдържащите се в изпълнителното дело доказателства, обсъдени по – горе, се налага извода, че в случая фактическият състав на чл.

433, ал. 1, т. 8 ГПК е осъществен.

След образуването на изпълнителното дело на 20.01.2023 год., в двугодишния срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК не са искани от взискателя и не са извършвани от съдебния изпълнител изпълнителни действия срещу нито един от солидарните длъжници, които да прекъсват давността за принудително изпълнение. Фактът на изготвяне (на съставяне) на дата 26.02.2024 год. на запорно съобщение за наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника Антон А. П., въз основа на възлагането по чл.

18, ал. 1 от ЗЧСИ, за което запорно съобщение изобщо няма данни да е било изпращано за връчване, не прекъсва давността за принудително изпълнение;

3 запорът не е съобщен и на длъжника съгласно чл. 450, ал. 2 от ГПК, поради което и не е налице прекъсване на давността по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. В случая давността за принудително изпълнение е изтекла на 08.02.2025 год. и изп. дело е прекратено по силата на закона с всички произтичащи от това последици.

На дата 12.08.2025 год. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника Ж. К. П.а; на същата дата – 12.08.2025 год. е наложен запор върху вземане на длъжника П. А. П. за пенсия. Горните два запора са наложени след изтичането на давността за принудително изпълнение по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК и нямат за последица прекъсването й, тъй като може да бъде прекъсвана давност, която още не е изтекла.

Налагането на горните два запора от 12.08.2025 год. е основание за образуване на ново изпълнително дело въз основа на същия изпълнителен лист, в какъвто смисъл са и указанията на частния съдебен изпълнител към взискателя в разпореждането му от 25.11.2025 год.

В обобщение жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата с вх. № 44265/11.12.2025 год. по рег. на ЧСИ Петя Иванова с рег. № 883, подадена от „Уникредит Булбанк“ АД, с ЕИК 831919536, със седалище гр. София – взискател по изпълнението, срещу Постановление № 1308/25.11.2025 год. на ЧСИ Петя Иванова, с което е прекратено, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, изпълнителното дело № 20238830400079 по описа на ЧСИ Петя Иванова с рег. № 883, с район на действие района на Окръжен съд – Варна.

Решението не подлежи на обжалване.

Препис от решението да се изпрати на ЧСИ Петя Иванова с рег. № 883 с район на действие района на ОС-Варна за прилагане към изпълнителното дело.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4