Решение № 11558 от 16.06.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11558 гр. София, 16.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АНГЕЛИНА К. БОЕВА при участието на секретаря В. Е. като разгледа докладваното от АНГЕЛИНА К. БОЕВА Гражданско дело № 20231110157433 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от А. В. А., чрез адв. Й. А., срещу „ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД, с която е предявен иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ за осъждане на ответника, в качеството му на застраховател по автомобилна застраховка „Каско“, да заплати на ищеца сумата в размер на 100 лева – частично от сумата в размер на 287,23 лева, представляваща непогасен остатък от застрахователно обезщетение за настъпило на 29.09.2022 г. застрахователно събитие с лек автомобил марка „Ауди“, модел „А 4“ с рег. № ********, собственост на ищеца, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на дължимата сума.

В исковата молба се твърди, че на 05.05.2022 г. между страните бил сключен договор за автомобилна застраховка „Каско“ по застрахователна полица № 4704220260000937 със срок на застрахователното покритие от 09.05.2022 г. до 08.05.2023 г. по отношение на лек автомобил марка „Ауди“, модел „А 4“ с рег. № ********, собственост на ищеца. На 29.09.2022 г., около 09,00 ч. А. А. паркирал собствения си автомобил в гр. София на ул.

„Митрополит Серафим Сливенски“ на паркинга пред бл. 17А. Около 20,00 ч. същия ден, отивайки до автомобила си, ищецът установил, че има увреждане по заден десен калник. За настъпилото застрахователно събитие на 30.09.2022 г. подал до застрахователя уведомление, по което била образувана щета № 470422222252907. Представител на застрахователя направил оглед на автомобила, изготвил снимков материал и съставил опис на претенция № 51-01600-14742/22/30.09.2022 г., в който били описани увредените части – панел заден десен (калник). С доклад по щетата било одобрено застрахователно обезщетение в размер на 112,77 лева, което било изплатено на ищеца. Оспорва изплатената сума като крайно недостатъчна за възстановяване на автомобила. След направено проучване в няколко сервиза 1 ищецът установил, че разходите за отстраняване на щетите възлизали на 400 лева. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявения иск. Претендира направените по делото разноски, включително за заплатено адвокатско възнаграждение.

Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника „ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата чрез юрк. Н. З.. Процесуалният представител оспорва предявения иск изцяло както по основание, така и по размер. Оспорва стойността на причинените на процесния лек автомобил щети, като твърди, че претендираното от ищеца застрахователно обезщетение значително надвишавало действително претърпените вреди. Оспорва наличието на причинно-следствена връзка между твърдяното събитие и вредите, за които се претендира обезщетение в настоящото производство, като твърди, че не всички увреждания били настъпили в резултат на процесното събитие. Твърди, че с доброволното изплащане на сумата в размер на 112,77 лева били покрити всички щети по застрахования автомобил, изчислени на база експертна оценка съгласно общите условия на застрахователя. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявения иск. Претендира направените по делото разноски възнаграждение. и дължимото за настоящото производство юрисконсултско

В съдебно заседание ищецът А. В. А., редовно призован, не се явява и не се представлява. Депозирана е молба от адв. А., в която заявява, че поддържа исковата молба и оспорва депозирания отговор. Моли съда да уважи предявения иск и да осъди ответника да заплати на ищеца претендираната сума, ведно със законната лихва. Претендира направените по делото разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК.

В съдебно заседание ответникът „ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД, редовно призован, се представлява от юрк. З.. Процесуалният представител поддържа отговора на исковата молба. В хода на устните състезания моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове по съображенията, подробно изложени в депозирания отговор. Моли при постановяване на крайния съдебен акт да бъде взето предвид, че при завеждане на претенцията собственикът на застрахования автомобил изрично бил посочил заплащане на обезщетение по експертна оценка. Претендира направените по делото разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение.

Съдът, след като прецени по вътрешно убеждение събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, приема за установено следното.

Не се спори по делото, че към датата на настъпване на застрахователното събитие между страните съществувало валидно застрахователно правоотношение, възникнало по силата на договор за автомобилна застраховка „Каско Стандарт“ по застрахователна полица № 4704220260000937, сключена на 05.05.2022 г. по отношение на лек автомобил марка „Ауди“, модел „А4“, с рег. № ********, собственост на ищеца. Застраховката била сключена при Клауза „Пълно Каско“ и била със срок на застрахователното покритие от 09.05.2022 г. до 2

08.05.2023 г. Видно от отбелязване в полицата, годината на производство на процесния автомобил била 2004 г., а от приложено по делото копие от свидетелството за регистрация – Част І е видно, че датата на първа регистрация на същия автомобил била 02.11.2004 г.

Застрахователната сума била определена на 6300 лева, а договореният начин за определяне на застрахователното обезщетение бил доверен сервиз.

По делото са представени Общи условия по застраховка „Каско Стандарт“ на „ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД. Съгласно т. ІV от Глава трета „Изплащане на обезщетение при частични повреди“ на общите условия застрахователното обезщетение при частични повреди на МПС над 7 до 18 години се определяло въз основа на опис на увредените детайли по един от следните начини: 1. по калкулация на застрахователя; 2. МПС се ремонтирало в посочен от застрахователя сервиз, с който имал сключен договор, различен от този на представителя на марката за страната, като стойността на ремонта се заплащала от застрахователя на сервиза, в който било ремонтирано МПС.

Не се оспорва обстоятелството, че на 29.09.2022 г. със застрахования лек автомобил настъпило застрахователно събитие, при което бил увреден заден десен калник. Във връзка с инцидента на 30.09.2022 г. ищецът подал до застрахователя заявление за изплащане на застрахователно обезщетение, по което била образувана щета № 470422222252907. В заявлението собственикът на застрахования автомобил не е отбелязал какъв начин на обезщетяване избира, но е посочил банковата си сметка, по която желае да получи застрахователно обезщетение. Не се оспорва от страните, поради което е отделено от съда като ненуждаещо се от доказване и обстоятелството, че по претенцията на ищеца ответникът одобрил по експертна оценка и изплатил по банков път застрахователно обезщетение в размер на 112,77 лева.

Допусната е по искане на страните съдебна автотехническа експертиза. Заключението на вещото лице е прието от съда и не е оспорено от страните. Същото е изготвено след запознаване с приетите по делото писмени доказателства и направени допълнителни проучвания. От заключението се установява, че застрахованият лек автомобил към датата на процесното събитие бил в експлоатация 17 години, 10 месеца и 27 дни. Обстоятелствата и причините, при които било настъпило процесното застрахователно събитие, били следните: на 29.09.2022 г., около 09,00 ч. лек автомобил „Ауди А4“, с рег. № ******** бил паркиран на ул. „Митрополит Серафим Сливенски“ и към 20,00 ч. бил намерен от водача с увреждания по заден десен калник. От така представения механизъм на ПТП, сравнението на щетите в описа на застрахователя и отразените в заявлението за изплащане на застрахователно обезщетение видими увреждания, се налагал изводът, че щетите по процесния лек автомобил можело да настъпят в паркирано състояние на превозното средство. Вещото лице изчислило, че стойността на уврежданията, определена на база средни пазарни цени към датата на застрахователното събитие, възлизала на 434,28 лева. Тъй като за процесния автомобил нямало предвидени части за подмяна, стойността на уврежданията, определена на база средни пазарни цени на доверени сервизи, различни от официалния за марката „Ауди“ сервиз, към датата на ПТП била в размер на 382,08 лева. А размерът на обезщетението, 3 определено по експертна оценка на застрахователя, възлизал на 112,77 лева. Съдът намира, че заключението на вещото лице е пълно, ясно, обосновано и не възниква съмнение относно неговата правилност, поради което го възприема изцяло.

По делото са представени и други писмени доказателства, неотносими към настоящия спор.

От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи.

По иска с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ:

Разпоредбата на чл. 405, ал. 1 КЗ урежда правото на застрахования при настъпване на застрахователно събитие да получи дължимото застрахователно обезщетение от застрахователя по имуществената застраховка „Каско“ за причинените вреди. За да бъде ангажирана отговорността на застрахователя, е необходимо да бъдат доказани всички елементи от фактическия състав – наличие на валидно застрахователно правоотношение между страните към момента на настъпване на застрахователното събитие; настъпване на покрит от застрахователния договор риск в срока на застрахователното покритие; причинените от застрахователното събитие вреди; наличието на причинно-следствена връзка между застрахователното събитие и претендираните вреди и размерът на последните.

В настоящия случай не се спори между страните, че всички елементи от фактическия състав, пораждащ правото на застрахования да получи от застрахователя по имуществената застраховка обезщетение са се осъществили, поради което и съдът е приел за ненуждаещи се от доказване релевантните обстоятелства. Същите се установяват по безспорен начин от събраните по делото доказателства – писмени такива и заключението по съдебната автотехническа експертиза. Спорен е единствено размерът на дължимото от ответното дружество застрахователно обезщетение.

По този въпрос следва да се има предвид на първо място разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ, съгласно която при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност. Съгласно задължителната съдебна практика дължимото обезщетение следва да бъде определено по пазарната стойност на ремонта за отстраняване на претърпяната вреда към момента на настъпване на застрахователното събитие. Застрахователното обезщетение не може да надвишава действителната (при пълна увреда), респ. възстановителната (при частична увреда) стойност на увреденото имущество, а действителната, респ. възстановителната стойност не може да бъде по-голяма от пазарната му стойност към деня на настъпване на събитието. Съгласно чл. 400, ал. 1 КЗ за действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество. А чл. 400, ал. 2 КЗ определя възстановителната застрахователна стойност като стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, 4 монтаж и други, без прилагане на обезценка. Следователно, размерът на застрахователното обезщетение се определя съобразно доказания размер на претърпяната вследствие застрахователното събитие вреда, който не може да надхвърля действителната, респ. възстановителната стойност на увреденото имущество, определено по пазарната му стойност. При изчисляване размера на обезщетението не следва да се прилага коефициент на овехтяване, тъй като последният е инкорпориран в самата застрахователна стойност (вж.