Решение № 791 от 15.07.2022, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 791 гр. Перник, 15.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Борислава П. Борисова-Здравкова при участието на секретаря ЦВ.Ч.М. като разгледа докладваното от Борислава П. Борисова-Здравкова Гражданско дело № 20221720101601 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени от ЕМ. Й. Г., ЕГН **********, и АНГ. Й.

Г., ЕГН **********, двамата с адрес: гр. *****, чрез пълномощника им адв. К. П., срещу „Топлофикация – Перник“ АД, ЕИК 113012360, със седалище и адрес на управление: гр.

Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“, искове с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено, че:

ЕМ. Й. Г., ЕГН **********, не дължи на ответника принудително изпълнение на сумата 983,30 лв. – главница за неплатена топлинна енергия за периода 01.05.2011 г. – 30.04.2013 г., и сумата 173,45 лв. – законна лихва за забава на месечните плащания за периода 30.06.2011 г. – 25.03.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата 173,45 лв., считано от 13.05.2014 г. до окончателното й изплащане, както и сумата 98,13 лв. – разноски, представляващи 1/2 част от вземанията по изпълнителен лист, издаден срещу наследодателя му Б.С.А. по гр.д. № 3095/2014 г. на РС-Перник, и

АНГ. Й. Г., ЕГН **********, не дължи на ответника принудително изпълнение на сумата 983,30 лв. – главница за неплатена топлинна енергия за периода 01.05.2011 г. – 30.04.2013 г., и сумата 173,45 лв. – законна лихва за забава на месечните плащания за периода 30.06.2011 г. – 25.03.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата 173,45 лв., считано от 13.05.2014 г. до окончателното й изплащане, както и сумата 98,13 лв. – разноски, представляващи 1/2 част от вземанията по изпълнителен лист, издаден срещу наследодателя му Б.С.А. по гр.д. № 3095/2014 г. на РС-Перник.

1

В исковата и уточняващата молба се излага, че в полза на ответника срещу наследодателя на ищците е издаден изпълнителен лист, въз основа на който е образувано изп. д. № 1809/2014 г. по описа на ЧСИ СТ.Б. с район на действие Окръжен съд – Перник.

Твърдят, че не дължат принудително изпълнение на по ½ част от вземанията по изпълнителния лист съобразно квотите си в наследството, тъй като същите са погасени с изтичане на предвидения в закона давностен срок. Молят за уважаване на предявените искове и осъждане на ответника да им заплати сторените разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Топлофикация-Перник” АД, чрез юрк. С., е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва иска като неоснователен. Твърди, че давността за вземанията е прекъсната с образуване на изп. дело № 1809/2014 г. на ЧСИ СТ.Б. и е спряла да тече до приемане на ТР № 2/26.06.2015 г. Навежда довод, че перемпцията на изпълнителното дело е без правно значение за давността като се позовава на Решение № 37/24.02.2011 г. по гр.д. № 1747/2020 г. на ВКС. По изложените съображения моли за отхвърляне на предявените искове и присъждане на сторените разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца.

Съдът, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

От приложения препис на изп.д. № 1809/2014 г. на ЧСИ СТ.Б. се установява, че е образувано по молба с вх. № 12481/22.10.2014 г. от „Топлофикация-Перник“ АД, въз основа на изпълнителния лист от 23.06.2014 г., с който на основание Заповед № 2691/14.05.2014 г. по ч.гр.д. № 03095/2014 г. на РС-Перник Б.С.А., ЕГН **********, е осъдена да заплати на взискателя сумата 1966,60 лв. – главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2011 г. до 30.04.2013 г. вкл., сумата 346,90 лв. – лихва за забава на месечните плащания за периода от 30.06.2011 г. до 25.03.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата от 1966,60 лв., считано от датата на подаване на заявлението – 13.05.2014 г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените разноски по делото в размер на 150 лв. – юрисконсултско възнаграждение, и 46,27 лв. - държавна такса.

На 05.11.2014 г. е изискана справка от НАП за публични задължения на длъжника, притежавани движими и недвижими имоти, трудови договори и данни за осигурител. На 06.11.2014 г. е изпратена покана за доброволно изпълнение до длъжника, за която е залепено уведомление на 17.07.2015 г., и запорно съобщение за налагане на запор върху пенсията на длъжника до РУ „СО“-гр. Перник.

По изпълнителното дело е приложена справка от НБД „Население“, извършена на 26.05.2015 г., съгласно която Б.С.А., ЕГН **********, е починала.

На 13.06.2022 г. съдебният изпълнител е изпратил съобщения до страните, че прекратява изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и до РУ „СО“-гр.

Перник, че вдига запора, наложен на Б.С.А., по изпълнителното дело.

От удостоверение с изх. № 378/22.03.2022 г., издадено от Община Перник, се установява, че Б.С.А., ЕГН **********, е починала на 01.12.2014 г. като е оставила 2 наследници по закон двама низходящи: ЕМ. Й. Г., ЕГН **********, и АНГ. Й. Г., ЕГН **********.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Към момента на провеждане на откритото съдебно заседание по делото, в което е приключено съдебното дирене, съобщенията за прекратяване на изпълнителното дело не са връчени на страните, поради което следва извод, че изпълнителното дело не е прекратено с влязъл в сила акт на съдебния изпълнител. С оглед изложеното, доколкото в исковата молба се съдържат твърдения, че са погасени по давност вземанията, за които в полза на ответното дружество е издаден изпълнителен лист и образувано изпълнително дело срещу наследодателя на ищците, съдът приема, че предявените отрицателни установителни искове са с правно основание чл. 439 ГПК.

В случая изпълнителният лист е издаден за вземания по влязла в сила заповед за изпълнение, които ищците твърдят, че не дължат в качеството на наследници на по ½ част от задълженията на длъжника поради изтекла погасителна давност. Тъй като заповедта за изпълнение се връчва на длъжника и ако не бъде депозирано в срок възражение, влиза в сила и всякакви възражения, които длъжникът е могъл да направи до изтичане срока за възражение се преклудират, ищецът може да се позовава само на факти /изтекъл давностен срок/ след влизане в сила на заповедта за изпълнение.

Съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години. Влязлата в сила заповед за изпълнение се ползва със стабилитета на съдебните решения, тъй като фактите и възраженията, които са могли да бъдат направени до влизането й в сила, се преклудират. Резултат на стабилитета на заповедта за изпълнение и преклудиране на възможността да се оспорват посочените факти и обстоятелства, е недопустимостта на последващ процес, основан на факти, несъвместими с материалното право, чието съществуване е установено с влязлата в сила заповед. Влязлата в сила заповед за изпълнение установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на изтичането на срока за подаване на възражение. Следователно по действащия ГПК изискването на чл. 117, ал. 2 ЗЗД за петгодишен давностен срок на новата давност, която тече от прекъсването на давността, се прилага както когато вземането е установено с влязло в сила съдебно решение, така и с влязла в сила заповед за изпълнение /в този смисъл Решение № 118 от 07.07.2012 г. по гр. д. № 4063 по описа за 2021 г. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК/. Предвид изложеното, съдът приема, че приложима към процесните вземания е общата петгодишна давност по арг. от чл. 117, ал. 2 ЗЗД.

По делото не са представени доказателства за датата, на която е влязла в сила заповедта за изпълнение, поради което съдът приема, че моментът от който е започнал да тече предвиденият в закона петгодишен давностен срок е датата на издаване на изпълнителния лист – 23.06.2014 г., към който момент страните не спорят, че заповедта за изпълнение е влязла в сила.

3

Съгласно задължителната съдебна практика /решение № 170/17.09.2018г. по гр.д. № 2382/2017 г. на ВКС, IV г.о. и в решение № 51/21.02.2019 г. по гр.д. № 2917/2018 г. на ВКС, IV г.о., постановени по реда на чл. 290 ГПК/, когато е издаден тълкувателен акт за определена правна норма и впоследствие са настъпили промени, които налагат приемането на нов тълкувателен акт, отменящ предходния, последващият акт по тълкуването на дадена правна норма няма обратно действие, а се прилага от момента на постановяването му.

Съобразно това разрешение и предвид датата на образуване на изп.д. № 1809/2014 г. по описа на ЧСИ СТ.Б., приложение следва да намери тълкуването на чл. 116, б.„в“ ЗЗД, дадено с ППВС № 3/1980 г., поради което съдът приема, че с подаване на молбата за образуване на изпълнителното дело на 22.10.2014 г. погасителната давност за вземанията е прекъсната и е спряла да тече по време на висящността му.

С приемането на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, ППВС № 3/1980 г. е обявено за изгубило смисъл.

Съобразно постановките на посочения тълкувателен акт, погасителната давност за процесното вземане се прекъсва с всяко валидно изпълнително действие и започва да тече нова давност.

При бездействие на кредитора в период от две години производството се прекратява поради т. нар. „перемпция“, като това се осъществява по силата на закона, без да е необходим допълнителен юридически факт, а постановлението на съдебния изпълнител единствено констатира осъществяването на предвидените в закона материални предпоставки – в продължение на две години взискателят да не е поискал извършването на изпълнителни действия. Тъй като изпълнителното дело не е прекратено към момента на приемане на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, с което ППВС № 3/1980 г. е обявено за изгубило смисъл, следва да се приеме, че новата давност започва да тече от постановяване на тълкувателния акт 26.06.2015 г.

Въпреки поставените в негова доказателствена тежест факти, ответникът не е ангажирал доказателства за прекъсването на давността след 26.06.2015 г. /датата, на която е приет новия тълкувателен акт, с който ППВС № 3/1980 г. е обявено за изгубило смисъл/. Тъй като давностният срок за вземанията не е изтекъл към 13.03.2020 г., същият е спрял да тече до 21.05.2020 г., на основание чл. 3, т. 2 от ЗМДВИПОРНСПП, след което е продължил да тече. Следователно към петгодишния срок, който, считано от 26.06.2015 г. е следвало да изтече на 26.06.2020 г., следва да се прибави периодът от 13.03.2020 г. до 21.05.2020 г. /два месеца, една седмица и един ден/, през който давността е спряла. Следователно петгодишният давностен срок е изтекъл на 04.09.2020 г.

С оглед изложеното, съдът прави извод, че предявените искове са основателни и следва да бъдат уважени.

По разноските:

4

Предвид изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищците следва да се присъдят направените разноски. Съобразно представения списък и доказателства за извършени разноски, същите са сторили такива в размер на 100,39 лв. - държавна такса, и по 350,00 лв. - платено в брой адвокатско възнаграждение. По възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение, направено в отговора на исковата молба, съдът намира следното:

Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, минималното адвокатско възнаграждение при предявения интерес от 1254,88 лв. е 300 лв. + 7 % за горницата над 1000 лв., т.е. 317,84 лв., който размер платеното такова не надвишава значително, поради което не е налице основание за неговото намаляване. С оглед изложеното, съдът намира, че възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна е неоснователно.

Предвид изложеното, ответникът следва да бъде осъден да заплати на всеки от ищците половината от внесената държавна такса за производството по делото, равняваща се на 50,19 лв., и платеното адвокатско възнаграждение в пълен размер /350,00 лв./, т.е. сума от по 400,19 лв. на всеки ищец.