Решение № 260003 от 13.02.2023, Окръжен съд - Плевен

Р Е

Ш Е Н

И Е гр.Плевен, 13.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Търговско отделение, в публично съдебно заседание на единадесети януари, през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ЕМИЛИЯ КУНЧЕВА при секретаря Николай

Димитров, като разгледа докладваното от съдията Кунчева т.д. № 58 по описа за 2020 година, на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид:

Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от А.П.М., ЕГН **********, лично за себе си и като майка и законен представител на Ц.Л.А., ЕГН **********, Ш.Л.А., ЕГН **********, К.Л.А., ЕГН **********, В.Л.А., ЕГН **********, и П.Л.А., ЕГН **********, всичките от гр. Д., обл. Плевен, подадена чрез адв. С.Ч., като представител на Адвокатско дружество „Ч.,***, против „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ***“ АД, със седалище гр.

София, ЕИК ***, с която са предявени осъдителни искове за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди в размер по 200 000 лв. за всеки един от ищците, или в общ размер на всички претенции от 1

200 000 лв., ведно със законната лихва от 01.07.2019 г. до окончателното изплащане на обезщетенията, които неимуществени вреди са претърпени вследствие смъртта на Л. Ц. А., живял на съпружески начала с ищцата А.П.М. и баща на останалите ищци, от ПТП, настъпило на 23.12.2018 г., причинено виновно от водача на лек автомобил „***“ с д.к.№ ***, застрахован по риска „Гражданска отговорност“ при ответното дружество.

В исковата молба се твърди, че на 23.12.2018 г., около 18:00 ч., в тъмната част на денонощието, на път III-305, на 1,4 км от ПП I-3, км 97+4 /пътен възел НХК Плевен/ настъпило ПТП, при което е причинена смъртта на съжителя на първата ищца и баща на останалите ищци Л. Ц. А..

Произшествието е причинено виновно от водача на лек автомобил „***“ с рег.№ *** – И.С.Т., движещ се в посока от гр. Плевен за с. ***, който нарушил правилата за движение по пътищата, като се движил със скорост, несъобразена с конкретната пътна обстановка и със знаковите ограничения, вследствие на което блъснал попътно движещата се каруца с животинска тяга, в която пътувал пострадалият Л. А..

В резултат на удара между лекия автомобил и каруцата, тялото на Л. А. паднало в лентата за насрещно движение върху асфалтовия път. Малко след настъпването на ПТП по същия път, но с посока на движение от с. *** към гр. Плевен, се движил лек автомобил „***“ с рег.№ ***, управляван от П.Б.Ч.. Водачът на този автомобил се движил със скорост, несъобразена с конкретната пътна обстановка и знаковите ограничения, не забелязал навреме намиращия се върху платното за движение Л. А., не намалил скоростта и не спрял своевременно, вследствие на което ударил същия и влачил тялото му. В резултат на настъпилото ПТП Л. А. получил несъвместими с живота травматични увреждания, довели до неговата смърт. Съгласно чл. 53 ЗЗД, ако увреждането е причинено от неколцина, те отговарят солидарно. Прекият делинквент е извършил деянието виновно, при форма на вината непредпазливост.

Ищците търпят неимуществени вреди от смъртта на пострадалия Л. А., който живял в продължение на десетина години на съпружески начала с ищцата А.М. и е баща на малолетните ищци Ц., К., Ш., В. и П.. Въпреки че нямали сключен брак, Л. и А. изградили истинско семейство, в което отношенията между членовете му се основавали на взаимно уважение, обич и грижа. Двамата се обичали и се подкрепяли взаимно. Л. се грижил за възпитанието на децата им и осигурявал тяхната издръжка. Децата обичали баща си и се отнА.ли с уважение към него. След смъртта му животът на ищците е напълно преобърнат. А. е напълно съсипана и все още не може да приеме случилото се. Не спира да плаче, чувства се изоставена и отчаяна. Загубила е най-близкия човек в живота си, който се е грижил за нея и техните деца. Чувства се обезверена и съкрушена. Ищцата изживява стрес, потиснатост, безпокойство, изострена чувствителност, ранимост, вътрешна опустошеност, безсилие пред обстоятелствата и усещане за „разрив“ в отношенията й с другите и живота като цяло. Загубила е Л. като емоционално присъствие и опора в живота й, надежда за сигурност на бъдещото й. Това е довело да развитие на остра стресова реакция и душевно разстройство у нея. Петте деца на Л. и А.преживяват смъртта на баща си не по-леко. Те не спират да плачат след случилото се, не могат да разберат защо баща им не е при тях. Загубили са неговата обич, морална и материална подкрепа. Загубата на бащата тепърва ще започне да се отразява негативно в живота на децата, тъй като фигурата на бащата е много важна за правилното им психологическо развитие. За лекия автомобил „***“, при управлението на който виновно е причинено ПТП, има сключена застраховка „Гражданска отговорност“, валидна към момента на произшествието, което ангажира отговорността на ответното дружество за обезщетяване на причинените вследствие на ПТП имуществени и неимуществени вреди. Ищците са предявили извънсъдебна претенция, но не са им изплатени обезщетения от страна ЗК „***“ АД. Считат, че обезщетение в размер по 200 000 лв. за всеки един от тях би било справедливо.

В съдебно заседание исковите претенции се поддържат от процесуалните представители на ищците. Представена е писмена защита по делото и списък по чл. 80 от ГПК за сторените деловодни разноски.

Ответникът оспорва исковите претенции за неимуществени вреди по основание и по размер.

Оспорва фактическите твърдения в исковата молба за виновно противоправно поведение от страна на водача И.Т., както и твърденията за настъпване на риск, покрит по застрахователен договор за лекия автомобил, управляван от този водач.

Оспорва също така твърденията за механизма на произшествието и че заявените с исковата молба вреди са настъпили в пряка причинно-следствена връзка от този механизъм, като навежда твърдения, че причина за настъпването на процесното ПТП са действията на водача на лек автомобил „***“ – П.Ч.. Твърди още, че в резултат на настъпилия сблъсък на този автомобил с падналия на пътното платно Л.

А., на последния са причинени телесни увреждания, довели до летален изход. Ответникът оспорва и твърденията на ищците за търпени от тях неимуществени вреди, както и за съществуването на описаните отношения между ищците и пострадалото лице.

Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия Л. А., изразяващо се в нарушаване разпоредбите на чл. 71, ал. 1 от ЗДвП и чл. 106, ал. 1 от същия закон. Счита размерът на заявените претенции за прекомерен и в противоречие с принципа за справедливост, прогласен в чл. 52 ЗЗД. Оспорва и акцесорните претенции за присъждане на законна лихва, предвид неоснователността на главните искове.

Ответникът също претендира направените от него разноски по делото. Представена е писмена защита от процесуалния представител на ответното дружество адв. Н.М. ***.

Третото лице

– помагач на ответника – И.С.Т. не ангажира становище.

Становището на третото лице – помагач на ответника – ЗАД „***“ АД гр. София е обективирано в депозирана молба с вх.рег.№ 261622/16.08.2022 г., чрез процесуалния представител адв. К. И. от САК. От съдържанието на същата е видно, че дружеството оспорва твърденията на ищците за допуснати нарушения на правилата за движение по пътищата от страна на водача П.Ч., респективно за възникнала солидарна отговорност между него и този водач на основание чл. 53 от ЗЗД. Позовава се на влязлата в сила присъда на наказателния съд. Заявява, че не дължи и не е изплащало обезщетения за неимуществени вреди на ищците, както и че същите са направили отказ от заявени претенции срещу този застраховател по друго съдебно производство – т.д. № 163/2019 г. по описа на Плевенски окръжен съд, прекратено с влязло в сила определение от 06.07.2022 г. поради отказ от предявените искове на основание чл. 233 от ГПК. Поддържа направеното от ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност с оглед нормата на чл. 235, ал. 2 и съобразно приетия доклад по делото, прие за установено от фактическа страна следното:

От приложеното НОХД № 761/2021 г. по описа на Плевенски окръжен съд е видно, че с постановената по същото дело присъда № 1/11.01.2022 г. подсъдимият И.С.Т., с ЕГН **********, е признат за виновен в това, че на 23.12.2018 г., около 17:50 ч., на третокласен път III-305, област Плевен, на разстояние 1,4 км от ПП I-3 км 97+814 /Пътен възел НХК – с.***/, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил „***“, с регистрационен № ***, негова собственост, в посока гр.Плевен – с.*** /от изток към запад/, нарушил правилата за движение по пътищата, регламентирани в ЗДвП, а именно: чл. 20, ал.

2 от ЗДвП, вследствие на което причинил по непредпазливост смъртта на Л. Ц. А., с ЕГН **********, поради което и на основание чл. 343, ал. 1, б.“в“, вр. с чл.

342, ал.1, вр. с чл. 54 от НК е осъден на три години лишаване от свобода, което наказание, на основание чл. 58а, ал. 1 от НК е намалено с 1/3 и му е определено наказание в размер на две години лишаване от свобода. С присъдата подсъдимият И.С.Т. е признат за невинен да е извършил деянието, нарушавайки чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, както и чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, и е оправдан по обвинението му в тази му част.

Върху представения препис от присъдата е отбелязано, че същата е влязла в сила на 27.01.2022 г.

Не е било спорно между страните, а е и видно от представените удостоверения за раждане на ищците Ц.Л.А., Ш.Л.А., К.Л.А., В.Л.А. и П.Л.А., че родители на същите са ищцата А.П.М. и починалият при процесното ПТП Л. Ц. А..

От приетото заключение на вещото лице по назначената съдебно-медицинска експертиза – доц.д-р Д.Д. се установява, че при първоначалния удар между лекия автомобил „***“ и ППС с животинска тяга тялото на Л. Ц. А. е политнало към автомобила и се е ударило в обзорното му стъкло. В резултат на удара А. е получил черепно-мозъчна травма, счупване на лявата ръка и тежка гръдна травма, локализирана предимно вдясно, изразяваща се в счупвания на осем ребра с масивна дислокация на фрагментите, причинили разкъсване на плевралните листове и голямо на площ и дълбоко разкъсване на паренхима на десния бял дроб от вбитите костни фрагменти на счупените ребра, причинили несъвместимо с живота грубо анатомично увреждане на десния бял дроб и аспирация на кръв. При такова увреждане на жизнено важен орган смъртта е настъпила много бързо и е била абсолютно неизбежна. Налице е пряка причинно-следствена връзка между причинената гръдна травма от удара на тялото на Л. А. в предното обзорно стъкло на автомобила „***“ и настъпването на смъртта на същия.

По делото е допусната и автотехническа експертиза.

От заключението на вещото лице инж. А.П. по същата става ясно, че произшествието е настъпило в тъмната част на денонощието, като районът на ПТП представлява прав хоризонтален пътен участък за двупосочно движение с прекъсната разделителна линия на двете ленти, без пътни знаци. Каруцата с конски впряг, управлявана от Л. А. и пътник Ц. А., се движила в дясната пътна лента, в посока с.***. Попътно зад каруцата се движил лекия автомобил „***“, управляван от И.С.Т..

Последвал тилен ексцентричен удар между тилната част на каруцата и предната част на автомобила. Предвид действащите сили на удара, Л. А. контактува с обзорното челно стъкло на автомобила, с последващо отхвърляне в насрещната пътна лента на отстояние около 36 м, а Ц. А. е паднал върху десния банкет пред местонахождението на починалия кон. Скоростта на лекия автомобил „***“ преди и към момента на удара с каруцата е била 104,8 км/ч. В същото време в противоположна на каруцата посока се движил автомобил „***“ със скорост 77,33 км/ч. Когато челната част на този автомобил се намирала на разстояние около 50 м от тялото на Л. А., водачът му възприел върху насрещната пътна лента Ц. А. и реализирал ефективно спиране до момента, в който челната част на автомобила се е изравнила с тялото на Ц. А.. Последният към този момент е възприел тялото на сина си Л. А. върху асфалтовата настилка, което е отстояло на около 36 м от него и челната част на автомобила. Водачът на автомобила „***“ отпуснал спирачния педал и реализирал плавно спиране на 62 м от тялото на Л. А., след реализирано прегазване на същия. Според заключението скоростта, с която се е движил лекият автомобил „***“, управляван от И.Т., е била по-голяма от граничната за предотвратяване на ПТП при къси и дълги светлини и своевременно спиране от страна на водача. Въз основа на направени аналитични изчисления, вещото лице е дало заключение, че при движение на автомобила „***“ на къси светлини с видимост към каруцата 65 м, със скорост 81,94 км/ч и своевременни действия за спиране от страна на водача на същото МПС, произшествието е било предотвратимо.