Протоколно определение № 10 от 08.01.2026, Районен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 10 гр. П., 08.01.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – П., XIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Камен Г. Гатев

Съдебни

ГЕОРГИ Д. ПРИСАДНИКОВ заседатели: ПАВЛИНА Д. ВАРЕВА при участието на секретаря Росица Караджова и прокурора Б. Ат. П.

Сложи за разглеждане докладваното от Камен Г. Гатев Наказателно дело от общ характер № 20255220201490 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 13:30 часа се явиха:

Подсъдимият В. К. – редовно призован, явява се лично.

Явява се защитникът адв. В. П. - редовно призован и надлежно упълномощен от днес.

За РП-П. се явява прокурор П..

ПРОКУРОРЪТ: Моля да се даде ход на делото.

АДВ. П.: Моля да се даде ход на делото.

ПОДСЪДИМИЯТ:Моля да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че няма процесуални пречки за даване ход на делото в днешното съдебно заседание, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:

Снема самоличността на подсъдимия, както следва:

В. Ц. К. – роден на ... в гр. П., живущ в същия град, българи,н български гражданин, женен, неосъждан, с висше образование, работещ, ЕГН – **********.

ПОДСЪДИМИЯТ: Получих препис от обвинителния акт и разпореждането на съда за насроченото разпоредително заседание.

1

На подсъдимия се разясниха правата по чл.55, чл.94, чл.115 ал.4 и чл.274 от НПК.

РАЗЯСНЕНИ бяха и разпоредбите на чл. 371 и чл.380 и сл.НПК.

ПОДСЪДИМИЯТ:Разбрах правата си.

Не се направиха ОТВОДИ на съда, секретаря и прокурора.

СТРАНИТЕ /ПООТДЕЛНО/: Наясно сме с въпросите по чл. 248 ал.1 от НПК и сме готови да пристъпим към обсъждането им.

С оглед изявлението на страните съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ОТКРИТОТО РАЗПОРЕДИТЕЛНО ЗАСЕДАНИЕ, разяснява на страните разпоредбите на чл. 248, ал.3 и ал.4 от НПК и пристъпва към обсъждане на въпросите по чл. 248, ал.1 от НПК.

ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания и възражения по въпросите по чл. 248, ал.1 от НПК. По т. 9 не са налице основания за обединяване или разделяне на делото.

АДВ. П.: Нямам искания и възражения по въпросите по чл. 248, ал.1 от НПК. Считам, че делото е подсъдно на този съд, но считам, че има основание за прекратяване на НП и връщане на ОА на прокуратурата. Считам, че по време на ДП е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила довело до ограничаване правата на обвиняемия. На този етап считам, че не са налице основания за разглеждане по особените правила. Няма основание за разглеждане делото при закрити врати. Мярката е най- ниската, но мисля, че тя си е изиграла своето значение. Искания за събиране на нови доказателства ще имам такива искания.

До мотивирам защо считам, че делото следва да го прекратите и върнете на РП. Известно е, че чрез ОА прокурорът развива в пълнота своята обвинителна теза пред решаващия съдебен акт. Главното предназначение на ОА е да формулира така обвинението е, че да определи предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него и по този начин да се поставят основните рамки на процеса на доказване и осъществяване правото на защита.

Известно е също така, че в обстоятелствената част на ОА прокурора трябва да посочи фактите, които 2 обуславят съставомерността на деянието и участието на обвиняемия в осъществяването му. Към тях се отнасят времето, мястото формите и данни на личността на обвиняемия. Непосочване в обстоятелствената част на акта, на начина на извършване на деянието, пострадалото лице и размера на вредите е основание за връщане на делото на прокуратурата, тъй като става въпрос за елемент от престъпен състав. В конкретния случай ще се позова на следните факти, които могат да бъдат открити в ОА. Четейки го много внимателно отпред назад аз не видях да съществува пострадало лице.

На второ място Вие г-н съдия и съдебни заседатели ще видите, че в кориците на делото се намират редица наши искания на които така или иначе не беше обект на дадени отговори, т. е. бяха отхвърлени. Само ще цитирам чрез постановление от 03.09.25 г. наблюдаващия прокурор във връзка с направено искане да се запознаем с материалите, ние поискахме да ни бъде дадена съответната експертиза, включително и счетоводната и направихме искане да се уточни размера на вредата. Второ - известно е, че в НК че съществува чл. 212Б така наречения запариране, в който дава по- облекчен режим по отношение на обвиняемия по време на съдебното следствие, тъй като касае връщане на имуществото. Аз считам, че изначално това което водихме спор с Окръжна прокуратура и най- вече с наблюдаващия прокурор, който вече не е наблюдаващ прокурор, че има една неправилна квалификация, но тук ще излезе, че това е принципен въпрос и прокуратурата е в правото си да поддържа обвинението, така както го е квалифицирала, но вие можете да видите, че отначало обвинението е по чл. 256 и аз не мога да разбера, защо прокурора от ОП изпраща делото като казва, че не може да бъде разглеждано по чл. 256, като включително има и такива нарушения свързани с данъчно осигурителната система. Той е специален член и от там водихме спор, че не е точна квалификацията по чл. 212, но така или иначе сме пред вас с това обвинение. Да не говорим, че имаме и прецизност в тази сума, която е записана на лист 34 в хиляди и само е отбелязана една абзацна точка на ОА на лист 59, че тази сума е частично възстановена, но не се посочва размера. Аз се снабдих с копия и се опитах да направя някаква такава преценка, защото и ССЕ не ми даде каква сума е възстановена и по мои данни е възстановена и остана една сума от 434 лева, която не е възстановена, но това дали е така или не, мисля че трябваше да бъде решено с ОА.

Другото което е много важно за правото явно прокурора е пропуснал 3 едно тълкувателно Решение № 1 от 30.10.98 г. по тълкувателно дело № 1/98 г.

Приключвайки разследването прокурорът не е конкретизирал съобразно това тълкувателно решение размера на имуществото. Там е ясно казано в първа точка – цитира. Прокурорът на тази страница, която цитира 43 е записал, че се позовава на чл. 93, т. 14 от НК, но т. 14 е за данъчни престъпления и в мотивите на това тълкувателно решение е казано, че излизаме извън данъчните престъпления, следователно имаме едно недлижиране на един важен факт, защото оставаме в невидение и ако изчислим то тази сума въобще може да не е в големи размери и тогава минаваме в друг размисъл. Смятам, че изложих достатъчно аргументи от фактическа и правна страна и считам, че въпросният ОА следва да се върне защото определено смятам, че прокурор Петрова бързаше да го отнесе с цел да си изчисти нещата преди да се пенсионира и просто го претупа. Считам, че това са важни неща и не е допустимо да влизаме в дело с подобен ОА.

ПОДСЪДИМЯТ – Поддържам това което каза адвоката ми.

ПРОКУРОРЪТ – Поддържам становището си.

Съдебният състав, след съвещание, след като се запозна с материалите по делото и съобрази становището на страните по въпросите на чл. 248, ал. 1 от НПК, намира следното:

1. Делото е подсъдно на съда, като в това отношение съдът намира, че няма съмнение с оглед правната квалификация на обвинението и периодите които са инкриминирани по деяния, че делото е подсъдно на районния съд като първа инстанция, а не на окръжния съд.

2. Няма основание за прекратяване или спиране на наказателното производство;

3. Съдът намира обаче, че по т. 3 са налице допуснати на ДП и отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, които са довели до ограничаване правата на обвиняемия. Става въпрос за следното:

Обвиненото е за престъпление по чл. 212, ал. 4 от НК, във връзка с ал.

2 от НК и чл. 26, ал. 1 от НК.

Престъплението по чл. 212, ал. 2 от НК е известно като документна измама в полза на другиго за разлика от ал. 1, който състав се отнася до документна измама в собствена полза – в полза на обвиненото лице. От тази гледна точка в обвинителния акт са изложени обстоятелства за част от 4 свидетелите, които са получавали неправомерно обезщетения от общественото осигуряване, че суми от тези обезщетения са били давани лично на обвиняемия и дори е имало предварителна уговорка това да става така.

Така например според фактическата обстановка свидетелят Г.З. е давал лично пари на обв. К.. Също така свидетелят А.Ф. чрез сина си С.Ф. е давала пари от болничните листове на обв. К..

Пак според ОА свидетелят Л.С. е имал предварителна уговорка с обв.

К., че ще делят парите от обезщетенията които свидетелят С. неправомерно получава. Подобни обстоятелства според съда навеждат на обвинение по чл.

212 ал. 1 от НК, а от друга страна сумите, които се отнасят до тези обезщетения получени от цитираните свидетели са част от общата щета, която е посочена да е в размер на 33 457.02 лева и всъщност е основание за квалифициращото обстоятелство по чл. 212, ал. 4 от НК, т. е. ако тези суми които не е ясно в какъв точен размер са бъдат извадени, не е сигурно дали квалификацията ще бъде същата.

От друга страна получава се несъответствие между изложените факти и правната квалификация на обвинението, като от фактическа страна са налице данни за извършено престъпление, както по чл. 212, ал. 2 от НК, така и по чл. 212, ал 1 от НК, като отделен е въпроса дали по тези две различни обвинения ще е налице и квалифициращия признак по ал. 4 на чл. 212 от НК.

На следващо място съдът споделя доводът на защитника адв. П., че в крайна сметка в ОА не става ясно, кое е пострадалото лице или учреждение, може само да се предполага, че това е ТП на НОИ- П.. Поначало непосочването на пострадалото лице не би следвало да бъде недостатък на ОА, но не и в случаите като настоящия, в които престъплението е резултатно и е настъпила имуществена вреда за конкретно лице. В такъв случай за обвиняемия трябва да е ясно, кое е лицето което е ощетено от неговите престъпни действия според обвинението. В настоящия случай това не е ясно.

Все в тази връзка съдът счита, че прокурора следва да изясни посоченото в обвинението, каква сума е била възстановена на това пострадало лице, тъй като има изложени обстоятелства, че част от свидетелите са възстановили получените от тях обезщетения. Такива са свидетелите: Г.Ц., Г.З., С.И. както и Н. К.а, като не е посочено всяко от тези лица каква точно сума е възстановило. Има и още едно лице за което е посочено, че е 5 възстановило нанесената вреда от получените обезщетения ,като в този единствен случай вредата е посочена от прокурора и това е сумата от 141,62 лева, която са възстановени от свидетеля Виолета К.а.

Всичките посочени по- горе неясноти според съда водят до съществено нарушение правата на обвиняемия да разбере какво точно е обвинението срещу него. Следва да се добави, че е допусната вероятно и очевидна фактическа грешка доколкото обвинението е за обща сума в размер на 35457.02 лв. докато на стр. 43 от ОА е посочена сума в размер от 334570.02 лева.

Предвид на гореизложените обстоятелства съдът намира, че следва съдебното производство да бъде прекратено като делото се върне на прокурора за отстраняване на съществени процесуални нарушения които бяха посочени по- горе.

По изложените да тук съображения и на осн. чл.249, ал.2, във връзка с ал.4, т.1, във връзка с чл.248, ал.1, т.3 от НПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НОХД № 1490/2025г. по описа на Районен съд – П..

ВРЪЩА делото на РП-П. за отстраняване на допуснатите съществени процесуални нарушения.

Определението може да се обжалва и протестира по реда Глава ХХІІ от НПК с частна жалба и протест в 7-дневен срок от днес пред ПОС.

При постъпване на жалба или протест делото да се изпрати на Окръжен съд - П. след изтичането на 7-днвения срок по чл.248а, ал.1 от НПК.

След влизане в сила на определението делото да се изпрати на прокуратурата.