Решение № 110 от 11.12.2024, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 110 гр. Бургас, 11.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светла М. Цолова

Членове:

П. Ив. П. Дакова

Я. Г. Гайдурлиев при участието на секретаря Елена П. Георгиева в присъствието на прокурора П. П. К. като разгледа докладваното от Светла М. Цолова Наказателно дело за възобновяване № 20242000600241 по описа за 2024 година Производството е образувано по искане на Главния прокурор на Република България за възобновяване на наказателно дело.

С подаденото искане за възобновяване на наказателно дело, на основание чл.422, ал.1, т.5 вр. с чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, Главният прокурор на Република България оспорва законосъобразността на постановеното по НОХД №3601/2024 г. на Районен съд – гр. Бургас определение както по приложението на материалния закон, така и относно спазването на процесуалния закон. Твърди, че с определение №440 от 04.09.2024 г. по НОХД №3601/2024 г. Районен съд – гр. Бургас е одобрил споразумение между прокурор от Районна прокуратура – Бургас и обв. Я. И. С. за решаване на наказателното дело, водено срещу подсъдимия за престъпление по чл.343, ал.3, б. „а“ вр. чл.343, ал.1, б. „б“ вр. чл.342, ал.1 от НК. Твърди също, че с одобреното споразумение обв. С. се е признал за виновен в това, че на 23.01.2024 г. е извършил престъпление по цитираната правна квалификация, за което са му наложени наказания лишаване от свобода за срок от осем месеца, чието изпълнение, на основание чл.66, ал.1 от НК, е отложено за тригодишен изпитателен срок, както и лишаване от право да се управлява 1

МПС за срок от четири месеца. Твърди също, че определението, с което е одобрено споразумението за решаване на делото е постановено при съществено нарушение на материалния и процесуалния закон по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Намира, че съдът е допуснал съществено нарушение на закона, като е наложил наказание лишаване от право да се управлява МПС за срок по-кратък от срока на наказанието лишаване от свобода. Изтъква, че в разпоредбата на чл.49, ал2 от НК законодателят е регламентирал възможност наложеното кумулативно предвидено по-леко наказание по чл.37, ал.1, т.1 от НК да надвишава основното предвидено в санкцинонната част на съответната норма от Особената част на НК с максимален тригодишен срок. Приема, че при тълкуването на този текст, а и на константната и задължителна практика на съдилищата, установена с Постановление №1 от 17.01.1983 г. на ПлВС на РБ, Тълкувателно решение №61/1980 г. на ОСНК, Решение №174 от 23.04.2014 г. по нак. д. №180/2014 г., Трето н. о. на ВКС, Решение №371 от 27.10.2009г. по н. д. №395/2009 г. Второ н. о. на ВКС и др., следва извод, че срокът на наказанието лишаване от права не може да бъде по-кратък от срока на наложеното основно наказание лишаване от свобода. Намира, че съдът не е спазил разпоредбата на чл.382, ал.7 от НПК и вместо да предложи на страните промени в споразумението, го е одобрил във вида, в който е представено и въпреки противоречието със закона, като по този начин е нарушил съществено и процесуалните правила. В заключение приема, че допуснатите нарушения са съществени по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК и са основание за възобновяване на приключилото наказателно дело. Претендира апелативният съд да възобнови НОХД №3601/2024 г. на Районен съд – Бургас, да отмени постановеното по нето определение от 04.09.2024 г. и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция представителят на Апелативна прокуратура – Бургас заяви, че поддържа изцяло искането на Главния прокурор, което счита за допустимо и основателно и моли за неговото уважаване. Твърди, че е допуснато нарушение на материалния закон, като с одобреното споразумение в несъответствие с разпоредбата на чл.49, ал.3 от НК, съгласно която осъденият не може да се ползва с правата от които е лишен, дори да е изтекъл срокът на лишаване от права преди да е изтекъл срокът на наказанието лишаване от свобода. Приема също, че определението 2 на първоинстанционния съд за одобрение на споразумението е несъобразено със задължителните тълкувания, дадени в т.3 на ТР № 61/1980 г. на ОСНК на ВКС и т.6, б. „б“ от Постановление на ПлВС №1/1983 г., както и с константната съдебна практика, съгласно която срокът на лишаване от права не може да бъде по-малък от срока на лишаване от свобода. Предвид на това счита, че искането на Главния прокурор следва да бъде уважено, като наказателното производство следва да бъде възобновено и делото да бъде върнато за ново разглеждана от друг състав на Районен съд – Бургас за спазване на материалния закон.

Упълномощеният защитник на осъдения Я. И. С. оспори основателността на искането на Главния прокурор за възобновяване на приключилото наказателно производство. Позова се на разпоредбата на чл.55, ал.3 от НК, според която в този случай на многобройни смекчаващи вината обстоятелства, съдът може да не наложи по-лекото наказание, което законът предвижда наред с наказанието лишаване от свобода, а именно такова е наказанието лишаване от право да се управлява МПС. Като отстоява тезата, че в случая са налице многобройни смекчаващи вината на осъдения С. обстоятелства, които позволяват да се наложи по-малко по размер наказание лишаване от право да се управлява МПС от определеното наказание лишаване от свобода, моли апелативния съд да остави без уважение искането на Главния прокурор за възобновяване на наказателното дело.

Осъденото лице Я. С. се присъедини към становището на своя защитник и помоли да не се уважава искането на Главния прокурор за възобновяване на наказателното дело и да остане в сила постигнатото пред Районен съд – Бургас споразумение.

Бургаският апелативен съд, след като обсъди доводите в искането на Главния прокурор, съобрази устно изразеното становище на прокурора от апелативната прокуратура и провери материалите по делото, направи следните констатации:

Искането за възобновяване на наказателното дело е допустимо, тъй като е направено от компетентен орган – Главният прокурор на Република България и в изискуемия от чл.421, ал.3 от НПК шестмесечен срок, считано от деня на влизане в сила на определението по чл.382, ал.7 от НПК, който ден съвпада с датата на постановяване на определението поради липсата на законова 3 възможност за касационно обжалване и има за предмет на претендираната проверка съдебен акт от категорията на визираните в чл.419, ал.1 и чл.422, ал.1, т.5 от НПК – определение за одобряване на споразумение за решаване на наказателно дело, което не подлежи на проверка по касационен ред.

Разгледано по същество, искането за възобновяване на наказателното дело е основателно.

С определение №440 от 04.09.2024 г. по НОХД №3601/2024 г. Районен съд – гр. Бургас е одобрил постигнато между прокурор от Районна прокуратура – Бургас, обв. Я. И. С. и неговия защитник споразумение за решаване на наказателното дело, съгласно което обв. С. се признавал за виновен в това, че на 23.01.2024 г. в гр. Бургас, ж. к. „Славейков“, на пешеходна пътека, тип „Зебра“, при управление на МПС – лек автомобил „Опел Зафира“, рег. №А 3098 МТ, нарушил правилата за движение по чл.5, чл.116, чл.117 и чл.119 от ЗДП и по непредпазливост причинил на Ст. Х.а И.а средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на предна предходилна кост на десен крак, довело до трайно затрудняване движението на десен долен крайник, поради което и на основание чл.343, ал.3, б. „а“ вр. чл.343, ал.1, б.

„б“ вр. чл.342, ал.1 от НК и чл.55, ал.1, т.1 от НК му се определя наказание лишаване от свобода за срок от осем месеца, чието изпълнение на основание чл.66, ал.1 от НК се отлага за изпитателен срок от три години. На основание чл.343г от НК на обв. С. се налага наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от четири месеца.

Наказателното производство, предмет на искането за възобновяване, е приключило пред първоинстанционния съд със споразумение, одобрено от съда по реда на Глава 29 от НПК - „Решаване на делото със споразумение“, в частност на основание чл.381, ал.1 вр. чл.382 от НПК. Нормите от посочената глава на процесуалния закон уреждат особена процедура за разглеждане и решаване на наказателното дело, която е въведена като приемлив компромис между интереса на обвинението и този на обвиняемото/ подсъдимото лице.

Решаването на делото със споразумение не освобождава обаче съда от задължението да прецени съответствието на клаузите от споразумението със закона и морала и това изрично му е вменено с разпоредбата на чл.382, ал.7 от НПК. В случай, че споразумението противоречи на закона и морала, съдът следва да откаже неговото одобряване, вместо да го възприеме безкритично и 4 да го одобри, нарушавайки материалния и/или процесуалния закон.

В конкретния случай съдът не е извършил прецизна проверка на съдържанието на споразумението преди неговото одобряване за наличие на съответствие на неговите клаузи с материалния закон. В резултат на това е пропуснал да констатира, че за извършеното от обв. С. престъпление по транспорта по чл.343, ал.3, б. „а“ вр. чл.343, ал.1, б. „б“ вр. чл.342, ал.1 от НК в съгласие с чл.343г от НК задължително се налага и кумулативно предвиденото наказание лишаване от право да се управлява МПС. Пропуснал е да констатира също, че в депозираното споразумение страните по него са се съгласили на обв. С. за въпросното престъпление да му се определи наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от четири месеца, който е помалък от размера на наложеното основно наказание лишаване от свобода, възлизащ на осем месеца.

Съгласно разпоредбата на чл.49, ал.2 от НК срокът на наказанието лишаване от права по чл.37, ал.1, т.7 от НК, каквото наказание е и лишаването от право да се управлява МПС, когато се налага заедно с лишаване от свобода, може да надминава срока на последното най-много с три години, освен ако в особената част на Наказателния кодекс не е предвидено друго.

За престъплението по чл.343, ал.3, б. „а“ вр. чл.343, ал.1, б. „б“ вр. чл.342, ал.1 от НК, в извършването на което обвиняемият е признат за виновен, особената част на Наказателния кодекс не предвижда друго. Единствено в хипотезата на чл.49, ал.5 от НК осъденият на доживотен затвор се лишава от упоменатите в присъдата права завинаги, какъвто настоящият случай не е, тъй като приложимата материалноправна норма, цитирана по-горе и регламентираща фактическия състав на престъплението, в извършването на което обвиняемият е признат за виновен, не предвижда такова по вид наказание.

Тълкувайки в тясна връзка нормите на чл.37, ал.1, т.6 и т.7 и чл.49 от НК и съобразявайки установената трайна съдебна практика по приложението им, следва да се приеме, че наказанията лишаване от права, когато се налагат заедно с наказанието лишаване от свобода, не могат да са за срок по-малък от срока на лишаването от свобода. Аргумент в подкрепа на този извод е обстоятелството, че срокът на лишаването от права по чл.37, ал.1, т.6 и т.7 от НК започва за тече от влизане в сила на присъдата, но осъденият не може да се ползва от правата, от които е лишен, преди да е изтърпял наказанието лишаване от свобода.

Съгласно задължителните указания, дадени в т.6, б. „б“ от Постановление 5

№1 от 17.01.1983 г. на Пленума на Върховния съд и т. 3 от Тълкувателно решение №61/1980 г. на ОСНК на ВС, срокът на наказанието лишаване от право за управление на МПС не може да бъде по-кратък от срока на наказанието лишаване от свобода, когато се налагат заедно. Този извод се основава на разпоредбата на чл.49, ал.3 от НК, според който осъденият не може да ползва правата, от които е лишен, независимо че срокът е изтекъл, преди да е изтърпял наказанието лишаване от свобода за същото престъпление.

Съблюдавайки нормата на чл.49, ал.2 от НК и отчитайки размера на наложеното на обв. С. наказание лишаване от свобода за срок от осем месеца, следва, че срокът на определеното наказание лишаване от право да се управлява МПС не може да бъде по-малък от осем месеца и не може да превишава размера от три години и осем месеца.