Решение № 121 от 26.02.2021, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 121 гр. Пловдив , 26.02.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на единадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Божидар И. Кърпачев като разгледа докладваното от Божидар И. Кърпачев Административно наказателно дело № 20215330200370 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

Образувано е по жалба на Т. Д. И. против Наказателно постановление № 20- 1030-011144, издадено от Началник група към ОДМВР, сектор Пътна полиция, с което на Т. Д. И. са наложени:

1) глоба в размер на 50 лв. за нарушение по чл. 137а, ал.1 ЗДвП ;

2) глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца за нарушение на чл. 174, ал.3 ЗДвП;

3) глоба в размер на 10лв. за нарушение на чл. 100, ал.1, т.2 ЗДвП.

С жалбата и в съдебно заседание се излагат конкретни съображения за незаконосъобразност на НП и се моли за неговата отмяна. Претендират се разноски. По конкретно се сочи, че:

-извършването на нарушенията по чл. 100, ал.1, т.2 ЗДвП и чл. 137а, ал.1 ЗДвП останало недоказано от фактическа страна;

-отказът на водача да се тества за употреба на наркотични вещества бил на три самостоятелни основания, които представлявали уважителни причини и по конкретно: нямал вяра в точността на техническото средство, приемал лекарства, които дрегера можел погрешно да отчете като наркотични вещества, и ситуацията свързана с ковид пандемията - в конкретния случай контролните органи нямали законово 1 основание да изискват от водача да се тества за наркотични вещества, доколкото у същия нямало каквито и да било видими или невидими признаци за повлияване;

- преди две години имал сходен случай, като издадените НП и ПАМ били отменени;

-нарушенията не били извършени на мястото посочено в АУАН и НП.

Въззиваемата страна взема становище за неоснователност на жалбата.

Моли за потвърждаване на НП. Не претендира разноски.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговото потвърждаване по следните съображения:

ПО ФАКТИТЕ И ДОКАЗАТЕЛСТАТА

В АУАН и НП е приета за установена следната фактическа обстановка: на 15.10.2020 г., около 11:45 часа в гр. Пловдив, на ул. Лозарска - № 27 /кв.

Коматево/ жалбоподателят управлява лек автомобил СУЗУКИ ИГНИС с рег.

№ *******, чужда собственост, като:

1. управлява без поставен предпазен колан;

2. отказва тест за установяване употребата на наркотични вещества или техните аналози с drug test 5000 ARKJ-0023. Издаден талон за изследване № 0062074;

3. не носи СРМПС на МПС;

Гореизложената фактическа обстановка съдът прие за съответна на осъществилото се в действителността на първо място въз основа на приложения по преписката АУАН, който съгласно чл. 189, ал.2 ЗДвП има презумптивна доказателствена сила до установяване на обратното.

В конкретния случай съдът намира, че констатациите в АУАН не само 2 не се опровергават, но и изцяло се потвърждават от събраните по делото гласни доказателства- показания на свидетеля очевидец Х.Х., който изрично потвърди констатациите в АУАН.

Фактите изложени в АУАН не се разколебават и от подробните показания на водения от жалбоподателя свидетел Р.. Същите се кредитират от настоящия състав, но в тях не са налице твърдения, които да са несъвместими с фактическата обстановка приета в НП.

Неоснователно е изричното възражение на защитата за недоказаност от фактическа страна на нарушението по чл. 137а, ал.1 ЗДвП. Действително от доказателствата по делото се установи, че самия актосъставител не е очевидец на извършване на нарушението. Подобно изискване, обаче ЗАНН не поставя, най-малкото поради обстоятелството, че в редица случаи очевидци на противоправното деяние са лица, които не разполагат с компетентност да съставят АУАН по ЗАНН. Както изтъква защитата, очевидец на управлението без колан не е бил и разпитаният в съдебно заседание полицейски служител Х.. Това обаче не означава, че извършването на нарушението не е установено по несъмнен начин, доколкото от показанията на св. Х. се установи, че АУАН е съставен въз основа на показанията на полицейския служител М. М., който не само, че лично е възприел управлението на МПС без поставен предпазен колан в движение, но и лично е спрял жалбоподателя за извършване на полицейска проверка, именно мотивиран от констатираното управлението без поставен колан, като след пристигането на актосъставителя П. и на свидетеля Х., М.

М. ги уведомил за установеното от него.

Тези фактически изводи не се опровергават и от показанията на свидетеля доведен от защитата- Р., който в нито един момент не излага твърдения, че жалбоподателят е управлявал с поставен предпазен колан.

Точно обратното показанията на св. Р. изцяло кореспондират с показанията на св. Х., доколкото св. Р. заяви пред съда, че когато се видели с жалбоподателя на местопроизшествието, той му обяснил, че е спрян за управление без поставен предпазен колан.

Осъществяването от обективна страна на фактите, относими към съставите по чл. 174, ал.3 ЗДвП и чл. 100, ал.1, т.2 ЗДвП по същество не се 3 оспорва от жалбоподателя, който излага само доводи насочени към несъставомерност на тези факти по съответния административен състав.

Освен, че не се оспорват от жалбоподателя, тези факти се установяват по несъмнен начин и от показанията на св. Х., който потвърди, че за разлика от нарушението по чл. 137а, ал.1 ЗДвП е бил непосредствен очевидец на отказа на водача да се тества за наркотици и неносенето на СРМПС. Тези факти не се отричат и от показанията на св. Р..

Изцяло неоснователен е доводът на защитата, че фактическата обстановка посочена в НП оставала недоказана, доколкото от свидетелските показания се установявало, че полицейската проверка била извършена на улица Лозенец № 22, а не на улица Лозенец № 27, както е посочено в АУАН и НП. Това е така, доколкото от показанията на самия свидетел, доведен от жалбоподателя се установява, че двата номера на ул. Лозенец- № 22 и № 27 се намират в непосредствена близост, на няколко метра разстояние, като отклонението в мястото на извършване на деянието, състоящо се в няколко метра на една и съща улица по никакъв начин не може да доведе до извод на незаконосъобразно ангажиране отговорността на дееца.

Действително мястото на извършване на нарушението е съществен реквизит на АУАН и НП. То освен това е и един от елементите на деянието, разбирано като съвкупност от телодвижения (при действие) или липса на правнодължимо поведение (при бездействие) , извършени под контрола на съзнанието в дадено време, на дадено място при единство на обстановката и в резултат на единно или подновяващо се решение.

От дадената дефиниция е видно, че мястото на извършване на деянието е негов признак, отграничаващ го от всички останали действия и/или бездействия, реализирани в действителността. В този смисъл, ако е извършена идентична система от телодвижения, но на различно място би се касаело са съвсем различно деяние.

Гореизложеното правило обаче важи за случаите, когато от доказателствата по делото се установи съвсем различно място на извършване на нарушението в сравнение с това, за което е повдигнато обвинение (например ако е на различна улица), но не и в случаите като процесния, при който се наблюдава отклонение в няколко метра на една 4 и съща улица и то при положение:

-че идентичността на деянието така, както е описано в АУАН и НП от една страна и това което се установява от доказателствата по делото от друга се доказва по несъмнен начин от точно съвпадащото време на извършване;

- че нито за страните по делото, нито за разпитаните свидетели не съществува каквото и да било съмнение относно идентичността на фактите по делото, независимо дали те са се реализирали на улица Лозенец № 22 или № 27, тоест не съществува фактическа неяснота, която би могла да доведе накърняване правото на защита на наказаното лице.

В този изричен смисъл Решение № 9/07 март 2016 г., трето наказателно отделение, наказателно дело № 1588/2015 на ВКС, Решение № 563/06 февруари 2014 г., Трето наказателно отделение, наказателно дело № 2188/2013 г. на ВКС, Решение № 7 от 28.01.2016 г. по н. д. № 1640 / 2015 г. на Върховен касационен съд, в които е изрично посочено, че незначителна разлика в установеното място на извършване на престъплението не води до изменение на обвинението по смисъла на чл. 287 НПК.

ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ПРОЦЕСУАЛНИЯ ЗАКОН

Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Компетентността на актосъставителя и на административно наказващия орган не е оспорена от страните, а и се установява от приложените по делото Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. и заповед № 8121з- 825/19.07.2019г.

При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете по чл. 34 ЗАНН. АУАН е издаден на 15.10.2020г., а НП - на 06.11.2020г., тоест преди погасяване на административно наказателната отговорност на дееца.

При съставянето на АУАН и НП не са допуснати пороци, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Фактическата обстановка, изложена в АУАН, изцяло кореспондира на тази посочена в НП. Както в АУАН, така и в НП подробно са изброени обективните признаци на допуснатите нарушения и нарушените правни норми.

АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и лично е подписан от 5 него. Предоставена му възможност за излагане на възражения, като същият изрично е вписал в АУАН, че няма възражения, поради което и в максимална степен е охранено правото на защита на наказания субект.

ОТНОСНО НАРУШЕНИЕТО ПО ЧЛ. 100, АЛ.1, Т.2 ЗДВП.

При правилно установена фактическа обстановка, правилно е приложен и материалния закон.

До противен извод не могат да доведат твърденията на св. Р., че малкия талон не бил предоставен на жалбоподателя, доколкото бил неволно загубен.

Това е така, доколкото законовото изискване е императивно, като е задължавало водача да не предприема управление на МПС докато:

-не осигури намирането на загубеното СРМПС;

- или не се снабди с негов дубликат.

Не може да бъде аргумент за несъставомерност на деянието, твърдението, че нито св. Р., нито жалбоподателя знаели към момента на управлението, че малкия талон е загубен, доколкото съгласно чл. 7 ЗАНН деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо, като непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи.

Изключение за нарушението по чл. 100, ал.1, т.2 ЗДвП не е предвидено, като задължението на водача преди да предприеме управление на МПС да провери дали разполага с всички необходими документи, безспорно обуславя виновен характер на извършеното.

Още повече, че от показанията на св. Р. се установи, че жалбоподателят не е носил в управляваното от него МПС, дори големия талон, за който се установи по безспорен начин, че е бил в автомобила на св.

Р..

Приложена е коректната санкционна норма, като наложеното наказание отговаря на фиксирания размер, предвиден в закона.

ОТНОСНО НАРУШЕНИЕТО ПО ЧЛ. 137А, АЛ.1 ЗДВП