Решение № 159 от 10.03.2021, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 159 гр. Плевен , 10.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и пети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Милена С. Томова при участието на секретаря АНЕТА Х. ЙОТОВА като разгледа докладваното от Милена С. Томова Гражданско дело № 20204430104438 по описа за 2020 година за да се произнесе взе предвид следното :

Производството по делото е образувано въз основа на депозирана искова молба от Етажната собственост на собствениците на обекти в жилищен вход *** на сграда, намираща се в *** - управлявана и представлявана от *** против Е. М. Г., ЕГН **********, от гр. *** Твърди се в исковата молба, че на 06.03.2018г. и 08.07.2018г. били проведени общи събрания на ЕС на собствениците на обекти в жилищен *** на сграда, намираща се в ***, на които били взети решения за събиране на такса от 5лв. на апартамент месечно за консумативни разходи за общите части на сградата и за ремонт на покрива – водосъбиращите корита на покрива и да се поставят нагреватели. Твърди се, че след провеждане на общото събрание от 08.07.2018г., при настъпване на есенно-зимния сезон, поради неотложност бил извършен ремонт на водосъбиращите корита на покрива на сградата на стойност 1 260лв., съгласно издадена фактура №1544/03.11.2018г., както и поставяне на нагреватели във водосъбиращите корита на сградата на стойност 2 345,74лв., съгласно издадена фактура №0100000040/30.11.2018г. или сума в 1 общ размер на 3 605,74лв. Излага се, че взетите решения на проведеното на 08.07.2018г. ОС били обжалвани и съответно потвърдени от ***.Навеждат се доводи, че съобразно притежаваните от ответника Е. М. Г. идеални части от общите части на сградата, задължението му към Етажната собственост за извършения ремонт на покрива и поставяне на нагреватели във водосъбиращите корита на покрива възлизало на 138,58 лв.

Твърди се, че от датата на провеждане на ОС на ЕС от 06.03.2018 г., на което било взето решението за събиране на такса от 5 лв. на апартамент месечно за консумативни разходи за общите части на сградата, в продължение на 24 месеца ответника Е.Г. не бил заплащал тази такса. Така общото му задължение към Етажната собственост възлязло на 258,58 лв.

Излага се, че за описаните задължения била изпратена на ответника покана за доброволно изпълнение, с писмо с известие за доставявне, което достигнало до адреса на длъжника, но не било потърсено от него.

Междувременно управителят на етажната собственост уведомил лично длъжника за задълженията към етажната собственост и направил опит да му връчи лично покана за доброволно изпълнение. Т.к. ответника не бил открит на адреса, поканата била връчена на лице квартирант, което поело задължението да я предаде. Това връчване било удостоверено в Протокол от 18.02.2020 г. с подписите на управителя на ЕС и свидетеля ***.

Сочи се, че по образувано ч.г.д. № *** по описа на Районен съд - *** била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение, по силата на която било разпоредено ответника да заплати Етажната собственост на собствениците на обекти в жилищен вход *** на сграда, намираща се в ***, съответната част от дължимите суми за ремонт на покрив /водосъбиращи корита на покрива на сградата/ и поставяне на нагреватели във водосъбиращи корита на покрива на сградата, както и дължими 24 месечни вноски по 5 лв. за консумативни разходи за общите части на сградата, или вземания в общ размер на 258,58 лв. - главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за заповед за изпълнение 23.06.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, заедно с направените в заповедното производство разноски. Сочи се също, че в законоустановения срок постъпило възражение от длъжника и съответно били дадени указания 2 от заповедния съд за предявяване на иск за установяване на вземанията. Това мотивирало правния интерес от предявяване на установителния иск по чл.422, ал.1 от ГПК.

Като следствие от изложеното се отправя искане за постановяване на решение, с което да се признае за установено, че ответника дължи на ищеца сумите, за които е издадена заповедта за изпълнение в производството по ч.гр.д.№***.

Ответникът Е.Г. е депозирал писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК, с който оспорва исковата претенция.

Съдът, след като се съобрази със становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна следното :

Искът е предявен в законоустановения едномесечен срок по чл.415, ал.1 от ГПК след връчване на дадените указания от заповедния съд по ч.гр.д.

№***, поради което се явява допустим и следва да се разгледа по същество.

Не е налице спор между страните, че ответника Е. М. Г. е собственик на имот в ***, представляващ апартамент *** в сграда етажна собственост на ***

От представения препис на Протокол от проведено на 06.03.2018г. общо събрание на собствениците на имоти в посочената етажната собственост се установява, че на същото е било взето решение за избор на *** за домоуправител и касиер, както и да се събира месечна такса от 5лв. на апартамент за консумативни разходи за общите части на входа.

Установява се от представените копия на решение от 19.03.2019г. по гр.д.№*** и решение №***, че взетите решения от проведеното на 06.03.2018г. ОС са били атакувани от ответника Е.Г., като иска му по чл.40 от ЗУЕС е бил отхвърлен.

Установява се от приложения препис на Протокол от проведено на 08.07.2018г. общо събрание на същата етажна собственост, че на същото е било взето решение да се извърши ремонт на водосъбиращите корита на 3 покрива и да се поставят нагреватели в тях. При това е бил обсъден отказ на строителя *** – *** да извърши ремонта и е било взето решение да бъде сезиран съда във връзка с този спор. Обсъдени са били оферти на *** за ремонт, чрез покриване на коритата с хидроизолация, както и оферта от *** за поставяне на нагреватели на три водосточни системи от покрива на сградата. Взето е било решение да се съберат необходимите пари от собствениците на идеалните части, при пресмятане дължимата сума по формула, съобразно собствеността на живущите в момента.

Видно е от приложените и от двете страни копия на съдебни решения по гр.д.№*** и в.гр.д.******, че решението на ОС от 08.07.2018г. е било атакувано от друг собственик на имот в ЕС – ***, с иск по чл.40 от ЗУЕС, който е бил отхвърлен като неоснователен и недоказан.

От представения препис на фактура №1544/02.11.2018г., фискален бон към нея и Протокол от същата дата, съставени от ***, че за направа на ремонт на седящи олуци, за отстраняване на течовете в участъците, където се съединяват за сградата етажна собственост в ***, ***, е била заплатена сума в общ размер на 1260лв.

Установява се от приложения препис на фактура

№010000040/30.11.2018г. (на л.9 от приложеното заповедно производство) и Протокол – Образец 19 от 30.11.2018г., съставен от *** ЕООД, че на посочения търговец е била заплатена сума в размер на 2345,74лв. с ДДС за СМР, свързани с монтаж на нагреватели във водосъбирателните корита на покрива.

Представени са копия на покана за доброволно изпълнение, изходяща от ищеца и адресирана до ответника, с която е бил поканен да заплати търсените в настоящото производство суми, известие за доставяне, което е оформено като непотърсено и Протокол от 18.02.2020г., съставен от ***, установяващ връчване на поканата на квартирант, намерен в имота на ответника.

В о.с.з. на 26.01.2021г. е проведен разпит на свидетеля ***, който излага в показанията си, че през м.февруари 2020г. на таблото във входа била поставена разбивка за сумите, които отделните собственици трябвало да 4 платят за извършения ремонт на покрива. Сочи също, че минал и заедно с домоуправителя през отделните жилища, за да връчат покани за доброволно плащане, за което бил съставен протокол. Твърди, че в апартамента на ответника намерили лице, което не пояснило в какви отношения се намирало със собственика, но казало, че няма да вземе писмената покана.

В същото съдебно заседание е изслушан и управителя на ЕС ***, който излага, че бил направен ремонт на коритатата на покрива и в тях се монтирали нагревни кабели, за да не замръзват. Пояснява, че при топене на натрупания сняг коритата се пълнели с вода, която през нощта замръзвала, замръзвал и улука, водата нямало от къде да се изтича и прониквала между изолацията и стената. Сочи, че при отправените покани за плащане, собствениците отказвали, изтъквайки, че нямали покрив над жилищата си.

В о.с.з. на 25.02.2021г. е изслушано заключението по допусната съдебно-техническа експертиза, от която се установява, че на *** е построена многофамилна жилищна сграда на шест етажа, която се състои от три входа с общо 55 броя самостоятелни обекта, върху които са разпределени общите части на сградата при изграждането й. При това ид.част от общите части на цялата сграда, прилежаща към имота на ответника се определя на 1,06%.

Видно е, че етажната собственост само на *** се състои от 19 броя самостоятелни обекти – 12 жилища и седем гаража със застроена площ от 197кв.м. При приравняване на ид.части, прилежащи към имота на ответника от цялата сграда към заетата площ от ***, вещото лице е посочило, че припадащите се за процесния имот ид.ч. се изчисляват на 3,843%. При такова съобразяване е дадено заключение, че съответната на тези ид.части част от разходваната за ремонта сума от 3605,74лв. се изчислява на 158,18лв.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното :

Безспорно се установи в производството, с оглед липсата на спор в тази насока, че ответника Е.Г. е собственик на жилищен имот в ***, представляващ апартамент *** на адрес ***, ***, ***

Стана ясно от обсъденото заключение по съдебно-техническата експертиза, а и не е спорно по делото, че сградата на адреса на *** се състои 5 от три входа, които са с общо 55 броя самостоятелни обекта, а *** се състои от 19 броя самостоятелни обекти – 12 жилища и седем гаража с обща застроена площ от 197кв.м.

Установи се също така, че на проведено на 06.03.2018г. общо събрание на етажните собственици на сградата от *** е бил избран за домоуправител *** и е било взето решение за заплащане на ежемесечна такса за апартамент в размер на 5лв. за покриване на консумативни разходи за общите части на входа.

Установи се още, че на проведено последващо общо събрание на същата етажна собственост от 08.07.2018г. е било взето решение да се извърши ремонт на водосъбиращите корита на покрива и да се поставят нагреватели в тях, като се съберат необходимите пари от собствениците на идеалните части, при пресмятане на дължимата сума по формула, съобразно собствеността на живущите в момента. При това са били обсъдени представени оферти от търговски дружества *** и ***, поради което следва да се приеме, че решението, основано на тези две обсъдени оферти, се е отнасяло за ангажиране на сочените търговци за извършване на обсъдените ремонтни дейности.

Във връзка с възраженията на ответника, касаещи тези решения на ОС на ЕС следва да се посочи, че в настоящото производство не е допустима преценка на тяхната законосъобразност, т.к. има изрично предвиден самостоятелен ред за отмяната им - чл.40, ал.1 от ЗУЕС, поради което за целите на настоящото производство, съдът приема решенията на ЕС за стабилизирани.

ЗУЕС не предвижда и специални основания за нищожност на решенията на общото събрание на етажната собственост, както е застъпено и в Решение № 39 от 19.02.2013 г. по гр.д. № 657 / 2012 г. по описа на ВКС, I г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК. Посочено е, че отликите между вземането на решенията от сключването на сделките, дори и многостранните, са съществени, което е основание да се приеме, че решенията на етажната собственост не са сделки и за тях няма да се прилага ЗЗД.

Законосъобразността на тези решения се определя от правилата за тях в ЗС и 6

ЗУЕС, а не от ЗЗД. Специфичен е и контролът за законосъобразност на решенията на етажната собственост, който е съдебен, ограничен е със срок за предявяване на иска, който като процесуален е преклузивен и тече от узнаването на решението, извършено по реда за уведомяването за събранието – чл. 40, ал.2 ЗУЕС. Затова, извън определения от закона срок, не може да се иска отмяна нито на нищожните, нито на незаконосъобразните решения. Тук е неприложим принципът, че нищожност може да се установява без срок.